Християнство

11 юли 2019 08:00

Молитва за изцеление

Божието слово ни запознава с молитвите на различни библейски герои, които изливат чувствата си пред Бога. Евангелските християни по принцип не ползват специални книги или така наречените "молитвеници" с предварително написани молитви, но пъ...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Силата и слабостта на песента

14 July 2019 08:00

Един разбъркан микс от песни е в главата ми. Всички напират, искат те да гастролират, да припяват, да навяват: „Болка е когато ме докосваш, лудост е, когато съм сама, … силна съм когато съм до тебе“. Или пък: „Аха, ахъ, ъ;  аха, ахъ, ъ“, припевът от песента „Журавли“ на Ян Френкел, (стара, руска песен за Втората световна война, класика в жанра). Или нещо българско:   Зайди, зайди ясно сонце, зайди, помрачи се, и ти ясна месечинко, зайди, удави се! Плачи, горо, плачи, сестро, двете да заплачем - ти за твойте листя, горо, аз за мойта младост.   О, не! Време е да изгоня тези натрапчиви напеви. Ама не са ли мамещи, канят те да седнеш под сенките на тази гора, и да запееш с цяло гърло: „ Девойко мари хубава, девойко, сипни ми винце да пия, да се напия“, (друга подобна родопска, с минорни, дълги извивки, характерни за региона).   Силата на музиката, на мелодията, на ритъма в джаза, рока и така назад, чак до барока, са безспорни. Но дали всички те са в състояние да ни избавят от мъката и болката на преживяното, на отчаянието и шока, през които преминават някои, ти или аз. Напротив, някои напеви, мелодийки, стилове водят до барове и чаши с уиски с лед, продължават в къщи с бира. По-късно, за капак се явяват и други странични, допълнителни, семейни и професионални проблеми. Какво да правя? Има ли измъкване от тази тиня на световното, „музикално“, нахално творчество, на мисли, дошли от тъмни и смъртни места?   Спомням си сега, докато пиша, за една възрастна жена. Сред тяхното поколение има мъдри и добри, весели и „положителни“ хора, от които си струва да вземем поука. Тази жена преди време ми казваше за една стара евангелска песен. Доколкото си спомням припевът звучеше така: „Къде да ида и Кому да кажа? Кой ще може ме разбра?  Но отивам аз при Него, при Спасителя Христа. Ще изслуша, ще прегърне и изцели Той – ум, сърце, душа“.    Въпросната жена се казваше Султанка. Нейният живот, подобно и на много други жени преди 9 септември 1944 година, а и след това, не бил никак лек. Тя имала и физически проблем, който е могъл да бъде избегнат. Единият ѝ крак останал по-къс и тя накуцвала. Как да си намери работа, съпруг, другар, който да я приеме такава, да я обича и цени? Все неща, за които мечтаем всички. Много обиди, подмятания, скърби преживяла, но може би, това направило сърцето ѝ меко, готово и смирено, за нещо, което тя още не знаела. Не след дълго Султанка чула и приела дълбоко в сърцето си думите на Исуса Христа, Когото обикнала и следвала до края на живота си. Господ ѝ дал добър, внимателен съпруг, две дъщери и радост, мир в Светия Му Дух дълги години.   Сещам се за думите и на един възрастен мъж, земеделец. Не е учил много-много, но пък за сметка на това е посъбрал мъдрост и житейска, и такава идеща отгоре, от Отца на светлините. Този човек казваше: „Приятел, не всяка музика е добра за душата. Има една, дето ти помага, дава ти крила да полетиш и друга, дето може, като те хване, да не те пусне. Само те изцежда, нищо не ти дава“.  По всяка вероятност, май говореше за някои нови стилове. Но, знае ли човек, кои гъби да яде и кои не, ако не пита.   Този дядо се казваше Йозо, от с. Драгомирово Свищовско, набор на моя дядо, роден през далечната 1909 година. Здрав, селски човек, караше колело почти до края на живота си. Запомнил съм го така – плюне на палеца на големите си, напукани от работа ръце, пък разгърне пожълтялото си Евангелие. Преметне някоя страница, за да ни прочете нещо за Спасителя. Говореше благо, с дълбокия си мъжки глас, обичаше да ни поучава и да разказва на по-младите. Късо подстриган, широкоплещест и с мустаци, така са ходили братята тогава. Намирал общ език с всички от селото, в което имало католици, православни и евангелисти. Навремето ходил в Нова Зеландия при дъщеря си. Не било никак лесна работа, но все пак го пуснали. Обичаше да разказва той, а ние да го слушаме: "Видях хора всякакви и такива, и онакива, но видях и смирен народ."    Трудно е да разберем сега, какви точно хора е видял, дядо Йозо. Но, си мисля, всеки разбира, като попадне на такова място, като чуе песните им, като види обходата, дрехите, почувства атмосферата. После си излиза радостен, изпълнен със сила за живот, въоръжен и подготвен за  новите борби и предизвикателства. А те идват за съжаление, канени или неканени, с предупреждение или не. Какви мисли, какви песни ще запеем тогава, приятелю? Това сякаш зависи от нас. Ето едно предложение:   Бди, моли се и очаквай с песни Наший Спас да се яви,  Той ще вземе на пира небесний Само верните Свои.  О, моли се непрестанно,  "Чакай", Сам Господ каза  Скоро Той ще дойде славно  Нас да вземе в небеса!   Ето и друга подобна на тази, една от многото, които вярвам помагат да излезем от блатото на своето трудно положение. Да погледнем към Христос с благодарност, с вяра за утре и сила за днес.   Ако всичко имах без Исуса, кой от кръста би прострял ръце? Можех ли по целий свят намери помощ, мир за моето сърце.   Ваш, подобен страдалец, но и брат в радостта на Господа, Красимир Владимиров  

Какво казва Библията за депресията?

