Християнство

11 юни 2019 08:00

Защо хората се връщат в църквата?

Хората все по-често си тръгват от църквата, защото срещат различни разочарования, но има ли причини да се завръщат? По-долу ще изброим няколко наблюдения: Усеща се присъствието на Бога.  Хората едва ли биха си тръгнали, ако в църквата, к...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

"Господари на хаоса" или за произхода на "хеви метъл"

19 June 2019 08:00

Според музикалните историци музикалният жанр "хеви метъл" или още "черен метъл" възниква в Осло през 80-те години и 90-те години на миналия век. Жанрът става скандален през 1993 година с няколко ареста, а през 1994 година с присъди на водачи на различни музикални банди заради палежи на църкви, убийства, нападения и притежание на експлозиви. "Първата вълна" на черната метъл музика се характеризира с така наречените "тежки струни".  Музикантите използват всички струни на китарата, вместо две или три, понякога използват сатанистки текстове на песни и визуално мрачни теми, като боядисват тялото си, така че да наподобява труп. Излезлият наскоро филм "Господари на хаоса" (Lords of Chaos), който е смесена продукция на Швеция и Великобритания, се опитва да преразкаже историята на най-ранната група от музикалния  жанр "хеви метъл", озаглавена "Мейхем", и нейния вокалист Евронимус. Той сменя името си (Ойсейн Аарсет), за да приеме името на гръцкия демон, който яде плът. Евронимус е само на 14 години при формирането на групата през 1984 година. През 1991 година, Евронимус намира мъртъв вокалиста на групата, на име Дед, лежащ на пода с прерязани китки и куршум в главата. До известна степен именно това самоубийство донася  слава на бандата. Една снимка, направена от Евронимус на тялото на мъртвеца, по-късно е използвана като обложка на албум на групата, със заглавие "Зората на черните сърца". Спекулира се, че Евронимус е подозирал какво ще направи Дед, но въпреки това го е оставил сам. Филмът е базиран на книга и се приема противоречиво. Варг Викернес, известен още като "Графа", се превръща в една от най-популярните фигури на "хеви метъла" в Норвегия. Той също сменя името си, което е "Кристиян". Тялото на Евронимус е намерено на 10 август 1993 г., на стълбите пред апартамента му с 23 прободни рани. Първоначално за убийството са обвинени музиканти от шведската метъл сцена, но по-късно става ясно, че убиецът е именно Варг Викернес. Един от палежите е извършен в град Берген, над църквата Fantoft Stave,  на 6.06, в 6 часа сутринта, което образува 666 или "номерът на звяра" от библейската книга Откровение. Според професор Андерс Мартинсен, преподавател по богословие в Oslo Metropolitan University, хеви метъл музиката от самото начало е свързвана с поклонението на сатана, езотериката, магиите и окултизма. На 19 август 1993 година "Графът" е арестуван в Берген. На 16 май следващата година Викернес е осъден на 21 години (максималното наказание в Норвегия) за убийството на Евронимус, изгарянето на три църкви и опит за изгарянето на четвърта такава, както и за кражба на 150 кг експлозиви. В деня на произнасяне на присъдата, две църкви са изгорени, вероятно като опит за символична подкрепа. През 60-те години на миналия век, групи като Лед Цепелин и Блек Сабат категорично свързват жанра с оултните практики. Според професор Мартинсен този музикален жанр привлича почитатели, които имат склонност към крайното и провокативното. Когато насочват усилията си към унищожаване на християнските ценности по всякакъв начин, те на практика привличат вниманието на обществото и си осигуряват реклама. Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева

Как да станем миротворци?

17 June 2019 08:00

Ние отразяваме небесния Отец, когато се стремим да опазим мира. Една от основните думи в превод на оригиналната гръцка дума за миротворц означава "да създадеш". Бог е, който твори мир. Не можем да "творим" мира без него. За да произведем истинския мир, ние трябва да го притежаваме. Вярването и приемането на Христовата саможертва и опрощение активират мира в сърцата ни, който надвишава всяко проумяване. Мирът не ни напуска, дори когато изпитваме безпокойство, помага ни да възстановим нашите взаимоотношения. Ще изброим няколко начина да бъдем миротворци у дома и в местната общност. Миротворецът благославя, а не проклина.  Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат (Ефесяни 4:29). Иронията, сарказмът, подигравките и непремерените думи са оръжията на този свят. Хората в света в голямата си част си служат с тези похвати, за да унижават събеседника или конкурента, с цел да го накарат да се чувства зле. Божиите деца обаче са наясно, че са създадени по образа на Бога и подобно отношение към околните би означавало обида за техния Създател. Можете ли да бъдете забавни, без да обиждате другите с думите си? Помислете какво би казал самият Исус? Как бихте се чувствали вие, ако вашите събеседници използваха подобни думи? Миротворецът знае нуждите на хората и им помага, доколкото може. Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света (Яков 1:26-27). Участваме ли в разговори, които не рисуват другите в добра светлина? Можем ли смело да осъждаме ближните за несправедливост, която не сме видели да вършат? Има хора около нас, които се нуждаят от помощта ни. Светът е пълен с хора, които нямат чиста вода за пиене. Толкова много деца растат самотни, без родители и дом. Готови ли сме да направим нещо за тях, което е по силите ни, вместо да съдим и критикуваме без основание? Миротворецът е готов да споделя своята надежда. Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда (1 Петър 3:15). Начинът, по който подготвяме сърцата си, показва живота, който живеем. Разговорите ни отразяват количеството време, прекарано с нашия Небесен Отец. Не можем да очакваме да отговоряме на трудни въпроси, задавани от околните, когато ни липсва подготовка в изучаване на Библията. Писанията са живи и деятелни. Това е начинът, по който Бог подготвя сърцата ни за всеки ден. Той знае какво ни трябва. Когато поддържаме връзка с Него всеки ден, можем да вярваме, че сме готови да излезем в света и да Го почитаме във всичко, което правим и казваме. Всичко започва в сърцата ни. Ако от тях прелива Христовата надежда, ще можем да я предадем и на хората, които ни питат за нея, като звучим убедително и компетентно, без да парадираме със знанията си. Добруването на ближните ще бъде истински важно за нас. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

