Християнство

13 април 2019 08:00

Идоли под прикритие

Днес никой не се покланя на златни телета и не строи статуи от дърво, на които да принася жертва, но това не означава, че съвременните вярващи са пощадени от изкушението да служат на идоли. Често пъти идолите са хитро замаскирани от благовидни мотиви...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Щрихи от Страдалната седмица

23 April 2019 08:00

Поредната Страдална седмица. В Шри Ланка завърши със сълзи съвсем неочаквано. Христовите последователи, не просто "поклонниците", влезли в църква, за да прославят Спасителя за Неговата смърт и възкресение, обагриха с кръвта си празника, сякаш за да напомнят на света, че тук сме само за малко и просто минаваме за кратко, но няма да останем.   Днес повече отвсякога са актуални знаменателните притчи, казани от Христос в последните Му дни преди кръста. Едва ли случайно ги беше оставил за най-накрая. Убедена съм, че е обратното. Искал е да звучат важно, тържествено. Да бъдат отбелязани и запомнени. Притчата за талантите, различни на брой, дадени на различни слуги, винаги ме е приземявала, когато съм била еуфорична. Разказана е в контекста на една майчина молба. Майката на Яков и Йоан, която ходатайстваше за синовете си. Очевидно те бяха сред талантливите, щом бяха част от приближената тройка от Исусови ученици. Затова тя с основание искаше за тях местата отдясно и отляво на Исус в Царството. Явно беше убедена, че такова царство ще има.   Аз се питам днес кое ме вълнува повече - небесното или земното? Дали съм от тези, които са получили 3 или 1 талант? Дали мога да  оползотворя цели 5, ако случайно ги имам? Дали стискам здраво единствения? Дали не го пазя, след като съм го погребала дълбоко, защото вярата ми недостига? Каква полза от него обаче? И респективно, каква полза от мен самата, ако не си служа с Божия дар?   Какво ще стане, ако имам цели 5 таланта, а използвам само 4, докато петият е заровен, забравен или още не е открит? Дали е възможно това? Възможно ли е Бог да ти е поверил таланти, а ти даже да не осъзнаваш, че разполагаш с тях?    Възможно ли е като хора в плът на земята да се вълнуваме единствено от волята на Отец, а не от нашите собствени желания? Не е ли странно, че в превод думата "талант" касае изключително скъпа златна монета, но на български това обозначава "дарование, способност", дадени от Всевишния? Талантът не е ли Божият начин да покаже Себе Си чрез мен?   Никой не е видял Бога. Така е, ала хиляди очи бяха вперени в Христос, докато висеше на Голгота. Само божествената любов можеше да възкликне: "Прости им, не осъзнават какво вършат." Може ли някой да твърди, че Бог не го обича, докато наблюдава Христос, висящ невинен на кръста? От тогава и до днес безброй души са  "видели" Бога на сън и на яве, не просто на страниците на Словото. Можете да Го съзрете и в усмивката на невинното бебе, в мира, който лъха от умиращата баба и в очите на всяко Божие дете, което живее за Христос всеки ден, на дело, не просто с думи.    Творението Го показва и прославя всеки миг с прелест, която спира дъха и не само в сезона на новия живот.   Моля Го да живее чрез мен, така че поне един Го види. Може и без думи. Носенето на кръста е достатъчно, защото Страдалната седмица е Пътят на Кръста. Цветница не прелива във Великден с безброй радостни възгласи. В центъра е Голгота. Светиите от Шри Ланка, чиято кръв бе пролята, докато празнуваха, вече са в присъствието на Царя.   Да се приготвим! Не знаем нито деня, нито часа, но познаваме Агнеца!  

