Култура

29 юни 2017 14:55

Теодор Ушев ще журира на "Оскарите"

...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

​Ново признание за Теодор Ушев и "Сляпата Вайша"

12 June 2018 16:37

Режисьорът Теодор Ушев получи медал от Академия "Сезар". Церемонията беше снощи, на гала вечер в седалището на ЮНЕСКО. Академията стартира проекта "Златни вечери" през 2006 година, с амбицията за по-широко разпространение на световното късометражно кино в Европа. 34 филма от 32 страни са избрани в програмата за тази година.

Теодор Ушев с "една история за лицемерието и фалша"

20 February 2018 12:28

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев "Като в тъмно огледало" (In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще беше представена в София днес в Софийска градска художествена галерия и ще може да се види до 11 март. Това не е изложба, а инсталация и ще бъде преживяна от посетителите. Ще видят една история, ще се замислят за лицемерието и за фалша, казва самият Ушев. Това е първият голям проект на Ушев извън киното. Клуб Z ви направи съпричастни с излъчване на живо. Видеото от събитието, вижте по-долу. Снимките и кадрите са на нашия фотобилдредактор Веселин Боришев.

Теодор Ушев: Изкуството прави хората щастливи

04 February 2018 10:59

Навръх рождения си ден, аниматорът Теодор Ушев гостува в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ направи равносметка за изминалата година, която беше белязана от номинацията му за „Оскар“ за филма „Сляпата Вайша“. Той отбеляза, че държавна политика трябва да бъде насърчаването на децата да оценяват културата и изкуството, защото „изкуството прави хората щастливи“. Аниматорът говори за предстоящата си изложба, в която ще видим авангард в технологиите, и за филма си по романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“.

Покана от Теодор Ушев в тъмното огледало на фантазията му

18 January 2018 10:03

Първата в България инсталация с миксирана реалност ще представи в България Теодор Ушев. Художникът, чийто филм „Сляпата Вайша“ получи номинация за „Оскар“ миналата година, ни кани на изложба, част от която ще може да бъде разгледана с помощта на каска. Произведението ще бъде разположено в Софийска градска галерия и ще бъде достъпно за публиката между 20 февруари и 11 март. Проектът се нарича „Като в тъмно огледало“ (In the mirror, dimly) и комбинира рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и инсталация с миксирана реалност. Авторът ще провокира посетителите да „търсят скритото послание, смисъла отвъд привидното, различната гледна точка“, гласи описанието на творбата. Чрез инсталацията Ушев ще ни предложи да осмислим „идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт“. Експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixedreality) добавя дигитални 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Така в интерактивно преживяване се миксират реалният и виртуалният свят, където физическите и дигитални обекти съществуват заедно и взаимодействат в реално време. В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добивайки оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях. Освен видеото с миксирана реалност, част от проекта е създаването на филм, който може да бъде видян в самата галерия, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те. За сходен проект кинорежисьорът Алехандро Иняриту получи „Оскар“. „Carne y Arena“ („Плът и пясък“), създаден чрез виртуална реалност, разказва за мигранти, проправящи си път през пустинята в САЩ. За разлика от виртуалната реалност, която създава илюзорна картина, при миксираната реалност, която ще ни покаже Теодор Ушев, е комбинирана илюзорна картина с реалната заобикаляща среда. „Като в тъмно огледало“ е първият самостоятелен голям проект, който българинът подготвя у нас извън киното. Художникът има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света – в арт център „Барбикан“ в Лондон, в Музея на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, в Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др. Изложбата е финансирана по програма „Култура” на Столична община в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада. Организатори на изложбата са Фондация „Моменти“ и „Кидс Хаус“. "Площад Славейков"