Петдесятница - Христовите Го прославят в света!

16 June 2019 08:00

Последните думи, които Господ Исус Христос изрече относно Светия Дух, преди да се възнесе, бяха: ,,ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене...” (Деяния 1:8).   Някои християни смятат, че са изпълнени със Светия Дух само когато говорят на непознати езици, или усещат електричество и тръпки, имат ,,особено помазание”, произнасят шумна молитва, получават пророчество...Но Самият Исус казва, че Светият Дух ще Го прославя (Йоан16:14). Духът на Бога не идва, за да си стоят вярващите между четирите стени на църквите и да имат вълнуващи богослужения. Там е приятно, удобно, сигурно.   Обаче голяма част от служението е между невярващите. Солта в солницата не върши никаква работа. Тя трябва да излезе от солницата и да влезе в съприкосновение с храната, за да я овкуси или запази. Бог дори допусна жестоко гонение, за да разпръсне вярващите от ранната църква и така те да разпространяват Словото (Виж: Деяния 8:1,4). Затова Бог изпрати Светия Дух - да ни даде сила, за да бъдем свидетели за  Неговия Син, Исус!      Първо, ще бъдем свидетели чрез личния си пример като вярващи - с почтения си живот, с обуздания си нрав, с приличния си език, с плода на Духа (Галатяни 5:22). Трудно ли е? Ако смятаме, че е непосилно, Светият Дух ще ни даде сила!   На второ място, като вярващи свидетелстваме не само с живота си, но и с добрите си дела в полза на другите. Когато сме "съчуствително сърце и спомагателна ръка", когато сме ,,добрият самарянин” и приятел в нужда, тогава свидетелстваме за Господа с делата си.    И трето, призвани сме да свидетелстваме за Христос! И за това Светият Дух ще ни даде сила и точните думи, и благодат! Всеки вярващ е призван да свидетелства за Спасителя! Църквата е призована да бъде глас в обществото! Искаме добродетели и християнски ценности в обществото ни. Те ще дойдат от вярата в Божия Син! И как ще повярват, ако не чуят? А как ще чуят, ако някой не им каже? Да не гледаме само кога ни е удобно.   Всеки ден да си обуваме готовността за благовестие (Ефесяни 6:15). Да свидетелстваме с живота си, с добрите си дела, с брошура, покана, книга, споделяне, с усмивка, с блага дума! Духът ще ни даде сила!   Призвани сме да бъдем глас!   За да стане гласът Божий - глас народен!     

Призив за нова Петдесятница

15 June 2019 08:00

„Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“ Йоан 7:37-38    СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ,  СКЪПИ СЪРАБОТНИЦИ В ДЕЛОТО БОЖИЕ,   Най-сърдечно ви поздравявам по случай Петдесятница! Днес ние си припомняме деня, в който апостолите и техните сподвижници за пръв път били изпълнени със Свeтия Дух по един нов и непознат до този момент начин. Те получили „сила отгоре“ с цел да проповядват в Христовото име „покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим“ (Лука 24:47). Така била родена Църквата Христова, която още с първата проповед на ап. Петър през този ден започнала своето настъпление срещу духовната тъмнина чрез силата на благовестието Христово.   През следващата 2020 година ние ще честваме и 100-годишнината от началото на Петдесятното движение в България. Ще си припомним славното начало, свързано с усилено благовестие, съпроводено със сила, с чудеса и знамения, с множество повярвали и много новоосновани църкви. Отправяйки поглед назад към онази Петдесятница, описана в Деяния 2 глава, а също и към началото на нашето движение, един въпрос гори с особена сила в сърцето ми: Доколко ние, българите, сме изпълнили мисията и поръчението, което ни е възложено от Господ Исус Христос и поради което Бог е излял Светия Дух върху нас?  Поглеждайки към нашата страна – нашето мисионерско поле, в съзнанието ми звучат думите на Исус Христос: „...погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва“ (Йоан 4:35); „Жътвата е изобилна, а работниците – малко...“ (Матей 9:37).   А в същото време Христовият призив към нас е да се включим и в световната „жътва“ зад границите на Родината ни...  Затова аз съм убеден, че в последното време, в което живеем, ние повече от всякога се нуждаем от нова Петдесятница – от по-мощно изливане на Святия Дух върху нас и от по-дълбоко посвещение от наша страна на Христовото поръчение. А имаме обещание от Исус Христос, че, ако сме жадни, можем „да пием“ от Него и реките от жива вода ще потекат от нас към другите, които не Го познават.   Поради тази причина по инициатива на факултета на СЕПЦ към ВЕБИ съюзното ръководство заедно с районните пастори взе решение да обявим за пръв път в нашето движение ЕДНОГОДИШЕН ВЕРИЖЕН ПОСТ И МОЛИТВА – от Петдесятница 2019 до Петдесятница 2020.    Моля, всички да се обединим с вик към Бога, продиктуван от нашата духовна жажда, с искане за мощно изливане на късния дъжд върху църквите ни и върху страната ни, по-дълбоко посвещение от наша страна на Христовия призив за благовестие и за изобилна духовна жътва!   