10 July 2019 08:00

Думата "депресия" няма да намерите в Библията, защото тя започва да се използва едва в 20-и век. Когато обаче четете за цар Саул и промените в настроенията му или четете псалмите на цар Давид, където той откровено изразява чувствата си, сте наясно, че се касае за психическо състояние, което бихме могли да опишем по този начин. В Притчи 12:25 четем: "Теготата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява." Къде Библията говори за депресия? Когато четем псалмите, повечето от които са написани от цар Давид, от тях струят огнени емоции. Голяма част от тези псалми са написани от Давид, когато се намираше в тежки за него периоди - гонен, преследван, със заплахи за живота си, в изгнание или грях. В Псалм 143:4 той пише: "Духът ми изнемогва в мене, сърцето ми е съвсем усамотено." Няколко стиха по-долу следва отчаяна молба: "Скоро ме послушай, Господи! Духът ми чезне. Не скривай лицето Си от мене, да не би за заприличам на онези, които слизат в рова" (143:7). Други подобни излияния намираме в Псалми 3:3, 32:1-6; 30:5-11; 34:18; 40:1-3; 42:11; 77:4; 102:11-11 и др. Но такива описания има не само в псалмите. В 3 Царе 21:27 намираме историята за цар Ахав, който изобличен от пророк Илия за злодеянията си, не яде, облече се във вретище и очевидно беше депресиран. В 1 Царе 16-20 четем за цар Саул, чиято депресия се изразяваше в гневни изблици и той имаше нужда от помощ, в неговия случай, от музикална терапия чрез изкуството на младия Давид. Кои библейски герои страдаха от депресия? Мойсей имаше тежко време в пустинята, докато предвождаше Божия народ и непрекъснато беше предмет на хорското недоволство и оплаквания. В Числа 11:14-15 той умолява Бога: "Не мога сам да нося целия тoзи товар. Бремето е много тежко за мене. Ако ти постъпваш така с мене, убий ме още сега - ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си." Еремия е известен като самотният пророк, който срещна неразбиране и беше отхвърлен от царете, които предупреждаваше за идващото божие наказание. В своята книга той се самосъжалява с думите Еремия 20:14, 18: "Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми...Защо излязох от утробата да гледам труд и скръб, и дните ми да се довършат в срам". Йов беше съкрушен след всички беди, които го сполетяха и не му остана сила в страшното изпитание. Той никога не прокле Бога, но пък беше толкова депресиран, че пожела никога да не се е раждал (Йов 3). Илия преживя огромна победа над валаамовите пророци, но след това силите сякаш го напуснаха и той избяга в една пещера, където беше толкова депресиран, че не искаше да живее повече. Той даже умоляваше Бога да вземе живота му (3 Царе 19:4). Йона, бягащият пророк, бе толкова разгневен на Бога, задето пощади нечестивите ниневийци, че изля чувствата си в тирада, която намираме записана в Йоан 4:1-11. Какво трябва да бъде отношението на християните към депресията? Очевидно е, че депресията не е само съвременен проблем, а героите, описани в Библията, също са имали подобни страдания, макар и наричани по различен начин. Независимо дали някои го наричат "меланхолия", а други - "обладаване от духове", проблемът е реален днес и причинява душевно страдание, отчаяние, а в някои случаи завършва със самоубийство, както беше при Саул и Юда Искариотски. На много места в Библията ще намерите истории на хора, които са отчаяни и молят Бога за помощ и избавление от състоянието им. Какво казва Библията за справянето с депресията? В своето съчувствие към човека и неговите множество страдания Исус призова с думите: "Елате при Мене, всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой за душите си" (Матей 11:28-30).  Нашата надежда е в Бога и самият псалмист го заявява ясно: "Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога..." (Псалм 42:11). Това обаче не означава, че проблемът ще изчезне или че животът ни ще преминава безметежно. Апостол Павел имаше страдание, което сам нарича "трън в плътта" (2 Коринтяни 12:7). Той искрено споделя, че се моли на Бога 3 пъти, но отговорът беше отрицателен и трябваше да прославя Бога чрез страданието си (2 Коринтяни 12:9-10). В посланието до филипяните Павел пояснява, че е научил "тайната да бъде доволен във всички обстоятелства" (Филипяни 4:10-13). Що се отнася до лекарства за депресията, в Библията няма конкретно указание. В своя живот и служение Исус ясно показа, че е добро да търсим изцеление и да се молим за това. В Матей 9:12 Той сам казва, че "болните имат нужда от лекар". Когато пише до Тимотей и го съветва относно неговото влошено здраве, Павел не казва да страда, без да потърси помощ, а по-скоро да вземе мерки, за да облекчи страданието си (1 Тимотей 5:23). Подобно на други заболявания понякога дерпесията е страдание, с което хората не могат да се справят. Християните обаче имат утеха поради факта, че винаги могат да се облегнат на християнското семейство, което да ги подкрепи, насърчи, утеши и да се моли за тях. Колкото и да е голямо страданието ни, винаги можем да се облегнем на Бога и да потърсим помощ от Него, с надежда за облекчение и изходен път. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева      

Дай или вземи!

