Християнство

14 април 2019 08:00

Божият гняв

В теориите за спасението често избухва истинска война относно мястото на Божия гняв. От една страна има хора, дори и проповедници, които твърдят, че Бог мрази не само греха, но и грешника, който го върши. Марк Дрискол, бивш пастир на 20 000 Mars Hill...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Разпознаваме ли делото на Духа?

24 June 2019 08:00

Наясно ли сме какво е служението на Светия Дух в църквата и как или чрез какви средства Той е приет в сърцата и делата на вярващите? Преди време се е проповядвало, че Светият Дух просто е потвърждавал решението на съборите и папата. Истината все пак е, че делата на папите и съборите са просто външни неща; те са свързани с външни заповеди и наредби. Следователно, горната теория е изцяло неправилна и измамна. За делата на Светия Дух папистите приемат един мъртъв писан закон. Така те превръщат Светия Дух в Мойсей, а делата Му в изцяло човешки бърборене. Това е пълно непознаване на характера на Светия Дух, на целта на Неговото идване и на природата на Неговото служение. Следователно, нека да научим и здраво да хванем, тези неща и да бъдем в състояние правилно да разпознаваме делото на Духа.   На Петдесятница Светият Дух слиза и изпълва сърцата на учениците, които са уплашени на наскърбени. Той прави техните езици огнени и ги запалва с любов, за да проповядват Христос смело, говорейки ясно и безстрашно. Ясно е тогава, че делото на Духа не е да пише книги или да създава закони. Той пише на сърцата на хората, създавайки едно ново сърце, така че човек да може да се радва пред Бога, изпълнен с любов към Него и готов да Му служи и да Го следва с радост.   Какви са средствата и начините, които Духът използва, за да промени и обнови сърцето? Това става чрез проповядване на Исус Христос, както казва самият Христос  в Йоан 15:26: “А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.” Както често сме чували благовестието е Божието послание, което трябва да се проповядва по целия свят. Трябва да кажем на всеки човек, че тъй като чрез закона никой не може да стане праведен, а по-скоро става по-неправеден, Бог е изпратил Собствения Си възлюбен Син да пролее кръвта Си и да умре за греховете ни, които не могат да бъдат заличени чрез нашите собствени усилия.   Не е достатъчно Христос просто да бъде проповядван; словото трябва да бъде вярвано. Следователно Бог е изпратил Светия Дух, за да запечатва проповядваното върху сърцето и да го направи живо в него. Без съмнение Христос извършва всичко – отнел е греховете ни и е преодолял всяка трудност, направил ни е способни да станем, чрез Него господари на всичко. Но съкровището лежи в един куп; то не е разпръснато и дадено навсякъде. Преди да можем да му се радваме, Светият Дух идва и го споделя в сърцето, като го прави способно да вярва и да каже: „И аз съм от тези, които имат благословението.” Всеки, който чуе предлаганата чрез благовестието благодат, е призован към тази благодат, както казва Христос: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).   Вярвайки че Бог е дошъл, за да ни избави и ни е дал това безценно благословение, без съмнение човешкото сърце трябва да бъде пълно с радост и благодарност към Бога, и трябва радостно да каже: „Скъпи Отче, понеже Твоята воля е да изявиш към мен неизразима любов и милост аз ще Те обичам искрено и доброволно ще върша всичко, което Ти е угодно.” Благословеното сърце никога не гледа към Бога със завистливо око. То не се страхува, че ще бъде хвърлено в ада, както е било преди да дойде Светият Дух, когато не е чувствало любовта, добротата, верността на Божието благоволение към Него. Последвалата радост без съмнение ще го накара да страда за Бога, когато това се налага.   Нека тогава да научим да разпознаваме Светия Дух – да знаем, че Неговата мисия е да ни представи безценния Христос и всички Негови благословения; да ни Го открие чрез благовестието и да Го даде на сърцето, като ги слее в едно. Когато нашите сърца са чувствителни за това дело на Духа ние естествено сме готови да кажем: „Ако нашите дела не постигат нищо и единствено Светият Дух трябва да извърши нашето спасение, тогава защо да се товарим с дела по закона?” Според учението на Духа всички човешки дела и закони са изключени, дори законите на Мойсей. Наставлението на Светия Дух е по-висше от това на всички книги. Духът учи хората да разберат писанията по-добре от този, който се занимава единствено със закона.   Следователно книгите имат за цел да подсилят нашата вяра и да покажат на другите писмени свидетелства за учението на Духа. Защото ние не трябва да пазим вярата си за себе си, но да я оставим да свети навън. За да направим това са необходими писанията. Но бъдете внимателни да не смятате Светия Дух за законодател, а за Един, който  е изявил на вашите сърца благовестието на Христос и по този начин ви е освободил от писания закон, така че да не остане дори една буква, освен като средство за проповядване на евангелието. Превод: Радостин Марчев

