Християнство

12 април 2019 08:00

Учим ли се от греховете на миналото?

В своето послание до вярващите в Ранната църква, апостол Юда, който е брат на Господ Исус Христос, предупреждава християните да не забравят ярките примери от миналото, за да не повтарят грешките на техните предци. Той споменава 3 случая, описани в Би...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Дали всяка отворена врата е от Бога?

23 May 2019 08:00

В Божието слово, Библията можем да открием принципи, които да ни помогнат при решаване на всяка една ситуация. Дали това касае и така наречените "отворени врати" или възможности, които ни се предоставят, когато трябва да вземаме важни житейски решения?  Когато една "врата" е отворена от Бога, тя никога няма да противоречи на истините, изявени в Неговото слово. Много християни с радост предприемат неща, които биха осигурили тяхното материално благополучие, но колко от тях не са свързани с компромиси, когато се касае за библейските принципи. Много професии изискват от християните да работят дълги часове, което изцяло ограбва времето им за събирания с други християни (Евреи 10:25). Много млади хора, които са християни, продължават да вземат решения да встъпват в брак с нехристияни, като се надяват да променят убежденият им впоследствие, но Божието слово е категорично и в това отношение (2 Коринтяни 6:14). Бог няма да ни поведе в път, който противоречи на онова, което е заповядал в Своето слово. Вратата, която Бог отваря, ще получи потвърждение от други места. В Божието слово неслучайно е важен принципът, който споменава "двамата и трима свидетели" (Матей 18:15-16). Той е характерно изискване и за Стария, и за Новия завет.  Практичното измерение на това потвърждение може да включва съвет или мнение от страна на други зрели вярващи или пък Божието нашепване, докато представяме въпроса пред Него в нашето лично време на размишление върху Неговото слово. Ако вратата, която се отваря пред нас, е от Бога, Той ще очаква изцяло да разчитаме на Него. Бог никога няма да отвори пред нас възможност, която би ни накарала да се отдалечим от Него или да се чувстваме така, сякаш нямаме нужда от Неговата помощ и намеса. Бог очаква от нас да Го поставяме на първо място в живота си и Неговото царство и служението за Него, да бъде приоритет за нас (Матей 6:33). Ако си казвате: "Не бих предприел това, ако Бог не ме води или Той не върви пред мен", тогава е много вероятно възможността, която стои пред вас, наистина да е от Бога, защото сте готови да приемете волята Му, каквото и да ви заповяда. Тогава благословеният изход е сигурен. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева

Проявите на неуважение в брака

22 May 2019 08:00

Бракът е институция, постановена от Бога още от райската градина, но след като човекът и жена му се поддадоха на изкушение, това повлия и на техните взаимоотношения в семейството. Какви са проявите на неуважение в брака и възможно ли е да ги избегнем? Емоционална манипулация. Често пъти съпругите са склонни да отговарят с недомлъвки и да не са напълно искрени, когато назряват проблеми. Коментари от типа "Не ме интересува!" и "Все ми е едно!", както и използване на думите "никога" и "винаги" само водят до задълбочаване на проблемите в брака. Понякога съпрузите не си говорят с часове и даже с дни, а когато нещата са в другата крайност - си поставят ултиматуми или си крещят един на друг. Решението на проблема с емоционалната манипулация се решава с искрена комуникация и изразяване на чувствата. Прикриването на истинските ни емоции няма да помогне и те няма да изчезнат, докато не сме ги споделили и обсъдили. Агресия. Когато сме склонни към агресия и сме решени да воюваме с брачния си партньор, с намерение да победим, това само отслабва позицията на нашата семейна единица. Помислете какво ще се случи, ако и двамата съпрузи са склонни към агресия при решаване на проблемите, това ще означава край на брачния съюз и ние ще сме се поддали на дяволската тактика, която е " Разделяй и владей!". Божието слово ни съветва да бъде бързи да слушаме и бавни да говорим, ако искаме да запазим мира в дома си (Яков 1:19-20). Критикуване. В случая нещата са много прости. Ако сме склонни да критикуваме съпруга/та си и за най-дребните неща, защото ние ги искаме по друг начин и даже отиваме крачка напред, като си позволяваме да обсъждаме недостатъците им с роднини и приятели, какво можем да очакваме в отговор? Обаче ако по-скоро сме готови да ги похвалим за добрите неща, които вършат в изграждане на брака ни, тогава резултатите ще бъдат съвсем различни. Старайте се да преодолявате изкушението да критикувате брачния си другар, като си спомняте златното правило на Библията, оставено от самия Исус в Матей 7:12: "Каквото желаете да правят човеците на вас, това и вие правете спрямо тях."  Омаловажаване. Това е един от огромните проблеми в брака, допускан от много съпрузи. Ако една майка или съпруга подценява и омаловажава съпруга си и това нейно поведение и отношение е видно пред децата ѝ, какво ли ще бъде тяхното отношение към него? Как децата ще уважават баща си, ако не виждат тяхната майка да го прави. Всеки желае да бъде ценен и уважаван, но трябва да започне да го прави пръв. Избягване на теми и проблеми. Ако не простим минали пропуски или прегрешения, както очакваме Бог да постъпва спрямо нас, това води до натрупване на огорчение и даже неприязън, а това вреди на брака и го руши отвътре. Тези нерешени проблеми или неизповядани и потрупани чувства ще се появяват отново и отново в последващите ни спорове. Така всеки от съпрузите ще се чувства потиснат и няма да вижда перспектива в изграждане на брака. Провокации. Колко пъти съпругът или съпругата може да приемат даден недостатък у партньора, без да го осъждат и са готови жертвено да се молят за него, вместо да го предизвикат или непрекъснато да натякват едно и също, изразявайки недоволство. Можем ли да премълчим, вместо да предизвикваме гнева на човека отсреща, като помним, че ние самите не сме съвършени.  Завист. Човекът по природа е склонен да забелязва колко по-зелена е тревата в съседния двор, вместо да е благодарен, че изобщо има дом или ограда на собственото си жилище. Когато завиждаме на другите за техните успехи и постижения или сме склонни да смятаме, че техният брак е идеален, това ни заслепява за нашите благословения и води само към отчуждаване или ни отнема радостта от даровете, които Бог е дал на нас самите. Ако се научим да бъдем благодарни за онова, което ни е дадено, няма да имаме време да завиждаме на околните. Всеки има своите битки. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