За кръвта и живота

14 June 2019 08:00

„Защото колкото за живота на всяка плът, кръвта е нейният живот...“ (Левит 17:14).   Днес е Международен ден на кръводарителя. Във всеки един момент от денонощието някъде в света човешка личност се нуждае от нечия кръв, за да оцелее. Все още има места, където това е невъзможно заради липса на лекарска помощ или подходящи хора, които да дарят драговолно от кръвта си.   Защо е нужно да са подходящи? Защото през 1900 година са открити кръвните групи и става ясно, че не всеки може да помогне с кръвта си на ближния, дори и да иска. Бях на 9 години, когато при медицинско изследване установиха, че принадлежа към рядката кръвна група (В-),  която имат само 2% от хората в света. Още тогава, макар да бях дете, ме посъветваха един ден да стана кръводарител. Бях на 17, когато за първи път дарих кръв. Не се поколебах, още повече, че имах пример в семейството си. Баща ми беше кръводарител и ме насърчи да се посветя на тази благодарна кауза. Неговата кръвна група беше универсалната, можеше да помага на всички и често го правеше.   Едва ли някой предполага, че днес ще ви агитирам да ставате кръводарители. По-скоро от един богослов може да се очаква да призове да потърсите истината за „значението на кръвта“ в Библията. Книгата „Левит“ е една от най-малко четените библейски книги, защото е считана за скучна. В нея ще намерите старозаветни регулации за какви ли не закони и жертвоприношения, от които съвременният човек на 21 – ото столетие никак не се вълнува.   Какво е най-интересното за нея обаче? В сравнение с цялата Библия книгата „Левит“ съдържа и най-много от директно изговорените думи на Бога, казани лично от Него и записани от Мойсей. Това не я ли прави привлекателна във вашите очи? В Левит, глава 16 ще намерите подробно описание на „Деня на изкуплението“ или на еврейски „Йом Кипур“, който и днес се чества най-тържествено в държавата Израел. Непосредствено в глава 17:14 е записан този силен и странен стих: „Защото колкото за живота на всяка плът, кръвта е нейният живот“. Оттам и множеството нарицателни изрази в българския език, свързани с кръвта: „Кръвта вода не става“, „кръвта говори“, „до последна капка кръв“, „кръвта ми се смрази“, „синя кръв“, „лоша кръв“ и пр.   Вярна ли е Библията, когато твърди, че „животът е в кръвта“? Да видим какво казва медицината: кръвта транспортира до клетките и тъканите на тялото необходимите за обмяната на веществата хранителни вещества; кръвта пренася нужния за тялото кислород до всяка клетка и прави възможно дишането; тя има способността да обезврежда чужди тела, патогенни микроорганизми и техните токсини;  кръвта притежава свойството да се съсирва като предпазва организма от кръвозагуба при нарушаване целостта на кръвоносните съдове; тя се използва като надежден критерий за оценка на състоянието на организма, посредством различни медицински изследвания. Да се върнем към Библията. Множество са стиховете, които ни говорят за чудната сила на кръвта, но визират една конкретна личност. В Стария завет Исая предрече, че в раните на Господния служител ще намерим изцеление (Исая 55:7-8). Йоан Кръстител Го нарече „Божият Агнец, който носи греховете на света", именно заради старозаветната идея, свързана с Деня на изкуплението (Йоан 1:29). Самият Исус в Последната вечеря постанови Новия завет в „неговата кръв“ (Лука 22:20). Апостол Петър подчертава, че „не сме изкупени с тленни неща, а със скъпоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:18-19). В посланието до Евреите ясно е казано, че Христовата жертва е принесена веднъж завинаги, защото Той е съвършеният първосвещеник и че "без проливането на кръв няма прощение", респективно - спасение (Евреи 9:22).   Днес запознатите с Библията са наясно, че поръсването с кръвта на старозаветните жертвени животни е праобраз на изкупването на нашите грехове посредством смъртта на Божия Агнец, Христос. И ако моята кръв е ограничена по вид и състав (В-), защото може да помогне само на ограничен брой хора за физическия им живот на земята, то силата на Христовата кръв е универсална. Той може съвършено да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, защото е жив, за да ходатайства за тях (Евреи 7:25).   Затова като кръводарител често си припомням истината от Псалм 49:8-9: „Нито един човек не може да изкупи брата си, нито да даде на Бога откуп за него, защото прекалено скъп е откупът за живота му, и трябва да се откаже завинаги от това“. За вярващите в Христос обаче има надежда. Кръвта на Господ Исус Христос, изтекла на кръста, е средството на изкуплението за вечен живот. Не пренебрегвайте силата ѝ!    Тази година Денят на кръводарителя се чества между Възнесение и Петдесятница, празници, които символизират прославянето на Изкупителя и изливането на Светия Дух. Нито единият, нито другият щяха да бъдат възможни без кръста на Христос, където беше извършено делото на изкупление. Ценете кръвта на Божия Агнец, пролята за вас. В нея е животът, който няма край. В нея имаме защита от греха и избавление от смъртта, ада и лукавия.  