Теодор Ушев с проект за паметник за мястото на МОЧА

21 December 2017 11:33

Паметникът „1300 години България“ е вече в историята. Но както демонтажът му през юли тази година предизвика буря от страсти, така и седмокрилото му присъствие в продължение на 36 години остави травма у столичани, защото бе намиран за грозен и за един от ярките символи на споминалия се социализъм. И след като времето остави върху него своя отпечатък, премахването му бе като изнасяне на труп. В центъра на София обаче се извисява още един монумент, който стои като белег в историята ни – Паметникът на съветската армия. Дразнител за немалко столичани, мнозина от тях очакват да дойде и неговият ред да бъде премахнат.  Тъкмо с тази хипотетична идея се е занимал Теодор Ушев, номиниран за „Оскар“ за „Сляпата Вайша“. Аниматорът представи във Фейсбук свой проект за статуя, която обгръща Паметника на съветската армия и му придава нов смисъл. Не, Столична община не е обявявала конкурс за паметник на това място, отникъде няма сериозни намерения нито да бъде премахнат, нито да бъде поставен в нов контекст и обяснение за присъствието му в центъра на София. А и очакванията за подобни манипулации не са адресирани правилно към Столична община – Паметникът на съветската армия е сред малкото монументи в градската среда на София, строени по времето на тоталитарния строй, които имат акт за собственост. Според акт № 3418, издаден на 18 септември 1947 г., паметникът принадлежи на Министерството на културата. Затова може би решението на Столичния общински съвет от 25 февруари 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18 март 1993 г., за демонтиране на паметника не е изпълнено. А проектът на Теодор Ушев е просто упражнение по стил – част от майсторския клас на аниматора, протекъл този месец в Дома на киното в София. Ушев определя рисунката си като „утопична“ и я е озаглавил „VHS съпротивата срещу тоталитарната култура“. Поставя я пред въображаем Център за съвременни изкуства, „изграден около Паметника на съветската армия“. И тъй като политическа воля за промяна на това пространство няма, метаморфозите на този паметник засега могат да бъдат единствно полет на нечие въображение. Площад Славейков

Теодор Ушев представя канадско кино у нас

28 November 2017 08:15

8-11 декември, Дом на киното Българският аниматор Теодор Ушев, който живее и работи в Канада, пристига за първите Канадски филмови дни у нас. Лауреатът на номинация "Оскар" за късометражния филм по текст на Георги Господинов "Сляпата Вайша" е сред двамата селекционери на малката ...

Тео Ушев стана Кавалер на изкуствата и културата във Франция

20 October 2017 11:39

Българският аниматор Теодор Ушев получи ордена „Кавалер на изкуствата и културата“ от Франция. За отличието съобщи самият той с публикация във Фейсбук. Номинацията му е подписана от бившия министър на културата във Франция Одри Азуле, днес председател на ЮНЕСКО. Тео Ушев ще е жури на наградите "Оскар" „Не знам кой и кога ме е предложил за тази декорация (сигурно с връзки), но за мен е чест да получа отличие от Франция – коментира Ушев. – Предпочетох да получа ордена без церемонии и фанфари, защото вярвам, че артистите не бива да се мотаят по официални правителствени събития и да получават ордени и звания. Но все пак – благодаря! За сведение – коневръзът пред НФБ се строи, така, че ще има къде да си връзвам коня“. Публикувани са снимки на ордена, грамотата към него и номинацията от Одри Азуле. Площад Славейков

Теодор Ушев ще снима по роман на Владислав Тодоров

01 July 2017 08:15

"Пумпал" се нарича романът на Владислав Тодоров, който е заинтригувал Теодор Ушев. Носителят на номинация "Оскар" режисьор ще създаде пълнометражен филм по романа, като сюжетът е свързан с монументалното идеологическо наследство от близкото тоталитарно минало. Снимките ще ...

"Сляпата Вайша" се появи в нов вариант

18 June 2017 09:22

След като анимацията на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов покори Холивуд, историята за момичето с кафяво и зелено око оживява в отделна книга с илюстрации, по които е създаден филмът. Изданието вече е на книжния пазар, а тази вечер авторите канят читателите на среща в Пловдив. Вижте репортажа на Айше Сали.