Плодородната почва

22 April 2019 08:00

В Международния ден на земята си мисля как Бог ни заръча да се грижим за нея. Представям си Го как е създал всичко, сътворил е Адам и Ева, развел ги е из цялата местност, в която ги поставя и когато решава да ги остави малко сами да се радват един на друг и на красотата, която ги заобикаля. Тогава се обръща към тях и усмихнато и спокойно им казва: „Грижете се за всичко. Обработвайте земята и я пазете!“(Битие 2:15) Какво означава да се грижиш за нещо или някого? Да направиш така, че той да се чувства добре в благоприятна или неблагоприятна обстановка.    Много често Исус сравнява човешкото сърце с почва. Нека си спомним притчата за сеяча, например, където Исус показа няколко вида почва. В каменистата почва човекът тотално беше пренебрегнал Божията заповед „обработвай и пази земята“. В почвата с плевели, имаше някакви наченки на обработка, но стопанинът беше мързели по отношение на своето сърце. Сякаш не него ограбваха и нараняваха. В плодородната почва стопанинът постоянно и грижливо се грижеше за своето сърце, като ходеше на служби редовно, където поливаше посятото слово. Четеше своята Библия и подхранваше почвата с необходимите ѝ съставки, хвалеше Бога и ѝ се грижеше по този начин за нея.   Предполагам, че на всеки вярващ се е случвало да се отдалечи от Бог несъзнателно. Ежедневни задачи, надбягване с графика, тичаш да заведеш децата на градина, от там тичаш за работа, там ядеш на крак, защото сроковете те притискат, в края на работния ден тичаш обратно да вземеш децата от градина, после да се завъртиш вкъщи и когато се обърнеш, е станало 12 часа, а ти имаш чувството, че току-що си станал. И изведнъж осъзнаваш, че не си се молил днес (смотоляването „благодаря, че ме събуди, пази ни“ не е молитва, а ритуал, нямащ нищо общо с близко общение между близки приятели или баща – дете), не си чел Словото, не си престоявал просто така в присъствието на Най-великия, за да се насладиш на спокойствието и мира, които е приготвил за теб днес. Не си ходил на служба, защото нямаш сили или „времето е само за разходка, нека покорим онзи връх“. Осъзнаваш, че си охладнял.   Да, знам я мантрата „не ходя на църква, но аз много вярвам в Бога“. Тотална лъжа. Любима лъжа на сатана, за да държи Божиите деца от близко общение с други вярващи, които биха освежили душата му. Хвалението и поклонението биха припомнили сладостта от това да си в Божието присъствие. И аз имах такъв период. И, както притчата, която Исус разказа за онзи господар, който искаше да изтръгне лозето, защото не даваше плод, но слугата му се помоли, като му каза“ „Остави и тази година да разкопани наоколо, да обработя, да се погрижа и ако не е даде плод, тогава я изхвърли и изгори“, така и за мен Бог изпрати да се погрижат.   „Обработването“ на почвата започна с изгарящо желание да пея и слушам единствено и само хваление и поклонение. Измъчвам се физически, когато се налага да слушам светска музика. Другото, което се промени, е ставането доста по-рано от сутрешното ми ставане, за да чета Словото Му. Мисълта, че няма да чета, беше мъчителна. А времето, прекарано в четене, разбиране, осъзнаване, беше прекрасно.   Никой стопанин не хвърля боклуци в земята, която обработва, защото тя няма да му даде добър плод. Ще произрасте боклук, ако изобщо изкара нещо. Никой не хвърля химикали, а ползва най-добрите торове, с които да подхрани земята си. Защо тогава си мислим, че като храним сърцето си с боклуци, това ще ни държи в добра кондиция, близки до Бога и пример за подражание? Защото с какво ще сме по-различни от хората от света, ако сме като тях?   И продължавам да си мисля: излиза, че Международният ден на земята всъщност е ден за почистване на сърцето ми и спазване на хигиена на приемане на правилните източници за облагородяване на моята „почва“, както Бог ми е казал да правя.   

Когато Царят плаче

20 April 2019 08:00

В християнската традиция има много празници. В навечерието сме на поредния. Протестантите обичат да казват, че всеки ден за тях е празник. Остава да ви попитам какво празнувате днес. Питате ли се какво е празнувал Христос? Добре е да си припомним, че Той не дойде, за да обслужва човешките традиции, а да изпълнява Божията воля.    Часът наближаваше и Христос влезе в Ерусалим за пореден път, но само Той знаеше, че ще е последният. Дори учениците Му не подозираха това. Те се надяваха на постове и служби в царството, докато Христос за пореден път в живота Си изпълни Писанието, този път пророкувано от Захария (9:9).   За мен лично първото предизвикателство в този пасаж е свързано с предоставянето на ослицата и нейното малко, които бяха дадени на Христос безусловно от един безименен дарител. В онези тежки времена ослицата и нейното магаренце струваха цяло състояниe - бяха средство за транспорт, за работа, за прехрана. Техният собственик се лиши от добичетата доброволно и предполагаме с радост, защото вероятно първо беше предал себе си на Бога и разчиташе на Неговата милост.    