08 July 2019 08:00

Какво мога да взема от живота? А какво мога да дам? Кой ли въпрос си задавам? И не само на себе си...   "Какво да направя за теб?", пита Исус слепеца Вартимей. Каква разлика, какъв контраст! Слепецът вика и не се свени да търси Исус, за да спечели обратно своето зрение...   Мисля си, че дълбоко в себе си всички копнеем да бъдем "божествени". Може би защото има дълбоко вложен копнеж от Бога по съвършенството, а то се намира единствено у Бога. И може би защото искаме да бъдем обичани с най-силната и голяма любов, която човек може да ни даде. А може би защото сме създадени от Бога и копнеем да бъдем като Него... Може би...   Но знам как можем да бъдем като Него или поне малко да се доближим до красотата Му. Искаме да сме като Него, но унизително пълзим надолу. Като искаме да изсмучем от живота всичко, което може да ни даде.   А всъщност истински божественото е да можем да обичаме като Него и да сме готови да направим всичко за ближния и най-вече за Този, Когото обичаме - Христос.   Малкият човек вика: "Дай!" А големият крещи: "Какво мога да дам?"   Какво да направя за теб?   Бог е богат и затова може да раздава. Раздава истински богатият!   Искаме да сме като Бога? Нека сме силни и да раздаваме. Щедро - така, както сме получили!   И така вършим Божиите дела. И ставаме като Бога... Можем да бъдем обичани, мразени, преследвани... Но можем да обичаме... и да отдаваме всичко, което имаме и сме получили даром... Защото това е привилегия на Бога... и на Неговите слуги. Копнежът по Бога е осъществим. Можем да бъдем като Него. Можем. Като вършим Неговите дела. И отдаваме себе си. С радост. С наслада.   Можем да дадем и да обогатим. Или пък можем да отнемем и ограбим...   Какво мога да сторя за теб?   "Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене! И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя."  

Молитва за управниците - новозаветен ъгъл и съвременно приложение

05 July 2019 08:00

В предишната статия направихме обзор на старозаветния поглед по темата за молитвата за властимащите, която можете да си припомните тук.   И тъй като Божието слово е известно със своята последователност, в Новия завет нещата не са по-различни. Напротив, стандартът е още по-висок. Летвата е вдигната именно от Божия Син, Който по време на земното Си служение среща завист, омраза, коварство, предателство и мъчения, но противно на всички очаквания, не спасява себе си, а от кръста се моли Бог, Неговият Баща да прости на Неговите мъчители, тогавашните властимащи в Юдея. Само няколко години по-късно примерът Му е последван от първия мъченик, архидякон Стефан, който завършва живота си със същата молитва: „Боже, прости им този грях“ (Деяния 8:60 ).   В своето Първо послание апостол Петър ни изненадва с увещанието да „се покоряваме заради Господа на всяка човешка власт“ (1 Петър 2:13-17). Пиша „изненадва“, защото очевидно Христовите страдания, на които е свидетел, както и Неговото възкресение, възнесение, а най-вече изливането на Светия Дух, променят мнението му за отношението му към властите. За разлика от поведението му в Гетсимания, където същият Петър не се колебае да извади нож и да го използва, години по-късно той съветва да се „молим за царете и да ги почитаме.“ Става дума за същите езичници, които го разпъват с главата надолу, след негова изрична молба, защото съгласно християнската традиция „не се счита за достоен да умре като неговия Господ.“   Апостолът на езичниците Павел не прави изключение в това отношение. В своето Първо послание до неговия ученик и приятел 1 Тимотей 2:1-4, той казва: „Преди всичко искам да се отправят молби, молитви, застъпничества и благодарения за всички хора, за царе и за всички управници. Молете се да водим спокоен и мирен живот, изцяло посветен на Бога и изпълнен с почит към Него. Това е добро и радва Бога, нашия Спасител, Който иска всички хора да бъдат спасени и напълно да познаят истината.“   Бидейки философ и апологет, Павел изтъква и причината, а тя е „мирен и спокоен живот“. Ако съдим по книгата Деяния на апостолите и сме чели внимателно посланията на Павел, ще знаем, че неговият собствен живот съвсем не беше спокоен и безпроблемен. Точно обратното. Но винаги, когато имаше възможност, той използваше дадените му от Бога граждански права, защото още от момента на своето обръщение знаеше, че е призован да „изявява Христовото име пред народи и царе“ (Деяния 9:15).   По същата тази причина за мнозина от нас мисията на Павел може да изглежда самоубийствена, особено решението му да отнесе делото си пред Цезар или в неговия случай, пред всеизвестния със своята жестокост и извратеност император Нерон. Очевидно тази заплаха не е достатъчно сериозна за човек като Павел, защото когато е изправен пред цар Агрипа, той изрича паметните думи: „Молил бих се Богу, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови“ (Деяния 26:29).   И така, след краткия библейски обзор по темата за основанията да се молим за управниците, какви са изводите за нашето съвремие? Или по-скоро какво сме наблюдавали в собствения ни опит като християни? Повече могат да кажат онези, които са живели в различни системи на управление или хората над средна възраст. Ние, които сме израснали във време на атеистичен комунизъм, едва ли някога сме очаквали, че ще доживеем края или смяната на този тоталитарен режим, но въпреки това бяхме под увещание да се молим за нашите управници, както го правеха Мардохей, Неемия, Данаил, Петър и Павел. Подобно на тях, това означаваше ли да правим компромиси с вярата си и да не се събираме и да не четем Библията? Разбира се, че не. Героите на вярата, които коментирахме по-горе, са пример за устояване, отстояване и безкомпромисност във време на огнени изпитания. Помним историята със Седрах, Мисах и Авденаго, за които изпитанието беше огнено в буквалния смисъл на думата. Изключителното и отрезвяващото при тях е, че те влязоха в огъня, без да са сигурни, че ще бъдат избавени от него, но въпреки това предварително заявиха, че са готови да понесат последствията от смелото изявяване на вярата си.   В християнството изборът е личен, защото свободната воля е индивидуален подарък на Бога за Неговото творение човек. От едната страна е почитането на управниците и молитвата за тях. От другата е вярата и покорството на Бога. Независимо в каква система на управление живеем, дали е монархия, анархия или демокрация, изпитания за вярата ни ще има и всеки избира каква да бъде неговата реакция.   Мардохей избра мирния протест, както го направиха хиляди християни в България само преди месеци, когато се противопоставихме на приемането на един несправедлив закон и Господ даде изходен път – молитвите ни бяха чути. В случая с Петър и Павел, те се молеха за своите царе,  но вършеха Божията воля с проповядване и споделяне на благовестието, като бяха готови да понесат последствията. Подобно на хилядите християни в Китай, Нигерия, Иран и всички останали страни с тоталитарни богохулни режими, Петър и Павел, заедно с всички апостоли, не пожалиха живота си заради Христос и го пожертваха без капчица съжаление. В тази връзка Павел заявява: „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка.“   В заключение ще цитирам Павел и думите му във 2 Коринтяни 5:20: „И тъй, като от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.“   Посланиците служат в чужда земя и представляват своя цар, който им е делегирал права. Ние сме пришълци в този свят, който не е наш дом. Но докато сме в него, ще бъдем посланици на Небесния Цар, колкото и нечестиви или небогоугодни да са земните царе, на които трябва да се подчиняваме. Докато го правим, никога няма да отместваме поглед от Суверена, на Когото дължим нашата лоялност, като не забравяме да се молим и за онези, които носят меча в този свят, помнейки, че нашият Всевластен Владетел винаги има последната дума.

