Християнство

12 април 2019 08:00

Молитвата - разговор, без който не можем

Не се ли молим - няма живот в нас. Кога дишаме? Когато започнем да се задушаваме ли? Не, медицината ни казва, че човекът прави между 10 и 18 вдишвания само за 1 минута. Ако търсим Бога заради Него Самия, защото Той е най-драгоценният и нищо друго не ...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Пророчеството - богатство, достъпно за всеки

17 May 2019 08:00

Пътувах към магазина. Беше на другия край на града. Прехвърлях наум различните маршрути. Направих си план и го следвах. Бавно се приближавах към целта. След доволно дълго пътуване пред очите ми изгря рекламата на големия магазин. Зарадвах се. Зарадвах се, защото е голям подвиг в пътната плетеница на София да избереш точния път, да го следваш неотклонно и накрая като победител да достигнеш целта.    Това преживяване ми направи силно впечатление. В него видях много полезен урок. Сред християнските среди се говори много за дарбите и особено за пророкуването. Много се спекулира и в двете посоки - консервативната и харизматичната. Едни отричат всичко, други търсят навсякъде скритото. Една от тенденциите е пророчеството да се разглежда предимно като предсказвателно разкриване на бъдещето. Много хора искат да знаят какво ще стане утре или вдругиден. Кой ще спечели изборите, дали ще бъде приет в този или онзи университет? Кога ще се ожени или омъжи? Дали ще се разведе, дали ще има деца и дали ще бъдат послушни? Дали ще успее в бизнеса, какъв бизнес да захване?    Въпроси, въпроси, въпроси, все свързани с бъдещето. Аз мога смело да заявя, че знам със сигурност какво ще стане в бъдещето! "Какво нахалство", би казал някой. "На какъв се правиш?"    Макар да имам много случаи, в които Бог ми е говорил за конкретни неща в моя бъдещ живот, нямам това предвид, като казвам, че знам бъдещето. Имам предвид друго. А именно сигурността, че когато знам пътя и къде води, аз също знам къде ще стигна и кога ще стане това. Точно както следвайки правилния път към магазина, ме прави сигурен, че ще стигна до целта, така и следвайки Бога и Неговата правда, ме прави сигурен, че ще стигна до добър успех и пълноценен живот. Всичко, което върша, ще бъде благословено от Бога, дори да е много трудно и да срещам съпротива. Знам със сигурност, че крайният резултат ще бъде добър.    Когато един мъж започне да изневерява на жена си, аз знам, че това е началото на края. Семейството рухва. Когато някой започне да краде, аз знам, че това е пътят към провала. Колкото и да е "успешен" бизнесът, той е обречен на провал в бъдещето. И аз мога с абсолютна сигурност да пророкувам неговия край.    Когато видя някой човек да се смирява пред Бога и да Го търси, аз виждам бъдещето на същия като благословено и успешно. Виждам как Бог го издига и поставя нависоко. И мога да го пророкувам с абсолютна сигурност.    Покажи ми по кой път вървиш и аз ще ти кажа къде ще стигнеш с абсолютна сигурност. Е, има една малка подробност. Ако вървиш или аз вървя в погрешния път, все още има шанс да променим пътя и да променим пророчеството. Ако се отбием от грешния път и тръгнем по правилния, ще стигнем далеч и ще бъдем изобилно благословени.    Питам се обаче дали този вид пророчество е дадено само на едни, а е скрито от други?  И да, и не. Да, скрито е от едни, а открито на други, но едновременно с това е дадено на всички. Ако е скрито, то е, защото някои хора упорито отказват да приемат този дар. Както е речено в Писанието:    "Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат."   Пророчеството – какво богатство е то...

Какво означава да имаш мир с Бога?

17 May 2019 08:00

Преди да отиде на кръста Господ Исус Христос даде специални обещания на Своите ученици на последната празнична вечеря с тях. Част от тези обещания включваха пророчества за предстоящото идване на Светия Дух. Христос знаеше, че Му предстои да се раздели с учениците, затова им каза: "Мир ви оставям, моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои" (Йоан 14:27). Очевидно те трябваше да свикнат да се справят без Неговото физическо присъствие, на което бяха разчитали, затова имаха нужда от утеха. Апостол Павел развива същата тема, като отива една стъпка по-напред, говорейки за "мир с Бога". В Римляни 5:1 Павел заявява: "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос". Каква е разликата? Какво означава това? Преди всичко, когато имаме мир с Бога, ние вече не сме във война с Него. Когато не сме примирени с Бога, битката всъщност е еднопосочна. Тук не става дума за две враждуващи страни, които са равнопоставени. Ние сме в позиция на хора, които се бунтуват срещу Създателя и Неговите заповеди. Поради греха, ние сме врагове на Бога, но заради жертвата на Христос, Бог има основание да ни прости (Римляни 5:8 и 8:1-2). По инстинкт ние сме склонни да обвиняваме Бога за всички наши беди и неуспехи, както и за нашата болка. На практика обаче ние носим последствията от нашите грехове. Не се налага Бог да ни наказва. Когато имаме мир с Бога, това означава една възстановена връзка между Небесния Баща и Неговото дете, което е решило да се завърне при Него и да установи отново любящи синовни взаимоотношения на прошка и покорство на Божията воля. Затова най-добрият библейски пример, който илюстрира товя понятие, намираме в Лука 15 глава, където е записана притчата, разказана от Самия Христос за Блудния син. Младежът се завърна у дома, след като бе осъзнал нуждата от баща си. Простичко казано, сложната богословска истина, представена от Павел в Римляни 5:1-2, е илюстрирана за нас с няколко думи по практичен и духовен начин, а именно: "Да имаш мир с Бога означава, винаги да можеш да се завърнеш у дома, при Него, като се надяваш на Неговата безусловна любов." Източник: Christianity.com Превод: Петя Зарева Снимка: Photobucket      

