Християнство

14 август 2019 08:00

Молитва за съживление на Европа

Студенти християни от цяла Европа се обединиха около инициативата Revive Europe, за да се молят за съживлението на стария континент. От февруари до края на декември те се молят поотделно за нуждите в 40 страни. В края на декември в Карлсруе, Гер...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Карандила, 2019 - предизвикателство без компромис

11 August 2019 08:00

За човек на средна възраст като мен, израснал в мрачен комунизъм, когато летният християнски палатков лагер беше лелеяна мечта, времето се броеше преди или след него. Преди него разговорите бяха свързани с подготовката му, а след него вече мечтаехме за следващия август. В позицията на християнски служител, който повече от 15 години е участвал в младежки лагери, за мен Карандила, 2019 беше духовен подарък. Не зная защо именно Проповедта на планината е най-известното Христово поучение, но сигурно не е случайно, че именно там Той изрече паметни слова, които и днес са предмет на хиляди страници коментари. Проповедите на тема "Очисти пътя си", произнесени по време на Младежкия лагер, на планинския връх Карандила, може и да не станат повод за написване на учебници по богословие, но определено изпълниха своята цел за времето, в което живеем. Затова по моето скромно мнение реших да озаглавя този репортаж "Предизвикателство без компромис". Който не е отговарял за стотици хора в продължение на цяла седмица, той не може да си представи натоварването, умората и изтощението, но това не е всичко. Пастирите, учителите и духовните служители взели участие в това пиршество на духа, без да подозират, а може би именно в отговор на собствените им молитви, бяха проводници на Божията благодат, която беше очевидна по време на всички лагерни сесии. Те отново бяха достъпни за нас, благодарение на отличната организация и техническа подготовка, така че заети хора като мен, да могат да станат съпричастни на благословението онлайн. Боян Митев, който беше в основата на лагерната организация откри и закри лагера със слово, молитва и увещание, но зад кратките му думи се крие къртовска работа, която включва месеци предварителен труд и вярвам, че Господ ще благослови посвещението и търпението му. Напомни ми за Мойсей в пустинята, който тряваше да отговаря за хиляди хора и тъй като знаеше, че задачата е непосилна, разчиташе единствено на Божията грижа и закрила. Зная, че брат Боян е заложил на същата печеливша карта и затова съвсем закономерно Бог не го разочарова - цялото събитие беше благословено от начало до край. Организаторите на лагера много мъдро и предвидливо бяха поверили "воденото" на всички сесии на Мирослав Маринов, чиято респектираща осанка, военна школовка и познания върху Библията, подплатени с богословско образование, си казаха думата. Още в първата сесия от лагера п-р Миро беше категоричен, че за да оправим пътя си и да го очистим - трябва да контролираме страстите си и да ги насочим в правилната посока, ако искаме да стигнем там, където сме се устремили. Той ни предупреди, че начинът, по който прекарваме времето си, показва как контролираме нашите страсти. Следователно, ако искаме да оправим пътя си, трябва да слушаме Христос и да Го следваме. И тъй като петдесятните християни са известни със своето спазване на добрите евангелски традиции, първата лагерна вечер завърши с отслужване на Господня вечеря, в която се включиха съзвездие от присъстващите пастири. Това създаде атмосфера на единство, което на свой ред предизвика радост и у участниците, и у нас, които наблюдавахме, макар и от разстояние. За пореден път си припомнихме, че не сме сами, а служим и се покланяме на един Господ, Който не само ни е приготвил място, но и скоро ще дойде да ни вземе, както е обещал.  На следващия ден в поучението се включиха познатите ни от "Нова вълна" Ина и Трайчо Стефанови. Ина Стефанова подчерта, че очистването трябва да касае нашето същество, но това трябва да е цялостно. Тя ни провокира с въпроса дали има ъгълчета и кътчета, които не са очистени, а стоят замърсени. Ина ни напомни, че очистването трябва да включва дух, душа и тяло, но не спря дотук, а добави, че най-важното е какво има вътре в сърцето. Тя поясни, че много често мотивите са правилни, но не винаги делата ни са движени от Господа и по плодовете ще познаем кое ъгълче не е очистено. П-р Трайчо Стефанов коментира Псалм 119:9, като спомена, че всеки ден трябва да очистваме пътя си, а това включва начина ни на живот. Той зададе трудния въпрос дали ние самите чистим пътя си или оставяме Бог да го прави, когато влезем в Божието присъствие. Цитирайки Писанието п-р Трайчо поясни, че очистването става чрез водно умиване чрез словото. Той беше убеден, че ако нямаме стандартите на Словото, няма да знаем дали имаме нужда от очистване, защото нямаме критерии. П-р Стефанов ни предупреди, че колкото повече напредваме във възраст, толкова по-често трябва да си напомняме Словото. Той беше категоричен, че едва когато познаем Бога, ще бъдем в състояние да изпълняваме закона Му. Уважаваният от всички ни Венци Стойков посвети своите лекции на аспекта на духовното воюване, като заяви, че подреденият и чист живот с превенция е най-добрият начин да опазим себе си от демоничното. Той увеща слушателите да не дават възможност демоничните проявления да навлизат в нашия живот, защото всичките ни решения има последствия. Защитавайки тезата си п-р Венци поясни, че младият човек вижда нещата като на снимка, а именно запечатаното в момента. Той коментира, че е нужен опит, за да започнем да виждаме последствията от нещата в ретроспекция. П-р Стойков ни убеди, че самите неща може да не са демонични, но ако ги запазим в живота си, те отварят врати за демонично влияние. За съжаление и след като повярваме дяволът непрестанно ни атакува, така че не е все едно как живеем. С обосновка от Яков 4 глава богословът Венци Стойков заключи, че освещението и приближаването към Бога е най-добрата съпротива на дявола за опазване от демонична опресия, депресия, безнадеждност, липса на сила. В доказателство той спомена молитвата на Исус в Гетсимания, като поясни, че Христос, макар и Божий Син потърси емоционалната и молитвена подкрепа на Своите приятели. За Исус учениците бяха важни - в състояние на тъга, скръб и притеснение. П-р Стойков призова и нас  да потърсим помощ, да не оставаме сами - да се обградим с приятели, които имат нашата вяра или по-силна. Той предупреди, че когато има повече борба, трябва да има по-усърдна молитва, както и че всеки, който страда, ще бъде заобиколен от хора, съблазнени от неговото страдание, но именно тогава трябва да си спомним за Христос.  Младият и симпатичен Мартин Душков ми напомни за любимия приятел на Павел, Тимотей. Той беше напълно убедителен с твърдението си, че не е достатъчно да кажем "да" на Бога при новорождението. Трябва да продължим да Го следваме през целия си живот. Пример за това са апостолите Петър и Павел. Животът им беше изпълнен с трудности и изпитания, но те устояха, защото във всеки един момент избираха да служат на Бога, без да следват своите човешки амбиции. Те избраха да следват неотлъчно пътя на Христос до портата, до вечността. Мартин ни призова всяко едно наше действие да минава през кръста, защото Христоподобен характер е възможен единствено през призмата на Божието слово. Венци Бонев в присъщия за него "разговорен стил", който се старае да включи слушателите в онова, което споделя с шеговити и забавни истории, ни предупреди, че носим отговорност за състоянието си. Той цитира Евреи 12:1 и коментира, че трябва да премахнем нещата пред нас, които ни пречат да тичаме по Божия път. Той изброи нещата, които могат да бъдат евентуална пречка за праведното ни ходене, а именно взаимоотношения, ненужни приятели, депресия, огорчение, непростителност, работата. Венци ни припомни, че Господ иска да бъдем свободни от греха, а това е наша отговорност. Той цитира потвърждение от живота на Йосиф, коментирайки, че когато има неща, които ние сами не можем да променим, тогава Господ може да ни избави по свръхестествен начин. Венци беше категоричен, че в небето няма да влезе грях. Там ще влязат само очистените, които са като Христос. В. Бонев заключи, че очистването на пътя е въпрос на