Култура

13 февруари 2018 13:01

Излезе последният том на поредицата "Западноевропейска литература" от проф. С. Хаджикосев

Проф. Симеон Хаджикосев завърши уникалната си поредица „Западноевропейска литература“ Най-авторитетният български специалист по история на западноевропейската литература завърши делото на живота си с том „Десетимата най-големи поети...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Критическите рискове на доктор Кръстев

22 February 2018 10:58

Проблемът “д-р Кръстев-Елин Пелин” е персонален израз на проблема Европа-България. Различията са и продукт на противоположните позиции на “Българан” и “Мисъл”.

Писатели поискаха отчисления от заеманите книги в библиотеките

20 February 2018 14:27

Прочути български писатели, автори и публицисти изпратиха открито писмо до Народното събрание и Министерството  на културата, в което настояват да бъде решен въпросът с отчисленията, които им се полагат при заемане на книги в библиотеките. Изявлението е подписано от 30 души, между които Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Антон Дончев, Иво Сиромахов, Недялко Йорданов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова и Владимир Зарев.  „Когато една песен се слуша по радио, в ресторант или на обществено място, носителите на авторски права получават отчисления. Когато един филм се излъчва безплатно по БНТ – носителите на авторски права получават отчисления. Ако обаче една книга на български автор се заема и чете в различни библиотеки в страната от хиляди абонати, авторът на тази книга не получава и стотинка. Това не е справедливо“, отбелязват подателите. Причината да изпратят писмото в този момент е предстоящото обсъждане в Комисията по културата и медиите на НС на промени в Закона за авторското право и сродните права. „Българският писател работи в изключително неблагоприятни условия по много причини – сравнително малобройното население на държавата, неговата неплатежоспособност, а също така и практическата липса на книжарници в повечето градове и села на страната – се казва в писмото. – При ниските доходи в държавата библиотеките и читалищата остават единственото сериозно място за достъп до книжовност и знание. Духовното оцеляване на нацията ни е свързано с библиотеките и книгите. И докато сме свидетели на все по-засилено търсене на съвременна българска и преводна литература, фондовете за книги продължават да не се попълват с нови заглавия, което прави библиотеките и читалищата безсмислени. Защото библиотеки без нови книги са като театри без нови представления. България ще има нужда от своите писатели, ако иска да съхрани езика си през 21 век, а физическото оцеляване на писателите е свързано с уреждането и гарантирането на техните авторски права.“ Представяме ви пълното съдържание на писмото. „Уважаеми министър Банов, Уважаеми народни представители, Причината да се обърнем към Вас е предстоящото обсъждане в Комисията по културата и медиите на НС на промени в Закона за авторското право и сродните права. Обръщаме вниманието Ви на два нерешени въпроса, които държавата дължи към авторите на книги, в качеството им на носители на авторски права. Авторите на книги – това са писателите, учените, авторите на учебници, публицистите – хората, които създават, съхраняват и развиват българския език и разпространяват интелектуалните достижения на нашето общество. За съжаление българското законодателство не съдържа ефективна уредба на въпросите, свързани с т.нар. „репро права”, и т.нар. „право на възнаграждение при отдаване в заем и под наем на произведения”. Това са съответно възнаграждения, които се дължат на авторите за възпроизвеждане на техните произведения по репрографски начин (напр. чрез фотокопиране) и възнаграждения, които се дължат на авторите при отдаване на техните книги под наем или в заем (напр. библиотеки). Въпреки че уредбата не е ефективна, тя съществува в ембрионален вид – като разписано в закона задължение на държавата (съгласно закона и правото на ЕС) да изплаща тези възнаграждения на авторите. По-конкретно, обръщаме вниманието Ви на следното: 1. Съгласно чл. 20а Закона за авторското право и сродните права, авторите имат право да получат справедливо възнаграждение за отдаваните под наем или в заем техни книги. Въпреки тази законова разпоредба, Министерството на културата не е създало работещ механизъм за събиране, администриране и разпределение на тези възнаграждения. Поради тази причина държавата е в нарушение на правото на ЕС, защото не е изпълнила задължението си да транспонира Директивата относно правото за отдаване под наем и в заем и не е създала работещ механизъм за разпределение на тези суми. 2. По напълно идентичен начин стои въпроса и с т.