Християнство

13 февруари 2018 15:12

Папата: да премахнем истинските причини за търговията с хора

Съществува „много невежество по темата за търговията на хора и малко желание да се разбере обхвата на този проблем, който засяга отблизо нашата съвест и е щекотлив“. Това посочи папа Франциск в импровизираното си слово пред участниците в ...

източник: bg.radiovaticana.va
Виж повече

 
Свързани новини

Послание на папа Франциск за Великите пости

19 February 2018 12:34

Великите пости са благоприятно време, за да разберем дали нашето сърце е заплашено от ласкателствата на лъжепророците, които могат да угасят в нас любовта, но и, за да поправим това чрез молитвата, милостинята и поста. Това пише папа Франциск в своето послание за Великите пости 2018, с дата 1 ноември, празник на Всички светци, вдъхновявайки се от думите на Исус в Евангелието според Матей: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мт. 24, 12). Предлагаме пълният текст на папското послание: Скъпи братя и сестри, Още веднъж наближава Господната Пасха! Подготвяйки се за нея, Бог, всяка година в Своето провидение, ни предлага времето на Великия пост като "тайнствен знак за нашето обръщане". Постът ни призовава и ни дава възможност да се върнем към Господ с цялото си сърце и с целия си живот. И тази година с посланието си искам да призова цялата Църква да живее с радост и в истина това време на благодат; вдъхновиха ме думите на Исус от Евангелието на Матей: “И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта.” (Мат 24,12). Тези думи са от проповедта на Исус за края на времената, произнесена, на Елеонската планина в Йерусалим, където започват Страданията на Господ. В отговор на въпроса на един от учениците, Исус предсказва голяма скръб и описва ситуацията в която общността на вярващите може да се окаже: всред големи изпитания, с лъжепророци, заблуждаващи мнозина и заплашващи да погасят в сърцата любовта, която е сърцевината на Евангелието. Лъжепророците Нека се върнем към евангелския откъс и се опитаме да разберем с какви лица ще се покажат тези лъжепророци. Те могат да се появяват като "змийеукротитли", манипулиращи човешките емоции, за да поробят хората и да ги поведат натам, на където биха пожелали. Колко от Божиите чеда, подлъгани от моментни удоволствия, ги приемат за истинското щастие! Колко мъже и жени живеят омагьосани от илюзията за богатство, което само ги прави роби на печалбата и дребните интереси! Колко хора живеят, вярвайки си че са самодостатъчни, за да останат в крайна сметка впримчени от самотата! Лъжливи пророци са също "шарлатаните", които предлагат лесни и незабавни решения за страданията, които бързо се оказват безполезни. Колко млади хора приемат фалшивия лек на наркотиците, на отношенията за “еднократна употреба”, на лесни, но нечестни печалби! Колко много от тях са впримчени във "виртуалното" съществуване, в което взаимоотношенията се явяват лесни и бързи, само за да се окажат скоро безсмислени! Тези измамници, които търгуват с неща без истинска стойност, ограбват хората от всичко най-ценно: достойнство, свобода и способността за обич. Това е заблудата на суетата, която ни кара да се големеем, но в крайна сметка ни прави на глупаци. Това не бива да ни изненадва, защото дяволът, който е "лъжец и баща на лъжите" (Йоан 8, 44), за да обърка човешкото сърце, винаги е представял злото за добро, лъжата за истина. Ето защо всеки от нас е призован да се вгледа в сърцето си, за да разбере дали не се превръщаме в плячка на тези лъжепророци. Трябва да се научим да се вглеждаме внимателно под повърхността и да разберем какво, оставя добър и траен белег в сърцата ни, защото е от Бог и действително е в наша полза. Студеното сърце В описанието на ада, Данте Алигери изобразява дявола, седнал на леден трон, живеещ сред студа на задушената любов. Нека се запитаме как милосърдната любов изстива в нас. Какви са признаците, сочещи, че любовта е заплашена да угасне? Това, което унищожава милосърдната любов е, преди всичко, алчността за пари, "коренът на всяко зло" (1 Тим 6, 10). Следва я отричането на Бог и неговата утеха; предпочитането на собствената тъга пред утехата на Неговото Словото и Тайнствата. Всичко това се превръща в насилие, което се обръща срещу онези, който смятаме, че са заплаха за нашето "спокойствие": било то нероденото дете, възрастният и немощният, случайният пришълец, чужденецът между нас или ближният, който не отговаря на нашите очаквания. Също Творението става мълчалив свидетел на това охлаждане на милосърдната любов. Земята е отровена от отпадъци, изхвърлени от нехайство или интерес. Моретата, също замърсени, поглъщат