Свят

16 май 2019 18:21

Естония гласува по интернет за Европарламент

Част от гражданите приемат евроизборите като наказателен вот за крайнодясната партия ЕКРЕ, част от управляващата коалиция...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Талин празнува 800 години

03 June 2019 13:18

Дни на Стария град се проведоха в естонската столица Талин. Фестивалът тази година е под надслов "Талин 800"- така се отбелязва годишнината от първото писмено споменаване на града преди осем века.

Окончателни резултати в Румъния: Либералите печелят убедително, СДП и Алианс 2020 с малка разлика

30 May 2019 15:10

По този начин НЛП ще изпрати в Европейския парламент 10 евродепутати, СДП и Алианс ССР-ПЛЮС - по 8, а Про Румъния, ПНД и ДСУР - по двама

Европейският съвет се събира извънредно, за да обсъди резултатите от изборите за ЕП

28 May 2019 07:29

ЕНП и социалистите губят от досегашните си позиции

"Ди Велт": Седемте поуки от евровота

28 May 2019 06:15

Европа направи своя избор. Във вота участваха над половината от имащите право на глас. По данни на Европейския парламент това е най-високият процент от 20 години. Не е изненадващо. Навсякъде се говореше за съдбовен избор. Визираше се страха от ренесанс на национализма и популизма. Но при този вот не ставаше дума само за това. На Европа й е нужен нов компас. Тези европейски избори бяха огромен шанс в близките години ЕС да поеме във вярната посока. Налице са достатъчно идеи, визии и програми, но през изминалите години те потънаха в брюкселската бюрокрация. Всъщност това беше програма за заетост на чиновниците от 28-те членки на ЕС. Вън от съмнение е, че въпреки всички кризи ЕС не е на ръба на провала. Не е налице и опасността от принудително приземяване. Машинарията е доста добре смазана. Налице обаче е риск, че при нарастващите разходи резултатите стават все по-лоши. Все по-очебийни са разликите между Запада и Изтока, Севера и Юга, топи се чувството за принадлежност към общността. Евроизборите биха могли да доведат до обрат. Налице са нови мнозинства, нови актьори ще стъпят на европейската сцена. Този свеж повей е огромен шанс. От евровота през 2019 г. могат да се извадят седем поуки Не се оправдаха опасенията от залитане надясно. Трите досегашни дяснопопулистки и националистически фракции получават 173 от 751 места в Европарламента. Макар и с 18 места повече десните партии няма да са в състояние да влияят върху законотворческия процес. В новия Европарламент не се задава опаснот от “призрака на национализма”, като изключим театрални постановки на някои от депутатите. По-голяма тежест има фактът, че популистките партии завоюваха победа в редица държави членки на ЕС, като Полша, Унгария, Чехия и Италия. Така десни партии още по-настойчиво ще правят опити да оказват влияние върху взимането на правителствени решения с цел да блокират работата на Европейския съвет. От десетилетия в Европейския парламент консервативната Европейска народна партия и социалдемократите (S&D) си подават топката. Помежду си те се договаряха за политика и постове в европейското народно представителство. Това вече е невъзможно. То е своебразен изпит. След 40 години настъпи краят на традиционната широка коалиция в Брюксел. Като нови ключови играчи идват зелените и либералите. Това ще се отрази не само върху работата на Европарламента, а и върху цялостния законодателен процес в Европа. Политическият център на Европа се разшири, политиката стана по-пъстра. Победителите в евровота са зелените и либералите, не националстите и популистите. В Европа няма популистка вълна. Либералите спечелиха голяма подкрепа, те са третата сила в Европарламента. От шеста сила зелените станаха четвърта. Проевропейските народни партии, като ЕНП и социалистите, запазиха позициите си, макар и да претърпяха загуби. Отсега е ясно, че