Да поговорим за Блудния син

05 July 2019 08:00

Притчата за Блудния син може да прочетете в Новия завет на Библията и по-специално в Евангелието от Лука 15:11-23. Тя е третата от трите притчи, които Исус разказва на смесена публика от бирници, грешници, фарисеи (религиозни водачи) и законоучители. И в трите притчи темата е една и съща – загубеното е намерено. Загубена овца, загубена монета, изгубен син. Исус не само говори за изгубени неща в притчите, Той набляга и на небесната радост при покаянието на всеки един грешник, които иска прошка за греховете се и се връща при Небесния Отец. Христос разказа тези три притчи, след провокация от страна на фарисеите и законоучителите, които го обвиняваха, че общува с грешниците, като яде и пие с тях.    Ясно е, че фарисеите и законоучителите считаха себе си за праведни, а всички останали за грешници. Исус разказва трите притчи – за изгубената овца, монета и син с цел да уточни „кой се счита за изгубен“. Исус говореше точно и директно на фарисеите и законоучителите. Той се целеше право в тъмнината на техните сърца, молейки ги да оставят настрана упованието, което имат в собствените си правда и дела. „Защото по благодат сте спасени, чрез вяра – и това не е от вас и вашите дела, а е дар от Бога – не чрез дела, за да не се похвали нито един“ (Ефесяни 2:8-9).   Религиозните лидери от времето на Исус се уповаваха на религия, основана на дела, точно както по-старият син от притчата за Блудния син. Той смяташе, чв заслужава почит, защото изпълняваше нарежданията на баща си. Така и те считаха себе си за „достойни синове“.   Докато не видим себе си като „недостойни“(като по-малкия брат от притчата), не можем да се смирим под благодатта на Бога. Докато не осъзнаем, че сме духовно бедстващи, никога няма да бъдем спасени. „Блажени нищите по дух, защото тяхно е небесното Царство“ (Матей 5:3).   Блудният син или изгубеният син е човек, който има нужда от благодат. Благодатта най-често е определяна като незаслужена. Той имаше баща, който го обичаше, хубав дом, прехрана, бъдеще, наследство. Но всичко това той продаде за временни удоволствия. Ние сме Блудният син!   „Всички ние като овце се заблудихме, всеки тръгна по своя си път“ (Исая 53:6). Мислим си, че знаем по-добре от Бога. Пропиляваме Божията благодат и я разменяме за неща, които нямат никаква стойност. И, все пак, когато осъзнаем, че сме недостойни, живеещи като прасета, грешници, бунтовници, в нужда, гладни, мръсни, бедстващи и празни, сме готови да се втурнем в прегръдката на благодатта, за да бъдем спасени. Защото по благодат сме спасени и всички грешници, бирници и блудни синове да кажат „Амин!“   „Има радост сред Божиите ангели, когато един грешник се покае“ Лука 15:10   Източник: Cross Walk Превод: Люба Канелова

От какво се оплакват църковните служители?