любов към Бога. Поредната звезда от пастирското съзвездие, на когото беше поверена лекция, беше Людмил Арсов. В две лекции той говори за  трите пътя, които стоят пред всеки човек - противен на Бога, успореден на Божия път и пътят на Бога, който трябва да следваме. В типичния за него "жив" маниер той коментира живота на праведност, вменена ни от Бога. Споменавайки библейските стандарти, п-р Арсов коментира, че нашата лична святост трябва да бъде в полза на обществото, а не само ние да сме добре. В потвърждение той цитира Авраам, който послужи за благословение на другите народи. Людмил призова нашето очистване да освещава пътя и на тези около нас. Той коментира, че светлината не е само за нас, но и за хората в света, така че трябва да бъде споделяна, а това означава, че трябва да премине през нас и да освети нечий друг път. В приложението на своята лекция п-р Арсов заключи, че трябва правилно да избираме приятелите си, а наш приоритет трябва да бъде да прекарваме време с Божието слово, съгласно увещанието в Псалм 1. Той ни убеди да оставим Бог да ни води, защото Бог може да върши чудеса от незначителни неща. Младите мисионери, прекарали време в Кения, Йордан Боянов и Димитър Генчев, разтърсиха слушателите с тяхното свидетелство за служението им в известната африканска страна. Те споделиха как Господ е показал Христовата любов чрез тях към деца в нужда, като призоваха вярващите да се включат и покажат съпричастност, според както Господ ги води, защото ние сме Христовите посланици тук на земята, изпратени да служим наблизо и надалеч. Докато споделяха своите преживявания, те изразиха и своите чувства и вълнения, а докато говореха и показваха снимков материал, никой от слушателите и зрителите не остана безучастен. Янчо Ганев беше в стихията си с коментар върху известното пророчество от Езекил 47 глава, предлагайки оригинална новозаветна трактовка, която прикова вниманието на слушателите с оглед на предстоящата молитва за кръщение със Светия Дух в края на вечерта. Той призова: "Недей да искаш дарбите на Духа, преди да очистиш сърцето си", като ни предизвика с въпроса - Докъде си потопен в Духа? Янчо беше категоричен, че Бог иска да сме изцяло потопени в Неговото присъствие и че всеки вярващ трябва да се изпълва със Светия Дух. Той ни убеди, че Бог винаги може да ни изненада с нови чудеса,  така че е добре да оставим контрола в Неговите ръце и хората да виждат Него, а не нас. Пламенният проповедник беше сигурен, че Бог винаги има повече за нас и в Божието присъствие няма дъно и ограничения. Той коментира, че има различни етапи на посвещение и Бог очаква от нас да се посветим изцяло на Него, не само да влезем в реката на живота и да го съзерцаваме отдалеч, а да Го следваме, напълно потопени в Неговото присъствие посредством покаяние, прощение и решение да живеем в чистота. П-р Ганев коментира, че животът на вярващия принадлежи вече на Христос, а не на себе си, и трябва да бъде под пълното управление на Божия Дух. Той поясни, че има разлика между посвещение на някои наши дарби и цялостно посвещение.  Николай Иванов използва библейския герой Гидеон, за да коментира верността към Бога и посвещението, като поясни, че ние имаме нужда да срещнем Бога лично. Той заяви, че трябва да бъдем призовани лично след промяна и трансформация. Николай напомни, че понякога се движим по инерция, но може Бог да иска от нас нещо ново. Едно от първите неща, които Бог очаква след срещата с Него е да Му издигнем олтар за поклонение. Той заяви: "Не може да служим и на идолите, и на Бога. Гидеон разруши идолите на Ваал, за да извърши Божия призив и името му бе променено. Когато Бог започне да работи в живота ти, Той поражда желание да извършиш нещо голямо, след като разрушиш идолите. Бог ти дава ново име. Кръщението означава нова идентичност. Знаеш ли какво ти е името, дадено от Бога? Бог има име за теб, свързано с твоята съдба, мисия и призив за твоето поколение. Не обещавайте, че ще Му служите, ако не смятате да изпълните даденото обещание, защото Бог е ревнив. Нашето посвещение трябва да бъде изцяло и единствено в служба на Бога." Георги Зафиров даде своя уникален принос в общата картина, като коментира аспекта на покорството. Той спомена, че нещата се случват, когато хората се молят и са единни, а чистотата е от спасително значение. Георги заяви, че Бог призовава, когато човек смята, че е малък в собствените си очи. Той спомена примера с цар Саул, който в даден момент започна да прави неща, които не бяха в неговия призив, но най-големият му проблем беше, че не изълни Божието слово и Неговата воля. П-р Зафиров коментира, че послушанието е по-ценно от жертвата, като поясни, че покорството на Бога е атакувано от самото начало на сътворението, защото в послушанието има голяма сила, то ражда живот; а непокорството ражда смърт. Той заяви: "В Библията непослушанието и непокорството се считат за нечистота и грях. Проблемът е в липса на почит към Бога. Послушанието към Бога дава авторитет на вярващите. Нечистота е развнозначна на внасянето на чужд огън пред Господа. В съвременен аспект това означава да използваме светски практики, на които слагаме християнски етикет... Само чистата невяста на Христос може да се вмести в модела, изискван от Бога. Страхът от Господа има очистваща сила..." В последната вечер представянето на нови песни впечатлиха и зарадваха както участниците в лагера, така и зрителите онлайн, предизвиквайки благодарност към Бога за талантите на младите хора в творческото, певческото и инструменталното изкуство. Тук е мястото да спомена, че вокалните екипи, които се грижеха да водят хвалението в различните дни, дадоха всичко от себе си, като всеки допринесе с колорита, вложен му от Господа за прослава на Царя на царете. Стилът на песните, тяхното изпълнение и ритъмът се различаваха, но Духът, надарил хвалителите, беше Духът на Спасителя, така че прославата е за ОНЗИ, който не само дава таланти, но и призовава, така че да бъдат използвани от Него, чрез Него и за Него. Зад кулисите също кипеше живот, макар и да нямахме директен достъп до онова, което се случва. Следобедите бяха посветени на ценни семинари, за които се грижеха опитни професионалисти в съответната област. За проблемите във ВЗАИМООТНОШЕНИЯта поучаваше Надя Стойкова. Относно истините и въпросите, свързани с БОЖИЯ ПРИЗИВ ЗА СЛУЖЕНИЕ предизвикваше лагерниците п-р Иван Врачев. За да бъдат подготвени младите хора да защитават своята вяра, можеха да присъстват на семинар по АПОЛОГЕТИКА, ръководен от Михаил Стефанов. Надарените в областта на музиката можеха да посветят част от своето време в ПИСАНЕ НА ПЕСНИ, които представиха в последната вечер от лагера. Любителите на ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА можаха да научат нови и интересни похвати от Кристин Ликаса. Часове преди участниците в лагера да се завърнат по родните си места, п-р Миро Маринов поднесе силно и предизвикателно послание, което беше отлично заключение на лагерната тема. Във фокуса на последната лекция беше историята от Ранната църква с разказа за Симон Магьосника. П-р Миро коментира фигурата на християнския лицемер, който живее с вяра, но само на думи. Контрастът намираме в описанието на 1 Йоан 1 глава, където апостолът говори за истинския Христов живот и истинската надежда, като конфронтира лъжливите учители, които се стремят да отделят вярващите от автентичното християнство. На първо място е поставена истината, че Бог е абсолютна святост, истина и праведност, без нищо фалшиво, чистата светлина. Миро призова всички слушатели да държат пътя си чист, което включва мислите, живота, действията. За пореден път той отправи предупреждение срещу греха в многото му форми и проявления. П-р Маринов беше категоричен, че е невъзможно да ходиш в тъмнината и да имаш общение с Бога, а очистването на пътя изисква усилия и време. Боян Митев от църквата в Сливен благодари на участниците и доброволците, и изрази надежда за бъдещето на лагера. Авторът на тези редове е благодарен на Бога, че Христовата църква е жива, защото нейните служители представят Словото на истината без компромис с пълна вяра, а това ни изпълва с дръзновение, защото Божието царство е по-близо днес, отколкото в деня, когато сме го чули за първи път. Благословен да е Господ!  

