Икономика и бизнес

14 март 2018 10:24

Кои са новите моменти при еврофинансирането за развитие на селските райони

Подмярката "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от Програмата за развитие на селските райони има за цел да насърчи социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическо...

източник: www.capital.bg
Виж повече

 
Свързани новини

България ще получи 7,7 млрд. евро за земеделие през следващия програмен период

20 June 2018 18:45

България ще получи 7,7 млрд. евро за земеделие през следващия програмен период. Това стана ясно при представянето на законодателните предложения на Европейската комисия за новата обща селскостопанска политика. Сред най-дискусионните предложения е определянето на таван от 100 хил. евро за плащанията, които една ферма може да получи като европейски субсидии. "Тъй като става въпрос за няколко прага, тоест между 60 и 75 000 имаме намаление от 25 процента, между 75 000 и 90 000 - 50 процента и

Как умира село

16 June 2018 15:09

Първо Графитово остана без училище, после без бебета, след това без пощенски код. Накрая махнаха и табелата. Селото е изчезвало два пъти: веднъж през 1878 година, когато е подпалено и разрушено и за втори път преди няколко дни, когато го заличиха от регистъра на населените места в България. Уикипедия: „Графитово е историческо село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора .На разположеното край селото възвишение Адатепе се намира тюрбето на алевийския светец Муса Чобан, известен като Кадемли баба. Сред българското население от околностите то е известно и като манастир Свети Илия. Предполага се, че тюрбето е построено в средата на 16 век, макар че има и хипотези за по-ранното му основаване. Сградата има височина 7,7 м. и е иззидана от камъни. Около тюрбето е имало и други култови сгради, включително имарет, разположен на 30 м. източно от него. Според някои сведения, в началото на 17 век османските власти обявяват текето за еретично и забраняват използването му.“ Свети Илийските възвишения, на които е разположено текето, е с такава преплетена християно-мюсюлманска легенда, че мястото е свещено за хората и от едната, и от другата вяра. Църква в селото никога не е имало. Който е имал нужда от Бог, независимо от чий бог, се е качвал на възвишението и си е говорил с бога на своя си език. Текето е свързано в геометричен триъгълник с две други окултни светилища в района. Свято място. Запуснато, тревясало, пусто място чиито къщи бързо клякат и бавно падат, дворовете пълни със змии и плодни дръвчета, които се превръщат в диви, вече ненужни. Бурените са превзели улиците, клоните влизат през прозорците и се настаняват в стаите. Десет пъти попитах в съседното Омарчево продават ли се къщите в Графитово, десет пъти ми отговориха по един и същ начин „Кой да ги купи?“ Покъщнината седи непокътната в слягащите се къщи, така както е било преди стопаните да се преселят в гробището. Не кучета пазят покъщнината, а таласъми. Приказката, че нощем селото оживява, защото таласъмите излизат, палят лампите и върлуват из пущинака е толкова силна, че най-смелите младоци са идвали тук през нощта да си мерят издръжливостта на психиката и нервната система. Таласъми не са виждали, но и никой никога не влиза в призрачните къщи да краде каквото е останало. Преди петдесетина години Графитово е имало 350 жители. Тогава съседното село Омарчево е наброявало 1 800. Сега Омарчево е 350, половина от тях са роми. Някога децата на Графитово след четвърти клас са ходели на училище в Омарчево. Сега в Омарчево има дузина деца, които ходят от първи клас с жълт автобус на училище в Нова Загора. Сега сме в Омарчево, за да ни разкажат за умрялото Графитово. Като на длан е видно, че след време ще бъдем в съседното по-голямо Кермен, за да ни разкажат за отишлото си Омарчево. След Кермен са Нова Загора, Сливен. И всичко това можеше да изглежда като съвсем естествен процес на урбанизация, ако земите наоколо