03 July 2019 08:00

Какви са трите основни оплаквания на църковните служители, които най-често се чуват от хора, които са посветени на тази работа и я вършат професионално? Вижте каква е статистиката в американските евангелски църкви и може да я сравните с тази в нашата страна.   1. Хората не дават достатъчно   Даренията в църквата намаляват. Средният брой на десятъците и сумите, давани от обичайните дарители, от година на година намаляват. И все още няма признаци на възстановяване.   Пастирите не са в това служение заради парите ("Какви пари?!", мога да чуя пастири да се смеят, когато се коментира този въпрос). Всъщност, повечето анкети показват, че пастирите са сред най-ниско платените професионалисти, особено за средното  ниво. Това не е оплакване, но трябва да се спомене, когато говорим за църковни финанси, защото малцина са проповедниците, които получават големи заплати, защото имат огромни църкви.   Когато средствата са малко и все повече се затягат, налице е разочарование. И никога не съм ги виждал толкова ограничени, колкото са в момента – в църквите навсякъде.   2. Хората не посещават църквата редовно Статистиката е налице и броят на църковните членове, които редовно ходят на църква, постоянно намалява. Според някои важни изследвания на Том Райнер и Липът, "преди около 20 години, един член на църквата е смятан за активен в църквата, ако той или тя посещава три пъти седмично. Днес един член на църквата се счита за активен в църквата, ако той или тя посещава три пъти месечно".   Както е видно от  някои последни проучвания, направени в североизточните щати на САЩ и както виждам всяка седмица в Калифорния, на много места статистиката е дори по-ниска.   3. Хората не искат да служат като доброволци. Нарича се "принцип на Парето" или още принцип "80/20 принцип". В повечето случаи 80% от работата се извършва от 20% от хората. В много църкви е по-скоро 90/10, тоест, 10% от хората вършат 90% от работата. Според лични наблюдения има църкви, в които работата се върши само от неколцина.   ИМА ЛИ РЕШЕНИЕ? Лесно е да се назоват тези проблеми, да се предложат някои възможни решения, след това да се оплакваме от църкви и пастири, които не са достатъчно гъвкави, за да се адаптират към новата ситуация. Много е лесно. И не е правилно.   Това, което е по-трудно, е да се спре за момент и да се признае болката, която изпитват толкова много добри, посветени, трудолюбиви пастири и църкви. Ако това си ти, искам да знаеш, че много от нас са се чувствалитака  и все още усещат тази болка, атка че могат да ти съчувстват.   Дори и да напиша някои възможни решения на тези проблеми, осъзнавам, че прилагането им не е толкова лесно, колкото писането за тях. Така че не се отчайвайте. Дръжте главата си вдигната. Поемете си дъх. Молете се. И знайте, че не сте сами в това. Какво да направим, вместо да се оплакваме?   1. Задавайте правилните въпроси. Вместо да се оплакваме, можем да се запитаме как да се приспособим към променящата се реалност. Трябва да попитаме "защо?" Искрено и честно. С истинско желание да открием решения заедно, да не бързаме с умни, предварително готови отговори.   2. Слушайте внимателно. Трябва да се вслушаме в сърцата на хората, не само да чуем техните думи. Когато хората са наранени, те  не могат да изразят болката си в логични изречения. Вместо това, те въздишат и стенат (Римляни 8:26 ). Това ги прави уязвими. Ако всичко, което се опитваме да направим, е да спечелим някой спор, можем и да успеем. Но за сметка на това ще загубим човека. Седенето, слушането и съчувствието, показано към наранените хора е съществена стъпка в подпомагането им да се излекуват. Любовта към хората винаги е по-важна от печеленето на спорове.   3. Адаптирайте църковните структури така, че да отговарят на променящите се реалности Трябва да спрем да молим хората да се вписват в представата ни за църквата. Повечето от нашите сгради, графици и събития са проектирани да отговорят на нуждите на хората, които са живели в много различно време от нашето. Божието слово е универсално и вечно и винаги ще говори в сърцата на хората. Но институциите, които сме изградили около него, не са универсални или вечни. Това, което Исус казва за Господния ден, може много добре да се каже за нашите църковни структури. Хората не са построени за тях, те трябва да бъдат построени за хора. Всичко да бъде за славата Божия.   4. Обучавайте, но давайте свобода на членовете на църквата В твърде много от църквите ни сме заменили обучението със задължения, мероприятия и събития. Това е естеството на институциите. Те започват, като служат на благородна кауза – в този случай на ученика. Но в рамките на поколение или две (понякога по-малко) те започват да служат сами на себе си. Църквата трябва да се върне към основната си цел. Да обичаме Исус, да обичаме другите и да научим хората да служат заедно на Бога.   Промяна в сърцето Твърде често вземаме грешни решения. Желанията ни трябва да се променят. Забравете да се опитвате да убеждавате хората да дават, да присъстват и да участват доброволно.Те трябва да обикнат отново Исус – или да го направят за първи път, ако не са Го познали. Както и ние.   Пастири, проповедници, учители и други църковни ръководители, ние трябва отново да намерим първата си любов. Нашето време, усилия, енергия и молитви трябва да се променят. Не може да се говори за ходене на църква, дарения или доброволци. Трябва да спрем да се тревожим за институции, чието време е отминало.   Трябва отново да се влюбим в Исус. Когато правим това, другите ще го видят и ще откликнат – и нашето възнаграждение, посещаемостта на богослуженията и доброволческото служение вече няма да са проблем.   Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева    

Да учим ли детето да се моли?