Чинията на Бузлуджа във филм на Тео Ушев

25 May 2017 14:34

Паметникът на Бузлуджа, превърнал се в един от най-характерните комунистически монументи у нас, е много вероятно да бъде включен в нов филм на Теодор Ушев. Един от проектите на режисьора, получил номинация за „Оскар“ със своя „Сляпата Вайша“, е екранизация на романа на Владислав Тодоров „Пумпал“, разбрахме преди няколко дни покрай премиерата на книгата. Сега, в интервю за „Дневник“, писателят коментира, че „филмът е игрален, но с елементи на анимация, направена в постпродукция. Комбинация между бруталистка натура, каквито са тези паметници – те са около петнайсетина – и дорисуването ѝ с подобна техника“. Самият Ушев сподели във Фейсбук публикацията на изданието, като косвено потвърди, че монументът ще участва в предстоящия му филм: „Подготвяме двигателя. Рециклиране на авиацията ни от трети вид“. Владислав Тодоров (автор и на „Дзифт“, по който преди няколко години Явор Гърдев засне един от най-забележителните филми в съвременното българско кино) е сценарист и продуцент на екранизацията. Проектът е на етап кандидатстване за подкрепа пред Националния филмов център, отбелязва „Дневник“. Теодор Ушев откри преди няколко дни в Дома на киното изложба със свои илюстрации, вдъхновени от „мрачната фантазия“ на Владислав Тодоров. Аниматорът е и автор на корицата на изданието. Самият роман на писателя (изд. „Колибри“) е дистопична приказка, която ни среща с Пумпала, капсулиран свят, кацнал на върха на Плешивата планина. Действието започва в една „барутна нощ” и захвърля читателя в неприветливото бъдеще, на самия предел на човешката история, където, в утробата на мрака, се крие щастливият край. Предлагаме ви откъс от „Пумпал“ на Владислав Тодоров.   Пролог Барутна нощ. Над полуострова се сипеше метеоритен дъжд и замрежваше луната. Двама иноземци, Ловеца на организми и Прогонващия луфтове, бяха намерили подслон в изоставен бункер на високопланински полигон. Идваха от различни краища на света. Случайността беше кръстосала пътищата им на това забравено от Бога място. Единият бе тръгнал да лови нелегални организми в Страната на ватузите, а другият  – да прогонва луфтове в Долината на пурдотите. Бяха прекарали известно време в почистване и центроване на инструментите си и сега дояждаха тенекията с малеби от копърка, която бяха намерили изоставена в бункера. Капанът за организми и апаратът за прогонване на луфтове се търкаляха в краката им заедно с една очукана манерка с шампанизиран цвик. Двамата странници наблюдаваха огнения дъжд, облизваха обгорелите си пръсти и разгорещено беседваха по въпросите за края на света. – Стига трака с тая тенекия – измърмори сърдито Прогонващия луфтове. – Ходиш ми по нервите. – Дай цвика насам да си оплакна устата – нареди Ловеца на организми и след като хвана във въздуха манерката, която Прогонващия луфтове му хвърли, отпи голяма глътка от нея. – Искаш ли и ти? – подкани го той. – Мразя цвик – отсече Прогонващия луфтове, – особено газиран. – Затова ти се белят ноктите. – Ловеца на организми пусна манерката да се търкаля на пода в краката му. Взря се в далечината през амбразурата на бункера и за известно време остана така, взрян и затворен в себе си. Събеседникът му се опита да го върне в разговора. – Къде се отнесе? – Гледам да видя нещо… някъде там, казват, било… – Ловеца на организми взе да клати глава с изумено лице, сякаш ненадейно бе онемял малко преди края на изречението. – Поврага! – възкликна той и с многозначителен жест духна пламъка на лоената лампа. – Не се вижда! Димящата лой оживи задуха и той затрепери като пустинна мараня. Метеоритният валеж доби