нар. „репро права” – отчисленията, които съгласно чл. 26 от Закона за авторското право и сродните права се дължат от вносителите на репрографска техника на авторите на книги. Неведнъж сме повдигали този въпрос. За съжаление, при последната законодателна реформа на ЗАПСП през 2011 г. правната рамка беше умишлено или по небрежност размита още повече. Това създаде непреодолими пречки пред авторите на книги да реализират своите права. Уважаеми господин министър, Уважаеми народни представители, За да изпълни своите задължения съгласно вътрешното и европейското законодателство, държавата е длъжна да изработи ефективен механизъм за разпределение на тези средства, която да съдържа като минимум отговор на следните въпроси: кой е задължен да заплаща тези възнаграждения, как да се установява техният размер – да се договаря или да се установява от държавата, как да се разпределят постъпилите суми между правоносителите. Нищо от това не се е случило вече повече от двадесет години. Когато една песен се слуша по радио, в ресторант или на обществено място, носителите на авторски права получават отчисления. Когато един филм се излъчва безплатно по БНТ – носителите на авторски права получават отчисления. Ако обаче една книга на български автор се заема и чете в различни библиотеки в страната от хиляди абонати, авторът на тази книга не получава и стотинка. Това не е справедливо. Българският писател работи в изключително неблагоприятни условия по много причини – сравнително малобройното население на държавата, неговата неплатежоспособност, а също така и практическата липса на книжарници в повечето градове и села на страната. При ниските доходи в държавата библиотеките и читалищата остават единственотосериозно място за достъп до книжовност и знание. Духовното оцеляване на нацията ни е свързано с библиотеките и книгите. И докато сме свидетели на все по-засилено търсене на съвременна българска и преводна литература, фондовете за книги продължават да не се попълват с нови заглавия, което прави библиотеките и читалищата безсмислени. Защото библиотеки без нови книги са като театри без нови представления. България ще има нужда от своите писатели, ако иска да съхрани езика си през 21 век, а физическото оцеляване на писателите е свързано с уреждането и гарантирането на техните авторски права. Ако държавата не се чувства морално длъжна да подпомага творците си, това е избор на нейното политическо представителство и всички в обществото носим своята отговорност за това. Но там, където има установено от закона задължение на държавата, то трябва да се спазва от нея, защото законите важат както за гражданите, така и за държавата – този принцип вече би трябвало да се разбира от самосебе си. Задължението на държавата да осигури изплащането на тези възнаграждения на авторите не е установено само от българското право, но и от правото на Европейския съюз – съгласно Директива 2001/29, както и съгласно Директива 2006/115, отменила Директива 92/100. Буди недоумение и друго – част от сумата, която следва да се събира от т.нар. „репро права”, следва да отива във Национален фонд „Култура”, а оттам – да подпомага и други творци. Ако държавата не се интересува от този свой приход, това би било показателно за отношението ѝ към културата като към нежеланото дете на обществения процес. Считаме, че е време държавата да изпълни поне това, което дължи като минимум и според закона към хората, които създават нейния интелектуален дух. С оглед на всичко изброено, Ви предлагаме следното: 1. Да се създаде ефективен механизъм за приложението на чл. 20 а от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за начина на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде определен справедливо кръгът от задължени лица. 2. По аналогичен начин – да се създаде ефективен механизъм за приложението на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за начина на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде определен справедливо кръгът от задължени лица. С уважение (по азбучен ред): Алек Попов, Амелия Личева, Ангел Игов, Антон Дончев, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Васил Георгиев, Веселина Седларска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Георги Господинов, Георги Константинов, Георги Тошев, Деян Енев, Екатерина Йосифова, Елена Алексиева, Емил Андреев, Емануил Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Ефтимова, Иво Сиромахов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Мирела Иванова, Михаил Вешим, Недялко Йорданов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Силвия Томова, Светослав Иванов, Стефан Цанев, Христо Карастоянов, Юлия Спиридонова.“ "Площад Славейков"