Фалшивите новини в библейски и в наши дни

16 May 2019 08:00

Когато бях малко момче имахме телевизор, но нямахме толкова много телевизионни канали. Не можехме да сменяме с дистанционното от канал на канал в търсене на нещо интересно. Когато бях момче интернет беше непозната дума и да се „ровя” или „сърфирам” бяха думи, в които влагах съвсем различно значение. Когато бях момче обичах да гледам телевизия, но не харесвах новините. А баща ми държеше да ги гледа всяка вечер. Не си спомням дали и тогава новинарските емисии изглеждаха и звучаха по същия начин, но съм сигурен, че за мен бяха най-скучното и безмислено нещо на света.   Днес нещата са много по-различни. Следя новините с интерес. А те са навсякъде. Дори не е нужно да чакаш да стане 20.00 часа, за да разбереш какво се е случило по света и у нас. Информацията те залива и човек лесно може да бъде в крак със случващото се. Не става само въпрос за новинарските емисии, но благодарение на интернет и социалните мрежи всяка вест достига за кратко време до голям брой хора.    Информирането се превръща в огромна сила и власт. Ако можеш да направляваш какво достига до хората, можеш да влияеш на техните реакции и поведение. Неслучайно медиите са наречени четвъртата власт, но е факт, че в определени моменти могат да се превърнат и във властта, която влияе най-силно върху живота на хората. Все по-трудно е човек да различава истинската новина от фалшивата. Повечето от нас не знаем как да проверим една новина истинска ли е или фалшива, но има журналисти, които знаят. Около нас има хора, които волно или неволно се опитват да ни манипулират и ни карат да реагираме в една или друга посока.   Какво да кажем за новините в библейските времена? Първият пример за фалшиви новини ще намерите още в началото на Библията. Бог беше сътворил всичко прекрасно, но дяволът реши да го унищожи, за целта даде на Ева лъжлива информация относно Божиите намерения и действия. Знаете как продължава историята. Ева повярва на лъжливия слух и се довери не на Бог, а на имитатора – дявола и от там целият им свят беше разрушен. Ех, ако бяха питали Бог, преди да се доверят на лъжата!   Вторият пример, който ще дам е с времето на Възкресение Христово. Смъртта беше победена. Дяволът беше сразен. Фарисеите не успяха в своите кроежи, но тогава стана чудото и това трябваше да се обясни по някакъв начин. Фарисеите бяха поставени пред избор или да приемат фактите или да се съпротивляват на тях като пуснат лъжлива „новина”. Знаем, че алчността и гордостта им не позволяваше да признаят, че са сбъркали и те платиха „доволно” пари и сътвориха слух, който се разнесе между всички и със сигурност, макар и да не писано съвсем ясно в Словото, е повлиял на хората (Матей 28:11-15). Лъжливата новина гласеше: „Христос не е възкръснал. Тялото е откраднато от учениците Му, за да мислят всички, че Той е Бог.” Трябва да признаем, че тази лъжа, продължава да звучи и до днес сред хората.   И така в библейски времена също имаше лъжливи новини, имаме и съвременни лъжливи новини. А днес имаме и протести срещу Националната стратегия за детето 2019-2030. Протестите са на много места. Недоволството е огромно. Гневът е разпален. Хората споделят една след друга новини, свързани с ужасния документ, перверзните норвежци, корумпираните НПО-та и жестоките социални работници, които дебнат, за да вземат българските деца.   Позволявам си да говоря с доза ирония, понеже последните 11 години работя в социалната сфера. Познавам много добре причините, поради които деца се преместват в друго семейство и тези поради, които това не се прави. Познавам социалните работници. Работил съм в и с НПО-та. Работя с деца и възрастни жертва на насилие. Познавам много приемни семейства. Някой ще каже, че точно поради тези причини съм и престрастен, но всъщност истината е, че просто за тези години се превърнах в специалист по темата и се учудвам, че обществото не се интересува от мнението на експертите, а самото то смята, че е експерт по всяка тема. Както, когато имате зъбобол, надявам се не отивате при водопроводчик, така и когато имате въпроси, свързани със социалната сфера най-добрият източник на информация не е фейсбук, не са и хората от църквата ви, а тези, които са специалисти в областта. Ех, ако хората питаха тези, които могат да им отговорят, щяха да осъзнаят, че много от новините, на които се доверяват покрай Стратегията са лъжливи.   Съвсем отговорно заявявам, че покрай Националната стратегия за детето се споделят много лъжливи новини, на които голям брой хора се хващат много наивно. Законите ни не са идеални. Норвежката социална система не е перфектна. Стратегията не е съвършена, но и истината за Националната стратегия за детето 2019-2030 е много далеч от това, което разгневява много от вас. Определение за лъжлива новина е вести, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта или слушаемостта на телевизионно или радиопредаване и съответно реализиране на печалба от реклама. А може би дори повече гласове на предстоящи избори.   Как да се предпазим от тях? Нека не забравяме, че за да различим лъжливата новина от истинската трябва да проверяваме източниците на информация. Да не забравяме, че „фермите за тролове” не са просто митични приказки, а реални хора, които работят, за да заблуждават.    Не всеки сайт ви мисли доброто. Новини, които започват с „шок”, „ужас” са ужасно неподходящи за доверяване. Много партии си служат с такива новини за печелят рейтинг. Накрая трябва да кажем, че лъжливите новини водят до агресия и омраза. Както в случая с Националната стратегия за детето. Срещу хората, които работят в социалната сфера се излива толкова незаслужен гняв и омраза, че това може да бъде много опасно. Възможно е хора, които имат нужда от подкрепа и помощ да не я потърсят само, защото са учени, че социалните работници и психолози изначално са зли и имат нечисти подбуди. Ние носим отговорност не само какво четем, но и какво споделяме, а и на какво вярваме.   А относно Националната стратегия за детето? Мога да кажа още много неща, но дали можем да ги чуем или предпочитаме лъжливите новини?  