Нужна ли е църковната история?

21 May 2019 08:00

По-долу споделяме интервю с Томас Оден (1931-2016), методистки служител и богослов, професор по богословие и етика, автор на 40 книги и повече от 40 статии.    В. Защо е важно да се четат църковните отци? Томас Оден: Повечето от текстовете в Библията са били многократно и изчерпателно коментирани през първия век на християнската история. През този период както свещеници, така и миряни усилено са изучвали Библията. Проповядването е било основано върху Стария завет и апостолското свидетелство. На практика по-голямата част от моделите за проповядване в наше време са рефлексии на предишни модели на проповядване. Дори ако тези хора не са имали някаква особена мъдрост (каквато вярвам, че са имали), те със сигурност са оказали голямо влияние върху нас. Това определено е причина да ги изучаваме.   Но не това е най-важната причина. Бог Свети Дух е работил по особено силен начин през периода на мъченичество и начално формиране на християнското учение, като е водил християнската общност към истината. Йоан казва в своето евангелие, че Светият Дух ще ни води към всяка истина. Християните са разбирали и вярвали в това. Ние знаем, че Светият Дух е превел тази общност през различни исторически опасности през ранните векове.   За християните днес е особено насърчително да видят как Библията е била тълкувана през пред константиновия период на гонение и в периода след Константин, когато от църквата се е очаквало да бъде по-отговорна пред властта, икономиката и семейния ред. Църквата е израснала много през този период, учейки се от Писанията във всяка нова културна ситуация. Днес ние сме изправени пред различни исторически задачи. Нашият свят не е гръко-римски. Все пак, колкото повече разбираме как тази християнска общност е отговаряла на неговите предизвикателства в тези ранни векове, толкова по-добре ще сме подготвени да разпознаваме работата на Духа в нашето време.   В. Как Вашето виждане за историята формира разбирането Ви за състоянието на църквата днес и през следващото столетие? Томас Оден: Нашата култура е в окаяно състояние. Честно казано в морален аспект ние падаме свободно. Ако аз виждам моята култура просто като разпадане на нейната ценностна система, а не от гледна точка на Божието дело в историята, с право бих се чувствал по-притеснен и отчужден. Все пак християните няма нужда да се чувстват по този начин. Бог работи в тези исторически процеси по начин, който ние не разбираме. Ние можем да бъдем по-малко защитаващи се срещу радикалната културна промяна, защото в историята очевидно се разгръща едно действие на Бог Свети Дух. Ние можем да имаме доверие в триединния Бог на историята. Бог Отец, Син и Свети Дух действат заедно, за да изпълнят целта на изкуплението.   В. Дали църквата възпитава адекватно своите членове относно църковната история? Томас Оден: Едва ли въобще поставяме върху това някакъв акцент. В протестантизма, нашата историческа памет е много кратка. Баптистите си спомнят баптистката история. Презвитерианите помнят презвитерианската история. Методистите може би четат църковната история с Джон Уесли, а реформираните християнни с Джон Калвин. Но това достига една няколко века назад. Ако четете тези хора, разбирате, че тяхното проповядване не започва с тяхната епоха, а с Писанието. Те също така добре познават патристичните писания. Ако ще следваме нашите водачи, ние трябва да правим това така, както ни насочват да го правим, вместо сантиментално да се връщаме към едно малко парченце от историята, към което храним особени чувства. Фиксирайки се върху нашата собствено време ние се лишаваме от докосването и действието на Светия Дух през всяко време, включително и това на патриарсите и пророците, което ни води към Йоан Кръстител и изявяването на Исус Христос. Ние трябва да схванем цялостното действие на Бога  в историята, а не само малка част от него.   