България

12 април 2019 22:20

Иван Костов: Нямаше обществена подкрепа за реформите на прехода

Най-големият антагонист на прехода беше липсата на обществена подкрепа за реформите, които трябваше да бъдат извършени по време на прехода. Това заяви бившият премиер Иван Костов в предаването на БНТ "Панорама"....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Българите - демократи, но донякъде

26 June 2019 14:56

76% от хората по света се съгласяват с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление. У нас също има мнозинство в подкрепа на това твърдение, но по-малко – 52%. Така в България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но в по-ниска степен спрямо света. В рамките на десетилетие привържениците на демокрацията леко са намалели  - от 79% на 76%. В България спадът е още по-сериозен за десет години хората, които смятат, че това е най-добрата форма на управление са се свили от 60% до 52%. Това показват данните от две вълни на изследване, проведени от световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (в сътрудничество с УИН) в повече от 60 държави и сред повече от 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на двайсет и първия век – през 2005 и 2015 г. По света - три четвърти са "за" демокрацията Населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението „Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление“. 20% по-скоро не са съгласни или съвсем не са съгласни с това твърдение, а делът на тези, които не могат да отговорят, е 4%. Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% – срещу 17% по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а останалите – колебаещи се. В дела на харесващите демокрацията се отбелязва разколебаване във всички изследвани региони. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. За да се отчете трайна тенденция, е нужна и още една вълна на изследване – която предстои. Ходът на политическите събития в световен мащаб напоследък може би е оказал свето влияние. Отчетеният известен спад в дела на световното население, припознаващо демокрацията като най-добър начин за решаване на обществените дела, може да означава и уклон към все по-авторитарни и популистки модели на управление, но тепърва трябва да се види дали става дума за устойчива тенденция,  уточняват от "Галъп интърнешънъл". Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата по отношение на демокрацията е висока, независимо от нивото на религиозност и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление. Ако погледнем картината по региони, през 2015 г. демокрацията е най-харесвана – очаквано – в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление) и в Западна Европа (80%). От друга страна, нивата на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%). Демокрацията не е етикет, а манталитет В България - сериозен спад България е в съзвучие със страните в Източна Европа, които споделят по-скоро позитивни оценки за демокрацията, на не в особено висока степен. А дори и на фона на Източна Европа България е под средните стойности. Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията. „Демокрацията се оказа беззащитна пред „малкия човек“, когото самата тя отгледа“ Изследването отчита, че в хода на третото десетилетие след демократичните промени у нас, 52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от нашите сънародници обаче не могат да се съгласят с това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят. У нас и спадът в последното десетилетие като че ли е още по-осезаем – 52% процента одобряват демокрацията сега срещу 60% преди десетилетие. А делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета – от 23% на 32%. Как да защитим либералнaта демокрация? Ситуацията е сходна и в непосредствено съседните на България държави. Впечатление прави Румъния, държава, с която България сподели в последните десетилетия общ път на демократично развитие. Там, например, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.  

„Къде сме ние“: Мнозинството от българите са привърженици на демокрацията

02 June 2019 19:33

Това показва изследване на „Галъп интернешънъл“ и УИН за нагласите спрямо тази форма на управление по целия свят. В рамките на проучването са интервюирани над 60 хиляди души от 62 държави. Резултатите сочат, че световното население показва висока степен на приемане на демокрацията.

Костов: Оценка на приватизацията ще разобличи една от големите измами на прехода

17 April 2019 16:43

Как се прави демократично устройство в едно комунистическо общество - с комунистически институции и партии?, пита днес бившият министър-председател

Иван Костов: Грешката ми е, че не извършихме декомунизация като денацизацията в Германия