За истинските мъже

15 May 2019 08:00

В епоха на безнравственост християните са призовани да живеят в служба на Христос. Това е особено важно за мъжете християни, които сякаш са забравили своята роля в съвременната култура. Християнският автор и евангелизатор Тони Еванс призовава мъжете по света да поемат своята отговорност в служението за наближаване на Божието царство. Той изтъква следните аргументи. Мъжът трябва да бъде предизвикан. В столетие, когато съвременната култура подканя мъжът да изостави своята изконна роля, Библията предизвиква вярващите мъже да живеят не за себе си, а за Христос. Господ очаква от тях да обичат жените и децата си и да носят отговорност за всяко свое решение като Глава на семейството, както е постановено в Божието слово. Звучи просто и лесно за изпълнение, но в един свят на постоянни изкушения, това изискване предполага старание и доживотно посвещение. Еванс изтъква, че днес е особено характерно бащата да липсва от картината, когато се касае за възпитанието на децата, прехраната на семейството или поемане на отговорност, ако нещата в дома не вървят. Мъжът трябва да бъде духовен воин, който се застъпва за дома си. Основната цел на неприятеля на християнина е да дискридитира мъжа, Главата на семейството, който е натоварен със специални функции от Бога. Битката е всеки ден без изключение. Всяко отстъпване от тази позиция, поверена от Бога, има последствия, които се отразяват не само на самия християнин, но и на семейството, за което е отговорен, а след това и в църквата, и в цялото общество. Мъжът не трябва да бяга от трудните въпроси. В столетие, в което цари пристрастеност към порнография и сексуални грехове, християнинът не е застрахован да се подаде на изкушението. Това означава, че всеки мъж трябва да споделя проблемите, които го вълнуват, както и да носи отговорност пред братя, приятели, които са по-възрастни от него и имат повече опит в духовната борба. Апостол Павел предупреждава: "Който мисли, че стои, да внимава да не падне." Мъжът трябва да живее, изпълнен с надежда. Проблемите на един мъж християнин, могат да бъдат от най-различно естество. В миналото, преди да познае Христос, той може да е имал сексуални връзки, дори да е бил виновен за нечия бременност и после аборт, но Господ го призовава да разчисти нещата от миналото, за да може да продължи напред с чиста съвест и опростен от Бога. Онези, които са имали проблеми с алкохол и наркотици, трябва да помнят винаги от какво робство са били избавени, а това пък е повод за благодарност и надежда за бъдещето, защото Бог е дал скъпоценни обещания, според които Господ е хвърлил всеки опростен грах в морските дълбини и вече не го помни, и няма да търси отговорност за него.  Ако един мъж не е израснал в християнски дом и няма зад себе си традициите и молитвите на своите предци, то той има уникалната привилегия да постави основите на една нова традиция, на която той самият е патриарх. Мъжът християнин трябва да развее флага на Христовата любов, прошка и благодат, така че под него да благоденства целият му дом и поколенията след него. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