01 July 2019 08:00

Децата обикновено повтарят модела на родителите си, особено когато са в ранна възраст. Съвсем разбираемо е родителите християни да учат децата си да се молят още докато са съвсем малки. Трябва ли да отделяме специално време, за да учим децата си как да се молят и има ли формула за това? По-долу споделяме някои идеи:   Направете "молитвен буркан". Напишете на разноцветна хартия имената на членовете на семейството, приятелите на детето, името на детската учителка, на учителите в Неделното училище и ги поставете в един буркан. Макар че тази идея е подходяща за по-малките деца, вие със сигурност ще искате да включите и по-големите деца. Ако имате няколко деца, които са на различна възраст, може да е от полза да направите "молитвен буркан", отделен за всяко дете. Това ще ви позволи да сте по-чувствителни към молитвените нужди на по-голямото дете. Например то може да прояви интерес да се моли за преследваната църква, мира по света, терористични групи или онези, които се борят с пристрастявания.   Можете да зададете свои собствени правила за молитва, но е добре всяка молитва да включва поне три неща. Децата трябва да кажат нещо, което, с което да прославят Бога; да кажат, че са благодарни и да добавят защо; да помолят Бога за нещо, свързано с приятел, член от семейството, училището, детската градина или църквата. Когато за първи път започнете тази традиция с децата си, трябва първо вие да се помолите и да им покажете какво очаквате. Не забравяйте, че изреченията ви трябва да си кратки, а думите прости и разбираеми. Целта е да насърчите децата си да се молят, а не да ги уплашите. Молитвата може да звучи така:   Мили Боже, Ти си толкова добър и любящ! Благодаря Ти за мама и татко, за братята и сестрите ми. Благодаря Ти, че ни пазиш всеки ден. Благослови баба и дядо. Излекувай приятеля ми от детската градина. Благослови учителката ми.  В името на Господ Исус Христос. Амин.   Помнете, че децата нямат зряло разбиране за Бога, така че е добре да им четете всеки ден от Писанията и да сте готови да отговаряте на въпросите им. Разбира се, ще ползвате детска илюстрована Библия за по-малките и ще пояснявате всяка дума, която е трудна за детето. Всяко дете има различно ниво на съзряване и асимилиране, и трябва да се съобразите с интелектуалното ниво.   Ето и някои от въпросите, на които трябва да сте готови да отговорите: Защо трябва да благодарим на Бога? - Обяснете на детето, че всичко, което ни заобикаля, е направено от Бога. Той е автор на всичко красиво - цветята, птичките, животните и ние самите. Той е наш Небесен Баща, който се грижи за нас, и ние трябва да сме Му благодарни за добрите неща, които ни дава. Ако детето е по-голямо, винаги може да му цитираме стих от Библията, какъвто е Филипяни 4:6б. Защо трябва да се молим и за онези, които не ни обичат, или ни дразнят, и не ни харесват? - Този въпрос е добър повод да обясним на детето си, че онези деца, които се държат агресивно в детската градина или училище, сигурно самите са жертва на агресия от страна на родителите или страдат, защото родителите са разведени или имат конфликти помежду си. Така детето ще се научи на съчувствие и разбиране. Защо да се молим за учителите и пастирите? - Обяснете на детето си, че хората, които го обучават в училище или в църквата, също са обикновени хора с проблеми и грижи, и имат нужда от подкрепа и някой да се моли за тях. Това ще накара децата да ги приемат като близки и част от семейството.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева Снимка: Mario Ramos  

Библията и човешките права

30 June 2019 08:00

Съгласно библейския разказ за сътворението Бог създаде човека като венец на Своето творение. Според Библията, хората са уникални, защото, за разлика от всички други същества на планетата, ние сме създадени по Божия образ. Всеки носи това, което християнското учение нарича "имаго Деи", което е латинският израз за "подобие на Бога". Поради тази причина, хората имат достойнство; те имат висша стойност над всичко друго в творението. Когато това понятие се прилага към етиката и човешките права, то води до революционни промени.   Всички ние сме сътворени по образа на Бога. Това прави нашата ценност и достойнство неразделна част от това кои сме, независимо дали определени режими и държавни институции признават правата на човека и ги спазват или не. Ние нямаме права, защото ги заслужаваме. Ние нямаме права, защото сме ги спечелили. Ние нямаме права, защото сме бели или черни, мъже или жени, американци или китайци. Ние имаме права, защото всеки от нас е сътворен по подобие на Бога и следователно има вродена ценност и достойнство.   И все пак тази истина не винаги е била признавана или вярвана от повечето хора. В хода на човешката история различните култури са разпознавали правата на малцина – в някои култури са ценени само мъжете, в други само белите мъже или пък само собствениците на земя. В древна Гърция, родното място на демокрацията, мъжете са имали права, докато жените и децата и онези, които не са били гърци, са били разглеждани предимно като собственост.   В християнството и по-конкретно, в Библията, ние откриваме източника на универсалните човешки права. Всички хора са създадени по Божия образ – това е аргументът на аболюционистите, които се борят за отменяне на робството. Всички жени са създадени по Божия образ – това е аргументът на защитниците на правата на жените за равно заплащане и право на глас. Децата са създадени по образа на Бога – това е аргументът срещу детския труд. За защитниците на живота, които се борят против аборта, тази истина касае дори бебето в утробата, тъй като се основават на факта, че всеки плод е човешко същество, носител на Божия образ в майчината утроба, и следователно заслужава свобода и живот.   Една от причините Библията да е ценна, е, че тя разкрива нравствения характер на Бога и по този начин разкрива Неговия морален стандарт, който Той има за хората, създадени от Него. Ако хората са направени по подобие на Бога, тогава разумно е да се мисли, че човекът, който носи образа Му, трябва да действа по начин, отразяващ характера Му. Богът на Библията осъжда злото и има състрадание към жертвите на насилие.   Библията разкрива Бог, чийто характер остава последователен и чието желание за справедливост е ясно изразено. Това откровение е върховно и определящо над личното и правното мнение по различни социални въпроси. То трябва да служи като краен арбитър при вземането на решения, когато човекът греши на тази тема. За онези, които критикуват Библията, ще напомним, че именно християните са онези, които са в основата на борбата за свободи и човешки права.   Дитрих Бонхофер, германски пастир и теолог, който е екзекутиран от нацистите заради подозрения в заговор срещу Адолф Хитлер, пише обстойно за християнската свобода, християнската ангажираност на световната сцена и важността на свободния обмен на идеи. Той заявява: "Свободата на църквата не е дар от света за църквата. Тя се основава на свободата на словото Божие, което трябва да бъде слушано и изпълнявано". Бонхофер има предвид, че Библията има своя собствен авторитет и свобода. Истината, намерена в Библията, трябва да бъде отстоявана на всяка цена. Вярата не е вяра, когато е налагана насила, по принуда.   Ние вярваме, че когато някой чете Библията, се запознава с историята, която Бог предлага на човечеството, без да я налага по принуда. Това послание е в основата на всяка религиозна свобода. За онези, които критикуват християнството като "религия на покорството" и за онези, които използват християнството, за да заглушават гласовете на другите в рамките на плуралистичните идеи, ние ще кажем: "Четете Библията".   Исус не пътуваше от града на град, настоявайки всички да повярват в Него. По-скоро Го виждаме да пристига на определено място, да споделя Своето послание, да изцелява болните и да отправя покана, който иска да Го последва. В Библията Исус отправя покана към абсолютно всички: "Елате при Мен, всички вие, които сте уморени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28).   Независимо дали сте избрали да вярвате в Библията или не, независимо дали избирате да я прочетете или не, очевидно е, че Библията продължава да оказва влияние върху нашата култура, защо тя е източник на утеха в дни на национални борби и бедствия. Библията е уникален текст, който струва повече от всяка друга книга. Тя не е просто сборник от истории. Тя е откровение с божествен характер.   Източник: Christianity Тoday Превод: Петя Зарева    