това ще има и тематично отражение. Европейската политика ще стане по-зелена. Същевременно на европейския базар ще става все по-трудно да се стига до решения. Германските партии ХДС, ХСС и социалдемократите изпращат в Брюксел по-малко депутати, отколкото досега. Така намалява влиянието на Германия в двете най-влиятелни фракции. Примерно при социалдемократите сега ще доминират испанците и италианците. Скоро може да се окаже фатална стратегията на ЕС, определяна от президента на Европейския съвет Доналд Туск и от Германия  Брекзит непрестанно да се отлага и да се правят реверанси пред Великобритания. Имаше достатъчно предупреждения, примерно от Париж и Виена. Никога преди сегашния евровот възможностите за хаос при Брекзит не са били толкова големи. Във Великобритния евровота впечатляващо с 31,5 на сто спечели антиевропейската партия на Найджъл Фараж. Още миналата нощ той настоя да участва в разговорите по Брекзит в Брюксел. След изборния му успех едва ли би могло да му се откаже. Същевременно след провала на торите при изборен резултат от 7,5 на сто значително нараснаха шансовете бившият външен министър Борис Джонсън да е новият премиер на Великобритания. Джонсън и Фараж като нови партньори при преговорите за Брекзит – най-големият кошмар за ЕС. Очаква се новият гражданки блок в Европарламента (ЕНП, S&D, либерали и зелени) значително да увеличат влиянието си. Средството за натиск е изборът на новия председател на Европейската комисия. Логиката е следната: който иска да бъде избран за шеф на Европейската комисия, преди това трябва да плати висока цена. Той ще трябва да обещае изработването на пъстър коалиционен договор между четири парламентарни фракции. Това досега никога не е било. То няма да е и по вкуса на правителствата на държавите членки на ЕС, тъй като се опасяват да загубят влиянието си и с право –Европарламентът ще гради властта си през задната врата. Тъй като сега процесите на взимане на решения са по-сложни и ще се увеличава топенето на ледовете между Европарламента и отчасти доминираните от националситите правителства на държавите членки на ЕС, еврпейското законодателство ще трябва да се концентира върху ограничен брой мащабни проекти. За претворяването им би следвало да се наложат срокове. В противен случай отново възниква заплаха за безкрайно чакане, както стана при политиката на ЕС по даване на политическо убежище. Какво ЕС трябва да прокара през следващите две години и половина? Първо – числеността на европейските полицейски сили за опазнате на границите да се увеличи на 10 000 души. Второ – ново предложение за разпределяне на бежанци между държавите членки на ЕС. Незабавно да се сложи край на безсмисления план от 2016 г. на Европейската комисия на Юнкер за разпределяне на бежанците по квоти. Трето – бюджетът на ЕС бе обърнат с главата надолу, сега да стъпи на нозете си. Радикални съкращения в областта на земеделието и структурните фондове в полза на научните изследвания, иновациите, инфраструктурата и изкуствения интелект. Четвърто – повече видими успехи посредством прости, но кардинални резултати, които всеки европеец веднага да разбира. Пример: правилния път посочва новата обхватна програма на кандидата да оглави ЕК Манфред Вебер за преборването на раковите заболявания с участието на водещи в тази област европейски изследователи. Пето – в областта на външната политика европейците трябва да концентрират вниманието си предимно върху гражданско-военни кризисни операции и изобщо да не правят опит да се изгради европейска армия. Докато съществува НАТО, тя изобщо не е необходима, а и в рамките на трансатлантическия съюз би могла да се превърне в ябълката на раздора. Препечатваме с малки съкращения анализа на Кристоф Шилц и Хнелоре Кроли, публикуван в германския в. “Ди Велт”. Заглавието и преводът са на Клуб Z.