За скърбите и сълзите

15 May 2019 08:00

Много скърби и сълзи съпътстват нашия земен живот. По-леко е, ако сме благодарни. Благодарността е като изкачване на висока планина. В подножието са грижите и проблемите. Трябва да спираш често, да се оглеждаш и да благодариш за това, което си и където си. Бог е обещал да ни води за ръката. Когато сме изминали част от пътя, ни е лесно да кажем какво е било, но когато пътят ни предстои, е много трудно. Чрез скърбите и изпитанията Той ни учи, напомня ни да бъдем смирени, да не мислим за себе си. Господ цели нашето телесно и духовно здраве. Те обаче са свързани.   Ние можем да бързаме да говорим много неща, но нека да се спираме и да оценяваме онова, което Той е направил за нас. В книгата на пророк Исая 64:8 Господ говори на онези, които са се отклонили от Него: "Господи, Ти си, наш Отец. Ние сме глината, Ти си грънчарят и всички сме дело на Твоята ръка." Тези молитви се изричат лесно и бързо, но трудно е да ги изговориш, защото говориш пред живия Бог, Той лицемерие не търпи. Ангелите и небесните сили не си позволяват, а ние говорим много. Но вижте какво ни се напомня тук.   Какво е глината? Пръст, смесена с вода? Някой виждал ли е как се правят тухли или съдове от глина? Когато се правят тухли, процесът е по-груб, но е почти същият. Когато се правят съдове, процесът е по-фин. Едно е да си пръст, друго е да станеш глина. Родени в грях и неправда, ние сме пръст. Идва Словото на истината, Живата вода и пръстта се напоява, става глина или още не е тесто за обработка, защото в него има всякакви примеси – камъни, парчета, гнили дървета. Как от пръст ще стане нещо здраво? Пръстта не е компактна. Какво прави грънчарят? Първо той отива, за да изкопае пръстта. Бог казва, че ни е призовал по Своята воля, когато бяхме далече. И тази пръст първо трябва да се начука, да стане на прах, камъните и всеки примес се премахнат, после отиваме в ситото. Ако сме в Божията ръка, няма да ни е все спокойно. Без плач и скърби е само на небето.   „Ти си грънчарят, ние сме глината.“ За да станем съдове за почтена употреба, трябва да преминем през дълъг процес на обработка. Когато сме добре пресети, в пръстта се налива водата. Бог изпраща Словото Си в сърцата ни и започва да мачка, Словото работи в нас. Дори и да ни мачка, ние искаме да останем в ръката Му. Той ни мачка с цел, иска да постигне нещо чрез нас. Хората минават също, но те ни мачкат безцелно, а Бог ни напоява и размесва пръстта с водата, докато усети, че сместа е хомогенна. Той усеща, както грънчарят знае когато мачка глината, дали в нея е останал примес. Бог изпрати Христос затова, да бъде един от нас, да познава всички човешки скърби.   Съотношението между пръст и вода трябва да е точно, за да сме годни за обработка след това отиваме в калъпа, след което грънчарят ни слага да се сушим, изложени на действието на Слънцето на правдата, на Неговите топли лъчи, които ни сгряват. После тухлите биват наредени в пещ по специален начин, така че топлината да достигне до всяка тухла поотделно. Огънят се пали и гори няколко дена. Отвън се замазва, за да не излиза топлината. Как става ясно дали тухлата е добре изпечена? Издават един характерен приятен звън. Ако човек е мъдър, той ще разбере каква е метафората.   Ако сме съдове за почтена употреба, а не за градеж, отиваме на колелото, Господ маха оттук, маха оттам, добавя, ако е необходимо, за да ни изпрати за изсушаване и после отново в пещта, на доста висока температура. Никой няма да постави вода или мляко в глинен съд, който не е изпечен, защото и съдът ще се развали и течността вътре ще стане негодна за ползване. Така сме и ние. Не искаме да ни слагат в пещта. Но ако твърдим, че Бог е наш Баща и грънчар, ще бъдем покорни в ръката Му. Ще знаем, че действа за наша полза. Когато огънят дойде и си мислим, че няма да издържим и минута повече на притеснения, грижи, хора, страхове, нека да помним, че няма да стоим в пещта и секунда повече, отколкото Бог е предвидил. Вместо това нека Му бъдем благодарни, че сме дело на Неговата ръка. Тогава ще имаме пълна свобода без значение какви сме и как изглеждаме. Той ни е направил и той се грижи да ни очисти отвътре, за да осъзнаем и признаем, че е наш Баща и да бъдем благодарни.    Припомнете си обаче, че благодарността е като да изкачиш върха на планината, за да го направиш трябва да се смириш и да приемеш Божията воля за живота си. И да знаем, че Бог си върши работата. Когато ни мачка, можем да го питаме защо, не е проблем, но въпросът е, дори и душата ни да е измъчена, да имаме мир в Него, че това, което допуска за нас е добро. Точно както Исус каза на баща си: „Драго ми е, Боже мой, да изпълня волята Ти“, да понеса гнева Ти заради греховете на човеците, за да бъдат те мои братя, да бъдем заедно на небесата.   Нашият Баща, който се грижи за нас съвършено в Матей казва, че вашият Отец, който е на Небесата няма да ви лиши от никое добре, както земните бащи снабдяват нуждите на децата си, колкото и непослушни да са те.  