Търсят се приятели като Йонатан

24 June 2019 08:00

Темата за безкористното приятелство, което съществуваше между Давид и Йонатан, заслужава нашето внимание. От библейския разказ става ясно, че Бог поставя Йонатан в живота на Давид в решаващ момент от пътя му към трона. И ако не беше взаимоотношението на Йонатан с неговия приятел, Дайвид никога нямаше да успее да преодолее препятствията, пред които бе изправен по време на царуването на цар Саул.   Същото важи и за всички нас. Никога няма да постигнем максималния си духовен потенциал, без помощта на ключовите взаимоотношения с хора, които Бог поставя около нас. И все пак, за да се възползваме от тези приятелства, трябва да отворим сърцето си и да рискуваме ние самите да бъдем верни приятели.   Как можем да преодолеем изолацията, за да изградим близки приятелства? Не може вечно да чакате един приятел да се свърже с вас. Направете първата стъпка и бъдете готови да поемете инициативата. Британският проповедник Чарлз Спърджън коментира темата така:  "Всеки човек може егоистично да мечтае да има приятел като Йонатан; но той е на правилния път, едва когато поиска да открие някой Дейвид, за когото да играе ролята на Йонатан."   Ето шест качества, които виждам в Йонатан и те ме предизвикват да бъда по-добър приятел: Йонатан подхранваше духовната си връзка с Давид. След като Давид уби Голиат и се премести в двореца на Саул, Библията казва, че: "Душата на Йонатан се привърза към душата на Давид" (1 Царе 18:1). Това е делото на Светия Дух. Всички християни трябва да изпитват чувства на близка семейна връзка помежду си, но има някои приятели, които ще имат по-близка и дълбока връзка с вас, защото Бог ви свързва с определена цел. Не се съпротивлявайте на този процес.  Йонатан показа жертвена любов. Йонатан обичаше Дейвид толкова много, че рискува живота си, за да му помогне да изпълни мисията си. Йонатан дори бе готов да посрещне копието на Саул в усилията да помогне на приятеля си. Той на практика излълни словата на Исус за приятелството: "Няма по-голяма любов от това - да дадеш живота си за един от приятелите си" (Иоана 15:13). Светът казва, че трябва да се грижим само за собствения си успех. Но най-добрият начин да станем подобни на Исус, е да помогнем на някой друг да успее! Йонатан винаги предлагаше насърчение. Когато Давид побегна от Саул в пустинята, Йонатан пътува до Зиф, за да разведри своя приятел (1 Царе 23:16). Имаше моменти в живота на Дейвид, когато той трябваше да играе ролята на насърчител, но в този случай Йонатан беше Божият инструмент. Нуждаем се един от друг! Ако позволите на Светия Дух да вдъхва надежда чрез вас, думите ви могат да насърчат приятелите ви, за да изпълнят Божията воля за живота си. Йонатан предложи защита на приятеля си. Когато Йонатан осъзна, че баща му прави заговор да убие Давид, той не само го предупреди за опасността, но и направи план да избави приятеля си (1 Царе 19:1-4). Истинските приятели не оставят своите другари да бъдат избити в духовната война. Ако видите приятел, който прави глупава грешка, или ако усетите, че врагът е насочен към него, Бог може да ви използва, за да предотвратите някое бедствие. Кажете истината с любов. Йонатан пазеше тайната на приятеля си и беше лоялен. Давид се довери на приятеля си Йонатан и изля пред него сърцето си, когато беше в безизходица. В един момент той го запита:  "Какво съм направил? Какво е моето беззаконие?"( 1 Царе 20:1a). Когато преминаваме през подобно изпитание, понякога просто трябва да се доверим на някого. Имам лоялни приятели, които ми позволяват да излея болката си –  и не разказват на другите за слабостта ми. Това е истинско приятелство. Йонатан не допусна ревност или завист. Настъпи момент, в който Йонатан осъзна, че един ден неговият приятел ще бъде цар на Израил. Това означаваше, че Давид ще заеме неговото място, тъй като Йонатан беше син на Саул и престолът му принадлежеше по наследство. Но той призна, че Бог е избрал Давид вместо него. Затова Йонатан даде на Давид кралската си мантия, ризницата и оръжията си (вж. 1 Царе 18:3-4). Това е една красива картина на уникално приятелство, при което хората, които Бог е свързал, се почитат един друг. Ревността унищожава приятелството. Ако имаме Божията любов в сърцата си, ще искаме нашите приятели да ни превъзхождат. Ако сте били наранени в предишни взаимоотношения, излезте от изолацията си и помолете Бог да излекува сърцето ви. Тогава изберете да бъдете Йонатан за приятеля до вас.   Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева    

Спасението - момент или процес?