Така че първият въпрос към нас днес е: "Как ще отговорим на Христос, ако ни поиска нещо скъпо за нас? Ще Го попитаме ли защо Му трябва и кога ще си го получим обратно? А ако поиска нещо особено важно за нас? Най-трудно е да дадеш душата си, сърцето си. Винаги можеш да попиташ: Защо не поиска от съседа? Той има много повече от мен, няма и да усети, че му липсва. Проблемът с нас, хората е, че винаги искаме да сме на печалба. Какво щеше да стане, ако и Бог разсъждаваше като нас?   Христос поиска нещо като Владетел на вселената, защото и хората, и животните Му принадлежаха, Той беше техен творец. Той го направи, за да изпълни пророчеството. Едно е ясно, че ако сме свързани с Него, няма да задаваме въпроси, а ще изпълняваме безпрекословно, макар че Бог няма против да Го питаме винаги и по всяко време. Той обаче познава и мислите, и мотивите ни. Следващите участници в тази незабравима сцена са хората, които вървяха преди и след Исус, и поставяха клони и дрехи по пътя Му, така че да мине по килим от палмови клони. Ние сме блажени, защото знаем не само началото, но и края на историята. Ако бяхме там, към коя ли група щяхме да принадлежим?   Във времето на земния живот на Исус, Той имаше открити последователи, имаше ученици, които бяха призовани по име, имаше и тайни симпатизанти, както и отявлени врагове. За съжаление и самите ученици до последния момент не искаха да приемат истината за един смирен Месия. Те очакваха Царя, който ще им осигури мирен и щастлив живот. Затова и викаха "Осанна!", тоест "Спаси ни сега! Омръзнало ни е от гнета на римляните. Искаме си наш Цар и Избавител, така че да живеем в мир."    Какво се оказа? Тези, които слагаха клони и дрехи отзад и отпред, бързаха да го сторят, за да бъдат забелязани от бъдещия цар, защото в най-скоро време сигурно щяха да имат нужда от Неговото благоволение или услуги, или поне така смятаха те. Какво се случи, обаче, когато техните очаквания се провалиха само след 4-5 дни? Защо Го изоставиха? Очевидно техният план се разминаваше с този на Бога, а Божият план включваше кръста. Това определено не беше по вкуса им. Дни по-късно Исус наистина се озова в двореца на Ирод, но като затворник, а не като претендент за престола, както те се надяваха.    Но защо бяха всички тези поклони? Защо изобщо се покланя човек? Сещам се за поне за 3 причини: СТРАХ, ЛИЦЕМЕРИЕ И ИНТЕРЕС. Някои хора от тълпата се покланяха от страх заради вероятността Христос да е следващият Цар, който ще носи меча. Други го правеха от лицемерие, защото пророкът Исус имаше сериозна репутация, а трети вече крояха планове да владеят като наместници на Месията. Остава въпросът: Кой беше дошъл, за да се покланя от любов? Любовта минава през кръста. Няма ли любов, няма кръст. Любовта е свързана с кръста.    Какво да кажем за учениците? Те сложиха дрехите си върху магарето, което Христос яздеше, за да Му бъде по-меко и удобно, а и за да Му спестят миризмата от животното. Вместо тази миризма да се просмука в дрехата на Христос, тя щеше отиде върху наметките на учениците. С други думи те пожертваха своя комфорт и хигиена, за да бъде удобно на Учителя им. Все пак предстоеше влизане в столицата на най-важния празник, където щяха да се срещат с най-различни хора. Учениците обаче помислиха първо за удобството на Учителя си и чак после за себе си.    На последно място ще се спрем на истината, записана от Лука в 19:42. Докато влизаше в Йерусалим за последен път, Исус плака за града с думите: "Ако би знаел днес какво служи за твоя мир?" Защо плака Христос, докато множеството празнуваше? Защото единствено Той знаеше края на историята. Исус обичаше Своя народ, обичаше и великия Ерусалим, чието име означава "град на мир". Какво щеше да послужи за мира на Ерусалим? Кога ще се настани мир в него? Писанието има отговор и за това, с думите на пророк Захария: "Когато погледнат на Онзи, когото прободоха, когато заплачат за Него, както плаче някой за едничкия си син" (12:10). Всичко друг е фалш, всички надежди, възлагани на огромни армии и велики съюзници, дори и в съвременен план, са само човешки.    Кое служи за моя мир? Христос в сърцето. Не само Той да е с мен, но и аз да бъда с Него, да отида, където и да ме отведе. Ако бях там, щах ли да остана под кръста? Щях ли да предложа да бъда бичуван вместо Него или поне да понеса няколко от ударите, макар и не всички?    На Палмова неделя хората се радваха и празнуваха, а Христос плачеше. И днес Христос идва между нас. Знаем ли кое съдейства за нашия мир? Можем ли да кажем: Влез и владей в сърцето ми!. Няма да правя нито повече, нито по-малко, а само това, което Ти искаш от мен. Твоите мисли и планове нека бъдат мои! Дори и страданието е благословение и дар от Бога.   Ако нямаш мир, си далеч от Христос. Не се бойте от огнените изпитания. Празник ще бъде, когато Христос влезе в сърцето и владее там, докато ме заведе в небесното Си Царство. Аз зная в Кого съм поярвал и съм уверен, че Той е силен да опази това, което съм Му поверил - себе си, дома си, служението си. Дори да не отговаря на молитвите ми, пак ще Го обичам и ще Го чакам. Който загуби живота си, ще го намери! Който се насили, ще влезе в Царството! Ако успея да премина земния си живот смирен и кротък като Христос, ако Го следвам, защото Той е единственият ПЪТ, тогава ще наследя царството Му и ще царувам с Него!