от останките на многобройните корабокрушенци от насилствените миграции. А небесата – по Божия промисъл създадени, за да възпяват славата Му - са набраздени от машини, които сеят смърт. Любовта в нашите общности също изстива. В Апостолическото насърчение "Evangelii Gaudium" се опитах да опиша най-очевидните признаци на тази липса на любов: които са егоистичната леност, безплодният песимизъм, изкушението за самоизолиране и въвличането в продължителни братоубийствени войни, и светският манталитет, който ни кара да се грижим само за привидното, намалявайки така мисионерския жар. Какво да правим? Ако дълбоко в себе си и около нас, виждаме знаците, които току-що описах. Църквата, наша майка и учител, заедно с често горчивия лек на истината, ни предлага в това време на Великия пост и сладкото изцеление на молитвата, милостинята и поста. Като отделяме повече време за молитвата ние даваме възможност на сърцата си да изкоренят тайните лъжи и самозаблуди, за да намерят утехата, която Бог ни предлага. Той е наш Отец и желае истински живот за нас. Милостинята ни освобождава от алчността и ни помага да гледаме ближния си като брат. Това, което притежавам, никога не е само мое. Как бих желал милостиня да стане истински начин на живот за всеки от нас! Как бих желал, като християни, да следваме примера на апостолите и да намерим в споделянето на нашите блага конкретното свидетелство на общението, което живеем в Църквата! В това отношение повтарям насърчението на св. Павел към Коринтяните да съберат дарения за йерусалимската общност, “понеже това е полезно за вас” (2 Кор. 8,10). Това е особено актуално по време на Великия пост, когато много организации събират средства, за да подпомагат Църквите и народите в нужда. Но силно се надявам се, че и в ежедневните ни взаимоотношения с молещите ни за помощ, ще откриваме в тях зова на самия Бог. Давайки милостиня, ние споделяме Божията провиденческа грижа за всяко от Неговите чеда. Ако чрез мен Бог помага на някого днес, нима утре няма да се погрижи и за собствените ми нужди, Той, който е ненадминат в щедростта си? Накрая, постът отслабва нашата тенденция към насилие; той ни обезоръжава и става важна възможност за израстване. От една страна, постът ни позволява да изпитаме това, на което са изложени бедните и гладните. От друга, той изразява собствения ни духовен глад за добро и жаждата ни за живот в Бог. Постенето ни пробужда. То ни прави по-внимателни към Бог и към нашия ближен, съживява желанието ни да се покоряваме на Него, Който единствен може да задоволи глада ни. Бих искал гласът ми да достигне отвъд границите на Католическата църква и да се простре до всички вас, мъже и жени с добра воля, които сте отворени към Божия глас. Ако, подобно на нас сте разтревожени от разпространението на неправдата в света, ако сте притеснени от хладната тръпка, която парализира сърцата и действията, и ако усещате отслабването на чувството за едно човешко семейство, присъединете се към нас да призовем заедно Бог в молитва, заедно да постим и да дадем заедно, за да помогнем на братята си в нужда! Пасхалният огън Преди всичко призовавам членовете на Църквата да поемат по пътя на Великопостното време с ентусиазъм, подкрепен от милостиня и молитва. Ако понякога пламъкът на милосърдието сякаш умира в нашите сърца, знайте, че това никога не се случва в сърцето на Бог! Той постоянно ни дава възможност да заобичаме отново. Един такъв момент на благодат, тази година, отново ще бъде инициативата "24 часа за Господ", която призовава цялата църковна общност да чества тайнството на Помирението в контекста на Евхаристийното обожание. През 2018 г., тя ще се състои в петък и събота, 10 и 9 март и е вдъхновена от думите на Псалм 129, 4, "Но в Тебе е прошката". Във всяка епархия поне една църква ще остане отворена в продължение на 24 последователни часа и ще предлага възможност както за Евхаристийно обожание, така и за тайнството на Покаянието. В нощта на Пасхалното бдение отново ще преживеем вълнуващия ритуал на запалването на Пасхалната свещ. Идваща от "новия огън", тази светлина бавно ще превъзмогне тъмнината и ще освети литургичното множество. "Нека светлината на Христос, въздигащ се в славата, да разсее тъмнината на сърцата и духовете ни", за да можем всички ние отново да преживеем опита на учениците по пътя към Емаус. Нека слушайки Божието слово и хранейки се с Евхаристийния хляб, сърцата ни да бъдат все по-пламенни във вярата, надеждата и любовта. Благославям ви от сърце и се моля за вас. Не забравяйте да се молите за мен. папа Франциск, Ватикана, 1 ноември 2017, празник на Вси Светии превод Бистра Пищийска