11 April 2019 08:22

Голямата грешка, която аз съм допуснал, е че не извършихме декомунизация по начина по който Конрад Аденауер извърши денацизация в Германия. Голямата неспечелена битка е битката за децата, за учениците, за подрастващите. Те останаха в едно състояние на деидеологизация. Тези два свои управленски пропуски открои днес бившият премиер Иван Костов, който гостува в сутрешния блок на бТВ по повод представянето довечера на книгата си "Свидетелства за прехода". Костов говори за приватзацията, за "момчетата" със "стикерите", за ДПС и групировките, за контрабандата по каналите на Държавна сигурност, за Андрей Луканов, за Желю Желев и за още много други "свидетелсва за прехода". За Костов самата рецепта на прехода е била сгрешена - и днес има дефицит на демокрация. "Посткомунистическото общество е от тези хора, които не можаха да се разделят с комунистическите си възгледи и не можаха да приемат целите на прехода - те, техните медии, институции, партии", смята Костов.  По думите му много малко известно е в България, че според критериите на Фридъмхаус в момента "демокрацията ни е в упадък, в отстъпление" от идването на ГЕРБ на власт. "Тя е била консолидирана демокрация (преди 2008-а), а сега е полуконсолидирана. Ние сме в регрес и е много голям въпросът защо сме в регрес", посочи Костов. "Голямата грешка, която аз съм допуснал, е че не извършихме декомунизация по наина по който Конрад Аденауер извърши денацизация в Германия. В самото общество нямаше такава нагласа, нямаше мнозинство за такова нещо. Какво означава това - пълна промяна на учебниците по история, по български език и литература - по друг начин да се обучават младите българи - те трябва да стават убедени привърженици на демокрацията", допълни той. На въпрос каква беше ролята на Андрей Луканов, отвърна: "Той заедно с Желю Желев преследваха горе-долу едно и също нещо - да стартират прехода. Луканов имаше ясно изразена идея да го управлява така, че да е в интерес на собствената му партия - СДС да плати тежката цена за стартирането на реформите. И СДС я плати". По думите на бившия премиер "мафията се роди от контрабандата по старите канали на Държавна сигурност". "Държавата я нямаше. Имаше стикери, които се лепяха по малките магазинчета и на тях пишеше кой е охранителят. Силовият охранител. Известно е, че бяха свързани с политически централи - ясно е на кого бяха тези "момчета". Любимите спортисти на номенклатурата. Стикерите ги махнахме. Тази битка не е лесна, тя не е срещу определени хора, а срещу определени обществени нагласи. Това е трудна битка, която изисква много години, изисква последователност", посочи Костов. Той не пожела да коментира каква е ролята на ДПС и на почетния й вече председател Ахмед Доган в прехода и в днешни дни. Бе лаконичен, но и многозначителен: "От '97 година ДПС започна да се сближава силно и да осъществява политиката на "Мултигруп", а "Мултигруп" е голям холдинг, създаден от Държавна сигурност". Неизменно бе попитан и за приватизацията и за клишето Костов заграби страната. "Дълго време в представите на България аз съм човекът, заграбил половината страна. Каква България, каква собственост, каква приватизация? Това не е истина - после се оказа, че хора представят собственото си богатство като мое. В България нямаше налични пари, за да се продава срещу пари активът. Това беше единственото ми основание да го направя. Още тогава знаех, че това няма да свърши добре". Иван Костов отрече да познава лидерката на БСП Корнелия Нинова от времето, в което бе зам.-министър на икономиката и изпълнителен директор на "Техноимпекс". "Не, не я познавам. Министрите имаха своя автономност. Така че тези въпроси към Валентин Василев трябва да се отправят", лаконичен бе той. "Това е политическа измама от много голям калибър", отвърна той на въпроса за приватизацията, за който е критикуван как имущество за 30 милиарда става 3 милиарда. "Предоверявах се. Това е моя слабост и аз си я признавам. И продължавам да се предоверявам. Дълго време се шегувах, че гърба ми е като на таралеж от забити ножове. Това е хипербола, разбира се, но предателствата са като любим спорт", отчете още слабости Костов. "Не се гордея, че съм един от тези, които лишиха БНБ от паричната й политика. ЕЦБ освен макроикономическата стабилност в момента преследва като своя цел зададена предварително инфлация от 2% в страните от еврозоната, за да постигне икономически растеж. БНБ никога не може да си постави такава цел", коментира още той споразумението с МВФ. Като друга неспечелена бирка открои "битката за децата, за учениците, за подрастващите": "Те останаха в едно състояние на деидеологизация. Не могат да бъдат децата така пуснати в живота, не бива. Те няма да бъдат конкурентни европейски граждани, няма да могат да се борят за добрите позиции и доходи, няма да могат да създават конкурентна икономика в собствената си страна". - Грешка ли беше, че създадохте партия? -попита още водещият. - Да, за това ще пиша във втората книга - лаконичен бе Иван Костов. По повод актуалните теми с имотите на властта за себе си бившият премиер отчете: "Аз живея в къща, която съм построи със собствените си ръце и живея там от '81. И съм си на едно място и си стоя там." "Тази книга ми отне много сили, донесе ми много тъга. Много неща съм преодолял, за да я напиша и сега да се връщам, за да се занимавам с българската политика - това е над моите възможности", отказа да говори за сегашната политическа ситуация Костов.