Уроците на живота с п-р Тодор Енчев

24 July 2019 08:00

Беше неделя, 28 май 2019 г. и по обяд отидох да посетя п-р Енчев, дъщеря му Даниела Свенсон и внучката София. Беше ден за Евроизбори и въпросът към мен веднага беше: “Ти ходи ли вече да гласуваш?” Аз по традиция ходя следобед да гласувам и затова отговарих: “След като се видим, ще отида”.   Не помня точните думи от разговора ни, но благодарността от свободата, която Бог ни е дал да гласуваме, да се събираме, да сме грамотни, да имаме мнение, беше изписана на лицето на п-р Енчев, така че съм запечатала и тях в съзнанието си, а не само откъслечни изречения от разговора ни. Не се променяше през годините твърдото му убеждение за свободата, за която сме създадени като човеци в Божия образ. Беше самобитен богослов, четящ и грамотен пастир, събирач на антикварни книги на религиозни теми, старателен ученик на Словото на Бога.   И тогава не само урокът за свободата ме развълнува, но и спомените за платената цена, престоят в лагера Белене и Божията свръхестествена сила, която е била с п-р Енчев. В онези далечни времена през 50-те на миналия век Тодор Енчев бил съкилийник на министър Атанас Буров. Той делял него и горната си дреха, но в онзи период младият Тодор най-вече изпълнявал призива да насърчава за Бога, макар да е наскоро повярвал в гр. София.   Осъзнавам колко комплексни са уроците на живота, през които Бог ни прекарва. Чувам в себе си гласа на п-р Енчев: “Само с Божията благодат се издържа страданието”. Разговорът ни продължи за промените и ценностната система в нашето съвремие, загърбило изконните християнски ценности, вярата в Бога и нуждата от по-старателно и посветено благовестие. П-р Енчев ме насърчи с думите: “Таня, не само да четем от страниците на историята, но и днес да искаме същото, което са имали апостолите в Деяния, или ние преди 50 и повече години”.   Да държи човек и двете не е лесно, но това е урок за неразделно-свързаните диахронично (в историческа последователност) и синхронично (в съвремие) вярващи от църквата на Живия Бог, да избегнем индивидуализма, който води до фрагментация или разкъсване на комуникацията в Тялото Христово.   П-р Енчев говореше бавно и отчетливо, често с лека усмивка. Обичах да го посещавам и да си говорим – сядахме с него и дъщеря му и си записвах мъдрости. Обичаше да напомня често, че за библейските студенти е добре да имат и друга професия, освен богословието, че не се знае какъв ден ще дойде и ще трябва да изкарват прехраната си по различни начини. Беше удовлетворен, че е имал и професия - бояджия, което по време на комунистическия режим го прави независим от преки началници и партийни секретари, и способен да се грижи за прехраната и нуждите на семейството си. Давам си сметка колко прозорлив е бил и преди всичко беше платил цената за своите думи и съвети. По характер беше с учителско и пастирско призвание, но ми се струва, че обичаше най-много благовестителското, радваше се на християнските предавания и медии. Да се прогласява Христос беше “номер едно” в неговото богословие.   Днес, преди погребението на 25 юли 2019 година, се моля да издига Бог посветени млади хора, какъвто беше и копнежът на п-р Енчев. Надявам се те да се развиват и да четат Словото и да знаят как да го прилагат, да не “бъдат като дървени философи”, както би се изразил той. А онези, които не учат богословие и не са служители, да не спират да търсят Божията воля как да служат, защото “светилник не се слага под шиник” (Матей 5:15). И се моля да ценим свободата, която имаме и да използваме даденото ни благовремие, да бъдем верни до край, защото "ни чака венецът на правдата" (Колосяни 4:5, Откровение 2:10, 2 Тимотей 4:8).   Нека помним живота на Божиите светии преди нас, страданията и верността им!   Светла памет на п-р Тодор Енчев!   Снимка: п-р Румен Борджиев