Уелският обновител на английската поезия

19 February 2018 13:17

Предстои да излезе представителна подборка на Дилън Томас „Дордето слънцето се пръсне“ (изд. Жанет 45). Преводът на стихотворенията е на Александър Шурбанов.

10-годишна пише втора книга

19 February 2018 11:15

Момиче в четвърти клас от Пловдив пише втора книга. 10-годишната Румена Катрева още не е измислила заглавие на творбата си, но според класната й Делка Маджарова, ученичката е изключително трудолюбива и чете непрекъснато книги, което се отразява положително върху развитието й, пише "Монитор". В първата книга на детето се разказва за „Приключенията на Снежко”. Румена е изненадала и преподавателите си от училище „Яне Сандански”, и връстниците си, с произведението си. Тя го е писала на ръка в продължение на година и половина, след което сама е набрала книжката си на компютър. После се е свързала по интернет с наши писатели и те й обяснили какво трябва да направи, за да я издаде, разказа Румена по време на представянето на книгата си в училище. По думите й „книгата за Снежко е разказ за доброто, за злото и за истинското приятелство. Снежко пътешества из целия свят, като преодолява много препятствия с воля и с изобретателност”. Амбициозното дете е мотивирало своите съученици също да записват историите, които им хрумват....

Да убиеш класики

18 February 2018 07:10

Романите „Да убиеш присмехулник“ (на Харпър Лий) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (на Марк Твен) са изтеглени от учебните програми на повече от 20 училища в град Дълют, щата Минесота. Причината е, че в книгите се срещали обиди на расова основа, които биха могли да повлияят на учениците, съобщава „Индипендънт“. Не за първи път американски училища поставят въпроса дали точно тези два класически романа имат място в учебните програми. През 2016-а същите произведения бяха спрени в учебни заведения в щата Вирджиния по родителско настояване, но по-късно бяха върнати в програмата. През октомври миналата година пък училища в Мисисипи се отказаха от задължителното изучаване на „Да убиеш присмехулник“ заради „расовата и деликатна тема“, която книгата засяга. След последвалото възмущение беше решено, че учениците ще могат да изучават класиката на Харпър Лий, но само с разрешение от родител. Едно от обясненията за забраната е класическото: съдържанието на романите „Да убиеш присмехулник“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ карало част от учениците да се чувстват „унизени и маргинализирани“. Въпреки това двете класики няма да бъдат напълно забранени и техни копия ще бъдат на разположение в училищните библиотеки. Но от следващата година програмата за 9 и 11 клас е освободена от двете произведения. По думи на Майкъл Кери, директор на учебните планове за района, романите ще бъдат заменени с други, които предават същото послание, но не използват езика на расизма. Не става ясно обаче кои точно произведения биха заменили отличената с Пулицър „Да убиеш присмехулник“ или „Приключенията на Хъкълбери Фин“, с която израства почти всяко дете. Проблемни в случая се оказват герои в повествованията, които често използват обидни думи. Изваждането на двете заглавия от американски гимназии съвсем не е ново явление, тъй като заради езика си те са в списъка на най-забраняваните книги в периода 2001 – 2009 г. Решението е взето след оплаквания, постъпвали години наред, и не е породено от конкретна ситуация, в която ученик се е почувствал засегнат. От Националната асоциация за напредък на цветнокожите подкрепят взетото решение и дори смятат, че то е трябвало да стане факт много по-рано. Според представител на организацията, езикът в книгите е „болезнен и е потискал хората повече от 200 години“. Съвсем очаквано, организации, защитаващи свободата на словото, разкритикуваха предприетите мерки и са „дълбоко обезпокоени“ от тях. „Вместо да избягват трудната реч в книгите, учителите трябва да създават отворени диалози, които учат децата да застават срещу знаците на расизма и потисничеството на цветнокожите хора“, коментира говорител на Националната асоциация против цензурата. "Площад Славейков"

16 февруари 1983 г. Умира Дора Габе

16 February 2018 07:30

На 16 февруари 1983 г. умира поетесата Дора Габе. Тя е родена на 28 август 1886 г. Дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна (1903), записва естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета й възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица "Библиотека за най-малките". Редактор (1939-1941) на детското списание "Прозорче". Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. За пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен стихотворението "Пролет" в сп. "Младина" (1900). Истинският й творче...

Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

15 February 2018 12:00

340 години от публикуването на „Пътешественикът“ Редакция ХАРТА Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди 340 години, на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието. прочети повече

Литературна теория

15 February 2018 09:58

Избрани текстове от проф. Никола Георгиев излизат с марката на издателство „Изток-Запад“ в два тома. Сава Славчев, отговорен издател на томовете заедно с Бойко Пенчев, пише: „Никола Георгиев едва ли се нуждае от представяне. Човекът, който през последните 50 години вдъхновява не само своите колеги и студенти, винаги е бил алтернатива на официалното“.

„Пепел от пеперуди. Любовна лирика в слово и цвят“ от Борислав Костов в Столична библиотека

12 February 2018 14:48

Борислав Костов е завършил немската гимназия в Ловеч и висше образование в УНСС. Твори успешно в областта на поезията и прозата. Автор е на монографии, посветени на Георги Марков, Пеньо Пенев и Гунди

Лицето на Солженицин

10 February 2018 08:15

Стори ми се, че той съзнаваше много добре своята предопределеност, вярваше дълбоко в нея и не се двоумеше да я изрази. Той бе на една крачка от това да каже: „Бог ме е пратил да ви спася. Аз съм негов пророк“. Есето е прочетено през 70-те години на ХХ век по Дойче веле, публикувано е в „До моя съвременник“ (Фондация „Комунитас“).