Папата към семинаристите от Сардиния: бъдете свещеници на хората и за хората

17 February 2018 16:18

„Насърчавам ви да се подготвите още от сега, за да се превърнете в свещеници на хората и за хората; не господари на повереното ви стадо, а служители“. Това бе призива на папа Франциск към общността на Папската семинария на регион Сардиния, която прие на аудиенция в Климентинската зала във Ватикана. „Днес – каза папата - има нужда от Божии хора, които гледат към същественото, които водят към един трезвен и прозрачен живот, без носталгии за миналото, а способни да гледат напред според здравата традиция на Църквата“. Внимание към бедните Папата насърчи семинаристите, които се подготвят да бъдат „един ден работници на Господнята нива“, да вървят „с радост, упоритост и сериозност по този път на обучение“. „Има нужда – каза папата – от свещеници, които умеят да работят заедно, дори между различни диоцези. Това е особено ценно за регион като Сардиния, попит с вяра и християнски религиозни традиции, но който се нуждае, също и поради своята изолираност, от специални грижи към взаимоотношенията между различните диоцезални общности“. Една пастирска грижа – подчерта папата – която е в състояние да отговори преди всичко на изискванията на онези, които живеят в екзистенциалните периферии“. „Днешната материална и духовна бедност – изтъкна папа Бергольо – правят още по-важно онова, което винаги е било искано, т.е. пастирите да бъдат внимателни към нуждите на бедните, способни да бъдат с тях, с техния обикновен начин на живот, за да могат бедните да почувстват, че нашите църкви са на първо място техен дом“. Семинарията е школа по преданост „Семинарията – завърши папата, който повери всички на закрилата на Дева Мария от Бонария – е истински и същински църковен опит. Тя е школа по преданост към Христос, към неговата Църква, къв призванието и към евангелизаторската мисия. Ето защо, по време на семинарията е решителна ролята на обучителите. Те – каза папата – са призовани да работят нравствено и с мъдрост за развитието на последователни и уравновесени личности, способни да поемат ефективно и след това отговорно свещеническата мисия. svt/ rv

Папа Франциск: да обърнем сърцето си, за да укрепва милосърдието по света

16 February 2018 15:40

„Пред констатацията за един свят белязан от безразличието, насилието, егоизма и песимизма е добре да се запитаме днес, дали този свят не страна от липсата на милосърдна любов, както в сърцата, така и отношенията с Бог и с другите“. Това изтъкна папа Франциск в словото си към членовете на Асоциацията Pro Petri Sede, които прие на аудиенция във Ватикана по повод тяхното годишно поклонничество. Обръщението си към тях папата започна с въпросът, съдържащ се в тазгодишното му послание за Великите пости: „дали е угаснала милосърдната любов в нашите сърца?“. „Струва си – каза папата – да гледаме истината в лицето! И да използваме лекарствата, които сам Бог ни даде чрез Църквата: молитвата, постът и милостинята“. „Молитвата – изтъкна папата – ни връща по пътя на истината за нас самите и за Бог; постът ни помага да споделяме ситуациите на многобройни хора, които са изправени пред страданията на глада и ни прави по-внимателни към другите; милостинята е благословен повод да сътрудничим с Божието Провидение в полза на неговите чеда“, поясни папа Франциск, спирайки се на трите практики за християните по време на великите пости. „Приканвам ви – насърчи папата – да превърнете милостинята в стил на живот и да постоянствата в конкретната помощ към онези, които имат нужда“. Светият отец припомни на членовете на Асоциацията, че чрез тяхната „щедра оферта, която даряват на свети Петровия наследник“ те допринасят за „мисията на Църквата в подкрепа на всеки човек, особено за най-бедните и онези, които са загубили всичко по причина на насилствената емиграция“. „Благодаря ви от тяхно име за вашата помощ и духовна близост. Нека изпросим от Господ да обърне нашето сърце, за да укрепва на земята милосърдната любов и да се прекратят най-сетне конфликтите, които са причина на безбройни злини“, бе молитвата на папа Франциск, който призова присъстващите да се „молят за младежите, за да може предстоящия Синод, посветен на тях, да спомогне по-специално за пробуждането на свещенически и богопосветени звания във вашите страни“.

Литургия в Санта Марта: постът е истински, когато помагаме на другите

16 February 2018 15:10

Да постим с последователност, а не за да се покажем пред другите, презирайки другите или сред разпри и размирици. В проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана папа Франциск предупреди за опасността от непоследователния пост, приканвайки да се запитаме „как се отнасяме с другите“. Папа Франциск почерпи вдъхновение за проповедта си от първото литургично четиво от книгата на пророк Исайя (58,1-9a), който откроява какъв е постът, който е угоден на Господ: „ разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай“. Не маскирай добродетелите Постът е едно от задълженията по време на Великия пост, припомни папата. „Ако не искаш да правиш цялостен пост, онзи, който те кара да чувстваш глада до костите, то тогава прави смирен пост, но истински“, каза папата.  В своята книга пророк Исайя откроява многобройни противоречия при практикуването на добродетелите: грижата за личните дела, за парите, презрението към другите докато постът е своеобразно „събличане“. „Трябва да се покайваш с мир в душата. Не можеш от една страна да говориш с Бог, а от друга с дявола. Това е непоследователно и противоречиво“, предупреди папа Бергольо. „Не постете повече, както правите днес, вдигайки само голям шум в вашите думи като казвате: ние постим, ние сме католици, практикуваме; аз принадлежа на тази асоциация, ние винаги постим, винаги се покайваме за греховете. Но дали постите с последователност или се покайвате както казва Господ, вдигайки шум, за да ви видят другите и да кажат „Този човек е праведен“. Това е маскировка: маскират се добродетелите“. Усмивката Според папа Франциск трябва да се „маскираме, но сериозно, с усмивка, т.е. без да показваме, че постим и правим покаятелни жестове. Пости, за да помагаш на другите, но винаги с усмивка“, призова папата. Постът се състои също в смирението, а то се реализира, мислейки за собствените грехове и искайки прошка от Господ. „Трябва – каза папата – да се срамуваме за нашите грехове и да премахнем оковите на неправдата“ Последователен пост: как се отнасяш с другите? Постът, който Господ иска – както припомня първото литургично четиво – се състои също в „поделянето на хляба с гладния, в приемането на бедните, на бездомните в собствения дом, в обличането на голите, но без да се пренебрегват най-близките роднини“. Днес – отбеляза папата – „се дискутира много дали да осигурим покрив или не на онези, които идват да го искат“. Ето защо, папата отправи призив за „покаяние, да почувстваме малко глада, да се молим повече повреме на постите и да се запитаме как се отнасяме с другите“. „Дали моят пости има за цел да помогне на другите? Ако няма тази цел, то той е фалшив пост, непоследователен и води към живота на двойнствения живот. Преструвам се, че съм християнин, праведен.. като фарисеите и садукеите. Нека да поискаме смирено благодатта на последователността. Последователност. Ако не мога да правя нещо, не го правя. Правя единствено онова, което мога, но с християнска последователност. Нека Господ ни дари тази благодат“. svt/ rv