Национална обща молитва във Варна, 21 септември

15 July 2019 08:00

Наближава времето за Националната обща молитва за България. Тя ще се състои на 21 септември 2019 г. от 13:00 ч. в "Дворец на културата и спорта" - гр. Варна. Ще приключи около 15:30 ч. (максимум до 16:00 ч.). В молитвата ще участват християни от почти всички евангелски деноминации в България.   Угодно е на Бог да търсим лицето Му заедно за нас и за нашата нация. Вярваме, че това ще доведе до духовен пробив и: спасение на повече души; духовна зрялост, смирение, братолюбие и единство в Тялото Христово в България; положителни промени в политиката, икономиката, здравеопазването, образованието, медиите, семейните ценности. Когато ние изпълняваме това, което Бог иска от нас, тогава Той благославя и изпълнява Своите заветни обещания.   Ние обичаме Бог, обичаме братята е сестрите по вяра, обичаме нашите невярващи сънародници, обичаме България! Това е, което ни мотивира да се съберем заедно и да се поклоним на Господ, и да просим Неговите благословения!   В рекламния видеоклип, тук,  ще видите кадри от духовното съживление през 1989 - 1993 г. в България. Сега ние сме гладни и жадни да видим Божието суверенно посещение в наши дни, и в бъдещите поколения. Искаме да преживеем Неговата слава и сила, освободени в нашата нация и да видим повече новородени ученици на Христос, духовно здраво, силно и обичащо Тяло Христово, и трансформация в обществото чрез Божиите благословения! Източник: "Общо молитвено движение и братолюбие"

Да учим ли детето да се моли?

01 July 2019 08:00

Децата обикновено повтарят модела на родителите си, особено когато са в ранна възраст. Съвсем разбираемо е родителите християни да учат децата си да се молят още докато са съвсем малки. Трябва ли да отделяме специално време, за да учим децата си как да се молят и има ли формула за това? По-долу споделяме някои идеи:   Направете "молитвен буркан". Напишете на разноцветна хартия имената на членовете на семейството, приятелите на детето, името на детската учителка, на учителите в Неделното училище и ги поставете в един буркан. Макар че тази идея е подходяща за по-малките деца, вие със сигурност ще искате да включите и по-големите деца. Ако имате няколко деца, които са на различна възраст, може да е от полза да направите "молитвен буркан", отделен за всяко дете. Това ще ви позволи да сте по-чувствителни към молитвените нужди на по-голямото дете. Например то може да прояви интерес да се моли за преследваната църква, мира по света, терористични групи или онези, които се борят с пристрастявания.   Можете да зададете свои собствени правила за молитва, но е добре всяка молитва да включва поне три неща. Децата трябва да кажат нещо, което, с което да прославят Бога; да кажат, че са благодарни и да добавят защо; да помолят Бога за нещо, свързано с приятел, член от семейството, училището, детската градина или църквата. Когато за първи път започнете тази традиция с децата си, трябва първо вие да се помолите и да им покажете какво очаквате. Не забравяйте, че изреченията ви трябва да си кратки, а думите прости и разбираеми. Целта е да насърчите децата си да се молят, а не да ги уплашите. Молитвата може да звучи така:   Мили Боже, Ти си толкова добър и любящ! Благодаря Ти за мама и татко, за братята и сестрите ми. Благодаря Ти, че ни пазиш всеки ден. Благослови баба и дядо. Излекувай приятеля ми от детската градина. Благослови учителката ми.  В името на Господ Исус Христос. Амин.   Помнете, че децата нямат зряло разбиране за Бога, така че е добре да им четете всеки ден от Писанията и да сте готови да отговаряте на въпросите им. Разбира се, ще ползвате детска илюстрована Библия за по-малките и ще пояснявате всяка дума, която е трудна за детето. Всяко дете има различно ниво на съзряване и асимилиране, и трябва да се съобразите с интелектуалното ниво.   Ето и някои от въпросите, на които трябва да сте готови да отговорите: Защо трябва да благодарим на Бога? - Обяснете на детето, че всичко, което ни заобикаля, е направено от Бога. Той е автор на всичко красиво - цветята, птичките, животните и ние самите. Той е наш Небесен Баща, който се грижи за нас, и ние трябва да сме Му благодарни за добрите неща, които ни дава. Ако детето е по-голямо, винаги може да му цитираме стих от Библията, какъвто е Филипяни 4:6б. Защо трябва да се молим и за онези, които не ни обичат, или ни дразнят, и не ни харесват? - Този въпрос е добър повод да обясним на детето си, че онези деца, които се държат агресивно в детската градина или училище, сигурно самите са жертва на агресия от страна на родителите или страдат, защото родителите са разведени или имат конфликти помежду си. Така детето ще се научи на съчувствие и разбиране. Защо да се молим за учителите и пастирите? - Обяснете на детето си, че хората, които го обучават в училище или в църквата, също са обикновени хора с проблеми и грижи, и имат нужда от подкрепа и някой да се моли за тях. Това ще накара децата да ги приемат като близки и част от семейството.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева Снимка: Mario Ramos  