22 June 2019 08:00

Говорейки стриктно богословски „спасението” е доста широко понятие. То включва в себе си няколко неща – (1) прошка на греховете и придобиване на нов статус пред Бога, което се нарича оправдание (2) приемане в Божието семейство (осиновление) (3) новорождение (4) израстване в святост (освещение), (5) окончателно прославяне, (6) възкресение с ново тяло и т.н., като списъкът в никакъв случай не е пълен. Във тази връзка си струва да отбележим две неща.   Първо, горният списък ясно показва, че някои от нещата в него са се случили вече, други се случват в момента, а трети предстоят да се случат в бъдещето. Второ, същото може да бъде видяно от начина, по който Новият Завет говори за спасението.   В някои случаи той го споменава в минало време: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога” (Ефесяни 2:5,8). „Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена” (2 Тим. 1:9). „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух” (Тит 3:5). В други говори за него като за осъществяващо се в момента: „Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.” (1 Кор. 1:18). „И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме” (Римляни 13:11).   Накрая има стихове, които представят спасението в бъдещето: „Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си” (1 Петър 1:8-9). „А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се спаси, но тъй като през огън” (1 Кор. 3:15). „Който устои до кай той ще се спаси” (Матей 24:13).   Прекият извод от всичко това е, че спасението в своята цялост не може да бъде сведено до конкретен, фиксиран във времето момент, а е по-удачно да бъде виждано като процес, който е започнал при нашето оправдание в миналото и ще завърши с нашето прославяне в бъдещето. Ето защо Павел може да напише: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет” (Фил. 2:12).   Исторически, различни християнски традиции поставят ударение върху различни части (ако можем да се изразим така) от спасението. Някои говорят за него най-вече като за нещо, което се е случило в миналото (оправданието и приемането от Бога) и в което могат да бъдат напълно уверени. Други наблягат повече на това, което се случва в момента (освещението и устояването във вярата) и което предстои да бъде достигнато в бъдещето (възкресението и прославянето). В следствие на това голяма част (макар и не всички) от противоречията могат да се окажат просто използване на еднакви понятия, в които обаче се влага повече или по-малко различно съдържание. Това със сигурност е вярно например за разговорите между православни и протестанти. Това също така показва значението на правилното разбиране на определени богословски понятия.   Една последна бележка в тази връзка. Без значение дали човек смята, че един истински християнин може да „отпадне от вярата” и „да изгуби спасението си” или че няма причина той да няма увереност за своето настоящо приемане от Бога. Ако е дошъл при Христос с искрена вяра и покаяние, уповава се на Неговата благодат и се стреми с Божията помощ да живее богоугоден живот, той може да разчита на Божиите обещания („Който дойде при Мене никак няма да го изпъдя”). Нещо повече, доколкото мога да преценя апостолът смята, че е нормално християнинът да има уверение от Светия Дух, Който живее в него, че е (сега, в настоящия момент) приет от Бога и е Божие дете.   „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва Отче! Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Римляни 8:15-16).   Струва ми се, че това е не само възможно, а съвсем естествено разбиране на текста, което може да се проследи в християнската история.

"Господари на хаоса" или за произхода на "хеви метъл"

19 June 2019 08:00

Според музикалните историци музикалният жанр "хеви метъл" или още "черен метъл" възниква в Осло през 80-те години и 90-те години на миналия век. Жанрът става скандален през 1993 година с няколко ареста, а през 1994 година с присъди на водачи на различни музикални банди заради палежи на църкви, убийства, нападения и притежание на експлозиви. "Първата вълна" на черната метъл музика се характеризира с така наречените "тежки струни".  Музикантите използват всички струни на китарата, вместо две или три, понякога използват сатанистки текстове на песни и визуално мрачни теми, като боядисват тялото си, така че да наподобява труп. Излезлият наскоро филм "Господари на хаоса" (Lords of Chaos), който е смесена продукция на Швеция и Великобритания, се опитва да преразкаже историята на най-ранната група от музикалния  жанр "хеви метъл", озаглавена "Мейхем", и нейния вокалист Евронимус. Той сменя името си (Ойсейн Аарсет), за да приеме името на гръцкия демон, който яде плът. Евронимус е само на 14 години при формирането на групата през 1984 година. През 1991 година, Евронимус намира мъртъв вокалиста на групата, на име Дед, лежащ на пода с прерязани китки и куршум в главата. До известна степен именно това самоубийство донася  слава на бандата. Една снимка, направена от Евронимус на тялото на мъртвеца, по-късно е използвана като обложка на албум на групата, със заглавие "Зората на черните сърца". Спекулира се, че Евронимус е подозирал какво ще направи Дед, но въпреки това го е оставил сам. Филмът е базиран на книга и се приема противоречиво. Варг Викернес, известен още като "Графа", се превръща в една от най-популярните фигури на "хеви метъла" в Норвегия. Той също сменя името си, което е "Кристиян". Тялото на Евронимус е намерено на 10 август 1993 г., на стълбите пред апартамента му с 23 прободни рани. Първоначално за убийството са обвинени музиканти от шведската метъл сцена, но по-късно става ясно, че убиецът е именно Варг Викернес. Един от палежите е извършен в град Берген, над църквата Fantoft Stave,  на 6.06, в 6 часа сутринта, което образува 666 или "номерът на звяра" от библейската книга Откровение. Според професор Андерс Мартинсен, преподавател по богословие в Oslo Metropolitan University, хеви метъл музиката от самото начало е свързвана с поклонението на сатана, езотериката, магиите и окултизма. На 19 август 1993 година "Графът" е арестуван в Берген. На 16 май следващата година Викернес е осъден на 21 години (максималното наказание в Норвегия) за убийството на Евронимус, изгарянето на три църкви и опит за изгарянето на четвърта такава, както и за кражба на 150 кг експлозиви. В деня на произнасяне на присъдата, две църкви са изгорени, вероятно като опит за символична подкрепа. През 60-те години на миналия век, групи като Лед Цепелин и Блек Сабат категорично свързват жанра с оултните практики. Според професор Мартинсен този музикален жанр привлича почитатели, които имат склонност към крайното и провокативното. Когато насочват усилията си към унищожаване на християнските ценности по всякакъв начин, те на практика привличат вниманието на обществото и си осигуряват реклама. Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева

По плодовете им ще ги познаете

19 June 2019 08:00

Христос често говори за разделяне на "овце от кози", "праведни от неправедни", "жито и плевели", "грозде или тръни", но тези Негови притчи винаги са разказвани в контекста на Господния ден и Неговото второ идване. Какви са белезите или характеристиките на онези, които ще бъдат от дясната страна на Божия Син: Те ще принасят изобилен и траен плод. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене (Йоан 15:4). Тайната на плодоносния живот се свежда до здравото придържане за корена. Хората ще ни притискат и ще изпитват търпението ни. Понякога ще се проваляме и ще повтаряме стари грешки. Друг път ще казваме неща, които ще бъдат изненадващи за нас самите, защото не е трябвало да го правим. Но един истински християнин винаги здраво се държи за корена. За разлика от невярващите и неспасените, вярващите се покайват, прощават, търсят прошка и се връщат в пътя. Те служат за благословение на околните. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха (Деяния 2:44-47).  Ранните християни бяха покорни на Бога. Те споделяха с другите благата си, даденим от Бога, защото следваха примера на Христос. Не мислеха само за Своето добруване и благословение, а бяха загрижени и за околните, за своите ближни. Когато осигуряваме хляб на гладните и вода на жаднитем и утешаваме с добра дума уморените, ние им показваме Христос на дело. Те използват дарбите и талантите си за прослава на Бога, а не за самоизтъкване.  "Трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко (1 Коринтяни 4:12-13).  Християните обичат да говорят за призвание и посвещение, но понякога забравят, че когато Бог изисква нещо от тях или им възлага служение, Той обикновено снабдява с нужните ресурси, като им дава далантите и дарбите, които да използват във възложената им работа. Когато предоставим на Светия Дух нашите таланти, тогава Той започва да ги изполва така, че да се случват чудеса. На практика Бог върши нещата чрез нас. Той е обещал да доведе до съвършенство нещата, които сме Му поверили. Никой не може да попречи на Божието дело, независимо какви са изпитанията. Господ е готов да се изяви чрез Неговите, защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Източник: CBN News Превод: Петя Зарева

Как да станем миротворци?

17 June 2019 08:00

Ние отразяваме небесния Отец, когато се стремим да опазим мира. Една от основните думи в превод на оригиналната гръцка дума за миротворц означава "да създадеш". Бог е, който твори мир. Не можем да "творим" мира без него. За да произведем истинския мир, ние трябва да го притежаваме. Вярването и приемането на Христовата саможертва и опрощение активират мира в сърцата ни, който надвишава всяко проумяване. Мирът не ни напуска, дори когато изпитваме безпокойство, помага ни да възстановим нашите взаимоотношения. Ще изброим няколко начина да бъдем миротворци у дома и в местната общност. Миротворецът благославя, а не проклина.  Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат (Ефесяни 4:29). Иронията, сарказмът, подигравките и непремерените думи са оръжията на този свят. Хората в света в голямата си част си служат с тези похвати, за да унижават събеседника или конкурента, с цел да го накарат да се чувства зле. Божиите деца обаче са наясно, че са създадени по образа на Бога и подобно отношение към околните би означавало обида за техния Създател. Можете ли да бъдете забавни, без да обиждате другите с думите си? Помислете какво би казал самият Исус? Как бихте се чувствали вие, ако вашите събеседници използваха подобни думи? Миротворецът знае нуждите на хората и им помага, доколкото може. Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света (Яков 1:26-27). Участваме ли в разговори, които не рисуват другите в добра светлина? Можем ли смело да осъждаме ближните за несправедливост, която не сме видели да вършат? Има хора около нас, които се нуждаят от помощта ни. Светът е пълен с хора, които нямат чиста вода за пиене. Толкова много деца растат самотни, без родители и дом. Готови ли сме да направим нещо за тях, което е по силите ни, вместо да съдим и критикуваме без основание? Миротворецът е готов да споделя своята надежда. Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда (1 Петър 3:15). Начинът, по който подготвяме сърцата си, показва живота, който живеем. Разговорите ни отразяват количеството време, прекарано с нашия Небесен Отец. Не можем да очакваме да отговоряме на трудни въпроси, задавани от околните, когато ни липсва подготовка в изучаване на Библията. Писанията са живи и деятелни. Това е начинът, по който Бог подготвя сърцата ни за всеки ден. Той знае какво ни трябва. Когато поддържаме връзка с Него всеки ден, можем да вярваме, че сме готови да излезем в света и да Го почитаме във всичко, което правим и казваме. Всичко започва в сърцата ни. Ако от тях прелива Христовата надежда, ще можем да я предадем и на хората, които ни питат за нея, като звучим убедително и компетентно, без да парадираме със знанията си. Добруването на ближните ще бъде истински важно за нас. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

Петдесятница - Христовите Го прославят в света!