Папата към римските свещеници: бъдете близо до хората и ги изслушвайте

16 February 2018 13:48

„Гледайте хората с дружелюбния поглед, от който се нуждаят. Практикувайте „пастирската дейност на вслушването“. Гледайте без страх на реалността, разпознавайки знаците на времената и нещата, които са от Духа“. Това бяха някои от препоръките на папа Франциск към енорийските свещеници на Рим, с които се срещна на 15 февруари, в папската базилика на Сан Джовани ин Латерано, по повод традиционната среща за началото на Великите пости. Размишлението на папата бе разделено на четири части, като всяка една бе отговор на зададен му въпрос от свещеник. Словото на папата, който преди това изповяда няколко свещеника, бе заключение на покаятелната литургия, която бе открита с проповедта на папския викарий за Рим, монс.  Анджело де Донатис. В края на срещата бе раздадена на присъстващите книга със заглавие „Скъпи братя в свещенството“, съдържаща текстовете на епископите на Рим към римския клир, от Павел IV до Франциск. Стилът на живот на младия свещеник Обръщайки се отначало към младите свещеници, папа Франциск ги призова да „търсят собствения стил на живот“, като полагат особени грижи за „моментите на лична молитва, лице в лице с Господ“. Папата подчерта важността от „разпознаването на личните ограничения и диалогът с тях. Става въпрос – каза папата – за личните „духовни болести“, които трябва да изцелим с помощта на някой мъдър човек, на един духовен баща, едни другар по пътя. Самотата не е полезна“, подчерта папата, който посочи важността от братските свещенически отношения. Трудностите на свещениците на средна възраст На свещениците на средна възраст и на техните трудности, папата отговори като ги призова да прочетат книгата на Рене Вуалюм, „Вторият повик“. Папа Франциск се спря на „необходимостта от промяна в този сезон от живота: един горчив, но освобождаващ момент. Това – каза папата – е време видим как растат децата и да им помогнем, енорията, Църквата; това е времето на плодовитостта, на съхранението на доброто време. Време за резитба и за първите сбогувания, време да се научим да се сбогуваме“. Това е именно и темата, засегната и в последния папски документ под формата на Motu Proprio, публикуван на 15 февруари и посветен на отказа от някои длъжности, след навършване на 75 годишна възраст. Третата възраст: сезон на радост и вслушване Обръщайки се към възрастните свещеници папата се спря на „пастирската дейност на вслушването“. За тази възраст, папа Франциск индивидуализира като централно Тайнството на Помирението. Това е възрастта – каза той – „в която се предлага близост до човешките болки и несгоди, състраданието на един баща, с думи, с усмивка. Днес хората се нуждаят да бъдат изслушване. Това е времето – прибави още той – да се предложи безусловна прошка. Сезонът на радостта и на играта с децата, на вслушването в младежите. Те – изтъкна Франциск – се нуждаят от това в този виртуален свят, без същност, и който откъсва от корените“. За папа Франциск е „наложително да се преокрият корените, което за свещениците на тази възраст е едно специално призвание“. Разпознаване на знаците на времената Отговаряйки на последния въпрос, посветен на „знаците на времената“ папа Франциск призова присъстващите да гледат на „реалността, по-голяма от идеите. Днес – констатира той – съществуват морални поведения, които не сме свикнали да виждаме. Нека само си помислим за брачния живот, където днес мнозина предпочитат съжителството. Но това е една пастирска реалност, която не можем да забравим или пренебрегнем. Днес – подчерта настойчиво папата – не съществуват отрицателни реалности, като се има предвид по-голямото съзнание за човешките права, повечето информация, равенството, толерантността, по-спонтанното социално съжителство, оценяването на ценностите като мира и солидарността. Не трябва да се плашим от трудностите – завърши папата – а да разграничаваме и разпознаваме знаците на времената, нещата, които са от Духа, и да помагаме на другите“. Визита във Висшата римска семинария След срещата си с римските енорийски свещеници, папата изненадващо посети близката Висша римска семинария, където се спря за молитва в параклиса на Дева Мария на доверието и обядва с около седемдесет семинаристи.