Иван Костов: Стига дипломация срещу руската агресия

25 March 2019 13:26

Президентът Румен Радев повтаря в словата си 80% от руските опорки, а прокуратурата атакува политици, които засягат руските интереси. Това заяви бившият премиер Иван Костов по време на конференцията "Членството в НАТО - ключ към Европейския съюз". Като пример за атакувани от прокуратурата политици той даде повдигнатите обвинения срещу бившите министри Даниел Митов и Николай Ненчев. В същото време според него, прокуратурата оневинява всички близки до Кремъл олигарси у нас. Тревожно е усещането, че българската несигурност днес е по-голяма отколкото преди 15 години, когато ни приемаха за член на НАТО, каза Костов. Според него  причините за настоящата несигурност на България са свързани и с българските политици, но и с проблемите вътре в НАТО. Костов заяви, че през последните години Москва е в конфликт с всяка от страните на НАТО, като формира вътрешни опозиции в тях, които провеждат хибридна война, целяща объркване на хората и внушаване на несигурност и недоверие към НАТО. Той разкритикува Алианса, че е нямал бърза реакция в тази посока. Според него защитата от руската заплаха е била непрофесионална и закъсняла. "България е сред силно засегнатите от тази  хибридна война. Руските цели се постигат посредством пропаганда и дезинформация, налагайки удобни за Кремъл тези, които пробиват най-напред в групата на популистите. Отделно зависими медии разпространяват фалшива информация и повтарят руски клишета", заяви Костов. Той обърна внимание и на факта, че в последния Доклад за националната сигурност, Русия изобщо не се споменава като заплаха, а руската агресия уязвява политиците и институциите у нас. Костов добави, че Русия чрез свои политически и институционални лобита нанася тежки поражения на българската енергетика. Той посочи корупционните проекти АЕЦ "Белене" и "Южен поток". По порочни схеми, след фалита на КТБ собственост на руснаци станаха "БТК -  Виваком" и "Булгартабак”. В същото време пък наши политици сервилничат пред Кремъл с неадекватни реакции, след отравянето на Сергей Скрипал. Това ни поведение показва, че не сме съвсем лоялни членове на НАТО. Според Костов за да се преодолеят тези проблеми от нас трябва да се изисква да спазваме стриктно договореностите с Алианса, като в същото време се блокират всички руски проекти, атакува се прането на пари и се спре руското проникване на територията ни. "Стига сме се измъквали с дипломация от руската агресия срещу нас", призова Костов.

Преди 29 години излиза първият брой на вестник "Демокрация"

12 February 2019 11:56

Това беше рожденият ден на свободното слово в България, заявиха от СД

Петър Стоянов: Събитията от 10 януари и 4 февруари 1997 г. промениха посоката на България

04 February 2019 12:44

Повече от 25 дни в България имаше масови протести, протести, които нямат аналог в днешно време. Страната наистина беше пред гражданска война, припомни президентът на България в периода 1997-2002