Реален ли е Сатана?

19 April 2019 08:00

В своята книга "Писмата на душевадеца" Кл. Ст. Луис ни припомня две от грешките, които допускаме, когато разсъждаваме за личността на дявола. Едната е да му даваме повече власт, отколкото заслужава - с други думи, може да прави, каквото си иска. Втората е да отричаме изцяло неговото съществуване и тогава той отново върши своите зли дела, въпреки човешкото неверие. Съвременните хора днес обикновено си представят дявола, облечен в червено трико, с рога и опашка. Дори и да отричаме неговото съществуване обаче, не можем да отречем делата му: разбити сърца и домове, насилие, войни и разврат. Дори и онези, които отричат реалността на Сатана, трябва да признаят съществуването на сатанизма. В много страни на Запад има сатанински църкви, които растат много по-бързо от християнските. В Библията лукавият е известен с имената "Сатана" и "дявол". Първото име означава "обвинител" и се среща 34 пъти в Писанията. Второто означава "клеветник" и се среща 36 пъти в Новия завет.  Сатана е известен още като "старовременната змия", "дракон" и "лукавия" или "злия". В Йоан 8:42-47 намираме страховито описание на дявола, представено от Самия Исус. Кои са основните неща, които не трябва да забравяме: Сатана има претенции върху всяка неспасена душа. В Йоан 8:44 Исус споменава, че всички негови врагове са чада на лукавия. Сатана е "богът на този свят" (2 Коринтяни 4:4), "князът на този свят" (Йоан 12:31), който владее това покварено поколение (1 Йоан 5:19). Християните живеят в свят, доминиран от сатана. Ние сме войници, които са на вражеска територия, в една окупирана земя. Сатана заслепява човешките умове за Истината. Той е "лъжец и баща на лъжата" (Йоан 8:44). Ето защо човек, който не е приел Светия Дух, не може да разбере Божиите истини (2 Коринтяни 2:14). Сатана иска да грабне и открадне посятото Божие слово от сърцата на онези, които го слушат (Матей 13:1-9). Сатана лъже относно Божиите думи. От Битие глава 3 до днес дяволът се опитва да заблуждава човека относно същността на Божиите думи. Този, които цитираше Библията, за да изкуши Исус (Матей 4:1-11), няма да остави и нас, а ще използва същия похват, за да ни въведе в заблуждение. Дяволът е убиец от самото начало (Йоан 8:44). Сатана е "рикаещ лъв, който търси кого да погълне" (1 Петър 5:8). Онези, които му служат, ни атакуват по физически, емоционален и сексуален начин, за да ни погубят. Техният господар си е поставил за цел да унищожи цялата човешка раса, но преди всичко желае да съсипе децата на Бога. Сатана управлява демоните. Демонските сили са включени в армията на лукавия, за да нападат и воюват срещу Божия народ в опит да го победят и отклонят от Истината.  В своята същност лукавият се противи на Бога във всичко. В Йоан 8 глава четем как религиозните водачи, подбудени от дявола планираха смъртта на Исус. Докато Бог е светлина, сатана е тъмнина. Бог е свят, дяволът е източник на грях и поквара. Бог ни обича, сатана ни мрази. Бог даде Своя Син за нас, сатана би взел душата ви. Бог е наш Баща; дяволът е наш враг. Как да му се противопоставим? Не му давайте място! Сатана е реален, но той е победен. Христос дойде, за да съсипе делата на дявола (1 Йоан 3:8). Когато умря на кръста, Исус победи греха. Когато възкръсна, победи смъртта. Един ден сатана ще бъде хвърлен в огненото и жупелно езеро, за да прекара там вечността (Откровение 20:10). Сатана няма да царува в ада, там той ще носи своето наказание. Съпротивете му се с Божията сила! "Покорявайте се на Бога, съпротивете се на дявола и той ще бяга от вас" (Яков 4:7). В момента, в който сте изкушени, изберете да му се съпротивите и се въоръжете с Божията власт.  Изповядвайте вашата победа в Христос! Нашият Баща ни обещава, че никога няма да допусне изпитание, без да ни даде сила и изходен път, за да издържим (1 Коринтяни 10:13). Когато врагът ви атакува, позовете се на Божието слово и на победата, извоювана от Христос за вас, Носете Божието всеоръжие! Атаките няма да престанат. Очаквайте ги! Помнете, че не сте сами! Бог ви е дал всички необходими оръжия, за да се съпротивите и да излезете победители: "И накрая ви казвам: бъдете силни в Господа и с неговата велика мощ. Носете пълното снаряжение, дадено от Бога, за да можете да устоите на хитрите планове на дявола. Защото ние се борим не срещу човешки същества, а срещу управниците, срещу властите, срещу могъщите владетели на този тъмен век, срещу злите духовни сили в небесните владения. Затова вземете пълното снаряжение, осигурено от Бога, за да сте способни да устоите, когато дойде злият ден, и да продължите да стоите, след като сте направили всичко възможно. Стойте силни! Завържете истината като колан на кръста си и си сложете като броня праведността. Обуйте краката си с готовността да съобщавате Благата вест за мира. И преди всичко вземете вярата като щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия. Вземете спасението като шлем, а също и меча, който дава Духът. Този меч е Божието послание. Молете се в Духа по всяко време с всяка молитва и искайте всичко, от което се нуждаете. За да извършите това, винаги бъдете нащрек и никога не преставайте да се молите за всички Божии хора" (Ефесяни 6:10-18). Следващият път, когато дяволът ви напомни вашето минало, припомнете му какво го чака в бъдеще. Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  

