Култура

12 март 2018 16:16

Столична библиотека открива изложба по случай 125 години от рождението на Райко Алексиев

Алексиев е автор на карикатури, сам пише статии, фейлетони и хумористични миниатюри, а „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г....

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Отварят гроба на Рубенс за ДНК-експертиза

22 June 2018 21:11

Археолози отвориха криптата, в която лежат останките на Питър Пол Рубенс и семейството му. Вечният дом на известния фламандски художник се намира в църквата „Свети Якобс“ в Антверпен, Белгия – града, в който е учил, живял и творил. Историците използваха реставрацията на святото място, за да разкопаят гроба и да вземат ДНК-проба от останките на художника. Преживе Рубенс и семейството му са страдали от подагра. Чрез ДНК-експертиза специалистите ще търсят натрупани тежки метали в костите на Рубенс. Наличието им би доказало, че причината за фамилната болест е в химическия състав на боите, с които е рисувал. Криптата на Рубенс е отваряна за последен път през 1974 година. „Свети Якобс“ е една от петте монументални църкви в Антверпен.

Изложба показва красотата на екслибриса

21 June 2018 08:15

Позабравеното изкуство на екслибриса припомня в столичната галерия "Сан Стефано" полският графичен дизайнер Кшищов Марек Бак. Художникът е автор на над 1400 екслибриса, част от които представя в София до 30 юли. Латинският термин ex libris, който понякога се заменя с ex bibliotheca, се превежда ...

Изложба на Калина Тасева в Галерия-музей "Дечко Узунов"

20 June 2018 12:36

Софийската градска галерия започва нова програма, наречена "Поколения". Тя ще се развива в Галерия-музей "Дечко Узунов" и има за цел да очертае влиянието на големия художник и преподавател в творчеството на неговите ученици.

България домакинства европейската карикатура

20 June 2018 08:15

Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов са българските участници в представителната изложба "Европа на карикатуристите", която се открива днес в Дома на Европа. Експозицията включва творби на едни от най-талантливите европейски художници, отразяващи актуални ...

Полският авангард е с изложба в София

15 June 2018 08:15

Koлекция II на полската галерия "Арсенал-Бялисток", създадена през 1990 г., е изложена от днес в Музея за съвременно изкуство - Софийски арсенал. В периода 2005-2016 г. сбирката, която у нас е изложена под заглавието "Авангард - HOMMAGE", е попълвана със съвместните усилия на галерията и Подлаското ...

Борис Георгиев, художник с мисия

11 June 2018 17:20

Пламена Рачева, директорка на Градската художествена галерия във Варна и изследователка на творчеството на Борис Георгиев, пред сайта Въпреки.

"От хаоса" - изложба и нова стихосбирка на Кирил Аврамов

05 June 2018 21:12

Галерия "Нюанс" предостави своето пространство за двойна премиера тази вечер - Кирил Аврамов подреди дебютна изложба като живописец и представи поредната си стихосбирка. И двете арт-събития носят едно заглавие - "От хаоса".

Изложба в галерия „Лик” на Антон Антонов

04 June 2018 16:13

Художникът Антон Антон ще представи нова изложба в галерия "Лик" в София (ул. "Лайош Кошут" 37") Експозицията ще е там от 6 до 26 юни, а откриването е в сряда от 18.30.  "Тази изложба, озаглавена „Пролетта и ателието”, е първо мое представяне в галерия „Лик”. Тя включва около петдесет работи, само маслена живопис, нови, както и правени преди години, обединени не от тема, а от усещане, от желанието да се аранжира в пр

До две години може да има българска колекция в центъра „Помпиду“

04 June 2018 12:24

Бернар Блистен, директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“ в Париж, посети София, за да проучи възможностите съвременно българско изкуство да стане част от колекциите на музея.

