България

13 март 2018 15:56

Конституционният съд отхвърли жалбата на БСП за Бюджет 2018

Конституционният съд отхвърли като неоснователно искането на народни представители от БСП за обявяване на противоконституционна на наредба от държавния бюджет за 2018 г., става ясно от съобщение на сайта на КС....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Константин Попов: Достигането на 2% от БВП за отбрана е задължително

06 May 2018 09:45

Всички проблеми са спешни - важното е да се гледат в цялост. Това каза ген. от запаса Константин Попов - председател на комисията по отбрана в НС.

Горанов отчита трите месеца изпълнение на бюджета

04 May 2018 07:37

Финансовият министър Владислав Горанов ще отговори на въпрос на председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова за текущото изпълнение на бюджета за първите три месеца на 2018 г., предаде БГНЕС. Към Горанов има и въпрос относно постигнатото от Министерството на финансите за намаляване на административната тежест. Регионалният министър Николай Нанков е с най-дълъг списък на зададени въпроси – 16. Освен за състоянието на различни пътни артерии в страната, той ще

Менда Стоянова: Икономика не се управлява с държавен дълг

26 April 2018 08:34

Ще продължим да намаляваме външния дълг спрямо БВП. 2020 г. се предвижда той да е 20% от БВП. Ръстът на БВП също допринася за падането на дълга. Интересното през 2017 г. имаме номинално намаляване на дълга с 2 257 000 000 лв. Това каза председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова в студиото на "Денят започва".

Държавният дълг е малко над 25 млрд. лв.

23 April 2018 11:44

По предварителни данни на Националния статистически институт през 2017 г. институционален сектор „Държавно управление” отчита бюджетен излишък от 920 млн. лв., или 0.9% от БВП, съобщиха от НСИ. Излишъкът в подсектор „Централно управление” е в размер на 727 млн. лв., или 0.7% от БВП. Подсектор „Местно управление” е реализирал излишък от 256 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове” - дефицит от 63 мл

Ръст на заплати, пенсии и повече пари за образование и здравеопазване

10 April 2018 21:00

Ръст на заплати, пенсии и повече пари за образование и здравеопазване предвижда средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство до 2021 година. Според разчетите минималната работна заплата ще се увеличи с 50 лв. още от следващата година, а таванът на старите пенсии за първи път ще надхвърли границата от 1000 лв.

Кабинетът държи на ръчно управление 7% от бюджета

28 February 2018 15:44

Анализ на Института по пазарна икономика констатира притеснителната тенденция властта да харчи извън одобрения й от парламента бюджет.  Прегледът на изпълнението на бюджета за 2016 и 2017 г. показва, че над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет, разкриват изчисленията.  Сметната палата ще проверява как кабинетът раздава пари и "празни чекове" Месечните данни показват, че през ноември делът на дискреционните разходи се увеличава до между 6.5 - 9.5%, а през декември скача дори до 23-26%. (Тогава обикновено се отпускат средства за запълване на "дупки" в бюджетите на различни ведомства, бел.р.) С други думи около 1/4 от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи, констатират от ИПИ.  Наскоро БСП поиска Сметната палата да провери допълнителните разходи и трансфери по бюджетите, разпоредени от Министерски съвет. На Сметната палата е възложен одит на допълнителните разходи и трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановление на Министерския съвет за периода 10 май 2017 г. - 31 януари 2018 г. В ГЕРБ съгласни Сметната палата да провери бюджета "Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси. Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти", разкрива проучването на ИПИ. Анализът на Института по пазарна икономика констатира две слабости по отношение на фискалната политика: Първата слабост е свързана с изготвяне на силно консервативни бюджетни прогнози, които водят до сериозно разминаване между очакваното и реалното изпълнение на бюджета. Втората слабост е именно твърде голямата дискреция при изпълнението на публичните разходи. Т.нар. дискреция или "ръчно управление" на бюджета от страна на изпълнителната власт се изразява в: забавяне на разплащания и изкуствено увеличаване на бюджетните разходи в края на годината; прехвърляне на средства, предвидени за капиталови разходи, към други разходни пера като заплати и текуща издръжка; изпълнение на дейности без първоначално осигурено финансиране в бюджета и др. От направения преглед на бюджетното изпълнение през 2016 и 2017 г. става ясно, че то не зависи нито от развитието на икономиката (това са годините с най-висок икономически растеж след кризата, като през 2017 г. се постигна и рекордно висока заетост), нито от формажорни фактори като непредвидени разходи, лоша събираемост на приходите и др. Напротив, изпълнението се характеризира с висок дял на дискреционните разходи, които са концентрирани през последните два месеца на годината. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал. По стара празнична традиция: кабинетът развърза торбата с парите С Постановления на Министерски съвет (ПМС) са отпуснати допълнителни разходи в размер на над 2.2 млрд. лева годишно в периода 2016-2017 г. Това се случва под формата на преструктуриране на първоначално одобрени разходи, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и предвидени средства по централния бюджет. Дори отпускането на първоначално предвидени средства с ПМС за дискреционен разход, тъй като над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Т.е. нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали изобщо ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години. Пълният анализ е публикуван на сайта на ИПИ.