Календарът на папските литургични служби през март и април

15 February 2018 16:26

Ватиканският пресцентър оповести календарът с богослуженията, които папа Франциск ще предстоятелства през месеците март и април. Новостта тази година се отнася до втората Пасхална неделя – или неделята на Божественото милосърдие. На този ден, 8 април, от 10.30 ч. папа Франциск ще оглави литургията на площад „Свети Петър“ по повод срещата на Мисионерите на милосърдието с папата. Все още не е известно мястото на традиционния ритуал на „умиването на нозете“ на Велики петък. На 9 март, петък, от 17 ч. папа Франциск ще оглави покаятелна литургия в базиликата на Свети Петър. На 17 март е предвидена пастирската визита в Сан Джовани Ротондо, а на 25 март, Връбница, папата Франциск ще предстоятелства светата литургия, с начален час 10 ч., на площад „Свети Петър. Пасхалната тридница ще започне на 29 март, с литургията за освещаването на маслата, която ще започне в 9.30. На 30 март, папата ще оглави литургията, от 17 ч., в базиликата „Свети Петър“, след която от 21.15 ч. ще започне традиционния Кръстен Път на римския Колизеум. На Велика Събота, 31 март, папа Франциск ще оглави Пасхалното бдение във ватиканската базилика, което ще започне от 20.30 ч. Април ще започне с литургията на площад „Свети Петър“ за Възкресение Господне, с начален час 10 ч., след която ще последва Пасхалното послание и благословията към Града и Света, Urbi et Orbi, която папата ще отправи от балкона на централната ложа на ватиканската базилика. Неделята след Възкресение, 8 април, от 10.30 ч. ще започне литургията по повод срещата на Мисионерите на милосърдието с папа Франциск. svt/ rv

Папата: нека победим демона на недоверието, апатията и примирението

15 February 2018 14:49

Недоверието, апатията и примирението са „демоните, които парализират душата“. Да се спреш, да се вгледаш и да се завърнеш могат да „затоплят вярващото сърце“. Това подчерта папа Франциск по време на литургията, с ритуала на благославянето и поръсването на главите с пепел, в базиликата на Света Сабина, която бе предшествана от процесия от близката църква на свети Анселм. Сред ежедневните превратности се издигат гласове, които – каза папата – „се възползват от болката и несигурността, сеейки единствено недоверие, чиито плодове са апатията и примирението. Ето защо Великопостното време е благоприятно време на коригираме неблагозвучните акорди в нашия християнски живот и да приемем винаги новата, радостта и пълна с надежда вест за Пасхата Господня“. Светият отец призова да „се спрем, да прекъснем ускорения и френетичен ритъм, който деформира нашето ежедневие“. „Спри се за миг – призова настойчиво папата – остави настрана това неспокойство и тази безсмислена надпревара, която изпълва душата с горчивина от чувството, че няма да стигне до никъде. Спри се, остави настрана задължението на този забързан начин на живот, който разединява, разделя и разрушава времето за семейството, за приятелството, времето за децата, за възрастните, времето за благодарността.. времето за Бог“. „Спри се за малко пред горделивия поглед, пред краткия и презрителен коментар, който се ражда от забравата на нежността, милостта и уважението към срещата с другите, особено най-уязвимите, наранените и потопените в греха и грешката“. „Спри се за малко – призова още папата – пред непреодолимия импулс да искаш да контролираш всичко, да знаеш всичко, да унищожиш всичко, което се ражда от факта, че си забравил благодарността за дара на живота и за всичкото получено добро. Спри се за малко пред заглушаващия шум, който атрофира и зашеметява ушите и ни кара да забравим за плодоносната и креативна сила на тишината“. „Спри се за миг – продължи още папата – пред нагласата да подбуждаш стерилни, неплодоносни чувства, които се пораждат от затвореността и самосъжалението и подтикват да забравиш да отидеш към другите, за да споделиш техните тежести и страдания. Спри се пред празнотата на онова, което е мигновено, моментно и ефимерно, което ни лишава от корените, от връзките, от стойността на извървяното и на това да осъзнаваме, че сме винаги на път. Спри се, за да гледаш и съзерцаваш!“. Гледай и съзерцавай Папата призова да се вгледаме в лицата, ранени от живота. Да обърнем поглед към истинското лице на Любовта: „Гледай. Виж знаците, които пречат да угасне милосърдието, които поддържат жив пламъка на вярата и надеждата. Живи лица на нежността и добротата на Бог, който действа сред нас. Виж лицето на нашите семейства, които продължават да залагат ден след ден, с голямо усилия, за да вървят напред в живота, и сред многобройни оскъдици и затруднения, правят всичко, за да превърнат техния дом в училище на любов“. „Виж лицата, които ни предизвикват, лицата на нашите деца и младежи, пълни с бъдеще и надежда, пълни с утрешния ден и възможности, които изискват всеотдайност и закрила. Живи кълнове на любов и живот, които винаги с проправят път сред нашите егоистични и дребнави сметки“. „Виж лицата на нашите възрастни, набраздени от времето: лица, носители на живата памет на нашия народ. Лица на действената мъдрост на бог. Виж лицата на нашите болни и на многобройните хора, които се грижат за тях; лица, които в тяхната слабост и в тяхното служение ни припомнят, че стойността на всеки човек не може никога да бъде сведена до въпрос на изчисления или полезност. Виж покаялите се лица на онези, които се опитват да поправят собствените грешки, и изхождайки от собствените нещастия и болки, се борят за преобразят ситуациите и да продължат напред“. „Погледни и съзерцавай лицето на Разпнатата Любов, която днес от кръста продължава да бъде носителка на надежда; протегната ръка за онези, които се чувстват разпънати, които изпитват в живота си тежестта на провалите, на разочарованията и илюзиите“. „Погледни и съзерцавай конкретното лице на разпнатия Христос, разпнат от любов за всички без изключение. За всички? Да, за всички. Гледайки лицето Му е призив, изпълнен с надежда през това Великопостно време, за да победим демоните на недоверието, на апатията и на примирението. Лице, което ни призовава да възкликнем: Царството Божие е възможно!“. Изпитай отново нежността на Бог За папа Франциск последното, което трябва да направи вярващия, за да стопли сърцето си е „да се завърне в прегръдката на Отца. „Спри се, виж и се завърни. Завърни се в дома на твоя Отец. Завърни се без страх в нетърпеливите и протегнати ръце на твоя Баща, богат на милосърдие, който те очаква“. „Завърни се! Без страх: това е благоприятното време – завърши папата – за да се завърнеш у дома, в дома на „Моя Отец и Ваш Отец“. Бог не се уморява, нито ще се умори да протяга ръцете си“. „Завърни се без страх, за да изпиташ изцеляващата и помирителна нежност на Бог! Позволи на Господ да изцели раните на греха и да изпълни пророчеството, направено на нашите отци: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът“ (Йез. 36, 26) svt/ rv