За християните и алкохола

28 June 2019 08:00

Един младеж сподели с мен, че родителите му пият, когато имат повод, но му забраняват той самият да използва алкохол. Въпросът е дали това не е проява на лицемерие?   Някои от най-покъртителните истории, които съм чувал, са от хора, които разказват как алкохолът или наркотиците са опустошили живота им и са унищожили семействата им.   Библията осъжда използването на всяко вещество, което променя мисленето ни или го изопачава. Това включва алкохол, който е най-често използваната субстанция, създаваща зависимост, позната още в библейски времена. Алкохолът може да се използва като лекарство, когато е в съвсем малки количества, но когато се употребява често, може да се превърне в ужасен наркотик.   Днес начинът, по който алкохолът се използва с цел забавление, вероятно е една от големите злини на нашето съвремие. Става дума за самоунищожение или нещо, което човекът сам си причинява, когато започне с едно питие, но впоследствие алкохолът го завладява до такава степен, че той не може да се владее и алкохолът започва да го контролира.   Когато лошите новини зачестят, продажбата на алкохол и барбитурати се повишава. Милиони хора се опитват да избягат от мрачната реалност, като забравят поне за малко проблемите си. Библията предупреждава:  "Виното е присмивател, спиртното питие предизвиква ярост и който е подвластен на тях, е безумен" (Притчи 20:1). Пиенето се е превърнало в един от най-сериозните социални проблеми и резултатите са доста противоположни от очакваните "блажени моменти".   Родителите често казват на децата си да не правят нещо, но не осъзнават, че изпращат смесено послание със своя лош пример, когато те самите го вършат. Мъдрите родители практикуват това, което проповядват, като се стремят собственото им поведение да бъде в съответствие с това, което знаят, че е правилно. Ако един родител казва на детето си да не пие, а той самият употребява алкохол, това е израз на несъответствие.   Много хора се обръщат към алкохола, за да бъдат по-общителни. Някои го използват, за да се опитат да удавят копнежите на душата. Нищо освен Бог никога не може да задоволи напълно човешкия копнеж, защото душата е направена за Бога. Да избягаш от горчивината на живота с наркотици или алкохол е често срещано нещо, но не можем да избягаме от Бога.   Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева

Молитва за властите - старозаветен поглед

28 June 2019 08:00

Ако се вгледате в речника и търсите да се осведомите за различните форми на човешко управление по света, буквално ще се изгубите всред множеството определения. От А до Я или от Анархия до КсенокрациЯ ще се удивите на изобретателността на човешкия мозък в измисляне на начини да владее над другите. Ще ви запозная накратко с някои от тях: Анархията е безвластие. Монархията е едновластие. Олигархията е власт в ръцете на неколцина. Демокрацията е власт в ръцете на народа. Ксенокрацията е власт в ръцете на чужденци. Не такъв беше библейският модел. В Библията наблюдаваме Божия избор на водачи. Когато Неговият народ Израел беше обособен като такъв след излизането от Египет, по време на странстването в пустинята, водачеството беше поверено на Мойсей, който директно общуваше с Бога и получи огромната отговорност да предаде Закона, чиито постановления трябваше да ръководят социалните, нравствените и гражданските постановления на младата, току-що прохождаща нация.   Странстването из пустинята показа, че народът е капризен и винаги има поводи за недоволство. Когато това недоволство имаше демонстративен израз, обвиненията бяха стоварвани върху избрания от Бога водач, и респективно срещу самия Бог. На няколко пъти това доведе до наказания за назидания на цялата общност, като при някои случаи водачът бе реабилитиран, но не и когато той самият трябваше да понесе вината си. Самите водачи не бяха неуязвими. Аарон, Мириам и самият Мойсей не влязоха в Обещаната земя, защото проявиха непокорство, ревност или нетърпение.    В един момент предвидената от Бога теокрация (Бог като единствен суверен над Неговия народ) вече не беше желан вариант. Заобиколен от народи с монархическо управление, народът на Израел поиска „да бъде като другите народи“ и си избра цар, въпреки искрените предупреждения на Бога, дадени чрез пророк Самуил (1 Царе 8). Нима Бог отстъпи пред желанието на народа против волята Си? Не, Творецът зачете свободната воля на творението Си, но с изричното предупреждение, че ще понесат последствията от своя избор (1 Царе 8:10-20). И тъй като Бог не греши в Своето предузнание, Неговите предупреждения станаха факт още в първите години от царуването на Саул. Царят се интересуваше повече от мнението на хората, отколкото от одобрението на Бога и това донесе катастрофа за целия народ. Но дори и когато царят се оказа мъж, който не следваше Божието сърце, малодушен, ревнив и завистлив, Господният слуга Самуил продължаваше да се моли и да плаче пред Бога за отхвърления от Бога Саул.   Тук наблюдаваме един от първите примери на застъпническа молитва на Божий човек за неговия владетел, макар царят да не беше достоен за тази чест. По-късно в историята на Израил четем, че дори и човекът по Божието сърце също не беше непогрешим и имаше нужда от молитвите и изобличението на пророците. Именно в това се състоеше и разликата между Давид, царя, избран от Бога и всички останали царе. Давид се смири при изобличението, когато беше конфронтиран за греховете си, прие наказанието си и продължи напред с желанието покорно да служи на Бога, докато повечето от неговите наследници следваха примера на чуждоземните царе, забравяйки че над тях стои Царят на царете, Който на практика им е дал власт.   Ако трябва да правим паралел между управлението на човека и това на Бога, тоест, ако сравняваме теокрацията с монархията, например, или друг вид човешко управление, достатъчно е да споменем отново драстичния пример с цар Давид, записан във 2 Царе 24 глава и 1 Летописи 21 глава. Давид съгреши пред Бога, като предприе преброяване на войската на Израел, без да се допита до Господа и беше изправен пред наказание, но трябваше да избира. Тогава сме удивени да научим, че когато е изправен пред избора да бъде наказан от човеци или от Бога, Давид избира да падне под Божията ръка. Неговото обяснение е: „Нека да попадна в ръката на господа, защото Неговата милост е твърде голяма, но в ръката на човек да не попадна“ (1 Летописи 21:13).   Когато обърнем монетата от другата страна, отново наблюдаваме Божията промисъл във факта, че дори и когато хората съгрешават в избора си, Той пак е промислил вариант за изобличение и поправление чрез служението на пророците. С други думи старозаветните царе на Израел бяха представители на Бога пред народа, така наречените „Помазаници“, но в качеството си на грешни хора, те имаха нужда от коректив. Този коректив бяха избраните от Бога пророци, които играеха ролята на съветници или „устата на Бога“, особено когато се касаеше за вземане на държавнически решения, които щяха да повлияят на съдбата на целия Божий народ.   Всъщност цялата старозаветна история ни говори, че когато царят беше покорен на Бога и издигаше Неговото слово, целият народ благоденстваше и благоуспяваше в години на мир и разбирателство с околните народи. В обратния случай, когато царят беше непокорен на Бога и забравяше закона Му, следваше разруха, морално падение и робство. Така стигаме до периода на пленничеството във Вавилон, отново по причина на непокорството на управниците или царете на Израил. Те вече не се вслушваха в думите на пророците, а точно обратното – не само пренебрегваха предсказанията им, но и ги дискредитираха, измъчваха и убиваха. Доказателство за това са думите на Самия Исус в Матей 23:35, който коментира избиването на пророците, чиято кръв изисква възмездие от Бога.   Ако някой от нас смята, че не трябва да се молим за нечестиви езически владетели, когато сме в плен или в робство, ще ви припомня за Естир и Мардохей, Неемия и Данаил. Всеки от случаите е уникален в своята оригиналност.    Естир и Мардохей са в плен, в чужда земя. Запознатите с Божието слово, знаят, че книгата Естир, чийто автор не е посочен, е уникална с факта, че името на Бога не е споменато нито веднъж на страниците ѝ. Въпреки това тя е намерила своето достойно място в канона, защото в нея ясно се вижда Божието действие и как Той работи чрез онези, които се наричат с името Му. Самото име на народа на Израел е достатъчно. То означава „борец с Бога“. И така, в началото на книгата евреинът Мардохей спасява живота на езическия цар Асуир, без да получи никаква награда своя жест на лоялен поданик. Впоследствие неговата родственица Естир заема мястото на непокорната царица Астин, за да се превърне в инструмент за спасение на своя народ. И ако се чудите как е възможно това – отговорът е категоричен – чрез пост и молитва, но първо отправени към Бога, и чак после към човека. Книгата Естир е оригинална и поради още един интересен елемент. Героят Мардохей, който спаси царя, без да получи нищо в замяна, не се боеше от нечестивия царски първенец Аман и открито изразяваше своя мирен граждански протест, като стоеше във вретище и пепел пред портите на двореца, така показвайки своето недоволство срещу коварния план на амонеца подмолно да унищожи еврейските пленници.   Книгата има щастлив край, защото молитвата на Божиите деца получава отговор и очевидно събитията се подреждат така, че царят не само да спаси евреите, но и да постави отдясно си един мъдър и верен израилтянин, в лицето на Мардохей, който най-накрая, на Божието време, получава заслужените почести за своята лоялност към царя.    В случая с Неемия, евреинът е виночерпец на царя и му служи покорно, но когато е в нужда, отново се моли първо на Бога (Неемия 1:10), а после и на царя (Неемия 2:4-5), което наистина дава резултат. Впоследствие слугата не само печели царското благоволение, но и си осигурява успех в мисията по възстановяване на столицата на Божия народ.    Случаят с Данаил също е в сферата на невероятното и невъзможното. Пленен като юноша и заведен в чужда земя, надареният евреин постепенно надминава всички по мъдрост. Той е известен не само с дарбите си, но и с факта, че се моли по три пъти на ден, без да се бои от евентуално наказание, въпреки че служи на езически владетели. Данаил е уникален и с това, че се сменят няколко имперски династии, но той запазва поста си на главен съветник и велможа в двора на Вавилон. Представете си, в канона на еврейската Библия, книгата Данаил не намира място всред свитъка на пророците, а е в раздела „Писания“, именно защото еврейският мъдрец през целия си съзнателен живот не служи сред своя народ, а работи в чужда земя, покорен на езически царе. Това очевидно не му пречи да си върши работата като пред Бога, но в същото време нито за миг не прави компромис с вярата си, убежденията си и своето време за молитва и общуване с Бога. Именно това негово оръжие му носи успеха и чудодейното избавление, когато е в рова с гладните лъвове, а животът му е опазен, защото в ямата има славна компания, мощните ангели на Яхве, които са изпратени в отговор на молитва. Изводът е, че дори и да си в чужда земя, всред враждебни хора, никой не може да отнеме вярата ти и верността към Бога, на Когото си посветил живота си.   Следва продължение...