16 June 2019 08:00

Последните думи, които Господ Исус Христос изрече относно Светия Дух, преди да се възнесе, бяха: ,,ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене...” (Деяния 1:8).   Някои християни смятат, че са изпълнени със Светия Дух само когато говорят на непознати езици, или усещат електричество и тръпки, имат ,,особено помазание”, произнасят шумна молитва, получават пророчество...Но Самият Исус казва, че Светият Дух ще Го прославя (Йоан16:14). Духът на Бога не идва, за да си стоят вярващите между четирите стени на църквите и да имат вълнуващи богослужения. Там е приятно, удобно, сигурно.   Обаче голяма част от служението е между невярващите. Солта в солницата не върши никаква работа. Тя трябва да излезе от солницата и да влезе в съприкосновение с храната, за да я овкуси или запази. Бог дори допусна жестоко гонение, за да разпръсне вярващите от ранната църква и така те да разпространяват Словото (Виж: Деяния 8:1,4). Затова Бог изпрати Светия Дух - да ни даде сила, за да бъдем свидетели за  Неговия Син, Исус!      Първо, ще бъдем свидетели чрез личния си пример като вярващи - с почтения си живот, с обуздания си нрав, с приличния си език, с плода на Духа (Галатяни 5:22). Трудно ли е? Ако смятаме, че е непосилно, Светият Дух ще ни даде сила!   На второ място, като вярващи свидетелстваме не само с живота си, но и с добрите си дела в полза на другите. Когато сме "съчуствително сърце и спомагателна ръка", когато сме ,,добрият самарянин” и приятел в нужда, тогава свидетелстваме за Господа с делата си.    И трето, призвани сме да свидетелстваме за Христос! И за това Светият Дух ще ни даде сила и точните думи, и благодат! Всеки вярващ е призван да свидетелства за Спасителя! Църквата е призована да бъде глас в обществото! Искаме добродетели и християнски ценности в обществото ни. Те ще дойдат от вярата в Божия Син! И как ще повярват, ако не чуят? А как ще чуят, ако някой не им каже? Да не гледаме само кога ни е удобно.   Всеки ден да си обуваме готовността за благовестие (Ефесяни 6:15). Да свидетелстваме с живота си, с добрите си дела, с брошура, покана, книга, споделяне, с усмивка, с блага дума! Духът ще ни даде сила!   Призвани сме да бъдем глас!   За да стане гласът Божий - глас народен!     

Призив за нова Петдесятница

15 June 2019 08:00

„Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“ Йоан 7:37-38    СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ,  СКЪПИ СЪРАБОТНИЦИ В ДЕЛОТО БОЖИЕ,   Най-сърдечно ви поздравявам по случай Петдесятница! Днес ние си припомняме деня, в който апостолите и техните сподвижници за пръв път били изпълнени със Свeтия Дух по един нов и непознат до този момент начин. Те получили „сила отгоре“ с цел да проповядват в Христовото име „покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим“ (Лука 24:47). Така била родена Църквата Христова, която още с първата проповед на ап. Петър през този ден започнала своето настъпление срещу духовната тъмнина чрез силата на благовестието Христово.   През следващата 2020 година ние ще честваме и 100-годишнината от началото на Петдесятното движение в България. Ще си припомним славното начало, свързано с усилено благовестие, съпроводено със сила, с чудеса и знамения, с множество повярвали и много новоосновани църкви. Отправяйки поглед назад към онази Петдесятница, описана в Деяния 2 глава, а също и към началото на нашето движение, един въпрос гори с особена сила в сърцето ми: Доколко ние, българите, сме изпълнили мисията и поръчението, което ни е възложено от Господ Исус Христос и поради което Бог е излял Светия Дух върху нас?  Поглеждайки към нашата страна – нашето мисионерско поле, в съзнанието ми звучат думите на Исус Христос: „...погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва“ (Йоан 4:35); „Жътвата е изобилна, а работниците – малко...“ (Матей 9:37).   А в същото време Христовият призив към нас е да се включим и в световната „жътва“ зад границите на Родината ни...  Затова аз съм убеден, че в последното време, в което живеем, ние повече от всякога се нуждаем от нова Петдесятница – от по-мощно изливане на Святия Дух върху нас и от по-дълбоко посвещение от наша страна на Христовото поръчение. А имаме обещание от Исус Христос, че, ако сме жадни, можем „да пием“ от Него и реките от жива вода ще потекат от нас към другите, които не Го познават.   Поради тази причина по инициатива на факултета на СЕПЦ към ВЕБИ съюзното ръководство заедно с районните пастори взе решение да обявим за пръв път в нашето движение ЕДНОГОДИШЕН ВЕРИЖЕН ПОСТ И МОЛИТВА – от Петдесятница 2019 до Петдесятница 2020.    Моля, всички да се обединим с вик към Бога, продиктуван от нашата духовна жажда, с искане за мощно изливане на късния дъжд върху църквите ни и върху страната ни, по-дълбоко посвещение от наша страна на Христовия призив за благовестие и за изобилна духовна жътва!   