Папата: да се молим за конкретните нужди на Църквата и света

14 February 2018 16:22

„Намеренията за които сме приканени да се молим по време на литургията, трябва да дадат гласност на конкретните нужди на църковната общност и на света, избягвайки прибягването до конвенционални и късогледи формули“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, като предупреди, че „претенциите на светската логика не стигат до Небесата, така както остават неизслушани самореференциалните молитви“. Пред десетте хиляди вярващи и поклонници, дошли на площад „Свети Петър“ въпреки студената и дъждовна утрин, папа Франциск се спря на Веруюто и на Молитвата на верните, след литургичните четива и „добре подготвената проповед“, които на „духовното право на Божия народ да получи в изобилие съкровището на Словото Божие“. След проповедта – изтъкна папата – „момента на мълчание позволява да се загнезди в душата полученото семе и да се роди намерението за присъединяване към онова, което Духът е подсказал на всеки един“. Символът на вярата „След този момент на мълчание и тишина, личният отговор на вярата се помества в изповядването на вярата на Църквата, изразена във Веруюто. Рецитирано от цялата асамблея, Символът на вярата изразява общия отговор, на онова което заедно е чухме в Словото Божие. Съществува една жизненоважна връзка между слушането и вярата. Те са обединени, защото вярата не се ражда от въображението на човешкия разум, а както припомня свети Павел „от слушане, а слушането - от слово Божие“  (Рим. 10,17). Вярата се подхранва със слушането и отвежда до Тайнството. По този начин, рецитирайки Веруюто асамблеята изповядва и размишлява над големите тайни на вярата, преди тяхното отслужване в Евхаристията“. Символът на Вярата – подчерта папа Франциск – „свързва Евхаристията с Кръщението, получено в името на Отца и Сина и Светия Дух, и ни припомня, че Тайнствата са разбираеми в светлината на вярата на Църквата: те за знаци на вярата, предполагат я и я предизвикват“ . Универсалната молитва на верните Светият отец се спря и на молитвата на верните, която – каза той – „е отговор към Словото Божие, прието с вяра и обгръща нуждите на Църквата и на света“. Съборните отци – припомни папата – „пожелаха да възстановят тази молитва след Евангелието и проповедта, особен в неделния ден и на празници, за да може, с участието на народа, да се издигнат молитва за светата Църква, за онези, които ни управляват, за нуждаещите се, за всички хора и за спасението на целия свят“. Междувременно – продължи папата – „под ръководството на свещеник, който въвежда и завършва молитвата, народът, упражнявайки своето кръщелно свещенство, поднася на Бог молитви за спасението на всички. След всяко отделно молитвено намерение, предложено от дякона или четеца, асамблеята единява гласа си, казвайки: „Послушай ни, Господи“. „Нека си припомним – призова папата – онова, което ни каза Господ Исус: „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде“ (Йоан 15, 7). Ние не просим това, защото имаме малка вяра, но ако имахме вяра, както казва Исус, ще имаме всичко“. Затова – изтъкна папата – „този именно е момента да просим важни неща и да поискаме, казвайки: „Вярвам Господи, помогни моята малка вяра. Претенциите на светската логика не стигат до Небесата, така както остават неизслушани самостоятелните искания. Намеренията, за които е призован да се моли вярващия народ трябва да дадат гласност на конкретните нужди на църковната общност и на света, избягвайки прибягването до конвенционални и късогледи формули. Универсалната молитва на верните, с която завършва Литургията на Словото, ни призовава да направим наш погледа на Бог, който се грижи за всички свои чеда“, завърши папата. Великият пост При поздравите към присъстващите на генералната аудиенция, папа Франциск припомни, че днес влизаме във Великите пости, „време на пост, молитва и милостиня“. „Нека предразположим сърцата си, за да живеем това време на единение със страдащия Христос, който със своето страдание и смърт на кръста ни изкупи, за да можем, освободени от греха, да участваме в светостта на Бог“. svt/ rv