Празничен поздрав от Председателя на СЕПЦ, п-р Иван Врачев

16 June 2019 08:00

Уважаеми сънародници,   Най-сърдечно ви поздравявам по случай ПЕТДЕСЯТНИЦА – един от трите най-значими и светли християнски празници наред с Рождество Христово и Възкресение Христово!   Нека да си припомним думите на Иисус Христос, които Той казал на учениците Си в деня на възкресението:   „Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели за това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре“ (Лука 24:46-49)   В изпълнение на тези Христови думи апостолите и техните сподвижници очаквали в молитва да получат „обещанието“ на Отец и да се облекат с тази „сила отгоре“. И това се случило 10 дни след Христовото възнесение – в деня на древния еврейски празник ПЕТДЕСЯТНИЦА. Тогава Бог Отец изпратил върху тях Другия Утешител – Светия Дух. Така в този ден са се случили едновременно две изключително значими събития.    Първо – апостолите и техните сподвижници получили тази духовна сила, която им е необходима, за да изпълнят Христовото поръчение да проповядват благовестието между всички народи. А Христовото благовестие гласи, че всеки човек е грешен и се нуждае от спасение, и че единственият Спасител е нашият Господ Иисус Христос. Затова Бог призовава всеки човек, който осъзнава нуждата си от Спасител, да застане пред Него с „покаяние“ и да получи „прощение на греховете“ чрез вяра в Иисус Христос.   И второ – в този ден била родена Христовата църква – живото тяло на Иисус Христос; Неговият представител на земята; църквата, която е наречено в Свещеното Писание „стълб и опора на истината“.    В днешно време – около 2000 години след онази ПЕТДЕСЯТНИЦА, за когато днес си припомняме, ние – съвременните хора, отдалечавайки се от Бога и от Неговото Слово, и прекъсвайки връзката си с църквата, която е „стълб и опора на истината“, много често губим ориентир за това, което е добро или зло, което е правда или неправда; губим от нашия поглед онези ценности, основани на Свещеното Писание, върху които е изградена християнската цивилизация и които са дали тласък за напредъка и развитието на цялото човечество.   Затова днес на този ден отправям апел към всички вас, уважаеми зрители, и към целия български народ: Ние се нуждаем да се завърнем отново към нашите християнски корени – към Божието Слово и християнската вяра. Защото в Свещеното Писание е записано: „Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!“ (Псалом 144:15).   Бог да благослови България!  

Пътя свърши, вярата опази - с благодарност към Бога за п-р Христо Куличев!

12 June 2019 08:00

На 11 юни т. г. Бог призова при себе си  пастир Христо Куличев. Това е най-краткото съобщение, което можем да направим за края на един живот, изпълнен с пълноценни години, белязани от християнската вяра и дела на любов. Малко са хората от евангелската общност в България, които не познават тази изключителна личност, изпълнена с енергия и ревност за Христовото дело.    Христо Куличев  е роден на 16 юли 1930 г. в село Розово, в семейство на преселници от Македония. Завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като гимназиален учител, но е уволнен заради това, че открито изповядва вярата си в Исус Христос. Принуден е да работи в строителството, а се подготвя самостоятелно за духовна работа.    Още като младеж заедно с брат си Димитър се проявява като пламенен благовестител, като участва в разпалването на духа на съживление в много църкви в страната. Прави го независимо от строгите ограничения на комунистическата власт и на атеистичната идеология. Поема пастирско служение в Първа евангелска съборна църква  в София. Когато комунистическата власт го лишава от това право, започва да служи в евангелските църкви в провинцията.    Създава семейство с Цвете Маринова. Раждат им се син и дъщеря. Те от малки трябва да се сблъскат с последствията да бъдеш деца на евангелски служител, който ги води на църква и ги възпитава в превъзходствата на вярата в Христос. Цвете е неотлъчният другар и помощник на Христо в цялата му дейност и устоява  с вяра в периодите на най-тежки репресии срещу него и семейството му през 80 –те години на миналия век.    След политическите промени през 1989 г. за пастир Куличев настъпва най-наситеното с дейности време. Поема „вече разрешена“ пастирска работа. Оглавява Съюза на евангелските съборни църкви в България, както и за известно време Обединени евангелски църкви, в чието възстановяване е активен участник. Участва в международни форуми, събира средства за служители и за строителство на църкви, издава книги. От неговото перо излизат „На свобода в затвора“, „Процесите – Партията срещу Църквата“, „Заслугите на протестантите за българския народ“, „Семейството“, „Църквата“, публикува нова редакция на „Вестители на истината“. Възстановява издаването на най-стария периодичен евангелски вестни – вестник „Зорница“.     До съвсем скоро, дори в състояние на телесна немощ, п-р Куличев участваше доколкото му позволяваха силите, в живота на църквата, като служеше за  насърчение на всички вярващи.   Благодарим на Бога за това, че даде на евангелското дело в България посветен служител като пастир Христо Куличев. Небето е украсено с още един верен служител, за когото се отнасят напълно думите на апостол Павел: "Пътя свърших, вярата опазих. Сега ме очаква венеца на правдата, който Господ, Праведният Съдия ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление" (2 Тимотей 4:7-8).   За нас,  християните, които познавахме този светия, остава да следваме примера му на посвещение, дързост в отстояване на божествените принципи и безкомпромисност към греха във вършене на правдата.   Възмопенателното богослужение ще се отслужи в петък, 14 юни от 11 часа в Първа евангелска църква, на ул "Солунска" 49, град София.