Любов без думи

13 June 2019 08:00

Господ оценява любовта на душата към Него. Той вижда в сърцата. Грешницата от Лука 7 показа любовта си към Исус, без да каже нито една дума. Тя обикна много. Как може да обичаш някого, когото не си виждал и срещал? Библията говори, че вярата идва от слушане на Словото. Това е Божията воля за всички хора без изключение. Не това, което си пипнал и усетил, а чуването на Божиите думи, които са дух и живот. Дали когато сме чули Словото, то е предизвикало живот у нас? Исус обикаляше, изцеляваше, съживяваше и хранеше, стичаха се хора да наблюдават. Описани са два типа хора – онези, които Го следват и други, които наблюдават.   В дома на Симон фарисея бяха събрани негови приятели. Подобно на него те бяха себеправедни и имаха високо мнение за себе си. Дойде момент, в който Царят на царете дойде в неговия дом. Симон не прие Исус като различен или специален. От всички възможни титли, той избра да го нарече „Учител“, не „Господ“ или даже „Пророк“. Симон е второстепенен герой. Обаче център на нашето внимание е жената, която дойде неканена. Вярата ѝ беше жива и действена. Тя беше сигурна, че макар и да потърси Исус във враждебен дом, няма да бъде изгонена. Тя беше дръзновена, защото знаеше, че ще срещне Христос. Каква е причината ние да посещаваме Божия дом? Ако ходим заради някого, ще бъдем разочаровани. Господ знае кои сме и какви сме, познава сърцата и и благославя всички, които Го търсят с ревност и истина.   Исус влезе и седна на трапезата в дома на Симон, макар да знаеше, че сърцето на фарисея не е изцяло разположено. Много хора идват при Бога с "половин сърце", но Господ благославя и тях, не ги гони. Той дава време на всички ни да се покаем. Ние не знаем какво е станало със Симон, но знаем, че му беше дадено време да приеме Христос. Сам Господ ни предупреждава да не бързаме да съдим. Нека да не бъдем като Симон и да съдим предварително само по изглед.   Ако остана сам и отида някъде, ще търся ли Господа, ще търся ли общение с хора, които Го познават? Господ влезе и седна на трапезата, без да съди дали е приет с цяло сърце и с пълна щедрост. Някои хора отиват на църква, защото искат да се застраховат, като искат Бог да е с тях. Затова кръстове висят по колите и икони на стените. Симон знаеше словото по-добре от всички хора, беше фарисей. Като знаеш и цитираш Словото, познаваш ли Господ? Или си мислиш, че знанието те прави специален и заслужаваш специално отношение?   Жената влезе и веднага се втурна към Христос, плачеше, обливаше нозете Му, изтри ги, помаза ги. Исус не беше изненадан. Жената беше грешница. Тя беше дошла, без да Го познава, но беше чула. Дойде, продължи да върши каквото бе наумила, но продължи да е грешница. Тук научаваме много важна истина. Има много хора по света, които правят неща за Бога. Богати бизнесмени изпращат пари на мисии за едно или друго, но Господ казва, че трябва да дойдат при Него. Бог не иска нещата ни, а сърцата ни.   Какво значи, че жената е грешница – вършила е грях, ама ние сме любопитни и искаме да знаем какво точно е извършила. Не са казани подробности. Ние си мислим, че някои грехове са по-лоши от други – малки грехове и големи грехове. При Бога няма такава класификация. За един малък грях може да отидеш в ада, както и за огромни грехове, големи като планини. Има ли значение колко са големи греховете? Симон искаше да застане на мястото на Бога и с поведението си да каже, че той не е извършил нейните грехове. Никъде не четем да е съжалил и да се извини: „Извинявай, Господи, че не те посрещнах с целувка, не измих нозете ти, нито заповядах на слугите ми да го направят.“   Мислите на Симон за жената се върнаха към него самия. Както хората мислят за Бога, така мислят и за Божиите деца. Симон разсъждаваше така: „Ако Исус беше големец, с власт, щеше да си струва да Го целуна, помажа и да правя мили физиономии, защото щеше да имам полза. Ама защо да целувам и да прислугвам на някой, който е никой, и ето пристига грешницата...   В Екл. 8:12 се казва, че грешните идват и си отиват от Божието присъствие, без веднага да бъдат наказани и затова се одързостяват да продължават в нечестивите си пътища. Човешките сърца се предават да вършат зло. Обаче ще бъде добре на ония, които се боят от Бога. Нечестивите не се боят от Бога, те нямат мир и спокойствие. Жената беше грешна до момента, в който чу за Бога, вършеше какво ли не, защото не се боеше от Бога и хората от града го знаеха. Какво означава това? Може да е всичко - лъжа, кражба, врачуване, прелюбодейство. След като чу и разбра какъв е Исус, тя веднага отиде, независимо че беше съгрешавала.   Какво да кажем за нас? Какво направихме, след като чухме за Христос? Отидохме ли при Него? Когато слушаме словото, светлина идва в нашите сърца, греховете оживяват, почват да тежат и душата осъзнава, че ще трябва да отговаря за това, което е вършила не пред хората, а пред Бога, който вижда всичко. Тогава, хората, които са осъзнали греха, тръгват да търсят Бога, независимо дали са богати и властимаши или са последните просяци. Човек не е сам в това търсене. Господ е изпратил Светия Си Дух на земята и Неговата работа започва, когато една частица страх от Бога се настани в твоето сърце, тогава Светият Дух започва да работи, Той ти нашепва да слушаш словото, да идеш при Бога, да си дръзновен, да не се боиш, да вярваш, че няма да бъдеш изгонен. Ролята на Светия Дух е да учи, води и наставлява, както и да прославя Христос в живота на хората, които е възлюбил и призовал.   