Папата насърчи християните в Близкия Изток да не напускат родните места

12 February 2018 17:33

„В настоящия труден исторически период много християнски общности в Близкия Изток са призвани да живеят вярата в Господ Исус Христос сред многобройни изпитания. Горещо пожелавам, чрез своето свидетелство, епископи и свещеници  да насърчават верните да останат по родните места, където са родени по волята на Божественото провидение“. Този апел отправи папа Франциск към членовете на Синода на гръко-мелкитската църква, които прие на аудиенция във Ватикана. „Гръко-мелкитската църква е дълбоко вкоренена и развива своето ценно служение за благото на Божия народ – посочи папата. Вашето присъствие не се ограничава в Близкия Изток, а от много години се разширява към други страни в които много вярващи търсят един по-добър живот“. Франциск изрази своята духовна близост към вярващите от диаспората и към техните пастири, както и към Н.Бл.патриарх Юсеф Абси, избран през миналия юни. Папата припомни своето писмо по повод избора на патриарха в което подчертава, че „както никога досега църковните пастири са призвани да проявят пред страдащия Божи народ общение, единение, близост, солидарност, прозрачност и свидетелство“. „Продължавайте по този  път“, насърчи папа Бергольо като припомни учредения от него специалния Ден за пост и молитва на 23 февруари на който ще спомене „Сирия, засегната през последните години от неописуеми страдания“. Позовавайки се на проведения в началото на този месец Синод на гръко-мелкитската църква, папата определи този момент като „фундаментален за общия път по който патриарха и епископите са призвани да вземат важни решения за благото на верните, чрез избирането на нови епископи, свидетели на Възкръсналия“. Франциск посочи и основните характеристики на църковните пастири: „бедни“, „непривързани към парите и лукса“, които не се задоволяват от посредственото, а са „близо до своя народ“, насочени „нагоре, където е Христос, а не към земните неща“. „Пастири, вестители на пасхалната надежда, които непрестанно вървят редом със страдащите братя и сестри“. dg/ rv