Молитва за България в центъра на София

10 June 2019 08:00

Вчера, на 9 юни 2019 година от 16 до 18 часа на площад "Народно събрание" пред паметника на Цар Освободител се събраха евангелски християни от София, Перник, Благоевград и други селища на югозападния регион, за да отправят обща молитва за България по инициатива на Общо молитвено движение и братолюбие. Хвалението и организацията бяха поверени на Илиян Евтимов и Благовест Николов, а за техниката и озвучаването се погрижи Георги Софрониев. ВОДЕЩИ на събитието бяха п-р ИВАН ХАЗЪРБАСАНОВ и п-р ВЛАДИ РАЙЧИНОВ, които представяха говорителите. Молитвите, произнасяни от сцената, бяха разделени на така наречени 3 молитвени блока, като всеки от евангелските служители отделяше по 3-4 минути, за да се застъпи пред Бога за страната ни. Между молитвите звучеше хваление, което вдъхновяваше присъстващите и настройваше за молитва.   П-р  Румен Борджиев, председател на Обединени евангелски църкви откри общата молитва с  Господнята молитва “ОТЧЕ НАШ”, като призова всички за покаяние, напомняйки, че нечестието ни отделя от лицето на Бога. След него п-р Благовест Николов, водач на Евангелска съборна църква, град София, се помоли за спасението на българския народ и  за мъдрост у ръководителите на политическите партии, като припомни, че многото политически партии в страната ни не способстват за обединението на нацията. П-р Иван Хазърбасанов, водач на Християнски център, София издигна глас към Всевишния, молейки Го да има благоволение към управниците, като ги вдъхновява да създават добри закони. Той се помоли Господ да спаси властниците на България, като им вдъхва  мъдрост при управлението и приемането на новите закони. П-р Красимир Партовски от църква "Ел Шадай" се помоли за финансово снабдяване за делото на благовестието,  а п-р Илиан Евтимов от църква "Елим" се застъпи за новите поколения в църквата! П-р Огнян Серафимов призова към съживление в църквите и в Тялото Христово като цяло в България, за да може Божиите деца да извършат Неговата воля тук на земята, а п-р Младен Антонов се застъпи пред Бога, просейки любов към погиващите, като припомни примера на Ранната църква, където страданието и гонението бяха повод за благовестие. В молитвата си той призова вярващите в църквите да са запалени за Божията велика заповед. П-р Светослав Портарски от Кюстендил се помоли за нуждата от братолюбие, единство и смирение на служителите и единство на всички вярващи. Той припомни Първосвещеническата молитва на Господ Исус Христос и се помоли за жертвена любов, при която всеки счита по-горен от себе си. Той благослови и всички православни и католически вярващи.    П-р Влади Райчинов, заместник - председател на ОЕЦ издигна глас към Бога с благодарност за всички дадености, които има Родината ни, молейки се младите хора да остават в страната, а българите да благоуспяват с трудолюбие и достойнство, като Господ владее над всяко българско сърце. П-р Борис Петров  призова Бога в молитва за етническия мир между различните етнически групи. Той помоли мирът никога да не отсъства в страната ни, припомняйки, че всички сме едно в Исус Христос, като се застъпи за възстановяване на отпадналите от вярата братя и сестри. П-р Филип Рашев  издигна молитвен глас към Бога за спасението на ромите и на етническите турци, както и за бежанците, които се намират в България.    В третата част на молитвеното общение п-р Теодор Опренов припомни за Похода на семейството, състоял се в събота, като помоли присъстващите с ръка на сърцето да се застъпят за семейството, напомняйки, че то е първата единица, създадена от Бога, преди обществото и църквата. Той помоли за прошка, че изопачаваме библейската истина и се застъпи за  здрави семейства и по-висока раждаемост в страната. както и за опазване на семейните ценности. Ани Тотева благодари на Бога за най-големия дар - децата и се помоли Библията да навлезе в училищното образование, и за мъдрост у хората, които отговарят за реформите в образованието.  П-р Анатоли Еленков изповяда вяра в Божиите обещания с очакване Бог да премахне всяка форма на заблуда против познаването на Исус Христос като Господ и Спасител,  а п-р Александър Джоргов се застъпи за гонената църква по света, като помоли присъстващите да се молят за църквата в Европа, защото тя е застрашена от изкривяване на правилното библейско учение, а п-р Емануил Бозов призова Бог да даде мир и благословение на Балканите. Последната молитва бе отправена от п-р Татеос Нигохосян, който се застъпи пред Бога за възстановяване на християнския морал в българското общество и възраждане на библейските ценности. В края на събитието водещите съобщиха за следващата регионална молитва в гр. Монтана на 15 юни 2019 г., както и за националната молитва във Варна на 21 септември 2019 година.   Можете да гледате видео материала от събитието тук   Източник: Общо молитвено движение и братолюбие Снимка: Влади Райчинов

Кей Артър в България - едно неуморно служение

09 June 2019 08:00

Християни от различни църкви и деноминации в страната се събраха в Конферентен център "Възраждане", София, за да присътват на конференция с Кей Артър. Световноизвестният автор на книги, пристигна у нас за тридневен семинар по покана на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ).   Преди седмица Кей Артър е била на посещение в Израел. После се прибира в САЩ, след което веднага заминава за Холандия, а последните няколко дни прекара в България. Оттук се отправя за Албания. Само през 2019 година тя пътува общо до 7 държави. Неуморима е, а е на 85 години!    Кей Артър е родена в семейство на посветени християни, които често пътуват и се местят от град на град, но първата им работа е да потърсят църква, към която да се приобщят. Кей завършва колеж за медицински сестри на 21 години и се омъжва за първия си съпруг, който страда от биполярно разстройство. Развеждат се през 1961 година. Кей Артър се обръща към Христос през 1963 година, след което многократно прави опити да се събере със съпруга си, но той не пожелава. Състоянието му се влошава и той се самоубива.    През 1965 година Кей се омъжва за Джак Артър и бракът им продължава цели 51 години до смъртта на Джак през 2017! Кей има трима синове. Според нейните думи един от тях все още е в бунт срещу Бога. Кей и Джак служат като мисионери в Мексико, но здравословни проблеми ги принуждават да преустановят това служение. Прибират се в Тенеси, САЩ, където Джак Артър започва християнско служение в местно радио. Кей работи като медицинска сестра, а в свободното си време провежда библейски уроци за тийнейджъри в собствения им дом. Постепенно интересът към уроците толкова нараства, че те купуват огромна ферма, където да поберат всички желаещи да участват в изучаването на Библията.   След като приключва служението в радиото Джак и Кей стават основатели на християнското служение Precept Ministries International (PMI), което има за цел да достигне до повече млади хора чрез Божието слово. Оттогава досега Кей е написала повече от 100 книги и библейски поучения, с повече от 11 милиона издадени копия. Освен автор на книги Кей е водещ и на радио предаване за споделяне на Библията, което се излъчва всеки ден.   Кей Артър идва в България за първи път преди 21 години. Оттогава насетне на български език са преведени общо двадесет и две нейни книги. Последната от тях е със заглавие “Господи, разпънат съм между двама господари” и бе представена именно на настоящата конференция в четвъртък вечерта.   Материалите на Кей Артър са преведени на 85 езика, публикувани в 185 страни. През март 2019 г. Евангелската асоциация на християнските издатели (ECPA) в САЩ награждава Кей Артър за нейната книга със заглавие “Господи, искам да Те познавам”. Наградата е “Златна книга” (Golden Book Award), а поводът е фактът, че книгата преминава вододела от 500 хиляди продадени копия.   През първата сесия в петък сутрин участниците в конференцията под ръководството на Кей Артър и умелия превод на Габриела Николова, разгледаха Битие 1-3 глави. Ръководеха се от индуктивния метод за изучаване на Библията, който Кей обикновено използва. Кей Артър насърчи присъстващите да изследват текста стих по стих. Индуктивният метод за изучаване на Божието слово включва 3 стъпки: (1) наблюдение - при което се задават въпросите кой, какво, кога, къде, как и защо; (2) анализиране на текста - при което се търсят вътрешни връзки в пасажа, проследявайки препратки към други библейски текстове, извличайки същностните идеи; и (3) приложение на наученото от библейския текст в съвременната обстановка и ежедневието на християнина.   През втората сесия във фокуса на вниманието беше Ефесяни 5 глава. Коментирани бяха взаимоотношенията между съпруга и съпругата в светлината на Библията. По време на  конференцията бяха разгледани и други теми, сред които: Изборът на брачен партньор; Преодоляване на кризисните ситуации в брака; Прошката в брака; Отговорността на родителите във възпитанието на децата; Служителят в личния си живот; Интимния живот на служителя; Децата на служителя; Развод и втори брак.   В съботния следобед Кей Артър бе поканена в предаването на Горан Благоев “Вяра и общество”. В 20-минутно интервю, което ще бъде излъчено в някоя от следващите седмици, двамата разговаряха по теми като причините за страданието; ролята на Божието слово в живота на вярващия; огромната промяна у изучаващите Библията българи и др. Кей Артър си тръгва от България, но участниците в конференцията няма да забравят нейния плам за Божието слово и страстта, с която го предава на околните. Остават на разположение и нейните книги, които българските християни могат да потърсят, за да се ползват от мъростта на една жена, която се е посветила да използва дарбите си по възможно най-добрия начин. Ръководството на Обединени евангелски църкви благодари на Габриела Николова за отличния превод по време на конференцията, който даде възможност на участниците активно да се включат в заниманията на форума. Искрена признателност отправя и към организатора на събитието, Марина Димитрова, без чиито усилия и административен талант, семинарът нямаше да се състои. Снимка: Влади Райчинов