За кръвта и живота

14 June 2019 08:00

„Защото колкото за живота на всяка плът, кръвта е нейният живот...“ (Левит 17:14).   Днес е Международен ден на кръводарителя. Във всеки един момент от денонощието някъде в света човешка личност се нуждае от нечия кръв, за да оцелее. Все още има места, където това е невъзможно заради липса на лекарска помощ или подходящи хора, които да дарят драговолно от кръвта си.   Защо е нужно да са подходящи? Защото през 1900 година са открити кръвните групи и става ясно, че не всеки може да помогне с кръвта си на ближния, дори и да иска. Бях на 9 години, когато при медицинско изследване установиха, че принадлежа към рядката кръвна група (В-),  която имат само 2% от хората в света. Още тогава, макар да бях дете, ме посъветваха един ден да стана кръводарител. Бях на 17, когато за първи път дарих кръв. Не се поколебах, още повече, че имах пример в семейството си. Баща ми беше кръводарител и ме насърчи да се посветя на тази благодарна кауза. Неговата кръвна група беше универсалната, можеше да помага на всички и често го правеше.   Едва ли някой предполага, че днес ще ви агитирам да ставате кръводарители. По-скоро от един богослов може да се очаква да призове да потърсите истината за „значението на кръвта“ в Библията. Книгата „Левит“ е една от най-малко четените библейски книги, защото е считана за скучна. В нея ще намерите старозаветни регулации за какви ли не закони и жертвоприношения, от които съвременният човек на 21 – ото столетие никак не се вълнува.   Какво е най-интересното за нея обаче? В сравнение с цялата Библия книгата „Левит“ съдържа и най-много от директно изговорените думи на Бога, казани лично от Него и записани от Мойсей. Това не я ли прави привлекателна във вашите очи? В Левит, глава 16 ще намерите подробно описание на „Деня на изкуплението“ или на еврейски „Йом Кипур“, който и днес се чества най-тържествено в държавата Израел. Непосредствено в глава 17:14 е записан този силен и странен стих: „Защото колкото за живота на всяка плът, кръвта е нейният живот“. Оттам и множеството нарицателни изрази в българския език, свързани с кръвта: „Кръвта вода не става“, „кръвта говори“, „до последна капка кръв“, „кръвта ми се смрази“, „синя кръв“, „лоша кръв“ и пр.   Вярна ли е Библията, когато твърди, че „животът е в кръвта“? Да видим какво казва медицината: кръвта транспортира до клетките и тъканите на тялото необходимите за обмяната на веществата хранителни вещества; кръвта пренася нужния за тялото кислород до всяка клетка и прави възможно дишането; тя има способността да обезврежда чужди тела, патогенни микроорганизми и техните токсини;  кръвта притежава свойството да се съсирва като предпазва организма от кръвозагуба при нарушаване целостта на кръвоносните съдове; тя се използва като надежден критерий за оценка на състоянието на организма, посредством различни медицински изследвания. Да се върнем към Библията. Множество са стиховете, които ни говорят за чудната сила на кръвта, но визират една конкретна личност. В Стария завет Исая предрече, че в раните на Господния служител ще намерим изцеление (Исая 55:7-8). Йоан Кръстител Го нарече „Божият Агнец, който носи греховете на света", именно заради старозаветната идея, свързана с Деня на изкуплението (Йоан 1:29). Самият Исус в Последната вечеря постанови Новия завет в „неговата кръв“ (Лука 22:20). Апостол Петър подчертава, че „не сме изкупени с тленни неща, а със скъпоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:18-19). В посланието до Евреите ясно е казано, че Христовата жертва е принесена веднъж завинаги, защото Той е съвършеният първосвещеник и че "без проливането на кръв няма прощение", респективно - спасение (Евреи 9:22).   Днес запознатите с Библията са наясно, че поръсването с кръвта на старозаветните жертвени животни е праобраз на изкупването на нашите грехове посредством смъртта на Божия Агнец, Христос. И ако моята кръв е ограничена по вид и състав (В-), защото може да помогне само на ограничен брой хора за физическия им живот на земята, то силата на Христовата кръв е универсална. Той може съвършено да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, защото е жив, за да ходатайства за тях (Евреи 7:25).   Затова като кръводарител често си припомням истината от Псалм 49:8-9: „Нито един човек не може да изкупи брата си, нито да даде на Бога откуп за него, защото прекалено скъп е откупът за живота му, и трябва да се откаже завинаги от това“. За вярващите в Христос обаче има надежда. Кръвта на Господ Исус Христос, изтекла на кръста, е средството на изкуплението за вечен живот. Не пренебрегвайте силата ѝ!    Тази година Денят на кръводарителя се чества между Възнесение и Петдесятница, празници, които символизират прославянето на Изкупителя и изливането на Светия Дух. Нито единият, нито другият щяха да бъдат възможни без кръста на Христос, където беше извършено делото на изкупление. Ценете кръвта на Божия Агнец, пролята за вас. В нея е животът, който няма край. В нея имаме защита от греха и избавление от смъртта, ада и лукавия.  