бяха обработвани до педя, ако хората тук днес живееха по-добре от вчера и ако имат планове за утре. Но не е така, изобщо не е така. Какви хора се раждат тук, питам. „Ами от нашето село от Червенковите е тазиии…как беше …майката на Джон Атанасов. Баща му е от съседното село Бозаджии. Кара Кольо, байрактарят на Индже войвода, е от нашето село, Стоян Омарчевски, министърът на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски и той. От съседното село Коньово е дядо Влайчо, истинският пророк и лечител на България, ей там е язовирът със запазената църква в него, а запазил я е инженерът на язовира, който е брат на Дилма Русев…“ Ей така с един въпрос обиколихме цялата история и география на света. Такива хора са се раждали тук, сега не се раждат никакви. Магазинерката Тони е последната булка в селото, нейната сватба била през 1994-та, децата ѝ вече са пораснали и са далеч от тук. В голямата кръчма има портрети колкото за една малка галерия. На едната стена са портретите на Сталин, Хитлер, цар Борис Трети, Тодор Живков, знаме с лика на Георги Димитров, на което са забодени социалистическите банкноти, голям герб на Народна Република България, две икони и календар за 2018 година с лика на Сталин. На стената отляво, очевидно определена за международно агиттабло, има снимки на Фидел Кастро, Уго Чавес и руско знаме. Стената отдясно е спортна, там са окачени знамената на Манчестър Юнайтед и Ливерпул. Под сянката са седнали нотабилите на селото – бивши кметове и авторитети, сега поразени кой в краката, кой в ръцете, кой в говора от инсулти. Стари и болни хора населяват Омарчево. По-младите са роми, но те не сядат на тази маса, наредили са се около своя маса в друга кръчма. Говорим си за това как умира едно село. Ей така умира – сочат себе си и около себе си. Поминък няма. Аптека няма. Лекар идва веднъж седмично, понякога късно вечер. Течаща вода в Омарчево има, в Графитово и това е нямало. Сигнал за мобилните телефони някога и някъде има, друг път няма. Има едно руско семейство и три английски. Възрастните стоят около масата под навеса в кръчмата и си говорят за кланета. Тук е имало много кланета, но Иван Вазов не е написал стихотворения за тях и хората не ги знаят. В едно такова клане е оцелял бащата на Джон Атанасов, бил малък. Въпрос на късмет е било свързването на името на България с  новаторската сметачна машина с отделен запомнящ модул, по-късно призната за един от първите електронни непрограмируеми компютри със специално предназначение. Когато се говори с хора като тези възрастни селяни от Омарчево, трябва много внимателно да се слуша. Те не говорят много и всяка дума е със значение. Тук простотия не може да се чуе, това да не ти е Народното събрание. Решавам се да попитам за кого гласуват. „Е как за кого – за ГЕРБ“, казват. Защо за ГЕРБ? Че то други няма, викат. Онази, жената, била много нервна, пък останалите…правят оня жест с въртене на пръстите до слепоочието. И в този момент ми хрумва, че ако трябва да се проведе национален референдум, въпросът трябва да е: Подкрепяте ли идеята парламентът да престане да работи един месец и народните представители да прекарат този месец в селата на избирателните си райони? Отговори: 1./ Да. 2./ Не. 3./ Нека да са два месеца, като вторият месец е от ваканцията им и в него да пребивават в села и от други райони в страната. Някак съм сигурна, че третият отговор ще е предпочетен от всеки, който не е близък роднина на депутат. Така наречените ни народни представители не знаят как живеят хората по селата, нямат представа какво ги вълнува, какво ги бунтува. Знаят как изглежда Брюксел, но не знаят как изглежда българско село, не знаят как умира село. И не става дума за Графитово, то е мъртво. Но много други села са се запътили към заличаване. Първо умира училището, после хората се чудят от какво и за какво да живеят там, накрая махат табелата. На малкото село, на по-голямото село, на малкия град, на по-големия град…