Божият гняв

14 April 2019 08:00

В теориите за спасението често избухва истинска война относно мястото на Божия гняв. От една страна има хора, дори и проповедници, които твърдят, че Бог мрази не само греха, но и грешника, който го върши. Марк Дрискол, бивш пастир на 20 000 Mars Hill Church многократно е правил подобни изказвания. Но дори в по-умерения случай, когато се твърди, че Бог мрази греха, но обича грешника, възникват въпроси.   От друга страна има хора, които въобще отричат Божия гняв, виждайки библейските текстове, които говорят за него като чист антропоморфизъм, и смятайки подобна характеристика недостойна за Бога. Според тях Бог е винаги обичащ и никога не е гневен. Проблемът е в самите хора, които не желаят да се обърнат към Бога и да приемат Неговата любов, не в необходимостта да се намери решение на проблема с гнева. Друг начин да се изрази подобна идея е като се каже, че Божият гняв е свързан с естествените негативни последствия, които самият грях докарва върху своя извършител. Според автори като Дод и Джоел Грийн това е значението на Римляни 1 глава.   Когато се обърнем към ранното християнство, можем да видим, че то доста единодушно и рязко отрича възможността Бог да се гневи. Това твърдение обаче е направено в един много специфичен контекст. Първите вярващи изказват голяма част от своите разбирания през призмата и речника на гръцката философия. Последната на свой ред вижда гнева като pathe т.е. страст. Думата не може да се преведе като емоция, макар че е виждана като противна на разума и винаги се разбира в изцяло отрицателен смисъл.   Следователно колкото по-свободен от страсти е даден човек, толкова по-съвършен е той, а за Бога като напълно съвършен започва да се говори като за „безстрастен“ (apathe – макар че в наши дни думата апатия се използва в доста различен смисъл). Поради тази причина, когато виждат в Библията описания на Бога като гневен, ранните християни приписват това на особен начин на изразяване, наречен „антропоморфизъм“ или по-скоро „антропопатизъм“ (anthrōpopathos) – приписван на човешки характеристики (страсти).   Последното е разбирано като един вид слизане на Бога до човешкото ниво на изразяване (synkatabasis), за да може да бъде разбрано поне в някаква степен това, което Той желае да им каже. Просветените тълкуватели обаче много добре разбират, че един от водещите тълкувателни принципи – характерен едновременно за гръцката (Ксенофан), еврейската (Филон Александрийски) и ранната християнска традиция (Ориген, Йоан Златоуст и др.) – е за Бога да се мисли единствено това, което е „достойно“ (theoprepōs).   Очевидно е, че подобно виждане за гнева изключва възможността той да бъде свързан с Бога. Той е свързван (както и днес) със загуба на самоконтрол, необуздан изблик, помрачаване на разсъдъка, реакция от наранена гордост, жестокост, непостоянство и променливост или лош характер – неща, които наистина са недостойни за Бога.   Разбира се, когато говори антропоморфично за Божия гняв Библията има за цел да стресне и по този начин да коригира грешниците, както твърди напр. Ориген. Но това все още не означава, че зад понятието не стои нищо – все пак самата същност на антропоморфичния език е свързана с идеята за предаване на някаква истинна идея. Както посочва Джеймс Пакър: „Когато Писанието говори за Бога с антропоморфизми, това не означава, че ограниченията и несъвършенствата характерни за нас – грешниците, спадат към качествата на нашия свят Създател; по-скоро естествено е обратното, че те не Му принадлежат."   „Гневът на Бога е съвършенството на Божия характер,“ пише Пинк. Като такъв той е свързан с редица други Божии атрибути.  Във връзка с Неговата святост това е враждебната Му реакция към злото. Във връзка с Неговата справедливост той винаги е безпристрастен.   Гневът е нещо, което хората сами избират за себе си като се отдалечават от Бога (Йоан 3:18-19) и отхвърлят Неговата прошка, милост и любов. Той не е нещо, което Самият Бог желае по отношение на човека. „В крайна сметка всичко, което Бог прави като осъждащо действие….е за да му посочи и да го доведе до пълното осъзнаване на избора, който е направил…. Божието… отношение е върховното право на свобода и то е напълно противоположно на своеволното и безотговорно причиняване на болка, с други думи на жестокостта.“   Накрая Божият гняв е тясно свързан с Божията любов. Той е „колкото израз на личното, емоционално отношение на Триединния Йехова, толкова и проява на Неговата любов към грешниците.“ С други думи, Божият гняв е проява на Божията любов – любов толкова голяма и силна, че отказва да направи какъвто и да е компромис с греха, който деформира и разваля Неговото прекрасно творение и твърдо решена да се справи с Него. Или по думите на Томас МакКол: „Святата любов е „източникът“ на Божия праведен гняв. Гневът не е същностен за Божията природа – Бог би бил Бог и без него. Божият гняв е реакцията на Неговата свята любов към греха.“ (Forsaken: The Trinity and the Cross, and Why It Matters. IVP Academic, 2012).   Тази взаимовръзка и хармония на атрибутите означава, че Божият гняв не може да бъде виждан като източник на някакво противоречие в Бога. Една от често срещаните форми е картината, в която Божият гняв желае наказанието на грешниците, Божията любов и милост желае тяхното спасение, а Христовата смърт на кръста се явява решението на така създалото се противоречие. Божиите атрибути не влизат в противоречие един с друг. Това, което Бог (и дори Божия гняв и святост) желае е справянето с греха, не наказанието на грешника. В този смисъл може да се каже, че дори Божият гняв, виждан в правилна светлина, е причина за надежда, а не за отчаяние. Смисълът не е, че каквото и да правим, накрая всичко ще бъде наред, а че дори гневът на Бога търси как да ни измъкне от ситуацията, в която сме се оказали поради своя бунт. Бог не получава възможност да ни обича, след като ни е изкупил – точно обратното е вярно. Той ни изкупва понеже ни обича. И Той се гневи и мрази греха именно поради Своята любов към нас. Още по-малко пък следва Божият гняв да бъде представян като причина за разделяне на самата Троица – сякаш Бог Отец желае наказанието на грешника, но Исус го обича и жертва живота Си, за да „задоволи“ гнева на Отец. Подобна образност е дълбоко подвеждаща и в същността си дори богохулна.   Казаното не се променя и от факта, че систематичното богословие и християнските изповеди на вярата (виж напр. Уестминстърската изповед) описват Бога като „безстрастен“. Думата, както посочихме, не означава лишен от емоции или чувства. Тя изразява постоянството на Божия характер и действия, които не са зависими и променливи от обстоятелствата и вътрешното разположение на личността, както често се случва с хората. Подобно разбиране оставя достатъчно място, както за емоции в Бога, така и за възможност Той да промени Своя начин на действие в отговор на промяната у хората, с които общува. Последното, разбира се, е много различно, както от промяна на характера, така и от изненада в Бога, Който не може да предвиди подобна промяна в хората или в Себе Си.   Виждан по този начин Божият гняв все още има място в християнското мислене – вкл. в разглеждането на теориите за изкуплението. Правейки това обаче ние трябва да се уверим, че разбираме правилно за какво говорим.

Учим ли се от греховете на миналото?