Сметната палата ще проверява как премиер и министри раздават пари

22 February 2018 09:59

Сметната палата ще извърши нарочен одит как се харчат обществените пари, които Министерският съвет раздава с постановления. Одитът бе възложен от Народното събрание, а решението бе подкрепено от всички 140 депутати, присъстващи в залата по време на гласуването.  Предложението е на БСП, но беше подкрепено и от управляващите. И дори мина без дебати.  Става дума за пари, които премиерът Бойко Борисов и министрите му разпределят към министерства, агенции и общини без да са заложени в държавния бюджет за съответната година. Това значи, че харчовете не са минали през санкция от Народното събрание. Законът позволява на правителството да отпуска средства на първостепенни разпоредители с бюджетни средства до определен общ размер от бюджета на държавата за годината. Сметната палата ще провери всички раздадени пари за периода 10 май 2017 - 31 януари 2018 г. Одитът трябва да е готов най-късно до 1 юни 2018 г., решиха депутатите.  Полицаите си тръгнаха със 100 млн. лв. от срещата с Борисов Става дума за раздадени от Министерския съвет над 1,5 млн. лв. Това прави около 5% от бюджета на държавата за 2017 г., изчисляват вносителите на идеята за одит от БСП. Темата стана актуална, защото след станалите традиционни решения да се раздават средства от Министерския съвет в края на бюджетната година, заради заплахи в протести на старта на Европредседателството премиерът Бойко Борисов обеща и допълнителни 100 млн. лв. на МВР. Парите трябва да бъдат осигурени за заплати. Само два месеца по-рано - докато в парламента се гласуваше бюджетът за 2018 г., средствата за МВР и негодуващите полицаи не бяха заложени.  Обещанието на Борисов обаче предотврати протестите на полицаите. 

МС официално позволи на държавния резерв да харчи повече

21 February 2018 11:47

Министерският съвет прие решение, с което увеличи със 156 млн. лв. ангажиментите за разходи, които може да бъдат поети през 2018 г. от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Решението ще позволи да бъдат поемани ангажименти за последователно финансиране на Инвестиционната програма на държавната агенция и тя да бъде изпълнена в определения срок – до 2022 г., съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.

Правителството ще позволи на държавния резерв да харчи повече

21 February 2018 06:14

На редовното правителствено заседание тази седмица ще бъде разгледан проект на постановление за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2018 година максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през настоящата година по бюджета на държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за 2018 година, предаде БГНЕС. Министрите ще разгледат и проект на решение за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство

Бюджетният излишък прикрива преразходите на управляващите

10 February 2018 10:05

За втора поредна година консолидираната фискална програма приключва с излишък при очаквания за дефицит. Прогнозираният недостиг през 2017 г. бе 1,3 млрд. лв., а преизпълнението на приходите над разходите е в размер на около 850 млн. лв. На пръв поглед това изпълнение изглежда като фискална консолидация, но разбивката на приходите и разходите разказва друга история. Бюджетното изпълнение през изминалата година показва своеобразно развързване на кесията, тъй като увеличението на разходите в сравнение с нивата им от 2016 г. е в размер на близо 2 млрд. лв., докато увеличението на приходите  е около 1,4 млрд. лв. По-високите разходи са донякъде очаквани предвид постепенното ускоряване на разплащанията по европейски проекти, където има увеличение с около 600 млн. лв., но те формират едва 1/3 от по-високите бюджетни разходи през 2017 г. Останалите 2/3 се дължат на преизпълнение на разходи по националния бюджет, които са насочени към увеличение на доходите. Така например през 2017 г. са предвидени 273 млн. лв. повече за пенсионни плащания във връзка с промяна в параметрите на пенсионната политика и по-конкретно - формулата за изчисляване на дължимата пенсия. Изпълнението на това перо показва увеличение на тези разходи с 635 млн. лв., което е двойно повече от предвидените и се дължи на популисткото увеличение на минималните пенсии след парламентарните избори. Това решение беше условие за сформиране на настоящата управленска коалиция. Основното преизпълнение в разходната част е при разходите за персонал (заплати, допълнителни възнаграждения и социални осигуровки), които се увеличават с над 1,1 млрд. лв. в сравнение с бюджетния план. Това се случва за втора поредна година след като през 2016 г. в бюджета са предвидени 6,2 млрд. лв. за персонал, а реално са изплатени 7,1 млрд. лв. През 2017 г. тази сума набъбва до 7,9 млрд. лв. при предвидени около 6,8 млрд. лв. И докато увеличението на минималните пенсии, колкото и противоречиво, беше публично обявено, то при разходите за заплати такива сигнали липсват, а резултатите единствено се констатират в края на годината. През последните две години правителството ясно демонстрира как „хем вълкът е сит, хем агнето е цяло” – увеличава публичните разходи и едновременно с това приключва годината с излишък. Това е възможно благодарение на нереалистично високите прогнози за капиталовите разходи и тези за текуща издръжка. Изглежда това е „новият фискален трик” – до 2008 г. управляващите подценяваха приходната част на бюджета, което им позволяваше да харчат безотчетно в края на годината без това да влошава бюджетното салдо. Сега надценяват разходната част в бюджета, което позволява безконтролно прехвърляне на харчове от такива за инвестиции и издръжка към такива за заплати и социални разходи без това да влошава бюджетното салдо. Въпреки че методите за прикриване на преразходите се променят през годините, изпълнението им в течение на календарната година остава почти непроменено. Така само през декември 2017 г. са концентрирани около 14,5% от годишните консолидирани публични разходи в сравнение с 15% през 2016 г. и 15,4% през 2015 г. Това е най-високия дял на месечните разходи от рекордната 2008 г., когато достига близо 19%, а в периода 2010-2014 г. той е около 12%. Интересно е да се отбележи, че високите разходи през 2015 г. се дължат на приключването на разплащателния период за европейски проекти от предходния програмен период, докато през 2017 г. такива „извънредни” разходи липсват. Въпреки това разходите през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., докато през 2017 г. са с едва 300 млн. лв. по-малко. Това ударно харчене в края на годината се дължи на решения на Министерски съвет в последния момент, с които са гласувани допълнителни разходи в размер на близо 1,3 млрд. лв., което е над ¼ от публичните разходи през декември. Близо 1 млрд. лв. от тези разходи са отпуснати чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет, което означава, че не са предвидени в приетия от Народното събрание бюджет за годината. За поредна година ставаме свидетели на постигнато по-добро от очакваното бюджетно салдо на фона на слабо изпълнение на публичните разходи. Наблюдава се трайна и задълбочаваща се тенденция на неизпълнение на капиталови разходи и такива за издръжка за сметка на огромно преизпълнение на разходите за заплати в размер на близо 17%. Това се случва на фона на увеличение на средните заплати в частния сектор за първите три четвърти на годината с около 10%. Това повдига въпроса доколко настоящата фискална политика може да се нарече разумна въпреки постигнатите бюджетни излишъци, предвид очакванията капиталовите разходи да започнат да се възстановяват с напредване на настоящия програмен период. Нещо повече – стремежът към реформи и оптимизиране на публичните разходи изглежда изчезва още през 2012 г., след което се наблюдават няколко години на „разпускане” на фискалната политика в резултат на политическата криза през 2013-2014 г. и последвалите години на висок икономически растеж, които водят и до по-добра от планираната събираемост на данъците. По време на кризата политиците се оправдаваха, че няма пари за реформи. Сега пари има и негласното оправдание е, че няма необходимост от реформи. Всъщност проблемите остават под повърхността и само са замаскирани от добрата икономическа обстановка, каквато е ситуацията до 2008 г., но решаването им не може да бъде отлагано вечно по две причини: 1) проблемите се трупат и решаването им става все по-трудно и скъпо и 2) икономическият растеж не продължава вечно и е по-добре реформи да се правят в добри години, отколкото по време на криза. Анализът е на Института за пазарна икономика