оксиженна интензивност. – Какво трябва да се вижда? – попита с досада Прогонващия луфтове. – Краят на света. – Сериозно? – Буквално. – Сега, в тоя огнен дъжд? – Именно сега. – Къде? – Там горе, на върха на Плешивата планина… – Човече, дрънкаш. Трескав си. – Трябва да случиш момента и ъгъла, за да го видиш. – Какво да видиш? – попита троснато Прогонващия луфтове. – Пумпала! – възкликна сърдито Ловеца на организми и след като думите му останаха без реакция, добави: – Не си чувал за него!? – Не. – Не ти и трябва. Защо ти е да живееш със съзнание за постоянно надвиснала опасност. – Опасност от какво? – недоумяваше Прогонващия луфтове. – От Пумпала! – Химери и караконджули! – Прогонващия луфтове взе да мига и да маха с ръка в опит да разпъди глупостите, които сякаш го бяха накацали. – Гледай да не се изкълчиш с тия, каква беше думата… „резки“ телодвижения. Говоря съвсем сериозно. Ако това… как да кажа… НЕЩО се откъсне от върха на планината и тръгне да се търкаля надолу, край! – Въпреки че думите му бягаха като хлебарки във всички посоки, Ловеца на организми продължи тирадата си с драматично поставен глас: – Това НЕЩО ще премачка всичко живо на този полуостров, ще изплиска морето, ще задави изворите на реките. Дъждът внезапно спря и бункерът потъна в мъстилен мрак, който сиянието на новата луна започна бавно да разрежда. Последва тегаво мълчание. Нечий стомах напевно закурка. – Тук е тихо, но там горе цари диамантена тишина – промълви Ловеца на организми, вторачен в разредения мрак. – Никакви луфтове – едва продума Прогонващия луфтове, вглеждайки се в безгласното небе. – Опитай се да го видиш. Прогонващия луфтове последва подканата и пусна погледа си по чезнещия контур на Плешивата планина. – Нищо – констатира той обезсърчен. – Гледам и нищо не виждам в тоя мрак. – Ако гледаш достатъчно дълго, ще го видиш. – Това важи за всяко нещо, което не се вижда. – Да спим тогава – отсече Ловеца на организми, – и утре е ден. Той легна на един от наровете и притихна, сякаш се отнесе. Светът наоколо замираше. Разликата между видимото и невидимото бавно изчезваше. – Кажи! – Гласът на Прогонващия луфтове разтърси покоя. – Какво е това нещо? Отваряш дума и не я затваряш. Ловеца на организми се изкашля сърдито. Надигна се и каза: – Нямам думи. Това е. Иди и с очите си го виж. Тая работа не е като… нали се сещаш? – Мисълта му се заплете в кълчищата на езика. – Не, не се сещам. Като какво? – опита се да го измъкне оттам Прогонващия луфтове. – Като на баба ти хвърчилото… Дайте да дърдорим, да чешем езици. Не става… Трябва сам да го видиш и да се удивиш! – Нямам нито време, нито подметки да обикалям със „страх и трепет“ чудесата на света – настояваше на своето Прогонващия луфтове и след кратка пауза добави: – Навуходоносор казва следното, цитирам по памет: „За разлика от всички твари във Вавилония само човекът е способен да се удивлява на себе си и на света, защото има, а не защото няма думи“. – Дай ми време да нагазя в тая дълбока мисъл – отвърна иронично Ловеца на организми. – Безсловесните твари не познават удивлението – продължи да настъпва Прогонващия луфтове. – Нали Адам е кръстил всички предмети на този свят, одушевени и неодушевени, удивлявайки се от тяхната обективна даденост. – Е, добре, щом Навуходоносор го казва, а той не е бил преходна фигура, ще намеря думи – оживи се Ловеца на организми и след като се превъртя един път на нара и се уви с рогозката като в пашкул, продължи да говори обърнат към стената: – Слушай внимателно. Ако наистина решиш да последваш съвета ми, призори ще изкачиш билото на планината и ще поемеш по ждрелото на Тежководната река в