Жената беше отишла в този дом заради Господ, макар да знаеше, че не е приета. Нека да ни гледат на криво, ако сме Христови, нека да не е по друга причина. Жената не отиде с празни ръце, а носеше съд с много скъпо миро. Ще кажете, че е била богата и затова. Словото казва, че ако сме верни в малкото, ще ни бъде дадено много. Жената направи това от любов към Христос. Никой не ѝ даде вода и кърпа, затова тя изми нозете на Исус със сълзите си. Тя не плачеше насила, тежестта на греховете ѝ предизвикаше сълзи. Като съгрешим, боли ли ни? Всеки път, когато съгреша, наранявам Господ Исус Христос. Когато отнемат най-скъпото, плачеш. Сатана иска да вложи у мъжете презрение към жените, но нека внимаваме какво и как говорим, да не сме бунтовници срещу Бога.    Симон допусна съмненията му относно жената да се обърнат към Исус и Неговата личност. Мислеше си: „Ако беше пророк, щеше да конфронтира тази грешна жена. Ето, знаех си, че е най-обикновен човек. Прав си бях и праведен си оставам.“ Господ обаче показа смирение и в този момент. Вместо да осъди Симон, Той с кротост се обърна към него. Прояви Своята благост, без да го осъди. Господ ни дава урок как да се отнасяме с хора, които са лицемерни. Хората са като огледало, но ако той ти прави лошо, ти му прави добро. Това е Христовото златно правило (Матей 7:12)   Исус разказа притчата за двамата длъжници. Симон отговори: „Ами, аз мисля, че...“ Ох, Симоне, сега мислиш, а защо не споделиш мислите си отпреди малко, за жената и за личността на Христос? Наистина си прав, Симоне. Нека ти кажа за тази жена. Ти добре знаеш коя и каква е, презряна грешница. Такава е наистина. Аз обаче влязох в твоята къща, а ти пренебрегна обичайния ритуал на гостоприемството, да ми дадеш вода да измия краката си. За сметка на това тази презряна грешница със сълзи обля краката ми и ги изтри с косата си. За всяка жена косата е богатство и тя полага за нея специални грежи. Тази грешница обаче я пожертва заради Христос. Трябваше да слуша шушуканията на хората и да вижда тяхното презрение, но не и Исус. Той я погледна с обич и одобрение. Тя не само изми и изтри краката Му, но и ги намаза с най-скъп парфюм. Обикновено този парфюм се пазеше за погребение и когато хората помиришеха аромата, си даваха сметка, че умрелият е бил много богат.   Истинската вяра отива при Господ Исус Христос, дава Му всичко, каквото има и оставя живота и смъртта в Неговите ръце. Ако само за този живот вярваме в Христос, сме за съжаление. Трябва да Му вярваме и за часа на смъртта си. Когато имаме страх от Бога и Го обичаме, тогава сме подсигурили смъртта си. Ще отидем в лоното на Авраам, при всички светии, ще чуем думите на Христос: "Ела, добри и верни слуго!" Това е вярата – отиваш, даваш си най-скъпото и вярваш, че Господ няма да те остави и забрави в часа на изпитанието.    ПОСЛЕДВАХА думите: „Прощават ѝ се многото грехове, защото на когото много се прощава, много обича“ (Лука 7:47). Господ е този, който определя колко и какви са греховете. Симон нямаше големи грехове, но онези, които изпълваха сърцето му, бяха достатъчни, за да бъде студен към Господа и да се скъпи за вода за нозете Му и елей. Господ иска да разсъждаваме - за Него, за словото Му, за делата Му.   Тогава Исус каза на жената: „Прощават ти се греховете.“ Няма да разберете кой е Исус, докато не Го обикнете, докато не Му се покорите, няма и да ви бъде отговорено.  Имат значение думите, казани на жената: „Иди си с мир. Вярата те спаси.“ Фарисеите добре знаят какво значи спасението и мира (Ис. 48:22). Исус каза на жената : „Простена си, има мир за тебе. Спасена си от Божия гняв, който ще дойде над цялата земя.“ Невярващите ще питат, къде да се скрием. Вярващите ще казват: „Аз ще се скрия под покрова на крилата Му, Христос е в мене, заради кръвта на Агнето. Аз няма да бъда наказан, ще имам мир, който надвишава всяко знание.“    Исус казва: „Моят мир ви давам, да се не смушава сърцето ви, нито да се бои“. И днес Исус те пита: „Имаш ли мир? Имаш ли спокойствие, въпреки обстоятелствата? Вярваш ли, че всичко, което се случва в живота ти, е за твое добро? Ако с делата си съм Го наскърбил, отивам при Него, Той ми дава думи на покаяние, аз получавам думи на мир и ТОЙ ми казва: „Иди си, вярата те спаси.“    ЖИВЕЙ С ВЯРА. ПОЛУЧИЛ СИ БЕЛИ ДРЕХИ. ДНЕС ГО ОБИЧАШ. УТРЕ ЩЕ ГО ОБИЧАШ ЛИ? КОГАТО СИ НАРАНЕН, ЩЕ ГО ОБИЧАШ ЛИ ПАК?    Жената не каза: „Защо не ме защити, когато тези се отнасяха с презрение към мен?“  Въпросът към нас е – Преживели ли сме покаяние? От какво зависи нашата вяра - от хората или от Господа? Ще ходим ли там, където не ни обичат, за да показваме Христос? Готови ли сме да пострадаме малко? А повече? Когато ми се струва много, обаче, си спомням, че ударите, които слизат надолу в душата, очистват в дълбочина. Когато се чувствам слаб и не мога нищо да направя, тогава съм силен. Той иска да ме използва и има работа за мене и аз Го питам: „Господи, какво е моето служение?“    Ето отговорът: Римл. 12:1-2 – доброволна жертва, жива, свята, угодна. Доброволно елате, както Христос доброволно предаде себе си. Ако на някой не му харесва, да си тръгва, затова Христос попита: да не искате и вие да си отидете... не, не сме оставени и забравени, ти, Господи, си с нас до свършека! Живеем ли, умираме ли, Твои сме! Изчисти ме, за да съм Твой и да ме използваш, както Ти е угодно. Нека това да е моето желание!