Йотингер настоява европарите да зависят от върховенството на закона

08 June 2018 13:03

Обвързването на европейските субсидии със спазването на върховенството на закона е справедливо предложение, заяви еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер преди срещата на високо равнище за следващата многогодишна финансова рамка, предаде БНР. Форумът, състоял се в НДК, е посветен на кохезионната политика на ЕС: "Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г." Първият бюджет на ЕС след Brexit: €1.279 трилиона, повече за иновации и сигурност На въпрос дали ще се постигне консенсус по този въпрос, Йотингер отговори: "Мисля, че това е балансирано предложение и ние имаме много ясни аргументи в негова подкрепа. Ще дадем най-доброто от себе си, за да получим "да" от Съвета и от Европарламента". Методът за разпределяне на средствата от кохезионните фондове е свързан с БВП на глава от населението, обясни еврокомисарят, като добави, че от Съвета на ЕС и от Европарламента се предлага методика, която е от 1999 г. България е държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС. Този метод е свързан с БВП на глава от населението и освен това няколко процента, които са свързани с демографията от брутния национален доход по географски принципи, безработица, имат влияние върху тези фактори. Много пъти сме споменавали, че основното, което целим да постигнем чрез политиката на сближаване, е да се тръгне от ниския БВП на глава и да се достигне по-близо до средната стойност за Европа, коментира той. По думите му европейските политики дават резултат и през следващите десетилетия ще има по-малко средства от кохезионните фондове, които ще бъдат инвестирани в държавите от балтийските страни и Вишеградската четворка (вече петорка - б.р.) в сравнение след 2004 г. Гюнтер Йотингер посочи, че в многогодишната финансова рамка на ЕС е включен инструмент, който не е целеви за Brexit, а е предвиден за асиметрични шокове. Ако всички 27 държави-членки бъдат засегнати от икономическа рецесия, би трябвало да има средства от там за всички и то по други програми, допълни еврокомисарят. Като пример за асиметрични шокове той даде проблема с границата със Северна Ирландия - след излизането от ЕС на Великобритания, или ако балтийските държави бъдат засегнати от непредвидени действия в съседния регион (Русия - бел.р.), ако има рязък спад на БВП там и се забави растежът, което доведе до рецесия. Такъв шок може да струва милиарди и в такъв случай ще трябва да се използват средства за стабилизация, каза Йотингер. Eврокомисарят отбеляз значението на кохезионната политика, която остава най-важният инструмент, с който разполага ЕС, за да развива регионите, да повишава конкурентоспособността, да привлича частни инвестиции, да създава по-благоприятна среда. България ще получи с 8% повече от средствата за кохезионна политика в сравнение с предишния бюджет. "След оттеглянето на нашите британски приятели ще загубим 12-14 млрд. евро годишно и това ще означава необходимост от известни съкращения. Намерението на ЕК е ясно – кохезионната политика заема 30% от общите средства и е най-ясният израз на солидарността в ЕС", отбеляза Йотингер. "Опростяваме правилата за кохезионната политика. Искаме да направим всичко възможно новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП ще бъде постигнато чрез развитие на инфраструктура и подобряване на образованието, обновлението на градските райони. Страни като България са на верен път, но по този път трябва да продължим през следващото десетилетие, за да гарантираме, че България ще заеме пълноценно мястото си. В края на юни ще се проведе срещата на държавните и правителствените ръководители на 27-те държави-членки и трябва да ги убедим, че подходът на кохезионната политика е правилен“, каза още еврокомисарят. Борисов призова към орбанизъм в Европа Така, както България си е затворила границите и се минава само през контролно-пропускателните пунктове, това трябва да го правят и всички европейски държави, а тези, които са в центъра на Европа и нямат външни граници, да подпомогнат финансово, заяви премиерът Бойко Борисов в началото на форума за кохезионната политика на ЕС. "Каквото и да се учим в кохезията или общата европейска отбрана, вие видяхте, че през миналите 1-2 години дори политическата тема за избори - първата е миграцията и какво ще правим с нея. Дори една от най-подредените държави в света - Германия, заради тема шест месеца боксува, докато си направи правителство. Коридорите 4, 8, 10, а и някои от връзките между столиците на Балканите са изключително важни за региона, за да не напусне младото поколение, да не напускат работниците, защото тогава остава възрастното население, няма кой да плаща пенсиите и много бързо и лесно популистки и националистки партии взимат властта“, заяви Борисов. По думите му се получава проблем в сърцето на Европа. По думите на Бойко Борисов, само инфраструктурната свързаност гарантира, "че народите по тези земи ще имат перспектива и тук ще стане по-добро място за живеене". "Предупредил съм какво ще се случи, ако не направим тези неща. Както преди четири години предупредих, че ако не си затворим границите и бягащите от войната да бъдат пускани само през официалните контролно-пропускателни пунктове и то за определен период от време, докато свършат войните, след това да се върнат да си възстановяват страните, а икономическите мигранти да бъдат пускани там, където имат нужда или искат“, посочи премиерът. Според него в Европа може да дойде всеки и не само, че му казваме "добре дошъл", ами започваме да се грижим за него в измерение на десетки милиарди евро. "Трябва на хората в Европа да им гарантираме, че този процес ще бъде овладян. Какво значи релокация по държави по произход? Това значи ли, че външните държави трябва да бъдат напълнени с мигранти? Напротив - всяка една от нас трябва да си свърши своята работа и да подкрепим тези, които имат нужда", обясни Борисов, добавяйки, че миграцията и кохезията са темите, които най-често разделят Европа.