Любов без думи

13 June 2019 08:00

Господ оценява любовта на душата към Него. Той вижда в сърцата. Грешницата от Лука 7 показа любовта си към Исус, без да каже нито една дума. Тя обикна много. Как може да обичаш някого, когото не си виждал и срещал? Библията говори, че вярата идва от слушане на Словото. Това е Божията воля за всички хора без изключение. Не това, което си пипнал и усетил, а чуването на Божиите думи, които са дух и живот. Дали когато сме чули Словото, то е предизвикало живот у нас? Исус обикаляше, изцеляваше, съживяваше и хранеше, стичаха се хора да наблюдават. Описани са два типа хора – онези, които Го следват и други, които наблюдават.   В дома на Симон фарисея бяха събрани негови приятели. Подобно на него те бяха себеправедни и имаха високо мнение за себе си. Дойде момент, в който Царят на царете дойде в неговия дом. Симон не прие Исус като различен или специален. От всички възможни титли, той избра да го нарече „Учител“, не „Господ“ или даже „Пророк“. Симон е второстепенен герой. Обаче център на нашето внимание е жената, която дойде неканена. Вярата ѝ беше жива и действена. Тя беше сигурна, че макар и да потърси Исус във враждебен дом, няма да бъде изгонена. Тя беше дръзновена, защото знаеше, че ще срещне Христос. Каква е причината ние да посещаваме Божия дом? Ако ходим заради някого, ще бъдем разочаровани. Господ знае кои сме и какви сме, познава сърцата и и благославя всички, които Го търсят с ревност и истина.   Исус влезе и седна на трапезата в дома на Симон, макар да знаеше, че сърцето на фарисея не е изцяло разположено. Много хора идват при Бога с "половин сърце", но Господ благославя и тях, не ги гони. Той дава време на всички ни да се покаем. Ние не знаем какво е станало със Симон, но знаем, че му беше дадено време да приеме Христос. Сам Господ ни предупреждава да не бързаме да съдим. Нека да не бъдем като Симон и да съдим предварително само по изглед.   Ако остана сам и отида някъде, ще търся ли Господа, ще търся ли общение с хора, които Го познават? Господ влезе и седна на трапезата, без да съди дали е приет с цяло сърце и с пълна щедрост. Някои хора отиват на църква, защото искат да се застраховат, като искат Бог да е с тях. Затова кръстове висят по колите и икони на стените. Симон знаеше словото по-добре от всички хора, беше фарисей. Като знаеш и цитираш Словото, познаваш ли Господ? Или си мислиш, че знанието те прави специален и заслужаваш специално отношение?   Жената влезе и веднага се втурна към Христос, плачеше, обливаше нозете Му, изтри ги, помаза ги. Исус не беше изненадан. Жената беше грешница. Тя беше дошла, без да Го познава, но беше чула. Дойде, продължи да върши каквото бе наумила, но продължи да е грешница. Тук научаваме много важна истина. Има много хора по света, които правят неща за Бога. Богати бизнесмени изпращат пари на мисии за едно или друго, но Господ казва, че трябва да дойдат при Него. Бог не иска нещата ни, а сърцата ни.   Какво значи, че жената е грешница – вършила е грях, ама ние сме любопитни и искаме да знаем какво точно е извършила. Не са казани подробности. Ние си мислим, че някои грехове са по-лоши от други – малки грехове и големи грехове. При Бога няма такава класификация. За един малък грях може да отидеш в ада, както и за огромни грехове, големи като планини. Има ли значение колко са големи греховете? Симон искаше да застане на мястото на Бога и с поведението си да каже, че той не е извършил нейните грехове. Никъде не четем да е съжалил и да се извини: „Извинявай, Господи, че не те посрещнах с целувка, не измих нозете ти, нито заповядах на слугите ми да го направят.“   Мислите на Симон за жената се върнаха към него самия. Както хората мислят за Бога, така мислят и за Божиите деца. Симон разсъждаваше така: „Ако Исус беше големец, с власт, щеше да си струва да Го целуна, помажа и да правя мили физиономии, защото щеше да имам полза. Ама защо да целувам и да прислугвам на някой, който е никой, и ето пристига грешницата...   В Екл. 8:12 се казва, че грешните идват и си отиват от Божието присъствие, без веднага да бъдат наказани и затова се одързостяват да продължават в нечестивите си пътища. Човешките сърца се предават да вършат зло. Обаче ще бъде добре на ония, които се боят от Бога. Нечестивите не се боят от Бога, те нямат мир и спокойствие. Жената беше грешна до момента, в който чу за Бога, вършеше какво ли не, защото не се боеше от Бога и хората от града го знаеха. Какво означава това? Може да е всичко - лъжа, кражба, врачуване, прелюбодейство. След като чу и разбра какъв е Исус, тя веднага отиде, независимо че беше съгрешавала.   Какво да кажем за нас? Какво направихме, след като чухме за Христос? Отидохме ли при Него? Когато слушаме словото, светлина идва в нашите сърца, греховете оживяват, почват да тежат и душата осъзнава, че ще трябва да отговаря за това, което е вършила не пред хората, а пред Бога, който вижда всичко. Тогава, хората, които са осъзнали греха, тръгват да търсят Бога, независимо дали са богати и властимаши или са последните просяци. Човек не е сам в това търсене. Господ е изпратил Светия Си Дух на земята и Неговата работа започва, когато една частица страх от Бога се настани в твоето сърце, тогава Светият Дух започва да работи, Той ти нашепва да слушаш словото, да идеш при Бога, да си дръзновен, да не се боиш, да вярваш, че няма да бъдеш изгонен. Ролята на Светия Дух е да учи, води и наставлява, както и да прославя Христос в живота на хората, които е възлюбил и призовал.   