Ако смъртта почука

14 May 2019 08:00

Бивша служителка на хоспис съставя списък, който включва основните неща, за които съжаляват хората на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата ѝ се състояла в това да облекчава последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея.   1. "Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз исках, а не живота, който другите очакваха от мен." Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си. На прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили.   2. "Съжалявам, че съм работил твърде много." В името на препитанието мнозина посвещават голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа. Докато се усетят, животът е свършил.   3. "Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си." Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно се съгласяват да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с постоянно чувство на огорчение и негодувание.    4. "Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели." Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разберат, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.    5. "Съжалявам, че не си позволих да бъда по-щастлив." Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.   Въпросът е дали сме готови да посрещнем смъртта във всеки един момент. Ако Христос е наш Господ и Спасител, единственото, за което можем да съжаляваме е, дали сме изживели живота си така, че да не се срамуваме да се изправим пред Бога, ако смъртта почука.   Източник: "Християнски вести" Превод: Радостина Василева

За страданието и резултатите от него

14 May 2019 08:00

Още когато беше призован със видение, за да служи на Христос, Савел, който беше гонител на християните, свидетелства следните думи, казани от Спасителя: "Аз ще му покажа колко много трябва да пострада заради Мен" (Деяния 9:16). Наистина Павел изстрада много заради Христос и благовестието, но никога не се оплака, а приемаше Божията воля за живота си, каквото и да включваше тя. Той говори за страданието в много от своите послания. Всички християни могат да се поучат от примерите на апостола. Ще коментираме накратко някои от тях. Страданието е нещо нормално за християните. Във 2 Тимотей 3:12-13 Павел пише до младия Тимотей: "Всеки, който иска да живее благочестиво в Христа Исуса, ще бъде гонен". Павел хвали християните в Солун за тяхното устояване и твърдост в периоди на страдание (2 Солунци 1:4-6).  Ако сте християни, вие самите може да сте били обект на присмехи, обиди или гонение заради вашите верски убеждения в училище, на работното място или дори в семейството. Християните са пришълци на тази земя, тяхното истинско гражданство е на небесата. Християните ще преминат през различни страдания. Във 2 Коринтяни 11:23-27 Павел говори за своите собствени страдания, като споменава някои от тях: "бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота". Павел завършва списъка с израза: "грижата за всичките църкви". Подобно но на Павел, докато се трудим на Божията нива и ние можем да преминем през най-различни душевни, емоционални и физически страдания. В днешно време страданията даже са под формата на блокиране в интернет мрежите, когато споделяте истини от Божието слово.  Възможно е да бъдете изоставени от ваши приятели или роднини или да сте презирани от вашите колеги. Страданието води до надежда. Загубата на близък човек, работа или финанси едва ли ни се струва адекаватна причина, която може да ни даде някаква надежда, но Павел съветва: "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда" (Римляни 5:3-4). Наистина ли Павел има предвид, че страданието може да произведе резултат, съпроводен с надежда? Определено е така. Съвременните психолози са установили, че страданията карат хората да се развиват и да израстват емоционално. За християнина обаче духовното развитие е далеч по-важно от емоционалното. Страданието израства в една по-дълбока надежда за невидимото, за нещата, които траят вечно. Християнинът се различава от останалите хора по това, че инвестира за вечността, а не е заробен в земните неща. Дори и да е причинено от грях, страданието може да доведе до духовна промяна. Библията е пълна с примери за деца на Бога, които съгрешават и понасят своето наказание, но впоследствие Господ ги благославя. Припомнете си за Самсон, Давид и Петър. Самият Павел е посветил част от своето послание към Римляните на темата за борбата с греха, страданието и избавлението. "Окаян аз човек? Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?"(Римляни 7:24). Павел дава и отговор: "Сега прочее, няма никакво осъждение за онези, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух" (Римляни 8:1). Разбира се, това не означава, че вярващият може и трябва да съгрешава самоволно. Тези библейски примери са оставени за наша поука, за да помним, че грехът не остава ненаказан. Бог контролира всяка ситуация. С оглед на собствения си опит с безброй страдания в служението Павел увещава онези християни, които страдат в момента, с думите: "Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение" (Римляни 8:28). За съжаление, понякога християните забравят, че Божията представа за нашето добро често се различава от нашите собствени идеи. Когато Павел се молеше за своето собствено страдание, Бог му отговори с думите: "Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата ми в немощ се показва съвършена" (2 Коринтяни 12:9). С други думи, Бог отказа да отговори на Павловата молитва, защото знаеше, че смирението на апостола в крайна сметка ще донесе прослава на Господа. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева    

Грехът с голяма и с малка буква

13 May 2019 08:00

Основният начин, по който евангелските християни са навикнали да мислят за греха е като вина. Когато човек извърши нещо зло, той извършва грях – понякога пред други хора, но винаги пред Бога – и се нуждае от прошка. В определен смисъл това е напълно правилно. Библията многократно казва, че нашите зли дела са грехове, които се нуждаят от прошка (1 Кор. 15:3–4; Пс. 51; Мaт. 1:20–21; Евреи 1:3; 1 Петър 2:24; 1 Йоан 1:7; 2:2; 4:10; Откр. 1:5–6 – това са съвсем малка част от многото текстове по темата).   В същото време да спрем дотук означава да останем не само с непълна, но и със сериозно изопачена представа за греха. Виждайки греха като вина, ние често залитаме в една крайност, гледайки на него прекалено индивидуалистично. Макар в никакъв случай да не подценява личното измерение, Библията продължава по-нататък, поставяйки не по-малко ударение върху колективния грях. Старият Завет е пълен с примери за това как Бог държи отговорни цели нации заради установяване и поддържане на системна несправедливост над бедните, слабите и беззащитните или заради изкривено правосъдие. Това не са грехове, които могат да се сведат просто до отделните действия на дадени хора, а са нещо, за което е отговорна цялата нация.   Струва ми се, че подобна „духовна слепота“ е доста характерна за нашата страна, където християните бързо забелязват и високо обсъждат делата на отделни хора, но не обелват и дума относно причините за (да речем) скорошния протест на хората с увреждания или за очевидните проблеми със съдебната система или корупцията, които пораждат понякога крещящо беззаконие. Това не означава, че много християни не са ангажирани със социална или друга обществена дейност, водени точно от своята християнска съвест – самият аз познавам много такива. Но фактът, че ние рядко наричаме тези неща с типичната за християнския речник дума „грях“ означава, че е много вероятно поне част от идеята, стояща зад това понятие, да ни се изплъзва. В контраст на това, християните-аболюционисти са говорели за обществения проблем на робството именно като за „гнусен грях“.   Това обаче все още далеч не е всичко, което Библията има да ни каже за греха. Ако можем да наречем измерението на злите дела, които пораждат вина „грехове“ (мн. число и малка буква), съществува още едно измерение, което можем да наречем „Грях“ (ед. число, главна буква). При него грехът (заедно със смъртта и Сатана) е представян като чужда, враждебна и активна сила, която ни поробва и ни кара да изпълняваме неговите заповеди. Това никъде не е описано по-ясно от Римляни 7, където ап. Павел говори за греха почти като за личност.   Подобно разбиране отваря едно изцяло ново измерение за разбирането на Греха. По думите на Флеминг Рутлидж: „Да бъдеш в грях, говорейки от библейска гледна точка, означава нещо много по-значимо от погрешни действия. Това означава да бъдем катастрофално отделени от вечната Божия любов. Това означава да бъдем от външната страна на непристъпната бариера, деляща ни от небесната вечеря на Бога. Това означава да бъдем безпомощно затворени в собственото си зло Аз, нещастно съзнаващи бездната между пътя, по който вървим и този, на който Бог желае да се намираме. Това означава една нескончаемост на властта на алчността, жестокостта, ненаситността и насилието в света…Грехът не е толкова сбор от личните погрешни действия, колкото една активна, зла същност, насочена към разрушение, поробване и смърт – цялостното осуетяване на Божиите цели. Злите дела са знаците за действието на тази същност, но не са самото нещо. „Самото нещо“ е нашият космически Враг.“   Подобно разбиране показва, че не е възможно да сведем греха просто до отделните зли дела, които вършим. Те, разбира се, са съвсем реални грехове (с малка буква), но на практика се явяват следствие от нашето робство на Греха (с главна буква). Едното е симптом, другото е действителната причина. Ернст Кесмън описва това по следния начин:   „Да бъдеш владян от Греха означава да бъдеш въвлечен в, да бъдеш негов представител, „член, част, средство“… В самата си същност „ние сме служители на една сила, която превръща космоса в хаос“, нашите животи всъщност са един пример за силата, която ни притежава и на която сме се предали да служим. Това е причината Павел да описва вината на Греха не като невежество, а по-скоро като „бунт срещу Господа, Когото познаваме“.   Това на свой ред води до осъзнаването, че нашето действително състояние всъщност е много по-тежко, отколкото ако гледаме на греха просто като на зли дела. Това е така, понеже в тази схема прошката вече не е достатъчна. Тя може и да носи освобождение от отделните грехове, но това на практика означава просто да се занимаваме със симптомите, без да лекуваме основната причина за болестта. Получавайки прошка за извършените от нас зли дела, ние ще си останем също толкова поробени под Греха, колкото сме били и преди. Дори влизането в небето в такова състояние, би означавало просто да го превърнем в ад. Това, от което се нуждаем е освобождение, пречупване силата и властта на Греха в нас, за да не бъдем повече негови роби.   Всичко това идва на фокус, когато осъзнаем, че Новият Завет говори за справянето с греха винаги във връзка с Христос, но по два различни начина или с две различни групи, свързани помежду си образи. От една страна той говори за прошка, от която всички ние се нуждаем. Образите, които сочат към това, са Христос като първосвещеник и жертва за грях; съдебната зала, в която Бог произнася спрямо нас оправдателна присъда; страдащият заради другите слуга; изразът „умилостивение“ и т.н. В другата група са образите, които сочат към освобождение – например новият изход, пасхалното агне (което отклонява смъртта), откупът и изразът „изкупление“ (в смисъла на роб, който бива откупен от предишния си господар) и др. Следователно Христос прави за нас две неща: Той прощава нашите грехове (с малка буква), но и ни освобождава от силата на Греха (с главна буква), който ни владее и води към зло.   Класическият текст от Римляни 7, който споменахме, описващ греха като сила и личност, е бил и продължава да бъде арена на множество ожесточени спорове. Дали Павел описва своята собствена опитност или използването на 1 лице ед.ч. е просто литературен похват? Дали става дума за ситуация преди или след повярването? Едно възможно разбиране, което напълно отговаря на казаното тук е, че апостолът говори за състоянието на човека преди и след идването на Светия Дух. С други думи, ние сме роби на Греха (с главна буква), но след Своята жертва, възкресение и възнесение Исус изпраща Светия Дух във всеки, който вярва в Него и по този начин го освобождава от това робство.   Макар и съвсем кратък и схематичен, направеният обзор показва, че виждането за греха на мнозина християни може да се окаже не само непълно, но и сериозно подценено. За нито един човек не е възможно да живее неутрално – той е слуга или на Бога, или на Греха. Ние имаме нужда не само от прошка на отделните си грехове (лични и общностни), но и да бъдем освободени от това робство. Христос прави и двете неща – на кръста Той пролива кръвта Си за прошка на греховете, а след Своето възнесение изпраща Светия Дух, Чиято сила пречупва властта на Греха и освобождава вярващия да живее свят живот, служейки на Христос.   Последното, разбира се, ни води една крачка напред – освещението не е избирателна опция за вярващия. Да живее в грях означава на практика все още да не бъде освободен от властта на Греха. Което от своя страна означава, че Христос не е негов господар. Поради тази причина християнин, който вярва в Христос, но не Го следва на практика е оксиморон. Такъв просто не съществува.

Критика с любов - как е възможно?

12 May 2019 08:00

Има някои житейски истини, които са валидни за всички хора – независимо кой си или къде живееш. Ако се съберат двама души и се опитат да направят нещо заедно, неизбежно се поражда конфликт. Факт е, че конфликтите съществуват, независимо дали те са незначителни или не. Хубаво е да се обсъждат, за да бъдат преодолени. Как можем да говорим за нещата, които се нуждаем да споделим с този, в когото сме влюбени? Какво можем да направим така че, да споделим негативните неща и да не нараняваме хората около нас, нито да разрушаваме взаимоотношенията си с тях? В човешката ни природа не е заложено да мислим за другите, преди да помислим за себе си. Точно това обаче е начинът да споделяме негативните неща с някого, без да го нараним. Избирай мъдро битките, които водиш! Възможно е утре изобщо да не се сещаш за нещата, които те смущават днес. Помисли дали това, за което искаш да говориш, е критично. Има хора, които винаги намират за какво да критикуват. Те постоянно се замесват в конфликти. Не са благосклонни към хората около тях, затова винаги посочват грешките им. Помисли наистина дали това, за което искаш да говориш, е толкова важно! Когато хората усетят, че човекът срещу тях е настроен критично, те спират да го слушат. Когато преценя, че във взаимоотношенията със съпруга или с децата ми има неща, които не са толкова важни и няма да продължат дълго, се опитвам да не им обръщам внимание. Такива ситуации възникват, когато пътуваме. Тогава сме изморени и сме подложени на стрес. Склонни сме да правим неща, които не се харесват на другите. Тогава избираме да се издигнем над тези неща, защото осъзнаваме, че всичко ще си дойде на мястото и че животът по принцип не е толкова напрегнат. Моли се за разговора, който ти предстои с човека, с когото ще споделиш нещата, които не харесваш в него! Моли се да имаш правилен подход! Мисля, че един от начините да критикуваме с любов е да сме сигурни, че балансираме критицизма с поощрение. Ако трябва да критикуваш, първо посочи на човека някои от положителните му качества. Някои хора казват, че е трябва да изречем десет позитивни неща, за да споделим едно негативно. Така че можеш да кажеш на твоя приятел, че би искал да поговориш с него за нещо, което той е направил или казал и по някакъв начин те е засегнал. Преди всичко му благодари за това, че е твой приятел, че ти е помагал досега, когато си се нуждаел. Кажи му какво харесваш в него като човек – неговото търпение, това, че те изслушва. Тогава може да споделиш другите си мисли с него. Бъди сигурен, че човекът ще те слуша и приема това, което му говориш! Не му стоварвай всичко наведнъж! Спирай по време на разговора, питай го какво мисли, помоли го да сподели с теб какво чувства, докато му говориш. Увери се, че той те разбира правилно! Направи всичко възможно, за да му покажеш, че не го критикуваш заради това, което е като личност, а заради това, което е направил. Ако по някакъв начин разбереш, че приятелят ти страда от нещата, които му казваш, или се ядосва, дай му възможност да говори! Не го насилвай да те слуша! Но е важно да се връщаш към проблема, за да се убедиш, че е решен! Запомни, че това, което споделяш, е твоето мнение, освен ако не става дума за грях. Важно е да разбереш разликата! Понякога си мислим, че нашето мнение е толкова значимо, колкото това, което е написано в Библията. Но не е така! Хубаво е да споделяш мислите си, но да не се състезаваш! Не обръщай разговора в състезание! След като си изложил мнението си, помоли приятелят ти да сподели как му се е отразило; да каже какво от това, което ти си говорил, е чул и как го е разбрал. Непременно го изслушай! Не мисли как ти ще отговориш, но се съсредоточи да чуеш какво той има да каже! Откликни с разбиране! Помни, че дори когато споделяш негативни неща, можеш да бъдеш като Исус! Когато четеш Библията, открий как Исус се справяше с конфликтните ситуации и се опитай да постъпиш като Него. Да критикуваме с любов е полезно за взаимоотношенията. То ги изгражда. Това, разбира се, е предизвикателство, но усилието си струва. Ако искаме да имаме здрави интимни взаимоотношения, ще има конфликти, но е възможно те да бъдат преодолени с Божията помощ! 