Колко са селата с 0 (нула) жители?

05 June 2018 08:34

Общо 571 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2017 година.  Към 31 декември 2017 година в страната има общо 5 256 населени места, от които градовете са 257, селата - 4 997, а два са манастирите със статут на населено място - Клисурски и Рилски. От всички 4 997 села в България точно 571 са без население или с едноцифрен брой жители или с 5 повече в сравнение с предходната 2016 година, сочат данните. Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 409, а 162 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. Селата без население се увеличават с 5 пет в сравнение с 2016 година.  С един жител в страната са точно 71 села. По двама души население има в 61 населени места, а по трима - в 49 села. 48 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 47 села, а с по шестима жители - 40 села. Общо 27 села имат по седем жители, други 35 са с по осем обитатели, а 31 села са с деветима души население. Област Габрово е начело Селата без население са разположени в 11 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /61/ и най-много с едноцифрен брой на населението /112/ има в Габровска област - общо 173. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че почти половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите. След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група. В област Кърджали има 11 села без жители и 25 с едноцифрен брой население. В Смолянска област има 8 села без население и 32 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 20 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 7 и 25 населени места с едноцифрен брой на жителите си. Три села в Кюстендилска област нямат нито един жител, а други 25 са с население под 10 души. В Благоевградска, Бургаска и Търговищка област са разположени по две села без жители и съответно 19, 2 и 11 населени места с едноцифрен брой на населението. С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Перник /15 села/, Добрич /13 села/, Видин /5 села/ и Варна /3 села/. По две села с едноцифрен брой жители са разположени в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Пловдивска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой жители, показва справката. В 1 734 населени места - под 100 души  Справката на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2017 година, показва, че общо 1 734 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души при 1 708 през 2016 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 162, общият брой на населените места под 100 жители става 1 896 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете. Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 296 села имат население между 10 и 20 души включително, като 44 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 11 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 187 села, а от 31 до 40 жители - 151 населени места, включително и Рилският манастир със своите 38 обитатели. В 145 села населението към края на миналата година е между 41 и 50 души. В други 128 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.  В 118 села населението е между 61 и 70 души, а в 101 между 71 и 80 души. В 122 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 77 - жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2017 година 7 села имат по точно 100 души население.  Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително - 705 села. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 515 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 402 села.  В 381 населени места постоянните жители са между 1 001 и 2 000. В 266 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 217 - между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 141 села. В 111 села населението е между 801 и 900 жители, а в 78 живеят между 901 и 1 000 души, като едно населено място - Върбица, обл. Велико Търново, има точно 1 000 обитатели. Общо 77 села попадат в групата с население между 2 001 и 3 000 жители. В други 19 села живеят между 3 001 и 4 000 души. В 4 села населението е между 4 001 и 5 000 души. Две села попадат в групата между 5 001 и 6 000 жители и още едно в групата над 6 000 жители. Лозен е номер едно И към края на миналата година, независимо че намалява с 24 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6 228 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 144 града или иначе казано от повече от половината градове в страната. Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5 651 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5 040 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4 695 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4 633 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4 254 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4 128, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3 993 души, Труд /обл. Пловдив/ - 3 991 жители и Калипетрово /обл. Силистра/ - 3 804 жители.  Любопитно е да се отбележи, че цели 2 453 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 189 жители към края на миналата година. Точно пет села - Бърчево и Стойките /обл. Смолян/, Башево /обл. Кърджали/, Свежен /обл. Пловдив/ и Слатина /обл. Монтана/, имат население колкото Мелник. 