посока местността Тръбен кокал, ще повървиш стотина хвърлея и изведнъж пред теб ще се роди нещо на вид толкова чуждо… – Тук той се замъчи да изкопчи от мозъка си друга дума и не след дълго попадна на нея: – …толкова инородно и откровено иносказателно, че в миг ти се взима умът, връзва ти се езикът, спира ти се дъхът и… – При произнасянето на съюза „и“ гласът на Ловеца на организми се изви и заби на място. – И какво? Ловеца на организми се удари с юмрук по челото, сякаш оправяше образа на стар лампов телевизор, и отсече: – И ти се къса погледът. – Нещото ти къса погледа!? – смая се Прогонващия луфтове. – Буквално – потвърди Ловеца на организми и добави: – Оставаш вцепенен до завръщането на нощта, когато гледката се изгубва пред очите ти. – Той се изкашля, отпи голяма глътка цвик от манерката и продължи: – Става дума за гигантски къс застинала нечовешка музика, за озверена архитектурна форма. Само си представи, едно безного бетонно чудовище клечи на върха на планината. Сякаш приземено по голяма нужда. – Къса ти погледа, казваш. – Прогонващия луфтове изглеждаше крайно озадачен. – Луцифер във формата на пумпал, толкова грамаден, че дори огледалните води на езерата, дето се разливат в долината, не могат да поберат отражението му. – Брутално! – Прогонващия луфтове се взря някъде дълбоко във външния свят, опитвайки се да улови с поглед въпросното нещо. – Къса ти се погледът, казваш? – промълви едва чуто той и въздъхна. – Буквално – повтори Ловеца на организми и се зае да доразвие образа на чудото: – Сякаш самосвал е изсипал от Космоса безогледни количества бетон в гигантско кофражно яйце. Народите на този полуостров го нарекли Пумпала и вдигнали до него вавилонска Часовникова кула, която днес промушва небето и го кара да кърви. – Да ти кърви небето! – Прогонващия луфтове се прекръсти. – Луцифернално!  – възкликна Ловеца на организми. В този момент Часовниковата кула удари два часа. Ехото разнесе из долината мощните камбанни удари. – Ето! – Ловеца на организми изпадна в нездраво оживление. – Ясно – каза Прогонващия луфтове, без да му е ясно. Двамата странници се смълчаха. Изведнъж, сякаш по сигнал, се разнесе пулсиращо оглушително хрупане от всички страни и Плешивата планина започна страшно да ечи.  – Какъв е този шум? – Дървоядът. – Ловеца на организми се опитваше да надвика яростния шум. – Ненаситна напаст. Ликвидира листната маса на полуострова. Започва работа при новолуние. В този момент Часовниковата кула удари един часа. Ударът сякаш подплаши дървояда и той спря да работи. – Би един, а беше два, и то преди минути – възкликна смаян Прогонващия луфтове.  – Времето тръгна назад с бясна скорост?! – Спокойно. Пумпала е омагьосан хронотоп, затворил в себе си края на света. Схващаш ли? – Това не мога да го схвана. – И аз не мога – промълви с философско отстранение Ловеца на организми. – Никой не може, защото е самата истина. Ударната вълна от биенето на Часовниковата кула беше толкова силна, че разпъди мрака, забулил върха на Плешивата планина. – Ето го – промълви заклинателно Прогонващия луфтове. – Виждам го! – възкликна той, докато се опитваше да задържи в погледа си овален призрачен обект, кацнал на върха на планината, от чийто корпус израстваше висока кула, толкова висока, че върхът ѝ докосваше рога на новата луна. – Ето го, имаме го – възкликна Ловеца на организми, сякаш обектът беше успешно заснет. – А вътре, какво има там вътре?  – попита със стиснато гърло Прогонващия луфтове, готов да се прекръсти за пореден път. Ловеца на организми се смълча. Не знаеше как да продължи разказа си. Не беше влизал вътре. Не само той, никой.   Площад Славейков