НАШЕТО „А, Б“

11 May 2019 08:00

- Нашето „А , Б“, Райно, кой го написа?   Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нищо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.   И до днес тези думи вълнуват дълбоко всеки българин. Мислено заемаме мястото на плахото момиче в онзи паметен епизод от „Под игото“ на Иван Вазов. Когато ни запитат коя е страната ни и кой е създал буквите ни, иначе засраменото ни по много причини национално самосъзнание се надига гордо и очите ни грейват, с онази особена светлина , излъчвана от хора, които знаят.    На този ден си спомняме за живота и делото на светите братя Кирил и Методий. Православната църква ги удостоява с високата титла „равноапостоли“. „Апостоли“, защото са пратени да послужат на славянските народи, като им дадат привилегията да се покланят на Бога и четат Неговото Слово на свой собствен език. „Равни“, защото както първите 12, избрани с мисия от самия Господ, така и те със същото послушание изпълняват великото поръчение да отидат и научат непросветените. На тази богоугодна кауза те благосклонно отдават силите, способностите, самите си сърца.    В знак на почит към Бога в лицето на Неговите служители св. св. Кирил и Методий, нека за кратко размишляваме върху стойността на това, което те действително са ни дали, създавайки нашата азбука. Тъй като основната цел за нейното съществуване е да се преведе Божието Слово на разбираем и ясен език, ще използваме думата АЗБУКА като акроним, за да посочим и запомним по-лесно шест символа и свойства, присъщи на Библията.   А - Авторитет. Библията е автентична. Думата утвърждава истинността на нещо и означава „присъщо на абсолютната власт“. Можем да сме напълно сигурни, че Словото, достигнало до нас през вековете, е достоверно, носи Божия печат на одобрение и отразява Неговата добра воля за живота ни.   З – Знаци. Записаните знамения в Библията са записани с една цел - да посочат Исус от Назарет като Христос, Месията, Спасителя. Няма нужда да търсим друг знак освен дадения на влъхвите: „ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли“ (Лука 2:12). Точно и само на това безпомощно изглеждащо бебе е дадена цялата мощ на света.   Б - Благовестие. Дори да проумявахме всяко знание и мъдрост, събрани в Библията, малка би била ползата за нас, ако сред страниците й не блестеше благовестието. Старият Завет показва окаяното състояние на човека и нуждата ни от Спасител, а в целия Нов Завет е застъпено посланието, че Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че още докато бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:8). Най-добрата възможна новина!   У – Утеха. Библията е уникална, защото ни предлага утеха в скърби и тревоги, поднесена нежно от Утешител, който няма равен на себе си. Понеже сам е бил наранен с всичко, което човешката същност може да понесе, знаем със сигурност, че Господ Исус ни разбира и страда заедно с нас в болките ни. Библията ни казва това.   К – Котва. Ако искаме да имаме бъдеще и надежда, трябва да познаваме Божиите мисли (Еремия 29:11). Библията ги пази записани за нас - до момента, в който отворим страниците й и ги прочетем. За душата ни надеждата е като здрава и сигурна котва, насърчава ни авторът на Евреи 6:19. Непоколебима и яка, котвата на надеждата ще ни държи в бурите и превратностите на живота.    А – Агнец. Божият Агнец Исус е Алфата и Омегата, Началото и Краят. Той е абсолютният Автор на всичко и авторитет за нас. Живеейки все още в радостта на Възкресенския празник, заедно с ангелите, живите същества и старейшините, възкликваме, че Агнецът, който е бил заклан в жертва за нас, Единствен е достоен да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение (Откровение 5:12)    Ако сме стъпили здраво върху авторитета на Библията и разчитаме правилно знаците за идващия Спасител, нека благовестието за Божия Син Исус да даде утеха на сърцата ни и предложи надежда за душите ни като сигурна котва, изповядвайки, че Христос е Божият Агнец, понесъл на кръста и нашите грехове.   Всичко това е написано в Божието Слово на български език, с нашето А, Б: огромна милост, чудесна привилегия и безспорен повод за гордост. Честит празник!