​Биоземеделци и животновъди ще получават по-големи субсидии след 2020 г.

04 June 2018 20:22

Прогнозата е на земеделския министър Румен Порожанов. Той напомни, че намалението на парите за България през новия период ще бъде минимално - под 1%. Подробности за разпределението на намаления бюджет за земеделие - от Зоя Велинова.

Порожанов: Едва 0,7% ще е намалението за земеделие за България в бюджета на ЕС

31 May 2018 19:34

Земеделският министър Румен Порожанов беше изслушан в парламента за общата селскостопанска политика след 2020 година. Общият бюджет за следващия програмен период ще бъде намален с 5 процента и се очаква да бъде 365 милиарда евро. Според министъра намалението за страната ни от 0,7% би дало възможност да се поддържа относително конкурентното земеделие.

Европейската комисия увеличава парите за България след 2020 г.

30 May 2018 07:55

Икономиката на ЕС се възстановява, но са необходими допълнителни инвестиции за преодоляване на запазващите се различия в страните членки и между тях. Бъдещата политика на сближаване (кохезия), която разполага с бюджет от 373 млрд. евро за поети задължения за периода 2021—2027 г., има достатъчен инвестиционен капацитет, за да помогне за преодоляване на тези различия, съобщи Европейската комисия. Ще продължи насочването на ресурсите към регионите, които трябва да положат най-много усилия, за да се изравнят с останалата част на ЕС. Същевременно политиката на сближаване ще продължи да играе ролята на силна и пряка връзка между ЕС и неговите региони и градове. Предвидените средства за България са с повече от милиард евро повече в сравнение със сегашния програмен период - 10 081 635 710 евро вместо досегашните 8 929 511 492 евро. "През следващото десетилетие политиката на сближаване ще помогне на всички региони да модернизират индустрията си и да инвестират в иновации и в прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика. Освен това нашето предложение ще допринесе за още по-благоприятна бизнес среда в Европа чрез създаването на необходимите условия за растеж, създаване на работни места и инвестиции", каза Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.   "Днес предлагаме политика на сближаване за всички региони, при която никой не е забравен. Направихме така, че тя да бъде по-гъвкава, да се адаптира към новите приоритети и да защитава по-добре нашите граждани. Също така опростихме правилата и това ще бъде от полза за всички — от малки предприятия и предприемачи до училища и болници, чийто достъп до средствата ще бъде улеснен", заяви комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу. Поставя се акцент върху ключовите инвестиционни приоритети, във връзка с които ЕС е в най-добра позиция да постигне резултати: иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата. В предложението се въвежда и по-индивидуализиран подход: За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти. Опростява се достъпа до финансиране за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от финансиране от ЕС Комисията предлага и засилване на връзката между политиката на сближаване и структурните реформи по европейския семестър, за да се създаде благоприятна среда за растежа и предприятията в Европа. Ето средствата за всички държави в ЕС:  

​Пет министерства слагат началото на новия програмен период на еврофинансиране

23 May 2018 06:55

Пет министерства слагат началото на новия програмен период по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г.

Премиерът Бойко Борисов разговаря с шефа на Европейската сметна палата

14 May 2018 12:01

Премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейската сметна палата /ЕСП/ Клаус-Хайнер Лене са обсъдили на среща днес ефективността на средствата от предприсъединителните фондове за страните от Западните Балкани в контекста на тяхното приобщаване. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

Изнесени приемни ще запознават с процедурите за кандидатстване по еврофондовете

08 May 2018 16:48

Изнесени приемни във всички 22 общини от Софийската област, ще запознават хората с процедурите за кандидатстване по програмите финансирани от еропейските фондове. Кампанията започва на 10 май в Елин Пелин и продължава до 19 юни в Ботевград.