Послание на папа Франциск за Световния ден на болните

10 February 2018 18:53

„Ето твоя син.. Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прие при себе си“  (Йоан 19,26-27). Думите, които Исус, разпнат на кръста, отравя към своята майка Мария и своя ученик Йоан, са темата избрана от папа Франциск за XXVI Световен ден на болните, който се чества на 11 февруари. Тези думи – казва папата- „ни показват, че кръста не е безнадеждна трагедия, а мястото на което Исус показва своята слава и оставя своята последна повеля на любов, която се превръща в конструктивно правило за християнската общност и за живота на всеки ученик“. Предлагаме ви пълният текст на папското послание: Скъпи братя и сестри Служението на Църквата към болните и грижещите се за тях, трябва да продължи с подновена сила, във вярност към Господната повеля (Лк. 9, 2-6; Мт. 10, 1-8; Мт. 6, 7-13) и следвайки красноречивия пример на нейния Създател и Господар. Темата за тазгодишния Ден на болните идва от думите, които Исус отправя от кръста към Мария, Неговата майка и към Йоан: " жено, ето син ти... Ето ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си."(Йоан 19, 26-27). 1. Думите на Господ блестящо осветяват тайната на Кръста, която не е безнадеждна трагедия, а, по-скоро, точката в която Исус проявява славата Си и показва любовта Си докрай. Тази любов, на свой ред, трябваше да се превърне в основа и правило за християнската общност и живота на всеки ученик. Преди всичко, думите на Исус са източникът на майчинското призвание на Богородица за цялото човечество. Тя ще бъде по-специален начин майка на учениците на Сина си, поемайки грижа за тях по техния път. Знаем че грижата на всяка майка за нейните дeцa включва както материалното, така и духовното измерение на тяхното възпитание. Неописуемата болка на Кръста пронизва душата на Мария (Лукa 2:35), но не я парализира. Точно обратното. Като Господна майка пред нея се открива нов път на себедраяване. На Кръста Исус показва своята загриженост за Църквата и цялото човечество и Богородица е призвана да споделя същата грижа. Описвайки изливането на Светия Дух на Петдесятница, Деянията на апостолите посочват, че тя поема тази роля в най-ранната общност на Църквата. Роля, която никога не престава. 2. Йоан, любимият ученик, е фигура на Църквата, на месианския народ. Той трябва да признае Мария за своя майка. При това, той е призован да я заведе в дома си, да види в нея модела на всяко ученичество и да съзерцава майчинското призвание, което Исус й е поверил с всичко, което то включва: любяща майка, която ражда деца, способни да обичат според повелята на Исус. Ето защо, майчиното призвание на Мария да се грижи за децата си, е поверено на Йоан и на Църквата като цяло. Цялата общност от ученици е включена в майчиното призвание на Богородица. 3. Йоан, като ученик, който споделя всичко с Исус, знае, че Учителят иска да доведе всички хора до среща с Отец. Той може да свидетелства за факта, че Исус се среща с много хора, страдащи в духа си (Йоан 8: 31-39) и страдащи физически (Йоан 5: 6). Той даде милост и прошка на всички и изцели болните, като знак за изобилния живот на Царството, където всяка сълза ще бъде изтрита. Подобно на Богородица, учениците са призовани да се грижат един за друг, но не само това. Те знаят, че сърцето на Исус е отворено за всички и не изключва никого. Евангелието на Царството трябва да бъде проповядвано на всички и милосърдната любов на християните трябва да бъде насочена към всички, по простата причина, че са хора, Божи чеда. 4. Майчинското призвание на Църквата към нуждаещите се и болните в двехилядолетната ѝ история намира конкретен израз в една внушителна поредица от инициативи в името на страдащите. Тази история на отдаденост не трябва да се забравя. Тя продължава до наши дни по целия свят. В страни, където съществуват адекватни системи за обществено здравеопазване, работата на католическите религиозни конгрегации и епархии и техните болници е насочена не само към осигуряване на качествена медицинска помощ, но и към поставяне на човешката личност в центъра на терапевтичния процес и провеждане нa научни изследвания с пълно зачитане на живота и християнските морални ценности. В страни, където системите за здравеопазване са неадекватни или несъществуващи, Църквата се стреми да направи всичко възможно, за да подобри здравето, да премахне детската смъртност и да се бори с широко разпространените болести. Навсякъде тя се опитва да предостави грижи, дори когато не е в състояние да предложи лек. Визията за Църквата като "полева болница", която прима всички ранени от живота, е много конкретна реалност, защото в някои части на света мисионерските и епархийните болници са единствените институции, осигуряващи необходимата грижа за населението. 5. Споменът за тази дълга история на служение на болните е причина за радост от страна на християнската общност и особено на тези, които понастоящем са се посветили на това служение. Трябва да погледнем към миналото преди всичко, за да ни обогати. Трябва да научим урока, който ни предава, за саможертвената щедрост на много основатели на институти в служба на немощните, на креативността, подбудена от милосърдието, на многобройните инициативи, предприети през вековете и ангажираността към научните изследвания като път за иновативни и надеждни лечения на болните. Това наследство от миналото ни помага да изградим по-добро бъдеще, като например, да запазим католическите болници от бизнес-манталитета, който се стреми да превърне здравната грижа в световен мащаб в предприятие за печалба, което в крайна сметка изхвърля бедните. Мъдрата организация и милосърдието изискват болният да бъде зачитан в неговото достойнство и постоянно да бъде в центъра на терапевтичния процес. Това също трябва да бъде подходът на християните, които работят в обществените структури; чрез служeниeтo си, те също са призовани да носят убедително свидетелство на Евангелието. 6. Исус даде на Църквата своята лечебна сила: "А повярвалите ще ги придружават тия личби:  ... на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. " (Марко 16: 17-18). В Деянията на апостолите намираме описанията на изцеленията, извършени от Петър (Деяния 3: 4-8) и Павел (Деяния 14: 8-11). Мисията на Църквата е отговор на Исусовия дар, защото тя знае, че трябва да даде на болните същия поглед, изпълнен с нежност и състрадание на своя Господ. Пасторалната грижа за здравето винаги ще бъде необходима и фундаментална задача, която да бъде изпълнявана с подновен ентусиазъм от всички, от енорийските общности до най-големите здравни институции. Тук не можем да забравим нежността и постоянството с които много семейства полагат грижи за своите деца, родители и близки, хронично болни или с тежки увреждания. Грижата, предоставена в семействата е изключителен свидетел на любовта към човешкото същество; тя трябва да бъде подобаващо призната и подкрепена от съответни политики. По тази причина, в тази църковна мисия участват лекари и медицински сестри, свещеници, богопосветени мъже и жени, доброволци, семейства и всички, които се занимават с грижата за болните. Това е споделена отговорност, която обогатява стойността на всекидневното служение, предоставено от всеки от тях. 7. На Богородица, Майка на нежната любов, бихме желали да поверим всички болни в тялото и душата, за да ги подкрепя в надеждата. Молим я, също така, да ни помогне да бъдем отворени към нашите болни братя и сестри. Църквата знае, че има нужда от специална благодат, за да изпълни евангелската задача да служи на болните. Нека нашите молитви към Божията Майка ни обединят в настоятелна молба всеки член на Църквата да може да живее с любов, призванието в служба на живота и здравето. Нека Богородица се застъпи за този Двадесет и шести Световен ден на болните; нека им помогне да живеят своите страдания в общение с Господ Исус; и нека подкрепя всички, които се грижат за тях. На всички, болните, здравните работници и доброволците, сърдечно отправям апостолическия си благослов. Ватикана , 26 ноември 2017 Празникът на Нашия Господ Исус Христос , Цар на  Вселената превод Бистра Пищийска