12 April 2019 08:00

В своето послание до вярващите в Ранната църква, апостол Юда, който е брат на Господ Исус Христос, предупреждава християните да не забравят ярките примери от миналото, за да не повтарят грешките на техните предци. Той споменава 3 случая, описани в Библията, които говорят за непокорство и бунт към Бога, и трябва да бъдат пример за нас. Неверието на древните евреи Бог изведе евреите от Египет с мощна ръка, след чудеса и знамения, в които Той доказа величието Си (Псалм 136:12). Докато ходеха из пустинята, евреите бяха под закрилата и грижата на Бога, който им осигуряваше вода, храна и защита. Въпреки това народът роптаеше много често, обикновено за битови неща, недоволен беше от водачите и искаше да се върне в земята на робството. Докато Мойсей беше на планината с Бога, евреите успяха да убедят Аарон да им направи идол, на който да се покланят. Божият гняв пламна и около три хиляди евреи намериха смъртта си в подножието на планината Синай (Изход 32:28).  Евреите недоволстваха и от манната, предоставената от Бога храна. Чашата преля, когато съгледвачите, които отидоха, за да проверят състоянието на Ханаан, дойдоха с лъжливи сведения и само Халев и Исус Навиев бяха верни на Божието слово (Числа 14:4). Впоследствие само те влязоха в Обещаната земя (Изход 14:29-30, 35). Бог беше верен на обещанията Си през цялото време и изпълни думата си, но неверните хора понесоха пследствията от своите грехове и непокорство. Гордостта на падналите ангели В стих 6 от своето послание апостол Юда ни напомня за ангелите, които загубиха своето място в небето, защото последваха сатана. В своята книга пророк Езекиил  (28 глава) говори за падението на царя на Тир, което е алегорично описание за случилото се с Луцифер, който иска да заеме мястото на Бога. Впоследствие е хвърлен на земята заедно с ангелите, които го последваха. Апостол Юда споменава този случай, за да покаже, че дори и ангелите не са пощадени от наказание, когато са непокорни на Бога и се провалят в спазване на заповедите Му (2 Петър 2:4). Английският автор Клайв Стейпълс Луис пише следното в своята известна книга "Обикновено християнство": "Поради гордост дяволът стана дявол; гордостта е в основата на всички останали пороци. Гордостта е пълен антипод на отношението и ума на Бога." Божието слово ни предупреждава, че Бог мрази горделивите и те трябва да понесат своето наказание (Притчи 16:5). Нека да внимаваме и да се пазим от всяка проява на гордост, защото последиците ще ни струват скъпо. Сексуалните извращения на Содом и Гомор "Както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън (Юда 1:7). Градовете Содом и Гомор са се превърнали в нарицателни имена за разврат и сексуални извращения. В Битие глава 19 четем подробно цялата история за унищожението на тези два града. Техните жители имаха избор да се отвърнат от греховете си, но не го направиха и Божият гняв не закъсня. Юда предупреждава християните, за да внимават за поведението си. Ако ангелите не бяха пощадени, то хората няма да имат извинение, след като Бог се е погрижил да им осигури благата вест и спасението. Апостол Павел предупреждава: "Който мисли, че стои, да внимава да не падне. Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек" (1 Коринтяни 10:12-13). Павел не само предупреждава. Той добавя и Божието обещание за изходен път. Бог в Своята милост се грижи да ни предупреждава за наше добро, така че да не допускаме грешките на хора и небесни същества, които са си навлекли погибел заради бунт и непокорство. Избираме всеки ден. От Божия страна ни е дадено всичко. Източник: CBN News Превод: Петя Зарева      

Молитвата - разговор, без който не можем

12 April 2019 08:00

Не се ли молим - няма живот в нас. Кога дишаме? Когато започнем да се задушаваме ли? Не, медицината ни казва, че човекът прави между 10 и 18 вдишвания само за 1 минута. Ако търсим Бога заради Него Самия, защото Той е най-драгоценният и нищо друго не ни задоволява, обогатява и радва, тогава ще можем да се молим на всяко място. Без определено време и ритуал. Без значение в каква поза се намираме.   Когато душата ни боледува, тогава молитвата е много трудна. Ако аз общувам с Бога, хората ще видят промяната в мен. Ние имаме нужди, проблеми и болести. Исус нямаше, но пак се молеше, защото молитвата е общение, наслаждение в присъствието на Бащата, усещане за Неговата сила, любов и грижа.   За да ни бъде Бог Баща, Той трябва да ни е родил и ние да знаем, че сме Негови деца, но и да приличаме на Него, както децата ни приличат на нас. По какво ще приличаме на Него, след като сме всички различни? По Духа, който е у всички Негови деца.   Бог имаше план за Своя Син Господ Исус Христос и Христос го вършеше с радост. Той има план и за теб, и за мен. Знае какво ми трябва. Знае, че днес трябва да ми даде хляб. Бог мисли за теб и за мен. Той се грижи, Той снабдява, Той защитава. Нищо не може да Го изненада и да Го спре.    Дали моите мисли са Неговите мисли? Дали съм сигурен, че всичко, което Той допуска, е за мое добро и позволено от Него?   Вижте как Бог се грижи за Своя Син - роди се в обор, израсна сред грешни хора, беше заведен в пустинята и изкушаван. Ще гледам ли дали другите деца Негови имат повече неща от мен и могат повече от мен?    Може да съм сам, но ангелите, властите и силите виждат и знаят, чуват моите молитви и аз не се боя да кажа: "Господи, обичам те!" Този, който търси Господа, ще бъде опазен, защото всеки, който се моли, се свързва с Царя на царете.    Имаш ли номера на Бога в списъка ти с контакти? Поставил ли си го на бързо набиране? Най-малкият в Божието царство е по-голям от всички пророци, защото има непрекъснат достъп до Бога и може да изтича при Него, няма значение дали е болен, здрав, щастлив или озадачен.   Отивай и първо Го прослави! Ако Го направиш, значи Го обичаш и си приел волята Му за себе си. Не бързаш да кажеш: "Дай ми!"   Всички страдания, които Христос претърпя, бичуване и смърт, бяха с тази цел - да можем да си говорим с Бога и да намираме наслада в общението с Него по всяко време, без значение кой какво мисли за нас, защото Той е Спасителят на душите ни и Му е драго да разговаря с нас винаги. Достъпът до престола Му винаги е налице!