4 февруари 1997 г. БСП връща мандата

04 February 2019 07:33

На 4 февруари 1997 г. Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на ново правителство след оставката на правителството на Жан Виденов по време на политическата криза от 1997 г. По този начин се открива пътят към предсрочни избори, които през април 1997 г. са спечелени от ОДС. На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, обаче президентът Желю Желев, въпреки че е длъжен по Конституция, отказва да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство и опозицията обявява национална политическа стачка.. Недоволството е породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията. Към декември 1996 г. България е държава във фалит, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. 19 банки – една трета от сектора – фалират през икономическата криза от 1996–1997 и с тях се изпаряват дълговете на т.нар. „кредитните милионери“, както и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срива, средната заплата става 5 долара. Магазините са празни, настанала е зърнена криза и хляб се купува с купони в редица селища в провинцията. Това отключва вълна от протести из страната. На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „Подкрепа“ обявява втора национална стачка, по-късно към тях се присъединява опозицията. Привечер парламентът е обграден от жива верига. През нощта се стига до насилие. Към парламента политат камъни, депутатите са евакуирани. По-късно ще се появят версии, че щурмът на парламента от 10-ти януари е оркестриран от службите, за да злепостави демонстрантите. Участници разказват, че автобуси с полицаи са докарани от страната, за да бият разотиващите се демонстранти по страничните преки. Има ранени, включително депутатът и бивш премиер Филип Димитров, който се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата, редом с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни протести. Но на следващия ден хората се връщат на улицата, с концерт и със слоган „Ние сме студентите, нас не ни е страх!“ В резултат на протестите и дълбоката криза през декември Жан Виденов подава оставката на правителството. Протестите срещу създаването на втори социалистически кабинет продължават. На 21 януари изтича мандатът на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на БСП за съставяне на ново правителство до 4 февруари, когато БСП връща мандата. Непосредственият резултат от 4 февруари 1997 г. беше посредническата роля на президента Петър Стоянов за преодоляване на кризата. Той свика Консултативен съвет по национална сигурност, на който основните политически сили изразиха волята си страната да върви към предсрочни избори, подготвени от назначеното на 12 февруари служебно правителство на Стефан Софиянски. Така СДС плавно влезе и в изпълнителната власт, след като с помощта на останалите опозиционни сили (включително с незаменимото участие на ДПС) вече беше спечелил президентската институция. Служебното правителство на Софиянски, макар и надвишавайки правомощията си, започна дълбоки промени: на 15 февруари обяви въвеждането на валутен борд, на 17 февруари изпрати до Брюксел молбата на България за членство в Северноатлантическия пакт, на 17 март възстанови сътрудничеството с МВФ. Последваха предсрочните избори на 19 април 1997 г., спечелени категорично с 52% и 137 депутатски места от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, БЗНС, БСДП).

10 януари 1997 г. Щурмът на парламента (ВИДЕО)

10 January 2019 07:27

На днешната дата през 1997 г. протестите срещу правителството на Жан Виденов ескалират и парламентът е атакуван. Размириците довеждат до отказ на БСП да състави второ правителство и откриват пътя към предсрочни избори, които през април 1997 г. са спечелени от ОДС. Недоволството е породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията. В резултат на протестите и дълбоката криза през декември Жан Виденов подава оставката на правителството. На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, обаче президентът Желю Желев, въпреки че е длъжен по Конституция, отказва да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство и опозицията обявява национална политическа стачка. Протестите срещу създаването на втори социалистически кабинет продължават. На 21 януари изтича мандатът на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на БСП за съставяне на ново правителство до 4 февруари, когато БСП връща мандата.

ЕП: Всяка държава членка с мониторинг на демокрацията

14 November 2018 16:08

Европейският парламент прие днес призив за всички страни в ЕС да бъде въведено наблюдение за оценка на спазването на ценностите, сред които са демокрацията и правовата държава, съобщава БТА. Сегашната рамка не е достатъчна за предотвратяване или отстраняване на заплахите към правовата държава, се посочва в текста, цитиран от пресслужбата на ЕП. Евродепутатите призовават Съвета на ЕС да поеме по подходящ начин ролята си в процедурите по чл. 7 от договора за ЕС срещу Полша и Унгария. "ЕС се нуждае от ясен, постоянен и обективен механизъм, който да защитава демокрацията и основните права", се посочва в решението. Евродепутатите изразяват съжаление, че Европейската комисия още не е направила законодателно предложение за въвеждането на такъв механизъм, въпреки призива на ЕП от октомври 2016 година. Високата корупция води до спад на доверието в демокрацията в Източна Европа ЕП отбелязва нарастващите опасения за демокрацията и върховенството на закона в Малта, Словакия и Румъния, и големия брой процедури за нарушение на европейското право срещу няколко държави от ЕС в областта на правосъдието, основните права и гражданството. Предупреждава и, че предизвикателствата пред върховенството на закона и демокрацията в ЕС представляват заплаха за свободата, сигурността и правосъдието, както и за външната дейност на ЕС, особено в преговорите за разширяване и политиката на съседство. Парламентът на ЕС предлага и всяка година за всички държави от Общността да бъде изготвяна основана на факти оценка за спазването на ценностите, залегнали в чл. 2 от договора за ЕС, включително препоръки за отделните държави, както се прави за икономическите политики. Евродепутатите подкрепят възможността този нов механизъм за общо наблюдение да бъде свързан с предложението на ЕК за защита на общностния бюджет в случай на пропуски по отношение на върховенството на закона.