Църквата и политическата коректност

13 June 2019 08:00

В постсъвременната действителност, обсебена от спазването на политическата коректност, църквата трябва да спре да се извинява за начина, по който Бог мисли и действа, както и за библейските принципи за правилно и грешно. В днешната култура повсеместният начин на мислене е, че "всички се борим за правата си". Говорим за истински неща, истинска болка, истински чувства. И аз харесвам принципа, спазван от църквата, да показва състрадание към хората. Ние трябва да се опитваме да разберем хората, да се вслушаме в техните проблеми и да осъзнаем нуждите и духовните им борби.   Но на фона на натиска от страна на обществото непременно да бъдем разбрани и харесвани, един от най-важните библейски пасажи, които нашето поколение не трябва да забравя, е Исаия 55:8-9, "защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито Моите пътища са като вашите пътища, заявява Господ. Колкото небесата са по-високи от земята, толкова и Моите пътища са по-високи от вашите начини и мисли."   Чел съм модерни книги, в които хората оспорват направеното от Бога и се питат защо Той е постъпил по определен начин в дадена ситуация. Подобно схващане се определя от нагласата, че нашият начин на мислене е определящ и най-правилен. Обаче в Библията Бог ни казва, че Той не мисли като нас.   Когато чета Стария завет, много пъти си давам сметка, че в дадена ситуация аз не бих постъпил така, както Бог. Тогава Бог ми прошепва, че причината за това е, че не мисля като Него.   В своето желание да показва състрадание към хората, църквата е изгубила разбирането, че  Бог знае човешката болка, но най-голямата Му грижа касае благоденствието на вечната човешка душа. Той е Вездесъщ и е на небесата, а ние сме на земята и не можем да знаем Неговите помисли, защото Неговите мисли  далеч надвишават нашите. Църквата трябва да престане да се извинява за начина, по който Бог мисли и действа.   Според изчерпателен доклад на Barna Group за религиозната свобода и плурализма през тази година, девет от 10 пастири смятат, че основна част от техните задължения като духовни работници, е да помагат на християните да изповядват библейските позиции по специфични социални въпроси (брак, семейство, сексуална ориентация).   Въпреки това, половината от християнските водачи казват, че често (11% от тях) или понякога (39% от интервюираните) чувстват ограничение, когато трябва да говорят по морални и социални въпроси, защото хората, които ги слушат, могат да се обидят или да се почувстват засегнати.   Според изследователите от Barna: "Залогът е висок в общественото пространство. Проблемите, които пастирите често са най-принудени да коментират, са именно онези, които ги притесняват, защото ако открито кажат каква е библейската позиция по темата, ще бъдат осъдени или критикувани от християни, които имат либерално схващане по темата."   Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева    

Когато сънят не идва

10 June 2019 08:00

Всеки има безсънни нощи. Въпросът е да откриеш начин да оползотвориш нощта по правилния начин. Един от тези начини е четенето на Библията, по-специално Псалмите или тяхното цитиране наизуст. Красивата поезия на псалмите, смесена със силата на Божието слово, почти винаги отпуска нервите и настройва умът релаксивно. Ако се нуждаете от помощ за заспиване, искам да споделя с вас любимите ми псалми, за да ги четете преди сън:    Псалм 116: "Върни се в покоя си, душо моя, защото Господ е бил добър с теб." Това е един псалм, който може да цитирате отново и отново в безсънна нощ. Казвам го бавно, за да мисля за думите. Напомня ми се, че душата ми може да почива, защото Господ е добър и аз имам толкова много доказателства за Неговата доброта в живота ми. Тогава започвам да мисля за всичко добро, което Господ е направил за мен. Този стих ми напомня, че Бог е с мен и това ми дава мир, който успокоява ума, тялото и душата ми.   Псалм 4:8: "Спокойно ще легня и ще спя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност." След супер натоварен ден ще мислите, че единственото нещо, което тялото ви би искало да направи, е бързо да заспи. Не! Осъзнах, че един натоварен ден обикновено води до повече трудности при заспиване. Умът ми премисля отново и отново всичко, което се в случило в този ден и това, което може да се случи утре. Какво ще стане утре?   Какво ще се случи следващата година? Ами ако ми се случи нещо лошо? Съпругът ми? Децата ми? Няма нищо по-лошо от това да се опитате да заспивате с тревожни мисли. В такива моменти обичам да чета или цитирам наизуст Псалм 4. Винаги ми напомня, че Бог държи нещата под контрол, Той е моята защита и аз мога да Му се доверя. Това е една истина, с която мога спокойно да заспя.   Псалм 91 - "Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа:Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор.С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне."   През деня не ме терзаят страшни мисли. Но веднага щом докосна възглавницата, всякакви ужасни мисли започват да ме атакуват. А страхът е враг на съня. Ето защо аз абсолютно обожавам Псалм 91. Ако сте загубили съня си поради страх, силно ви съветвам да прочетете този Псалм в неговата цялост. Той ми напомня, че Бог не само ще ме защити, но и ще опази ума и мислите ми. Псалм 91 разкрива, че моите страшни мисли не могат да устоят пред силата на Бога, която ме окръжава.   Все още няма битка, която Господ да не е коментирал в словото Си. Това включва борбата ми да заспя в безсънните нощи. Това е Божието слово, което ми помага да забравя тревогите на този свят и да си припомня колко надежден е нашият Бог. Облягането на Неговите истини, дори и в безсънни нощи е отговорът, от който се нуждаем. Така че следващият път, когато имате проблеми със заспиването, четете или цитирайте наизуст тези Псалми. Моята молитва е истината на Божието Слово да влива мир в душата ви, което води до здравословен сън.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

Приятел в нужда се познава!

06 June 2019 08:00

Всеки човек иска да има до себе си някого, на когото може да разчита безрезервно. Някого, с когото може да споделя и добро, и не толкова добро. Приятелите са онези същества, които не само ги свързват еднакви неща, но и които чувстват по еднакъв начин случващите се събития около тях. Трептят на една честота. Довършват си изреченията. Достатъчно е да се погледнат и вече знаят какво мисли другият.    Сещам се за няколко вида приятелства – мъжки приятелства. Легенди се носят за тях. Сигурна съм, че сте чували израза „приятели сме още от казармата“ и се сещате за поне една смешна случка покрай такова приятелство. Но, всъщност, само тези мъже си знаят през какво са преминали, за да са така уверени, че да използват израза „приятел“.   Другият вид приятелства са женските. И докато при мъжете липсва елементът „много говорене“, при жените в голямата си част е точно обратното. Но това не ги прави по-малко верни или недостойни за тежката титла „приятел“.   Приятелите са семейството, което ние си избираме. Онези души, които пасват на нашата. Онова излъчване, което ни приземява в пристъп на високомерие или онзи поглед, от който избухваме в смях. Смехът, който ни връща здравия разум или мълчаливото разбиране и усещане за подкрепа и приемане.    Библията ни казва, че приятелят обича всякога и е като роден брат във време на нужда (Притчи 17:17).  Имам приятел, който в точно такова време на нужда прояви грижа и внимание. Днес той е мой съпруг. За мен е чест да бъда негова съпруга.   Имам приятелка, която преди 10 години ми се обади, без тогава да ме познава. С Деница лежахме в болницата, а тя ме увери, че ще се моли за нас заедно с нейните студенти. От тогава сме на една духовна честота и по-близки от всякога, макар никога да не сме се виждали.   Имам приятелка, която не пожали сили, търпение, внимание, молитви, смях и песни заедно с нейният съпруг във време на нужда. Сега продължават да го правят – той от Небето, тя – от тук.   Имам приятели, които винаги са насреща за всичко, пред което ни изправя животът. Без значение дали е весело, тъжно или тежко. Те са винаги там. На едно съобщение разстояние. И е утешително да знаеш, че във всеки един момент и във всякакъв момент можеш да се обърнеш към този човек.   Иска ми се да мога да върна жеста на всеки един от тях и да бъда поне наполовина толкова добър приятел, колкото са и те всеки един ден, но това му е хубавото на приятелството – не очаква връщане на услугата. Иначе няма да е приятелство. Ще е сделка. Без стойност.    Убедена съм, че за всеки сезон от живота ни има специален човек или специални хора. Защото, виждате ли, ние самите минаваме през различни етапи и за всеки един от тях Бог ни е приготвил човек, който да върви до нас. Като Давид и Йонатан, например. Йонатан беше приготвен да стои до Давид и да го подкрепя, да му вдъхва кураж и доверие, да го пази до времето, докато Давид стана цар, макар че самият Йонатан се отказа от короната, защото знаеше, че Бог е избрал приятеля му.   Но, за да имаш приятел, качествен приятел, ти самият трябва да бъдеш такъв. Да може да бъдеш намиран. Да можеш да изслушваш, без да прекъсваш. Да можеш да бъдеш утеха. Да можеш да мълчиш, когато се налага, без да натякваш какъв голям неудачник е този, който страда и колко грешки е допуснал. Да можеш да дадеш съвет, ако ти бъде поискан. Да можеш да усмихнеш тъгуващия. Да го развеселиш. Защото благата дума е здраве за костите и духа.   И това не е толкова трудно. Трябва само да преглътнеш егото си. Един проповедник беше казал: „Your ego is not your amigo“. Егото ти не е твой приятел. В момента, в който надскочиш себе си, започваш да работиш за благото на другия.   Точно това, което направи Исус – пренебрегна Себе Си и дойде, за да ми подаде ръка. Да ме измъкне от калта. Да ме измие. Да ми даде чисти дрехи. Нови, при това. Да ми помогне да си стъпя на краката и да започна да вървя отново правилно, без да криволича. Да държи ръката ми, докато започна да ходя уверено. И, когато се спъна, Той Е до мен, за да ме хване. Но няма да ми се скара: „Гледай какво направи сега?!! Е, как можа!!! Току-що ти дадох нови дрехи! Ама, гледай къде вървиш!“ Ще ме окуражи да продължавам да вървя до Него.    Точно това е и последният вид приятелството – приятелството с Бога. Всъщност, точно затова сме създадени – да бъдем Негови приятели. Да прекарване времето си с Него в разговори, да се наслаждаваме на вечерния полъх заедно, да Му поискаме съвет при необходимост, да се разхождаме по бреговете на някоя река   Имаме перфектния приятел в Негово лице. В момент на тъга ще даде нова песен. В моменти на радост ще се развесели и ще танцува с нас. Защото такъв Е Той.   Помоли ли Исус да бъде твой приятел днес?     