Християните и думичката „не“

10 April 2019 08:00

Християните са известни със своята сговорчивост, добрина и съчувствие. Очакванията и претенциите към тях са големи от страна на вярващите, а още повече от страната на техните невярващи колеги, приятели и роднини. От християните се очаква драговолно да се включват във всякакви дейности и мероприятия, за да служат на Бога с времето, талантите и уменията си. Християните са възприемани като хора, които винаги казват "да", без да правят никакво изключение, защото са наричани "слуги на Христос". Те трябва да живеят в полза на другите и винаги да бъдат на тяхно разположение и в тяхна услуга, служещи безропотно и сърдечно. Когато някой християнин си позволи да каже "не", той обикновено е критикуван, че не е верен на призванието си и бива осъждан, че не е истински последовател на Христос. Какво се случва, ако никога не казваме "не" на абсолютно никого? Сигурно помните съвета на Христос: "Бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите" (Матей 10:16). Думите са казани в контекста на християнското служение. Христос изпраща своите ученици да вършат Неговото дело, но и ги предупреждава, че ще бъдат като "овце посред вълци".  Осъзнавам, че всяко "не", изречено от християни към вярващи или невярващи, които очакват тяхното участие или съучастие, има своите последствия. Християнинът може да каже "не", ако близките му очакват от него да "участва в дела на тъмнината", но може да каже "не" и на християнска дейност, ако тя е свръх силите му или в конкретния момент е в контrаст с приоритетите му. От дългогодишния опит, който имам в отказ да казвам "не", изводите са следните:  Хората (християни и нехристияни) започват да ни приемат за даденост. Християните са търсени да вършат неща, които самите възложители могат да свършат, но предпочитат да "използват" човек, който няма да им откаже. Ако не казваме "не", защото искаме да ни обичат на всяка цена и смятаме, че вечното "да" ще ни осигури тази "обич", резултатите ще бъдат плачевни. Ще настъпи моментът, в който хора, за които сме правили всичко, ще ни изоставят при първото наше "не" и ще ни обвинят, че ни харесва да бъдем "в ролята на жертва". Ако казваме "да" непрекъснато с мисълта, че служим на Христос, но всъщност го правим за хората, неудовлетворението ще дойде, когато правеното от нас не получи очакваната от нас оценка. Дали Христос казваше "не"? Все пак "ученикът не е по-горен от Учителя си" (Матей 10:24). Когато четем евангелията, сме изненадани да открием, че Христос е движен от волята на Бога, а не от намеренията на хората около Него. Така например, в Марк 1:34-35, Той отказва да се върне да изцелява, а продължава напред към следващите села, за да проповядва. В Лука 12:13-15 Учителят казва "не", когато очакват от Него да играе ролята на съдия и да решава семейни проблеми. В Йоан 6:26-27 се натъкваме на драстичния случай, при който Исус отказва да разрешава само нуждата от физически хляб, като напомня, че мисията Му има за цел да снабди "храна, която трае за вечен живот", но разбира се тези думи предизвикаха отлив на "ученици", защото се видяха "трудни" на въодушевените слушатели (Йоан 6:60). Всеки християнин решава кога, на кого и защо да казва "да" или "не". Когато го прави, нека помни, че единственият Съдия е Бог, Който го е призовал и на Когото служи. Мъдростта винаги идва от близостта до Бога. Когато сме потопени в Неговото присъствие и покорни на водителството на Духа Му, ще можем да отсеем мотивите на хората отсреща и няма да се чувстваме виновни, ако кажем "не", а "мъдростта е със смирените" (Притчи 11:2).    

Молите ли се за вашата работа?

31 March 2019 08:00

"И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено" (Римляни 12:2). Светът, в който живеем се управлява от принципи, които християните често трябва да загърбят. В Римляни 12:2 апостол Павел съветва християните да не съобразяват с този свят, докато невярващите величаят тази дума, защото тя им осигурява успех и приемане от мнозинството. Преобразяването, за което пише Павел, започва първо в мислите и сърцето, след което се проявява в делата във всички аспекти от живота ни. Как да бъдем успешни в работата, която вършим, независимо в коя сфера се трудим, без да се съобразяваме с този свят, без да наскърбяваме Бога? Можем ли да бъдем верни на нашите християнски принципи? По-долу споделяме три основни молитви, защото молитвата е едно от оръжията, с които християните отвоюват своите победи. Христос да бъде в центъра на нашата работа! Отче, възхвалявам Те за дарбите, които си вложил в сърцето ми. Нека всички мои успехи бъдат за Твоя прослава. Когато границите на етичните норми започнат да се замъгляват, имам нужда Ти да ми дадеш яснота. Подклаждай в сърцето ми смелост моята работа да бъде основана върху Твоята истина и Твоите стандарти. Когато съм изкушаван и притискан да се огъна и да наруша принципите за морално поведение, установени от Христос и Библията, дай ми решимост да остана фокусиран върху Твоята истина. Моля Те, не допускай да се възгордявам и да разчитам на себе си и на собствените си сили. Помогни ми да Ти бъда верен и да не се отклонявам от Твоя път. Трудът ни да бъде в служба и в полза на хората! Отче, независимо дали моята работа среща трудности или процъфтява, Ти си моят Бог, който снабдява всички мои нужди. Помогни ми да положа цялото си доверие в Теб. Ти си верен и любящ Бог, който поставя Своите деца в Христовото семейство. Нека моите начинания се стремят да служат на хората и да бъдат в тяхна полза, а не само за моя лична печалба. Ти не си Бог на съвпаденията. Ти поставяш определени хора в живота ни съвсем целенасочено. Поради тази причина аз Те моля чрез моята работа да достигна до сърца, които да предразположиш за Твоя глас. Помогни ми да Те изявявам с Твоята мъдрост. Пази ме от хора, които искат да ме отклоняват, за да се заблуждавам. Зная, че чрез моя пример и решения мога да покажа на околните какво означава да Те следвам практично във всяка област от живота ми. Отче, покажи ми как да използвам онова, което имам, за да помагам на хората! Покажи ми моето място в Твоя план, Отче. Нека да върша Твоята воля в работата, която си ми дал, защото зная, че е по Твоята милост. Толкова хора днес нямат работа и прехрана. Изпълни сърцето ми с радостта и мира, които превъзхождат всяко проумяване.   Молитва за хората, с които работим Отче, благослови хората, с които работя. Прости ми за всеки от случаите, когато съм бил несправедлив и/или неблагодарен, когато се изкушавам да живея в разочарование заради поста, който заемам, защото искам нещо повече. Успокой мислите ми, за да приема Твоята истина. Помогни ми да бъда мил и търпелив, когато съм разтревожен и неспокоен. Когато нещата не вървят по начина, по който искам или планирам, помогни ми да бъда милостив, състрадателен и внимателен в думите си.   Благодаря Ти, че ми даваш възможност да Те показвам на работното си място, Отче. Благослови моите колеги и техните семейства. Съхрани ги физически, пази ги здрави. Пази сърцата и умовете им. Нека всеки ден да идват на работа с радост, а не обременени. Ако има дни, в които са преуморени, нека имат смелостта да го споделят, вярвайки, че ще ги изслушам със състрадание.   Нека всички хора, с които работя, Те опознаят чрез мен, Господи Исусе Христе, защото Ти си възлюбил и тях. Благославяй решенията, които трябва да вземам сега и в бъдеще. Нека моите начинания да бъдат изградени на божествените принципи и да се управляват от божествените истини.    В името на Господ Исус Христос, Амин.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева          