В. Как църквата може по-добре да обучава своите членове? Томас Оден: Тук имат място проповядването, поучението и научната работа. В протестантизма ние нямаме достатъчно количество патристични изследвания и текстове, за да развием този вид поучение и пастирска грижа, от които миряните се нуждаят. Започвайки със семинарията и научното изследване ние трябва да работим сериозно, за да насърчим силното призвание и посвещение на младите хора да преоткрият пълнотата на християнската традиция. Семинариите трябва да развият по-добри исторически изследвания на патристичното богословие и мисионерската история. В евангелските семинарии ние сме много по-силни в модерната библейска егзегетика, отколкото в  делото на Духа в историята. Ние знаем как да правим егзегеза на  отделен текст според модерните стандарти, но не и така, както древните християни са го правили, понеже не сме ги изучвали.   В. Как изучаването на ранноцърковните отци Ви накара да станете евангелски християнин? Томас Оден: Това буквално ме преобрази духовно и богословски. До началото на 70-те аз бях модерен, либерален богослов, адаптиращ християнското учение към модерните предпоставки. Но около това време започнах да осъзнавам, че тези предпоставки са започнали да се пропукват и че класическото християнство и традиция са много по-стабилни и мъдри. До това време политически аз бях марксист, психологически фройдист и релативист по отношение на ситуационната етика и моралните решения. Започнах да чета древните църковни писатели, особено патристичните учения като Атанасий и Йероним. Имах добро образование, но никой никога не ми беше казвал за важността на тези хора. Веднъж започнал да осъзнавам мъдростта в традицията, аз знаех, че Светият Дух работи мощно в мен. Вярвам, че до този момент аз всъщност не бях богослов, макар че бях написал няколко книги и ми се плащаше да бъда такъв.   Малко по малко аз идвах все по-близо и по-близо да евангелския диалог като този в Световната евангелска общност и Евангелското богословско общество, с които преди това не бях имал контакти. Превръщането ми в евангелски християнин не стана за една нощ, но за около 5 години аз се намерих на правия път на Писанието и на делото на Светия Дух в историята на църквата в света.   В. Това направи ли Ви различен човек? Томас Оден. Да. Мисля, че изглеждам странен на много хора – архаичен и интересуващ се единствено от древността. Но благодарение на тази промяна аз съм по-жив за проблемите в моята собствена култура. Сега аз имам една историческа перспектива, която преди това ми липсваше. Тя намали страха, гнева и вината, които чувствах, когато гледах на съвременните дилеми. Аз се уча да вярвам, че Бог работи дори чрез абсурдите на нашата култура, за да изпълни Своята воля.   В. Вашата 4 томна книга "Класическа пастирска грижа" се занимава със съветничество най-вече от перспективата на църковните отци. Как в едно толкова далечно време намирате отговори на съвременните проблеми? Томас Оден. Жена ми почина през януари 2014 година. Смъртта на съпруга в 20 век е същата, каквато е била и през 4-ти. Моето изследване на църковните отци ми помага да се уча чрез мъката. Това изучаване пронизва всичко, което аз зная – моето разбиране за сексуалната отговорност, за любовта, за това, което е устойчиво и не преминава. Сега аз се уча как да се изправям срещу живота и да се справям, без тя да стои до мен.   Не мисля, че сексуалните изкушения са се променили много от 2-ри век до днес. Днес ние може и да имаме повече възможности и, в определен смисъл, сексуалните изкушения процъфтяват. Вярвам, че устойчивите ценности подчертават човешкото състояние независимо от промяната на културата. Една историческа перспектива ми даде възможност да видя, че човешките условия са в ръката на Бога във всяко време и всяка културна ситуация.   В. Какво бихте казали на хората, за да им помогнете да придобият по-добро разбиране за църковната история? Томас Оден. Четете оригиналните източници. Вместо да четете книги за Августин, почетете неговите Изповеди или "Божия град". Вместо да четете книга за ранното развитие на учението за изкуплението, прочетете "Срещу ересите" на Ириней. Нека тези древни християнски писатели Ви говорят директно вместо през някакъв филтър. Позволете на Светия Дух да говори директно чрез текста по същия начин, по който го прави и Библията. Помнете, че тези писатели са били признати от църквата по света в тези дни и постоянно са се обръщали към Библията. Придобиването на разбиране за това как Библията е била виждана и тълкувана в различна исторически ситуации, е част от начина, по който човек израства за едно по-дълбоко, по-пълно различаване и перспектива.       Преводач: Радостин Марчев

Да изгубиш, за да спечелиш!

20 May 2019 08:00

Господ, който е създал човека и познава до най-дребни детайли душата му, е наясно и как да му помогне. “Аз, Аз Съм Който ви утешавам” и “Както един, когото утешава майка му, така и Аз ще ви утеша” (Ис. 51:12, Ис 66:13). Когато човек се довери на Бога и се обърне към Него за утеха, той бива успокоен и изгубва скръбта, болката, огорчението. Но това може да се случи само с вярващия човек. Нещо по-важно обаче; докато лекарствата само потискат симптомите, Господ лекува и възстановява цялостно душата. Само Той може да обърне скръбта ни в радост. Може би доста хора не биха повярвали на тези думи. Затова бих ги посъветвал: опитайте тортата, преди да твърдите, че не е сладка. Много повърхностно и със скептицизъм може да говори човек за нещо, което не е вкусил.   Затова “вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен е онзи човек, който уповава на Него” (Пс. 34:8) Сигурно някои от хората, които четат тази статия, никога не са се замисляли, че могат да изгубят скръбта си, като станат християни. Те са я приели като пратеник на съдбата в своя дом и живеят с нея. Всъщност животът им е такъв, защото не са поискали от Бога утеха.   “До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йоан 16:24) Може би е време да спрем да даваме пари по лекари и да потърсим истинския Утешител. Той може да донесе мир и радост в живота ни. Това означава ли обаче, че никога няма повече няма да изпитаме скръб? Със сигурност не, защото животът тук на земята е такъв, че човек преминава през различни сезони, които му носят и радост и мъка. Но той има отново възможността, когато се сблъска със скръбта, да потърси Бога и Той отново да излекува душата му.   Както виждаме до сега, когато човек стане християнин, той наистина губи различни неща. Но всъщност губи това, което Бог не иска да има. Господ е добър и Той му позволява да спечели неща, които да запълнят празнината от това, което е изгубил. Например губи безпокойството, стреса и печели Божия мир; губи болката, скръбта и печели утеха и радост.   Всъщност какъв е смисълът да мислим за това, което ще изгубим, когато станем християни? Не ли е по-ценно това, което Господ ще ни подари, когато Му се доверим? След като знаем всичко това, от нас зависи какво ще губим или печелим. Ако много ни харесват безпокойството, скръбта, стреса – да си ги държим. Това ще ни бъде наградата, която сами сме си заслужили. Но нека спрем да се оплакваме за изборите, които сами сме направили; да спрем да обвиняваме Бог или хората.   Никой не ни е виновен, когато сме избрали да живеем като неразумни. Защото не е ли глупост, когато някой  ни показва изхода, но ние пак сами си избираме да живеем в задънената улица. После защо животът ни е такъв? Може би, защото мислим върху това, какво ще изгубим когато станем християни и не знаем какво ще спечелим. Е, вече знаем, но дали ще повярваме, това вече е друг въпрос.   Христос ни казва: “радвайте се, че имената ви за написани на небесата” (Лука 10:20) Но всъщност това се отнася само за спечелилите християните, които са изгубили греха от живот си, като са повярвали в Божия Син.   Първата част на статията на Венцислав Бонев можете да прочетете тук.

Пророчеството - богатство, достъпно за всеки

17 May 2019 08:00

Пътувах към магазина. Беше на другия край на града. Прехвърлях наум различните маршрути. Направих си план и го следвах. Бавно се приближавах към целта. След доволно дълго пътуване пред очите ми изгря рекламата на големия магазин. Зарадвах се. Зарадвах се, защото е голям подвиг в пътната плетеница на София да избереш точния път, да го следваш неотклонно и накрая като победител да достигнеш целта.    Това преживяване ми направи силно впечатление. В него видях много полезен урок. Сред християнските среди се говори много за дарбите и особено за пророкуването. Много се спекулира и в двете посоки - консервативната и харизматичната. Едни отричат всичко, други търсят навсякъде скритото. Една от тенденциите е пророчеството да се разглежда предимно като предсказвателно разкриване на бъдещето. Много хора искат да знаят какво ще стане утре или вдругиден. Кой ще спечели изборите, дали ще бъде приет в този или онзи университет? Кога ще се ожени или омъжи? Дали ще се разведе, дали ще има деца и дали ще бъдат послушни? Дали ще успее в бизнеса, какъв бизнес да захване?    Въпроси, въпроси, въпроси, все свързани с бъдещето. Аз мога смело да заявя, че знам със сигурност какво ще стане в бъдещето! "Какво нахалство", би казал някой. "На какъв се правиш?"    Макар да имам много случаи, в които Бог ми е говорил за конкретни неща в моя бъдещ живот, нямам това предвид, като казвам, че знам бъдещето. Имам предвид друго. А именно сигурността, че когато знам пътя и къде води, аз също знам къде ще стигна и кога ще стане това. Точно както следвайки правилния път към магазина, ме прави сигурен, че ще стигна до целта, така и следвайки Бога и Неговата правда, ме прави сигурен, че ще стигна до добър успех и пълноценен живот. Всичко, което върша, ще бъде благословено от Бога, дори да е много трудно и да срещам съпротива. Знам със сигурност, че крайният резултат ще бъде добър.    Когато един мъж започне да изневерява на жена си, аз знам, че това е началото на края. Семейството рухва. Когато някой започне да краде, аз знам, че това е пътят към провала. Колкото и да е "успешен" бизнесът, той е обречен на провал в бъдещето. И аз мога с абсолютна сигурност да пророкувам неговия край.    Когато видя някой човек да се смирява пред Бога и да Го търси, аз виждам бъдещето на същия като благословено и успешно. Виждам как Бог го издига и поставя нависоко. И мога да го пророкувам с абсолютна сигурност.    Покажи ми по кой път вървиш и аз ще ти кажа къде ще стигнеш с абсолютна сигурност. Е, има една малка подробност. Ако вървиш или аз вървя в погрешния път, все още има шанс да променим пътя и да променим пророчеството. Ако се отбием от грешния път и тръгнем по правилния, ще стигнем далеч и ще бъдем изобилно благословени.    Питам се обаче дали този вид пророчество е дадено само на едни, а е скрито от други?  И да, и не. Да, скрито е от едни, а открито на други, но едновременно с това е дадено на всички. Ако е скрито, то е, защото някои хора упорито отказват да приемат този дар. Както е речено в Писанието:    "Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат."   Пророчеството – какво богатство е то...

Какво означава да имаш мир с Бога?

17 May 2019 08:00

Преди да отиде на кръста Господ Исус Христос даде специални обещания на Своите ученици на последната празнична вечеря с тях. Част от тези обещания включваха пророчества за предстоящото идване на Светия Дух. Христос знаеше, че Му предстои да се раздели с учениците, затова им каза: "Мир ви оставям, моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои" (Йоан 14:27). Очевидно те трябваше да свикнат да се справят без Неговото физическо присъствие, на което бяха разчитали, затова имаха нужда от утеха. Апостол Павел развива същата тема, като отива една стъпка по-напред, говорейки за "мир с Бога". В Римляни 5:1 Павел заявява: "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос". Каква е разликата? Какво означава това? Преди всичко, когато имаме мир с Бога, ние вече не сме във война с Него. Когато не сме примирени с Бога, битката всъщност е еднопосочна. Тук не става дума за две враждуващи страни, които са равнопоставени. Ние сме в позиция на хора, които се бунтуват срещу Създателя и Неговите заповеди. Поради греха, ние сме врагове на Бога, но заради жертвата на Христос, Бог има основание да ни прости (Римляни 5:8 и 8:1-2). По инстинкт ние сме склонни да обвиняваме Бога за всички наши беди и неуспехи, както и за нашата болка. На практика обаче ние носим последствията от нашите грехове. Не се налага Бог да ни наказва. Когато имаме мир с Бога, това означава една възстановена връзка между Небесния Баща и Неговото дете, което е решило да се завърне при Него и да установи отново любящи синовни взаимоотношения на прошка и покорство на Божията воля. Затова най-добрият библейски пример, който илюстрира товя понятие, намираме в Лука 15 глава, където е записана притчата, разказана от Самия Христос за Блудния син. Младежът се завърна у дома, след като бе осъзнал нуждата от баща си. Простичко казано, сложната богословска истина, представена от Павел в Римляни 5:1-2, е илюстрирана за нас с няколко думи по практичен и духовен начин, а именно: "Да имаш мир с Бога означава, винаги да можеш да се завърнеш у дома, при Него, като се надяваш на Неговата безусловна любов." Източник: Christianity.com Превод: Петя Зарева Снимка: Photobucket      

Фалшивите новини в библейски и в наши дни

16 May 2019 08:00

Когато бях малко момче имахме телевизор, но нямахме толкова много телевизионни канали. Не можехме да сменяме с дистанционното от канал на канал в търсене на нещо интересно. Когато бях момче интернет беше непозната дума и да се „ровя” или „сърфирам” бяха думи, в които влагах съвсем различно значение. Когато бях момче обичах да гледам телевизия, но не харесвах новините. А баща ми държеше да ги гледа всяка вечер. Не си спомням дали и тогава новинарските емисии изглеждаха и звучаха по същия начин, но съм сигурен, че за мен бяха най-скучното и безмислено нещо на света.   Днес нещата са много по-различни. Следя новините с интерес. А те са навсякъде. Дори не е нужно да чакаш да стане 20.00 часа, за да разбереш какво се е случило по света и у нас. Информацията те залива и човек лесно може да бъде в крак със случващото се. Не става само въпрос за новинарските емисии, но благодарение на интернет и социалните мрежи всяка вест достига за кратко време до голям брой хора.    Информирането се превръща в огромна сила и власт. Ако можеш да направляваш какво достига до хората, можеш да влияеш на техните реакции и поведение. Неслучайно медиите са наречени четвъртата власт, но е факт, че в определени моменти могат да се превърнат и във властта, която влияе най-силно върху живота на хората. Все по-трудно е човек да различава истинската новина от фалшивата. Повечето от нас не знаем как да проверим една новина истинска ли е или фалшива, но има журналисти, които знаят. Около нас има хора, които волно или неволно се опитват да ни манипулират и ни карат да реагираме в една или друга посока.   Какво да кажем за новините в библейските времена? Първият пример за фалшиви новини ще намерите още в началото на Библията. Бог беше сътворил всичко прекрасно, но дяволът реши да го унищожи, за целта даде на Ева лъжлива информация относно Божиите намерения и действия. Знаете как продължава историята. Ева повярва на лъжливия слух и се довери не на Бог, а на имитатора – дявола и от там целият им свят беше разрушен. Ех, ако бяха питали Бог, преди да се доверят на лъжата!   Вторият пример, който ще дам е с времето на Възкресение Христово. Смъртта беше победена. Дяволът беше сразен. Фарисеите не успяха в своите кроежи, но тогава стана чудото и това трябваше да се обясни по някакъв начин. Фарисеите бяха поставени пред избор или да приемат фактите или да се съпротивляват на тях като пуснат лъжлива „новина”. Знаем, че алчността и гордостта им не позволяваше да признаят, че са сбъркали и те платиха „доволно” пари и сътвориха слух, който се разнесе между всички и със сигурност, макар и да не писано съвсем ясно в Словото, е повлиял на хората (Матей 28:11-15). Лъжливата новина гласеше: „Христос не е възкръснал. Тялото е откраднато от учениците Му, за да мислят всички, че Той е Бог.” Трябва да признаем, че тази лъжа, продължава да звучи и до днес сред хората.   И така в библейски времена също имаше лъжливи новини, имаме и съвременни лъжливи новини. А днес имаме и протести срещу Националната стратегия за детето 2019-2030. Протестите са на много места. Недоволството е огромно. Гневът е разпален. Хората споделят една след друга новини, свързани с ужасния документ, перверзните норвежци, корумпираните НПО-та и жестоките социални работници, които дебнат, за да вземат българските деца.   Позволявам си да говоря с доза ирония, понеже последните 11 години работя в социалната сфера. Познавам много добре причините, поради които деца се преместват в друго семейство и тези поради, които това не се прави. Познавам социалните работници. Работил съм в и с НПО-та. Работя с деца и възрастни жертва на насилие. Познавам много приемни семейства. Някой ще каже, че точно поради тези причини съм и престрастен, но всъщност истината е, че просто за тези години се превърнах в специалист по темата и се учудвам, че обществото не се интересува от мнението на експертите, а самото то смята, че е експерт по всяка тема. Както, когато имате зъбобол, надявам се не отивате при водопроводчик, така и когато имате въпроси, свързани със социалната сфера най-добрият източник на информация не е фейсбук, не са и хората от църквата ви, а тези, които са специалисти в областта. Ех, ако хората питаха тези, които могат да им отговорят, щяха да осъзнаят, че много от новините, на които се доверяват покрай Стратегията са лъжливи.   Съвсем отговорно заявявам, че покрай Националната стратегия за детето се споделят много лъжливи новини, на които голям брой хора се хващат много наивно. Законите ни не са идеални. Норвежката социална система не е перфектна. Стратегията не е съвършена, но и истината за Националната стратегия за детето 2019-2030 е много далеч от това, което разгневява много от вас. Определение за лъжлива новина е вести, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта или слушаемостта на телевизионно или радиопредаване и съответно реализиране на печалба от реклама. А може би дори повече гласове на предстоящи избори.   Как да се предпазим от тях? Нека не забравяме, че за да различим лъжливата новина от истинската трябва да проверяваме източниците на информация. Да не забравяме, че „фермите за тролове” не са просто митични приказки, а реални хора, които работят, за да заблуждават.    Не всеки сайт ви мисли доброто. Новини, които започват с „шок”, „ужас” са ужасно неподходящи за доверяване. Много партии си служат с такива новини за печелят рейтинг. Накрая трябва да кажем, че лъжливите новини водят до агресия и омраза. Както в случая с Националната стратегия за детето. Срещу хората, които работят в социалната сфера се излива толкова незаслужен гняв и омраза, че това може да бъде много опасно. Възможно е хора, които имат нужда от подкрепа и помощ да не я потърсят само, защото са учени, че социалните работници и психолози изначално са зли и имат нечисти подбуди. Ние носим отговорност не само какво четем, но и какво споделяме, а и на какво вярваме.   А относно Националната стратегия за детето? Мога да кажа още много неща, но дали можем да ги чуем или предпочитаме лъжливите новини?  

За истинските мъже

15 May 2019 08:00

В епоха на безнравственост християните са призовани да живеят в служба на Христос. Това е особено важно за мъжете християни, които сякаш са забравили своята роля в съвременната култура. Християнският автор и евангелизатор Тони Еванс призовава мъжете по света да поемат своята отговорност в служението за наближаване на Божието царство. Той изтъква следните аргументи. Мъжът трябва да бъде предизвикан. В столетие, когато съвременната култура подканя мъжът да изостави своята изконна роля, Библията предизвиква вярващите мъже да живеят не за себе си, а за Христос. Господ очаква от тях да обичат жените и децата си и да носят отговорност за всяко свое решение като Глава на семейството, както е постановено в Божието слово. Звучи просто и лесно за изпълнение, но в един свят на постоянни изкушения, това изискване предполага старание и доживотно посвещение. Еванс изтъква, че днес е особено характерно бащата да липсва от картината, когато се касае за възпитанието на децата, прехраната на семейството или поемане на отговорност, ако нещата в дома не вървят. Мъжът трябва да бъде духовен воин, който се застъпва за дома си. Основната цел на неприятеля на християнина е да дискридитира мъжа, Главата на семейството, който е натоварен със специални функции от Бога. Битката е всеки ден без изключение. Всяко отстъпване от тази позиция, поверена от Бога, има последствия, които се отразяват не само на самия християнин, но и на семейството, за което е отговорен, а след това и в църквата, и в цялото общество. Мъжът не трябва да бяга от трудните въпроси. В столетие, в което цари пристрастеност към порнография и сексуални грехове, християнинът не е застрахован да се подаде на изкушението. Това означава, че всеки мъж трябва да споделя проблемите, които го вълнуват, както и да носи отговорност пред братя, приятели, които са по-възрастни от него и имат повече опит в духовната борба. Апостол Павел предупреждава: "Който мисли, че стои, да внимава да не падне." Мъжът трябва да живее, изпълнен с надежда. Проблемите на един мъж християнин, могат да бъдат от най-различно естество. В миналото, преди да познае Христос, той може да е имал сексуални връзки, дори да е бил виновен за нечия бременност и после аборт, но Господ го призовава да разчисти нещата от миналото, за да може да продължи напред с чиста съвест и опростен от Бога. Онези, които са имали проблеми с алкохол и наркотици, трябва да помнят винаги от какво робство са били избавени, а това пък е повод за благодарност и надежда за бъдещето, защото Бог е дал скъпоценни обещания, според които Господ е хвърлил всеки опростен грах в морските дълбини и вече не го помни, и няма да търси отговорност за него.  Ако един мъж не е израснал в християнски дом и няма зад себе си традициите и молитвите на своите предци, то той има уникалната привилегия да постави основите на една нова традиция, на която той самият е патриарх. Мъжът християнин трябва да развее флага на Христовата любов, прошка и благодат, така че под него да благоденства целият му дом и поколенията след него. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