Жената беше отишла в този дом заради Господ, макар да знаеше, че не е приета. Нека да ни гледат на криво, ако сме Христови, нека да не е по друга причина. Жената не отиде с празни ръце, а носеше съд с много скъпо миро. Ще кажете, че е била богата и затова. Словото казва, че ако сме верни в малкото, ще ни бъде дадено много. Жената направи това от любов към Христос. Никой не ѝ даде вода и кърпа, затова тя изми нозете на Исус със сълзите си. Тя не плачеше насила, тежестта на греховете ѝ предизвикаше сълзи. Като съгрешим, боли ли ни? Всеки път, когато съгреша, наранявам Господ Исус Христос. Когато отнемат най-скъпото, плачеш. Сатана иска да вложи у мъжете презрение към жените, но нека внимаваме какво и как говорим, да не сме бунтовници срещу Бога.    Симон допусна съмненията му относно жената да се обърнат към Исус и Неговата личност. Мислеше си: „Ако беше пророк, щеше да конфронтира тази грешна жена. Ето, знаех си, че е най-обикновен човек. Прав си бях и праведен си оставам.“ Господ обаче показа смирение и в този момент. Вместо да осъди Симон, Той с кротост се обърна към него. Прояви Своята благост, без да го осъди. Господ ни дава урок как да се отнасяме с хора, които са лицемерни. Хората са като огледало, но ако той ти прави лошо, ти му прави добро. Това е Христовото златно правило (Матей 7:12)   Исус разказа притчата за двамата длъжници. Симон отговори: „Ами, аз мисля, че...“ Ох, Симоне, сега мислиш, а защо не споделиш мислите си отпреди малко, за жената и за личността на Христос? Наистина си прав, Симоне. Нека ти кажа за тази жена. Ти добре знаеш коя и каква е, презряна грешница. Такава е наистина. Аз обаче влязох в твоята къща, а ти пренебрегна обичайния ритуал на гостоприемството, да ми дадеш вода да измия краката си. За сметка на това тази презряна грешница със сълзи обля краката ми и ги изтри с косата си. За всяка жена косата е богатство и тя полага за нея специални грежи. Тази грешница обаче я пожертва заради Христос. Трябваше да слуша шушуканията на хората и да вижда тяхното презрение, но не и Исус. Той я погледна с обич и одобрение. Тя не само изми и изтри краката Му, но и ги намаза с най-скъп парфюм. Обикновено този парфюм се пазеше за погребение и когато хората помиришеха аромата, си даваха сметка, че умрелият е бил много богат.   Истинската вяра отива при Господ Исус Христос, дава Му всичко, каквото има и оставя живота и смъртта в Неговите ръце. Ако само за този живот вярваме в Христос, сме за съжаление. Трябва да Му вярваме и за часа на смъртта си. Когато имаме страх от Бога и Го обичаме, тогава сме подсигурили смъртта си. Ще отидем в лоното на Авраам, при всички светии, ще чуем думите на Христос: "Ела, добри и верни слуго!" Това е вярата – отиваш, даваш си най-скъпото и вярваш, че Господ няма да те остави и забрави в часа на изпитанието.    ПОСЛЕДВАХА думите: „Прощават ѝ се многото грехове, защото на когото много се прощава, много обича“ (Лука 7:47). Господ е този, който определя колко и какви са греховете. Симон нямаше големи грехове, но онези, които изпълваха сърцето му, бяха достатъчни, за да бъде студен към Господа и да се скъпи за вода за нозете Му и елей. Господ иска да разсъждаваме - за Него, за словото Му, за делата Му.   Тогава Исус каза на жената: „Прощават ти се греховете.“ Няма да разберете кой е Исус, докато не Го обикнете, докато не Му се покорите, няма и да ви бъде отговорено.  Имат значение думите, казани на жената: „Иди си с мир. Вярата те спаси.“ Фарисеите добре знаят какво значи спасението и мира (Ис. 48:22). Исус каза на жената : „Простена си, има мир за тебе. Спасена си от Божия гняв, който ще дойде над цялата земя.“ Невярващите ще питат, къде да се скрием. Вярващите ще казват: „Аз ще се скрия под покрова на крилата Му, Христос е в мене, заради кръвта на Агнето. Аз няма да бъда наказан, ще имам мир, който надвишава всяко знание.“    Исус казва: „Моят мир ви давам, да се не смушава сърцето ви, нито да се бои“. И днес Исус те пита: „Имаш ли мир? Имаш ли спокойствие, въпреки обстоятелствата? Вярваш ли, че всичко, което се случва в живота ти, е за твое добро? Ако с делата си съм Го наскърбил, отивам при Него, Той ми дава думи на покаяние, аз получавам думи на мир и ТОЙ ми казва: „Иди си, вярата те спаси.“    ЖИВЕЙ С ВЯРА. ПОЛУЧИЛ СИ БЕЛИ ДРЕХИ. ДНЕС ГО ОБИЧАШ. УТРЕ ЩЕ ГО ОБИЧАШ ЛИ? КОГАТО СИ НАРАНЕН, ЩЕ ГО ОБИЧАШ ЛИ ПАК?    Жената не каза: „Защо не ме защити, когато тези се отнасяха с презрение към мен?“  Въпросът към нас е – Преживели ли сме покаяние? От какво зависи нашата вяра - от хората или от Господа? Ще ходим ли там, където не ни обичат, за да показваме Христос? Готови ли сме да пострадаме малко? А повече? Когато ми се струва много, обаче, си спомням, че ударите, които слизат надолу в душата, очистват в дълбочина. Когато се чувствам слаб и не мога нищо да направя, тогава съм силен. Той иска да ме използва и има работа за мене и аз Го питам: „Господи, какво е моето служение?“    Ето отговорът: Римл. 12:1-2 – доброволна жертва, жива, свята, угодна. Доброволно елате, както Христос доброволно предаде себе си. Ако на някой не му харесва, да си тръгва, затова Христос попита: да не искате и вие да си отидете... не, не сме оставени и забравени, ти, Господи, си с нас до свършека! Живеем ли, умираме ли, Твои сме! Изчисти ме, за да съм Твой и да ме използваш, както Ти е угодно. Нека това да е моето желание!