Почина скулпторът Александър Дяков

04 June 2018 06:30

На 86 години си отиде големият скулптор, чешит и бунтар Александър Дяков. За смъртта му съобщи синът му Омуртаг Дяков във Фейсбук, тъжната вест бе потвърдена и от негови близки пред „Площад Славейков“. Александър Дяков е легендарна фигура на българската артистична сцена. Произведенията му са дръзки и провокативни – не само реализираните, а и неосъществените. Две от най-силните му работи – „Дух и материя“ и „Корозия“, от 60-те години – бяха представени преди две години отново – в изложбата „Форми на съпротивата“ в Софийска градска галерия. „Дух и материя“, 1965, част от изложбата „Форми на съпротивата“ от 2016-а в Софийска градска художествена галерия. Снимка Емил Л. Георгиев/Площад Славейков „Духът е по-силен от материята, но не защото е могъщ. Той е способен да преодолее дори чудовищно осакатяване на тялото с кротката сила на красотата, която блика от неговата божествена същност”, казва приживе Александър Дяков. Творбите са от времето, когато скулпторът е проявявал смелостта да заявява пред висши партийни функционери, „че страната е пренаселена с паметници на омразата и насилието, с паметници на българи, убити от българи, и на българи, убиващи българи, че сеем черно семе в душите на хората и черна жътва ще жънат децата и внуците ни“, по думите на Михаил Венков, автор на филм за скулптора. Пред Портал „Култура“ Венков цитира Светлин Русев, че на общи събрания на СБХ винаги треперели да не би Сашо Дяков да вземе думата. Роден е в София на 28 май 1932 г. Като тийнейджър започва да тренира бокс в „Славия“, няколко години печели шампионската титла в своята категория. Следва скулптура в Художествената академия при Михаил Кац, завършва през 1958-а. Отличен е на Националната младежка изложба с „Права фигура“ (Зидарчето) през 1962-а – след време скулптурата става част от колекцията на Музея за социалистическо изкуство, впоследствие е поставена в Квадрат 500. Член е на Съюза на българските художници и на Съюза на филмовите дейци. Бил е художник-постановчик на редица филми – „Хроника на чувствата“, „Веригата“, „Вълчицата“, „Спомен за близначката“, „Хемингуей“, „Бащата на яйцето“… За него Рангел Вълчанов прави филма „Любов и нежност“, по сценарий на Валери Петров. В него скулпторът играе себе си. Много от произведенията му изчезват през годините, сред тях са „Септември“, „Колесницата“, „Минута преди разстрела“. През 2012-а, на ретроспективната изложба за 80-ия му юбилей в галерия „Райко Алексиев“, Дяков показва много от изчезналите си работи на снимки. „Преди 15-ина години направих един знак – нарекох го „Трибрат“ – обединяващ трите основни религии. Беше проект за тепе над Пловдив. После мислех да го предложа и на Бойко Борисов, когато беше кмет… Исках на място извън София, над което има най-много въздушни полети, да „разчертая“ земята на принципа на житните кръгове, за които спорят дали не са следи от извънземни. Ние пък да изпратим един голям „Трибрат“, послание към извънземните. Но не ме пуснаха да разговарям с Борисов…“, споделя Александър Дяков в интервю пред Ива Йолова в „Преса“ през август 2013-а. Неосъществен е проектът му и за църквата „Света Неделя“, посветен на атентата – разбита камбана. За мястото, където днес е паметникът на Света София, Александър Дяков искал да създаде 24-метрова благославяща десница, да бъде като арка над булеварда. „Не стана – споделя скулпторът. – Винаги ми казваха, както и преди: „Сашо, тебе няма да те пуснат“. За „Трибрат“ дори се създаде гражданско движение. В него членуваха видни писатели: Данчо Радичков, Дончо Цончев и др. Събраха се в подкрепа и подписи на посланици, четирима на ислямски държави, със зор – и на израелския. Желю Желев също… Но и това не стана, както и 2 договора от 1990 г. Спират всичко и това е. Работата на скулптора е да прави скулптури, а не да ги уговаря.“ Друг от нереализираните му проекти е за „актуализиране“ на Паметника на Съветската армия – с добавянето на Христова ръка над тях. Проектът на Александър Дяков за промяна на Паметника на Съветската армия „Скулптурата и архитектурата според мен са единствените изкуства, в които няма отрицателен образ – казва Дяков. – Както не можеш да строиш храм в архитектурата, за да осмееш Бога, или дворец, за да осмееш монарха, така и в скулптурата можеш да правиш паметник на жертвите, но не трябва да изобразяваш окупатора. Не е редно народ, който се самоуважава, да издига в центъра си – и на столицата, и в другите големи градове – Пловдив, Бургас, паметник на поробителя си. Тези, които обявиха война на България и ни окупираха на 8 септември 1944 г., са си вярвали, че това, което вършат, е нещо положително, въпреки че след тяхното идване бяха избити толкова много хора у нас. Но те са възпитани в този дух, че „идват с добро“, и когато „застанат“ под Христовата десница – получават опрощение. В същото време това е послание – „Човек за човека е брат“. Или ако щете – „Бог е любов“.“ Александър Дяков бе прочут и с номерата, които е погаждал на свои колеги. Веднъж представя италиански тираджия за живописеца Ренато Гутузо пред пловдивската интелигенция. „С моя приятел и колега Галин Малакчиев трябваше да придружим стар познат, италиански шофьор на ТИР, и жена му до Пловдив –разказва Дяков. – Стана дума по пътя, че на Начо Културата (Атанас Кръстев) са му дали нова сграда за кметството в Стария град, а на Митьо (Димитър) Киров – музейна къща с ателие. Предложих на компанията да представим италианците за Ренато Гутузо и жена му. Няма да се хилите! Бяхме пили часове и се хванаха… Например разглеждаме сбирката картини на Начо. И аз карам шофьора: „Отдалечи се 2-3 крачки назад, примижи и говори пет минути за лов на пъдпъдъци“. Той го прави, а аз превеждам – „художествен анализ на картината“. Италианецът прави комплименти. И казва, че ако Начо бъде все така дискретен, догодина той ще доведе със себе си Пикасо и Хенри Мур в тази хубава къща да сътворят по една творба, която ще остане тук. Но по това време се яви жената, която чисти, и съобщи, че са дошли някакви хора да говорят за реставрацията на сгради в Стария Пловдив. Казах на италианеца: „Стани, удари по масата и викай две минути.“ А на Начо: „Виж как ядоса Ренато Гутузо? Нали обеща гостуването му да остане инкогнито?“ Тогава Начо нареди на жената: „Върни ги онез там, да се махат“.“ Твърдеше, че чувството за хумор помага, „избива чивия – вместо да наругаеш, разправяш вицове“. „Единак съм, не съм бил в никоя партия – казва в интервюто пред „Преса“ скулпторът. – Аз съм идеолог, лидер и единствен член на партията на „сандовистите“ (от Александър). Сега всичките наши партии – леви, десни, малки, големи, доказват олигархическата си същност. Мисля, че би трябвало да бъдем управлявани не на партиен, а на личностен принцип. От хора интелигентни и морални, без оглед на партийна принадлежност.“ Опелото ще се състои в понеделник, 4 юни, от 12 ч. в църквата „Свети Седмочисленици“ в София. "Площад Славейков"