За скърбите и сълзите

15 May 2019 08:00

Много скърби и сълзи съпътстват нашия земен живот. По-леко е, ако сме благодарни. Благодарността е като изкачване на висока планина. В подножието са грижите и проблемите. Трябва да спираш често, да се оглеждаш и да благодариш за това, което си и където си. Бог е обещал да ни води за ръката. Когато сме изминали част от пътя, ни е лесно да кажем какво е било, но когато пътят ни предстои, е много трудно. Чрез скърбите и изпитанията Той ни учи, напомня ни да бъдем смирени, да не мислим за себе си. Господ цели нашето телесно и духовно здраве. Те обаче са свързани.   Ние можем да бързаме да говорим много неща, но нека да се спираме и да оценяваме онова, което Той е направил за нас. В книгата на пророк Исая 64:8 Господ говори на онези, които са се отклонили от Него: "Господи, Ти си, наш Отец. Ние сме глината, Ти си грънчарят и всички сме дело на Твоята ръка." Тези молитви се изричат лесно и бързо, но трудно е да ги изговориш, защото говориш пред живия Бог, Той лицемерие не търпи. Ангелите и небесните сили не си позволяват, а ние говорим много. Но вижте какво ни се напомня тук.   Какво е глината? Пръст, смесена с вода? Някой виждал ли е как се правят тухли или съдове от глина? Когато се правят тухли, процесът е по-груб, но е почти същият. Когато се правят съдове, процесът е по-фин. Едно е да си пръст, друго е да станеш глина. Родени в грях и неправда, ние сме пръст. Идва Словото на истината, Живата вода и пръстта се напоява, става глина или още не е тесто за обработка, защото в него има всякакви примеси – камъни, парчета, гнили дървета. Как от пръст ще стане нещо здраво? Пръстта не е компактна. Какво прави грънчарят? Първо той отива, за да изкопае пръстта. Бог казва, че ни е призовал по Своята воля, когато бяхме далече. И тази пръст първо трябва да се начука, да стане на прах, камъните и всеки примес се премахнат, после отиваме в ситото. Ако сме в Божията ръка, няма да ни е все спокойно. Без плач и скърби е само на небето.   „Ти си грънчарят, ние сме глината.“ За да станем съдове за почтена употреба, трябва да преминем през дълъг процес на обработка. Когато сме добре пресети, в пръстта се налива водата. Бог изпраща Словото Си в сърцата ни и започва да мачка, Словото работи в нас. Дори и да ни мачка, ние искаме да останем в ръката Му. Той ни мачка с цел, иска да постигне нещо чрез нас. Хората минават също, но те ни мачкат безцелно, а Бог ни напоява и размесва пръстта с водата, докато усети, че сместа е хомогенна. Той усеща, както грънчарят знае когато мачка глината, дали в нея е останал примес. Бог изпрати Христос затова, да бъде един от нас, да познава всички човешки скърби.   Съотношението между пръст и вода трябва да е точно, за да сме годни за обработка след това отиваме в калъпа, след което грънчарят ни слага да се сушим, изложени на действието на Слънцето на правдата, на Неговите топли лъчи, които ни сгряват. После тухлите биват наредени в пещ по специален начин, така че топлината да достигне до всяка тухла поотделно. Огънят се пали и гори няколко дена. Отвън се замазва, за да не излиза топлината. Как става ясно дали тухлата е добре изпечена? Издават един характерен приятен звън. Ако човек е мъдър, той ще разбере каква е метафората.   Ако сме съдове за почтена употреба, а не за градеж, отиваме на колелото, Господ маха оттук, маха оттам, добавя, ако е необходимо, за да ни изпрати за изсушаване и после отново в пещта, на доста висока температура. Никой няма да постави вода или мляко в глинен съд, който не е изпечен, защото и съдът ще се развали и течността вътре ще стане негодна за ползване. Така сме и ние. Не искаме да ни слагат в пещта. Но ако твърдим, че Бог е наш Баща и грънчар, ще бъдем покорни в ръката Му. Ще знаем, че действа за наша полза. Когато огънят дойде и си мислим, че няма да издържим и минута повече на притеснения, грижи, хора, страхове, нека да помним, че няма да стоим в пещта и секунда повече, отколкото Бог е предвидил. Вместо това нека Му бъдем благодарни, че сме дело на Неговата ръка. Тогава ще имаме пълна свобода без значение какви сме и как изглеждаме. Той ни е направил и той се грижи да ни очисти отвътре, за да осъзнаем и признаем, че е наш Баща и да бъдем благодарни.    Припомнете си обаче, че благодарността е като да изкачиш върха на планината, за да го направиш трябва да се смириш и да приемеш Божията воля за живота си. И да знаем, че Бог си върши работата. Когато ни мачка, можем да го питаме защо, не е проблем, но въпросът е, дори и душата ни да е измъчена, да имаме мир в Него, че това, което допуска за нас е добро. Точно както Исус каза на баща си: „Драго ми е, Боже мой, да изпълня волята Ти“, да понеса гнева Ти заради греховете на човеците, за да бъдат те мои братя, да бъдем заедно на небесата.   Нашият Баща, който се грижи за нас съвършено в Матей казва, че вашият Отец, който е на Небесата няма да ви лиши от никое добре, както земните бащи снабдяват нуждите на децата си, колкото и непослушни да са те.  

Ако смъртта почука

14 May 2019 08:00

Бивша служителка на хоспис съставя списък, който включва основните неща, за които съжаляват хората на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата ѝ се състояла в това да облекчава последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея.   1. "Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз исках, а не живота, който другите очакваха от мен." Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си. На прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили.   2. "Съжалявам, че съм работил твърде много." В името на препитанието мнозина посвещават голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа. Докато се усетят, животът е свършил.   3. "Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си." Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно се съгласяват да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с постоянно чувство на огорчение и негодувание.    4. "Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели." Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разберат, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.    5. "Съжалявам, че не си позволих да бъда по-щастлив." Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.   Въпросът е дали сме готови да посрещнем смъртта във всеки един момент. Ако Христос е наш Господ и Спасител, единственото, за което можем да съжаляваме е, дали сме изживели живота си така, че да не се срамуваме да се изправим пред Бога, ако смъртта почука.   Източник: "Християнски вести" Превод: Радостина Василева