Исус Христос - хирург или скалпел?

28 March 2019 07:00

Дали използваме Исус като средство за постигане на нашата цел, колкото и възвишена да е тя, когато Му служим? Представете си, че се намирате в операционна. Лежите там с опънати нерви, тревожите се, докато хирургът влиза. Сега си представете, че хирургът ви казва: "Това е първата ми операция. Никога досега не съм оперирал. Но не се тревожете. Това тук е скалпелът? Той върши чудесна работа. Има страхотни отзиви онлайн." Как ще се почувствате? Ясно е, че важността на инструмента бледнее в сравнение с уменията на хирурга. Твърде често разглеждаме Исус като скалпел, когато става въпрос за църковни инициативи или духовно служение. Използваме Го като инструмент, за да премахнем  известни слабости в нашата църква или в света около нас. Ако не внимаваме, ние ще заемем ролята на хирурга. Но ние не сме достатъчно опитни, за да се излекуваме сами. Трябва да започнем да приемаме Христос като хирург, като положим пълното си доверие в Неговите вещи ръце. Трябва да Го помолим да направи не само конкретната операция, но и да поеме контрола върху цялата работа, която ще помогне за изцелението на църквата и света. Чрез Своята смърт и възкресение Исус откри една нова епоха. Той постави началото на един нов свят. Сега, две хилядолетия по-късно, ние живеем в парадокса на това, което мнозина наричат "вече, ала все още не", а именно - реалността на Божието владичество и Неговото царство, което е настъпило, но не е напълно реализирано. Тази перспектива е от решаващо значение за разбирането на нашата роля в настоящето. Ние следваме Исус и се надяваме не само за нашето бъдеще, но и за онова, което има да стори в настоящето. Когато служим в местната църква, ние трябва да помним, че това, което правим сега е толкова важно, че трябва да се трудим с поглед, който е устремен напред в бъдещето. Тогава Исус ще разкрие в пълнота това, което сега можем да видим само отчасти. Начинът, по който гледаме на Исус има огромни последствия за цялото ни служение, независимо дали се касае за съветване, създаване на ученици, използване на времето, ресурсите и финансите на нашите църкви. Той трябва да определя как проповядваме и поучаваме. Наскоро това промени начина, по който служа в моята църква. Преди деконструирах, а сега декларирам. През изминалите години, когато бях склонен да използвам Исус като скалпел, вместо да го поканя да бъде хирург, интересът ми се свеждаше най-вече до това аз да се мъча да променям нещата и хората, които според мен не бяха наред със света, църквата и хората в моята общност. Бързо преценявах онова, което смятах за погрешно и полагах всякакви усилия да постигна промяна. Когато обаче започнах да възприемам реалността на Божието царство като нещо, което "вече е настъпило, но и предстои да се открие", това разсея постоянното напрежение в моето служение. Сега поставям акцент върху много по-динамичен и удовлетворяващ призив, а именно да разкажа какво Христос вече е направил, какво продължава да прави и в крайна сметка какво ще извърши накрая. Насочването на хората към тази бъдеща реалност е основната отговорност на всички, които служат в местната църква. Когато правим това, ние ще започнем да виждаме как хората и общностите се преобразяват посредством завладяващата и безспорна мощ на Христос. Той е великият хирург, защото Господ Исус Христос е този, който ни е изцелил, който ни изцелява и в крайна сметка ще ни изцели съвършено, когато се намерим в Неговото присъствие. Христос е Цар на царете и когато Той дойде в царството Си, ще се погрижи съвършено за всички и всичко, които ние не успяваме да достигнем сега. Той ще въздаде справедливост за онеправданите, сираците, насилваните, бежанците и страдащите. Ние сме само Негови посланици в този свят, но не трябва да забравяме Неговите обещания, както и че Той е същият вчера, днес и винаги (Евреи 13:8). Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева