Култура

11 юни 2019 22:30

Фестивалът „Пловдив чете“ беше открит официално тази вечер

Традиционно на церемонията на Античния театър се връчват отличията "Орфеев венец" - за високи постижения в съвременната поезия и "Златна четка" - за най-добро художествено оформление на книга. Иван Ланджев спечели наградата за лирика. Той е най-млади...

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

ИК „Жанет 45“ и Столична библиотека представят „Почти всичко е наред“ от Виолета Кунева

17 June 2019 15:18

За книгата ще говори поетът и журналист Марин Бодаков, ще се включи и Неда Ангелова, художник на корицата

Уморени разкази

13 June 2019 15:08

Антун Густав Матош (1873–1914) е поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Благодарение на изд. Сонм и преводача Христо Попов българските читатели се запознават с един от неговите сборници „Уморени разкази“ (1909).

Милен Русков и Изабел спечелиха Вазовата награда за 2019 г.

12 June 2019 16:36

Писателите Милен Русков и Изабел са тазгодишните носители на Вазовата награда за литература, съобщиха от община Сопот.

Излезе новият брой на сп. „Култура“

10 June 2019 10:38

Как изглежда съвременното изкуство през призмата на 58-ото биенале във Венеция? Докъде се простира то, има ли граници? Доколко заниманието със съвременно изкуство е равносилно на това „да живееш в интересни времена“?

12 писатели на фестивал на българската книга в Брюксел

09 June 2019 11:13

5 български издателства и 12 български автори участват в първия фестивал на българската книга в Брюксел. Сред най-известните имена са Здравка Евтимова и Калин Терзийски. Всеки от авторите има свои срещи с читатели - както български, така и чуждестранни, изтъкна Вергиния Меркури - член на Българската културна асоциация в Белгия. Събитията са организирани на две места - в една от книжарниците на града, в която те се срещат с чуждестранни читатели и в зала, където разговарят с българските си почитатели. Калин Терзийски - ту куче, ту писател, ту пита кашкавал Калин Терзийски представя 12 свои книги. „Като всяка майка, обичам най-много най-малките си деца, тоест последните от тях - "Разкажи ми“ и "Мечката", сподели писателят пред Клуб Z. В кръга на шегата той сравни събитието с ескимоски панаир в Ню Йорк: „Ние не сме огромен народ с огромно влияние. И това, че можем да си позволим да направим панаир на нашата книга в Брюксел, показва, че имаме висок дух. Вярно е, че България вече няма граници. България е навсякъде, където има българи. Те могат да се съберат по този начин, т. е. ние си бяхме в България сега!" Панаирът на българската книга приключва днес.

Показват първото издание на "Под игото" в Русе

07 June 2019 21:52

Първото издание на "Под игото" на Иван Вазов беше показано за първи път пред русенска публика в библиотека "Любен Каравелов". Романът, е отпечатан в сборника "Народни умотворения, наука и книжнина" преди 130 години, под редакцията на Захарий Стоянов.

Над 200 малки писатели и художници в "Националната седмица на детската книга"

07 June 2019 16:20

Над 200 деца участваха в едноседмичното творческо предизвикателство "Национална седмица на детската книга", което завърши днес в Литературен клуб „Перото“ в София. Това е второто издание на инициативата, а малките бъдещи писатели и художници участвата в 21 работилници по писане и рисуване. Техни ментори бяха едни от най-големите имена в българската литература, музиканти, артисти, художници и най-популярните лица от ефира на bTV – Светослав Иванов, Жени Марчева, Графа, Десислава Стоянова, Иван Раденков, Николета Маданска, Станислава Цалова, Капка Кънева, Мария Донева, Жени Лечева, Диана Петрова и още много други. Графа чете „Бабата бандит“ по време на Националната седмица на детската книга, която се проведе от 1 до 7 юни в НДК в София. Инициативата се организира от сдружението с нестопанска цел „Книги за деца“, в партньорство с Национален център на книгата – НДК и рекламна агенция Ogilvy.  „Много предизвикателства и приключения очакваха всички деца и се надявам да са били забавни и полезни за тях“, сподели председателят на сдружение „Книги за деца Виктория Бисерова - "Писахме сценарии, измисляхме реклами, правихме свои комикси и книжки с картинки, изрязвахме хартиени герои, бяхме журналисти, исторически писатели, приключенски герои“. Председателят на сдружение „Книги за деца“ Виктория Бисерова обявява победителите в категориите „Малък голям писател“ и „Малък голям художник“ Бисерова изрази надеждата си децата, участвали в творческия форум, да са бъдещите любими писатели и художници и благодари на всички родители, които насърчават децата си да творят. В последния ден от кампанията бяха обявени победители в категориите „Малък голям писател“ и „Малък голям художник“ – децата, представили се най-добре по време на работилниците в инициативата. Отличените писатели са Косара Колева, Траян Георгиев, Надежда Рахова и Невена Беличка.  Косара Колева получава своята награда за „Малък голям писател“ Малките художници, които очароваха журито най-много, са Алики Ковачевич, Стела Димитрова, Дара Гуркова, Никола Колев, Никола Иванов и Мира Рахова. Стела Димитрова получава своята награда за „Малък голям художник“. „Пожелавам на всички, които не са отличени, да се радват, защото в тази седмица наградата са знанията, които получихме“, каза 9-годишната Дара Гуркова. А 12-годишният Траян Георгиев сподели, че тази инициатива ще му помогне да се превърне в писателя, който иска да бъде. В последния ден от кампанията артистите от Столичния куклен театър изненадаха децата с още една работилница – театрална. Малчуганите се превърнаха в актьори на сцената и се научиха да управляват театралните кукли. Артистите от Столичния куклен театър. Водещата на „Преди обед“ по bTV Десислава Стоянова чете пред децата любимата си детска книга – „Роня, дъщерята на разбойника“ от Астрид Линдгрен. „Какво е да си журналист“ с водещия на „120 минути“ по bTV Светослав Иванов. „Красотата на словото“ с водещата на „Тази събота“ и „Тази неделя“ по bTV Жени Марчева. * Националната седмица на детската книга се организира от сдружение с нестопанска цел „Книги за деца“, в партньорство с Национален център на книгата – НДК и рекламна агенция „Ogilvy“. Основен медиен партньор на инициативата е bTV Media Group. Партньори на „Националната седмица на детската книга“ са още „Клуб Z“, „Аз чета“, „Детски книги“, „H2H Communications“, „Quin bite“ и Столичен куклен театър.  

В Литературния клуб на Столична библиотека ще бъде представен „женският брой“ на сп. „Море“

06 June 2019 10:55

Ще участват някои от включените авторки, а един от редакторите – Иван Сухиванов – ще разкаже за работата по съставянето

За Панаира на книгата с разум и…любов

03 June 2019 07:30

От 28 май до 02 юни в София се проведе Пролетният панаир на книгата. В рамките на 6 дни жителите на София имаха достъп до разнообразни издания и автори, запознавайки се със съвременните литературни тенденции на книжния пазар. И тази година известни български и чуждестранни писатели раздаваха автографи и коментираха своите произведения на щандовете на издателствата, разположени в НДК. В същото време сегашното издание на панаира е съчетано със Софийския литературен фестивал за деца и младежи. Това е причината голяма част от събитията в официалната програма да са насочени към по-малките читатели. Пролетният панаир на книгата е едно от най-важните събития за съвременната литература в България. Той е лакмус за развитието на художествената проза у нас и точен показател къде се намира българското книгоиздаване в сравнение със световните издателски практики. От друга страна той се проведе във времена, в които все по-често се коментира дали българите четат и до каква степен притежаваме добър литературен вкус. Митът за нечетящите българи През изминалите няколко години все повече преобладава митът, че българите не четат и не инвестират средства в закупуването на нови книги. Тези твърдения са подкрепени от различни статистики, изследващи грамотността сред младото поколение. В същото време появата на интернет и социалните мрежи се определя като пагубна за стимулиране на четенето. Във всички тези твърдения се крие зрънце истина, но те не представят другата страна на монетата. Според последното проучване на Институт Отворено общество – всеки четвърти българин чете книги всеки ден, а всеки трети – никога. Около 24% от анкетираните до 29-годишна възраст признават, че не четат. За сравнение 49% от хората над 60 години заявяват, че не могат да отделят време за четене. Като причини се посочват ангажиментите на работното място, семейните задължения и напрегнатия начин на живот. За разлика от тях 34% от младите хора твърдят, че се опитват да намират време и четат всеки ден. В по-общ план 36% заявяват, че изобщо не намират време за четене, а 27% от анкетираните млади хора твърдят, че се опитват да четат по една книга всеки месец, докато 11% се опитват да правят това всяка седмица. В изследването на Институт Отворено общество се забелязва, че процентите варират според населеното място и доходите на анкетираните. Така близо 33% от хората в София заявяват, че всеки ден намират време да четат за разлика от анкетираните в другите големи градове (30%) или хората, които живеят по селата (12%). В същото време хората с по-високи доходи четат повече, тъй като могат да си позволят закупуването на книги. Хората с най-ниски доходи (под 300 лв. на месец) признават, че нямат финансовата възможност за това.  За Панаира на книгата с…разум На фона на данните от това изследване се откроява високата посещаемост на събития като Панаира на книгата. През последните години двете годишни издания на панаира се радват на все по-голям интерес и имат възможност да представят широк спектър от издателства и автори. В същото време това събитие така и не успява да придобие международния авторитет на подобни форуми в съседна Сърбия, Гърция и Турция. Причините за това са най-различни. В първите години на прехода българската литература е в застой и подобни събития не могат да избягат от динамичните политически промени в страната. Например, през 90-те години на ХХ век Панаирът на книгата се възприема като базар за покупка на книги на едро, отколкото като културно събитие. С появата на нови издателства през XXI век, започва неговата постепенна комерсиализация. В началото се възприема като търговско събитие, чиято основна задача е да се представят по-големите издателства с тяхната най-нова продукция и да се реализират големи продажби. За разлика от международните панаири на книгата, които са като малки градчета със зони за почивка, четене или литературно представяне, родният панаир на книгата приличаше по-скоро на търговски пазар. Едва през последните години настъпиха промени.  За Панаира на книгата с…любов През последните години изданията на Панаира на книгата у нас придобиват друг облик. Те се отличават не само с по-добра организация, но и с включването на все повече културни събития в официалната програма. Сред тях са премиери на книги, семинари, лекции със свободен достъп, срещи с известни български и световни писатели, тематично посвещаване на определена държава или географски район. В същото време се инвестират все повече средства в неговата реклама и привличането на разнообразни посетители. Друга важна особеност е, че Панаирът на книгата започва да се посещава от малки и големи читатели, предлагайки им продукция, отговаряща на техните литературни предпочитания. Може да се каже, че постепенно се налага като едно от най-важните събития в областта на съвременното българско книгоиздаване. Поради тази причина редом с включването на все повече културни елементи в програмата на панаира, организаторите трябва да се замислят за формирането на литературен вкус. По този начин Панаирът на книгата ще получи още по-голямо международно признание и ще допринася за развенчаването на мита за нечетящите българи. 

Кметът на Борован връчи националната награда „Иван Нивянин” на Боян Бойчев

29 May 2019 09:45

Националната награда за поезия “Иван Нивянин“ традиционно се връчва в Борованското село Нивянин. Събитието е част от майските културни тържества на община Борован. Тази година Съюзът на българските писатели номинира за носител на отличието Боян Бойчев. Той е роден на 22.07.1971 г. в София. Завършил е руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен състезател по дълги бягания и маратон. Боян Бойчев е член на редакционния екип на „Атлетика“ от самото основаване на списанието. Той е поет, член на Съюза на българските писатели.