Последни данни: ЕНП вкарва 180 евродепутати, левицата - 146

27 May 2019 22:40

Европейската народна партия (ЕНП) ще има 180 депутати в бъдещия Европарламент. Това показват огласените тази вечер поредни прогнозни данни след евровота, проведен във всички настоящи страни членки на съюза (виж графиката). Втора сила в ЕП остава Партията на европейските социалисти (ПЕС), като ще има 146 депутати. Третата група е Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) със 109 представители. Той ще е основният балансьор, след като бе сложен край на двупартийното мнозинство, формирано в няколко поред парламента от ЕНП и ПЕС. Европа спря еврофобите, либералите ще решават мнозинството На четвърто място излезе „Зелените“/Европейски свободен алианс (ЕСА) с 69 души. Европейските консерватори и реформисти (ЕКП) слязоха на пето място с 59 депутати. Силно представилите се евроскептични групи Европа на нациите и свободите (ЕНС) и Европа на свободатаи пряката демокрация (ЕСПД) ще имат съответно 58 и 54-ма представители. Конфедеративната група на Европейската обединена левица-Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ) ще разполага с 39 евродепутати. 8 от новоизбраните представители са независими, а 29 са в графата „други“. Най-вероятно ще се стигне до широка коалиция от проевропейски сили, каквито са четирите най-силно представили се партии. Лидерите им не желаят да се съюзяват нито с крайната десница, нито с крайната левица.

Историческо разпределение на силите в Европарламента след изборите

27 May 2019 18:07

Рекордно висока избирателна активност на европейските избори, които приключиха снощи и разместване на политическите пластове в Европейския парламент. Утре лидерите на страните от Европейския съюз се събират в Брюксел, за да обсъждат разпределието на важните постове - председателските места в Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет.

Борисов лети за Брюксел за първа среща на върха след евровота

27 May 2019 16:17

Премиерът ще участва в неформалната работна вечеря на държавните и правителствени ръководители

ЕК: Националистите не са победителите

27 May 2019 14:07

„Европейските избори бяха категорично доказателство, че европейската демокрация е жива и е добре. Най-високото от 20 години насам участие е свидетелство за активността на европейците, които се ангажират, участват и оформят с гласовете си бъдещето на нашия съюз.“ Така говорителят на Еврокомисията Маргаритис Схинас коментира резултатите от европейските избори. Това е и първият коментар от институция в Брюксел. Европа спря еврофобите, либералите ще решават мнозинството „В комисията „Юнкер“ имаме сериозен повод да вярваме, че това отразява и нашите усилена работа и постижения през последните 5 години“, допълни Схинас. Той изтъкна, че в ЕП има проевропейско мнозинство. И това означава, че може да се разчита на конструктивен и ангажиран парламент в следващия конституционен цикъл. „Ако ме питате дали популистите са победители, ще кажа – не, те не спечелиха, напук на мрачните прогнози за Страшен съд. Изборите бяха спечелени от проевропейските сили от целия политически спектър. Победителите са тези, които искат да работят в и за Европа, а не тези, които искат да я разрушат“, каза още Схинас. Европейската комисия обаче няма специален коментар за резултатите във Великобритания, където спечели партията „Брекзит“ на антиевропейски настроения Найджъл Фараж. ЕК коментира вота в общоевропейски план.

ЕНП увеличи преднината си

27 May 2019 12:55

Европейската народна партия (ЕНП) леко увеличи преднината си, показват обявените малко преди обяд в Брюксел трети прогнозни резултати от европейските избори (виж графиката). Те обаче не променят особено разположенето на силите в новия Еврпарламент, който казва „сбогом“ на голямата коалиция между двете водещи сили. ЕНП печели вота със 182-ма депутати. Европа спря еврофобите, либералите ще решават мнозинството На второ място остава Партията на европейските социалисти (ПЕС). Но броят на нейните представители намалява на 147. Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) е трета сила и се очаква да бъде главният балансьор. Той ще има 109 представители. Следват Зелените/Европейски свободен алианс (ЕСА) с 69 представители. Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) са пети с 59 депутати. Следват две евроскептични партии - Европа на народите и свободата (ЕНС) с 58 евродепутати и Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСПД) с 54-ма. По-нататък са Европейска обединена левица/Северна зелена левица (38), шестима необвързани и 29 в графата „други“. Вебер иска широка коалиция в Европарламента Още след огласяването на първите прогнозни резултати Манфред Вебер – водещият кандидат на ЕНП за председател на бъдещата Еврокомисия, призова за широка коалиция от проевропейски сили, включваща социалистите, либералите и „зелените“. Той баче изтъкна, че в нея няма да има място за крайно леви и крайно десни противници на ЕС.

Белгия отчита най-големия възход на крайната десница от 1936 г.

27 May 2019 10:39

Френскоезичните вестници определят резултатите от изборите като "черна/кафява вълна", "политическо цунами"