Дни на надежда и добри вести

08 June 2019 08:00

Уважаеми читатели, споделяме с вас интервюто със Светла Желязкова, основател на "Форум за жени", която разказва за един от проектите на служението.   Евангелски вестник: Как се роди идеята за „Дни на надежда и добри вести“?   Светла Желязкова: В сърцето ни винаги е стоял повикът към  недостигнатите и особено малките деца и възрастните хора! Има служение и с жени, претърпели насилие! Заради този призив възникна и "Форум за жени" преди близо 10 години. Ние сме повече практици, като сами издирваме нуждите на хората и в тях виждаме възможност за споделяне на Благата вест . "Дни на надежда и добри вести" е поредният проект, който е насочен в Добричка област.    Евангелски вестник: Какво включва вашата инициатива?    Светла Желязкова: Съвместно с Църква "Отворено Библейско братство" в началото на годината започнахме подготовка на екипи и планиране за работа по места с деца и семейства с ограничени възможности и живеещи отдалечени от големите градове! Инициативата е много добра възможност да се свържем с местната власт и да разговаряме за проблемите и нуждите, като се опитваме да бъдем полезни .С децата, които са от различни етноси, имаме образователни и библейски уроци. С възрастните провеждаме духовни разговори и отговаряме на въпроси за вечността, спасението и как да последват Христос!    При последната ни среща в село Царевец, където по- голямата част от населението горорят турски, след прожекцията една група от 10 човека остана за молитва, а едно цяло семейство посвети живота си на Христос.    Евангелски вестник: Каква е целта на проекта ви?   Светла Желязкова: Проектът "Дни на Надежда и добри вести" е поредна стъпка в призива, който е неотменим и гори в сърцата на група приятели, с които от няколко години растем заедно и сме посветени един на друг в предизвикателствата на живота. Стремим се да изграждаме взаимоотношения на братска любов и грижа един към друг. Това искаме да предадем и на други, според поръчението на апостол Павел към Тимотей: "И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат" (2 Тимотей 2:2). Искаме да споделяме библейската вяра и да бъдем добър пример за Христови ученици!    Евангелски вестник: Какво планирате занапред?   Светла Желязкова: Проектът ни включва селата Царевец, Алцек, Безводица, Карапелит, Добрич. Важно е да отбележим, че в тези населени места през годините работи екип от мисионери на църква "Отворено Библейско братство". Работата на нивата в тези последни времена е усилна и работници са необходими повече от всякога! Затова и не се поколебахме и с готовност подкрепяме нашите братя и сестри в региона за разширяване на Божието царство!   В средата на месец юли започва ежегоден летен лагер за децата от посочените места,който се организира в Оброчище. Този летен лагер е от изключителна важност за децата и тяхното бъдеще, като оставя трайни плодове в израстването им като християни! След пролетния Форум за жени в град Трявна по покана на ХЦ " Сион" , подготвяме събрание за жени в края на месец юли.  

Висшето образование в полза на младите - интервю с д-р Ивайло Даргов,финансов директор на ЕВУИМ

30 May 2019 08:00

Уважаеми читатели, предлагаме на Вашето внимание едно интервю на „Евангелски вестник“ с д-р Ивайло Даргов, финансов директор на ЕВУИМ:   ЕВ: Д-р Даргов, само преди дни празнувахме най-красивия български празник на просветата и културата. Вие сте млад човек, който работи в областта на образованието. Какво Ви мотивира да се посветите на тази работа?   Д-р Ивайло Даргов: За да бъда максимално честен с вашите читатели, трябва да кажа, че до преди няколко години, ако някой ми беше казал, че ще се посветя на работа в областта на образованието, нямаше да му повярвам. По това време се бях потопил в корпоративния финансов свят и този на бизнеса. В същото време като докторант, познавах добре системата на висшето образование в странта и имах своите резерви спрямо нея. Обаче най-хубавите неща в живота на човека стават неочаквано. Така се случи и с мен. Когато се срещнах с ръководството на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, бързо осъзнах,  че с него имаме общи ценности и разбирания за развитието, модернизирането и поддържането на високо качество на образование. Образование, което да подготвя младите хора за успешна реализация в съвременната силно динамична социално-икономическа среда.   Когато човек има това разбиране,  той осъзнава тежката и отговорна роля на висшето образование, а именно постоянно да се променя и развива, така че да бъде в полза на младите хора, разчитащи да получат полезни и приложими знания и умения, които да им послужат като конкурентни предимства в една мултинационална бизнес среда. Постигането на тази задача, свидетелство за което е успешната реализация на студентите и високата оценка на бизнеса за техните качества, е изключително мотивиращо и удовлетворяващо.    Казвайки това, не мога да не се сетя, че наскоро получихме видео послание от наша абсолвентка, която в момента е одитор към Сметната палата на Европейския съюз. Във видеото тя благодари на своите преподаватели за практическите знания, които е получила, и с гордост споделя своя професионален  успех с тях. Ето това е истинска мотивация в духа на 24 май.     ЕВ: Бихте ли ни разказали за Вашата образователна институция и нейната мисия?   Д-р Ивайло Даргов: Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (ЕВУИМ) е съвременна образователна институция, която от 2001 г. досега е предоставила обучение на близо 18 000 души. Членството на ЕВУИМ в престижни, международни организации за висше образование като EFMD, CEEMAN, AACSB, PRM, ни позволява да разработваме и прилагаме учебни програми, отговарящи на най-високите стандарти и да бъдем конкурентни на специализираните бизнес училища в Европа. Наша цел е да предоставим в България достъпно образование с европейско качество.   В нашите бакалавърски и магистърски програми преподават както изтъкнати хабилитирани лица в областта на икономиката, администрацията и управлението, така и доказали се бизнес лидери. Тази практическа насоченост, ни позволи да изградим мрежа от над 150 партньорски организации – бизнес структури, частни компании, публични и неправителствени организации. С тяхна помощ ние гарантираме професионална реализация на всички наши бакалаври, като още в четвърти курс на обучение ЕВУИМ им подсигурява предложение за работа.   В същото време смятаме, че успехът не се базира само на натрупани знания и подсигурен професионалне старт. Успехът се гради с упоритост, характер и вътрешна мотивация. Затова в ЕВУИМ се стараем не само да надградим знанията на нашите студенти, но и да ги развием като личности. В тази връзка в процеса на обучение обръщаме специално внимание на професионалната етика, ценностите и социалната отговорност.     ЕВ: В една Ваша публикация заявявате: „Парадоксално или не, когато се опитват да разберат бъдещето, хората поглеждат към миналото и по-точно към наличната информация за миналото.“ С оглед на тази Ваша мисъл, какво трябва да променят съвременните образователни институции?   Д-р Ивайло Даргов:  Технологичните нововъведения несъмнено ще предизвикват все по-сериозна промяна в нуждите на бизнеса и очакванията му към човешкия капитал. През следващите десетилетия редица професии ще се превърнат в изчезващи, а други ще се появят на тяхно място. Колкото и да ни се иска да можем да предвидим този процес, истината е, че не сме в състояние да го направим напълно. По примера на Карл Попър, ако днес осъзнаваме, че в даден бъдещ момент ще знаем или можем нещо, то това знание или умение вече принадлижи на настоящето.   В контекста на образованието трябва да си даваме сметка, че готвим специалисти, които ще трябва да се развиват в среда, която не сме в състояние напълно да предвидим или да разберем към настоящия момент. Затова висшето образование не трябва да се поддава толкова много на модата и твърде тясната специализация. Висшето образование трябва да предаде едни класически знания и умения, които имат непреходна полезност и в същото време да научи младите хора как успешно да се адаптират към промените. Така отново изкристализира нуждата от изграждане на характер, упоритост и ценностна база в младите хора, които в ситуацията на промяна могат да ги съхранят и да ги доведат до успех.     ЕВ: Вашето висше училище е наречено още „европейско“. Кое го прави различно от останалите университети в България?    Д-р Ивайло Даргов: Както вече споменах, Европейското висше училище по икономика и мениджмънт се старае да предоставя обучение, което да е напълно конкуренто на бизнес училищата в Европа и по света. Наша цел е това образование с европейско качество да бъде достъпно за младите хора тук, в България. Нашите бакалавърски и магистърски програми отговарят на добрите практики, възприети от най-уважаваните световни университети в областта на икономиката, администрацията и управлението. Това, в комбинация с практическата насоченост в процеса на обучение, дава възможност на нашите студенти безпроблемно да намерят професионална реализация в международни бизнес организации и техни изнесени структури, както и в институциите на Европейския съюз и други международни валутно-финансови институции. В същото време, с оглед на националната икономика, е важно да подготвим кадри, които да съумеят да превърнат българския бизнес в успешен на европейско и международно ниво.       ЕВ: Ще си позволя да Ви цитирам отново. „Всички оценки за бъдещето са отражение на очакванията или вероятностите, които човек придава на възможните проявления и събития.“ В тази връзка, какви са Вашите очаквания за бъдещето на България, като наблюдавате съвременните млади хора?   Д-р Ивайло Даргов: Знаете ли, ние сме свикнали да товарим младите хора с прекалено много очаквания. Още от тийнейджърските години учителите им повтарят, че от тях зависи да поправят един или друг недостатък на съвременното общество. Този натиск в комбинация с нарастващия негативизъм, с който се сблъскват, ги кара да се самоизолират и да изпадат в апатия към социалната, икономическа и политическа обстановка. Така младите хора като че ли се капсулират в ограничено социално пространство.   В същото време, постоянните опити да им се напомня за проблемите и предизвикателствата, които ги чакат, детронират всяка форма на авторитет. Та нали именно тези, които днес имат възможност да бъдат активни, създават проблемите, за които говорим, или пък са неспособни да ги решат. Как тогава можем да очакваме младите хора да ги уважават или да се учат от тях?   И тук отново стигаме до ролята на образованието – както висшето образование, така и това на по-ранен етап – да даде добър пример, да провокира социална ангажираност и емпатия у младите хора, да предизвика оптимизъм, а не да прехвърли проблемите на съвременното общество върху бъдещото поколение.   ЕВ: Живеем в свят, който се променя неузнаваемо бързо, но моралните ценности са нещо фундаментално. Доколко е важно хората, които са се посветили на професионална кариера в образованието, да обучават, инвестирайки собствените си християнски принципи?   Д-р Ивайло Даргов: Емпатията, съпричасността, личната отговорност и житейската етика са общоприети ценности. Важно е не само да се говори за тях, но и да се дава личен пример, както в областта на образованието, така и във всяка друга сфера. Повечето книги, посветени на лидерството, в една или друга степен изтъкват ролята на ценностите и добродетелите на личността. Но възпитанието на характер, етика и ценности, не се случва чрез учебници и извеждане на формули за поведение, а чрез личен пример в учебната зала и извън нея.   Изключително много ме радва, че бизнесът в България все повече започва да си дава сметка колко е важна личността на даден служител, много по-значима от сухите знания. Все повече собственици на фирми ме питат не за академичните резултати и оценки на завършващите студенти, а за техните личностни качества, желание за развитие и морал. Това ме кара да бъда оптимист за икономическото и социално развитие на България!      ЕВ: Как бихте мотивирали младите хора днес да останат в Родината си?   Д-р Ивайло Даргов: Проблемът не е да мотивираме младите хора да останат в страната. Проблемът е да откажем родителите им да ги напътстват и съветват да напуснат Родината. Юношите и младежите не са натрупали толкова негативизъм и огорчение, за да изберат да напуснат страната, родителите им обаче често са. Докато родителите не започнат да виждат възможности за реализация и достоен живот за децата им в България, трудно бихме могли да спрем вълната на миграция. В ЕВУИМ постоянно се стремим да докажем, че в България може да се получи също толкова добро висше образование, колкото в западните страни. Но за да останат младите хора да живеят и работят в страната, държавата и бизнесът трябва да докажат, че в България човек може да има толкова спокойствието и качеството на живот, каквото би могъл да има в останалите страни в Европа.