Смисълът на Възнесението

06 June 2019 08:00

Цялата Библия е пълна със свръхестествени явления, които за нас хората са необясними. Едно от тях е Христовото възнесение. “И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им” (Деания 1:9). Как можем да си обясним подобна случка? Всички ние знаем, че ако решим да скочим, няма да останем във въздуха, защото земното притегляне веднага ще ни привлече към земята.   Хората открай време са правили различни опити да измислят съоръжения и машини, с които да се издигнат в облаците. Това е довело и до появата на въздушните балони, аеропланите, самолетите, ракетите. Хората са намерили начин да преодолеят гравитацията до определена степен. Христос обаче не е използвал никакви подобни машини, за да се издигне в облаците. Как ние да си обясним това явление, освен като свръхестествено. След като знаем от Библията, че Христос е Бог (Тит. 2:3) и че всичко е било създадено чрез Него (Йоан 1:10), тогава за нас е по-лесно да приемем тази случка за истина.   Какъв е обаче смисълът от Христовото възнесение? Защо Господ не е останал със Своите ученици, след като е възкръснал?   На първо място, трябва да кажем, че мисията на Христос, свързана с непорочното зачатие, проповядване на истината, вършенето на чудеса и знамение и Неговата смърт на кръста е завършена. Или казано с други думи – Божият Син съвършено изпълнява волята на Отец. Христовото възнесение за пореден път ни доказва божествеността на Исус. Той не е бил само учител и човек, който е вършил добри дела, а Самият Бог, Който заради нас се е въплътил в човешко тяло.   Възнесението на Господа ни говори също така и за изпълнението на едно от най-големите Божи обещания – изпращането на Святия Дух. “Обаче Аз ви казвам истината – за вас е по-добре Аз да отида защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоан 16:7). Христос е знаел, че без личността на Светия Дух, Неговите ученици са  слаби и неспособни да продължат делото Му тук на земята. Затова и Той не е желаел да ги остави сами след Своето възнесение. Те са се нуждаели от водач, помощник, съветник. Идването на Светия Дух на Петдесятница е доказателство, което ни говори за изпълнението на Христовото обещание.   Едно от служенията на Господ Исус тук на земята е ходатайството. На различни места в Новия завет можем да видим, че Той се моли за хората, дори учи Своите ученици как да се молят. Но интересно е, че това Негово служение не приключва с възнесението, а Той продължава и до днес да ходатайства за нас от небето. “Затова и може съвършено да спасява тези, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евр.7:25).   Джон Флавел пояснява: “Ако Христос не беше се възнесъл, Той не би ходатайствал за нас на небето, както прави това сега за нас. Ако отнемете Христовото ходатайство, ще отнемете надеждата на светиите”. Христовото възнесение не прекъсва Неговото служение на земята, защото то продължава, чрез силата на Святия Дух. Имало е хора, които са си мислили, че със смъртта или възнесение Му всичко приключва, но това е било само част от съвършената Божия воля.   Друго велико Божие обещание отново е свързано с възнесението Господне. “И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:3). Нашият Спасител лично се заема с приготвянето на място за Своите ученици. Неговото възнесение няма за цел само завръщане в обиталището на Отца, а също така е свързано и с подготовката на нашите вечни жилища.   Ако трябва с няколко думи да обобщим какъв е смисълът на Христовото възнесение, то можем да кажем, че то доказва Неговата божественост, следва изпращането на Светия Дух и в момента Исус ни приготвя място на небето. Но ние не трябва да пропускаме и факта, че след като Христос има силата да се възнесе от земята, то Той има силата и да се върне отново за нас, както е обещал. Това е нашата надежда и цел, към която се стремим. Един ден, когато Христос се завърне и ние ще се възнесем с Него в небесата (1 Сол. 4:16,17). Дано и всички, които вярваме в тази истина, да се подготвим за славната среща с нашия Господ, понеже времето е близо.