Икономика и бизнес

14 март 2018 15:02

ЕК представя мерки за намаляване на необслужваните банкови кредити

След постигнатия значителен напредък за намаляване на рисковете в банковия сектор днес Комисията предлага амбициозен пакет от комплексни мерки за справяне с необслужваните кредити в Европа. Това съобщиха от пресцентъра на Представителство на ЕК в Бъл...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Да заключиш месечната си ипотечна вноска

22 June 2018 11:51

930 млн. лв. са новоотпуснатите жилищни заеми за първите 4 месеца. Нарастването на годишна база е 17%, което е значително забавяне в сравнение със същия период на миналата година, когато новите ипотеки се увеличаваха с повече от 50%.Последните данни сочат, че през всеки един месец на 2018 г. средните лихви, при които се отпускат жилищни кредити, засега продължават да се понижават. За април те са 3.51% при 3.66% към края на 2017 г. Всички банкери в специалното издание на Капитал К10 прогнозираха...

Всеки трети българин може да попадне в ръцете на колектори

21 June 2018 16:02

По данни на Евростат за просрочените плащания на европейците почти всеки трети българин е имал непогасени сметки и задължения в края на 2017 г. Става въпрос за просрочена ипотека, неплатен наем или сметки за битови услуги, месечни плащания на лизинг. От изнесената от Евростат информация става ясно, че в Европейския съюз единствено гърците изпитват повече затруднения от нас при погасяването на задълженията си. Близо 48% от гърците са имали просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки, показва анализът на Евростат. След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени плащания по заеми. През 2017 г. средният дълг на човек у нас се увеличил двойно - над 900 лева. За сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв. Също така през миналата година 1,8 млн. души са били в графа кредитополучатели. Забавените плащания или необслужвани такива в края на 2017 г., са били както следва: По потребителски заеми - над 800 млн. лв.; По ипотеки - близо 1 млрд. лв. Бързите кредити са основен двигател за трупане на нови кредити и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. За съжаление тази тенденция ще продължи и през тази година, сочат наблюденията на Комитета за защита на потребителите. Причината за това е, максимално улесненият достъп за гражданите желаещи да получат пари назаем чрез изключително агресивна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат пари на лица с лоша кредитна история. Често към комитета се обръщат хора взели пари, за да купят среден или дори евтин клас мобилен телефон, таблет, компютър или телевизор, които обаче в последствие при изплащането на кредита се оказват многократно по-скъпи. Все по-често дори по улиците ще попаднете на съобщения за отпускане на заеми до 5000 лв. на хора с лоша кредитна история. В резултат на това и липсата на достатъчно добра регулация на този вид финансиране и впоследствие възстановяване на парите, вторичният пазар за лоши кредити, чиито основни играчи са колекторските фирми, в момента е в своя апогей. Проблемът е наболял в целия Европейски съюз. В отговор на сигнал подаден от Комитета за защита на потребителите, еврокомисарят по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова, съобщи, че Европейската комисия е приела амбициозен пакет с мерки, който ще подпомогне усилията за превантивна дейност в областта на оценката на кредитоспособността. В отговора до Пейо Майорски, председател на комитета, стана ясно, че сред приетите мерки влиза и предложението за директива, регулираща дейността на фирмите изкупуващи необслужвани кредити (колекторските фирми) и тяхната дейност по събиране на обезпеченията. Решаването на тези проблеми касае също така подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността на европейско ниво, а на българско да се приеме закон за частния фалит.

Българинът тегли бърз кредит за лятна почивка

18 June 2018 22:00

В сезона на летните почивки парите „отлитат” бързо и част от българите се изкушават да теглят кредити, най-вече бързи кредити. Според експертите най-добрият вариант е да платим ваканцията си със спестени средства. Ако пък се наложи да прибегнем до заем, вноската не бива да надвишава 30% от доходите ни, съобщава бТВ. През 2018 г. българските семейства ще заделят 55,6% от месечните си доходи за лятна почивка, докато през 2017 г. този разход е бил 72%. 40,4% от домакинствата казват, че летните им разходи тази година ще същите като през миналото лято, 33,2% ще заделят по-малко, а 26,4% ще изхарчат повече за ваканцията, сочи изследване на „Фератум Груп”. Най-търсеният бърз кредит за почивка е между 800 и 1000 лв. Ако например изтеглим 1000 лв. и срокът за връщане е 6 месеца, месечната вноска ще е 192 лв. „Общата сума за връщане е 1152 лв. – може да не изглежда много, но като годишен процент на разходите е около 50%. Има обаче много скрити такси, които не се включват в този годишен процент на разходите, затова трябва да внимаваме”, каза финансовият консултант Стойне Василев. Той съветва вноските по кредитите да не са повече от 30% от нашите доходи. В противен случай, понякога теглим нови кредити, за да връщаме старите и не сме гъвкави, разясни Василев. Така например, ако доходите ни са 1500 лв., вноската по всички кредити, които имаме, трябва да е до 450 лв. „Тоест ако в момента имаме ипотечен или потребителски кредит от 300 лв., нека новият кредит да е до 150 лв.”, препоръчва финансовият консултант. Длъжникът обикновено е със средно или висше образование, под 30 години, на трудов договор с перспектива, от Бургас, Стара Загора или Русе, сочат данните на Асоциацията на колекторските агенции в България. В тези райони по-скоро кредиторите са надценили възможностите на потребители. Тенденцията в последните години е, че младите хора задлъжняват повече, каза Райна Миткова от асоциацията. Най-добрият вариант за почивката е да бъде със спестени средства. А ако вземем заем или ако ползваме кредитна карта, сумата да е такава, че да успеем да я изплатим в следващите няколко месеца, посочи Райна Миткова. Ако все пак се налага да ползваме допълнителна сума, Стойне Василев съветва хората, ако могат, да изтеглят банков кредит. При положение че прибегнат до бърз кредит, той препоръча на потребителите да съобразят вноската, която могат да си позволят. „Нека не се надценяват и да не си мислят, че ако сега пропуснат вноска и после платят две, това е ок, защото не е – има високи наказателни такси”, коментира финансовият консултант. „Много е важно всеки месец да отделяме поне една малка сума. Ако не можем 100 лв., да платим поне 50-60 лв., защото следващия месец, когато се натрупат две вноски, това ще ни е още по-трудно”, отбеляза и Райна Миткова.

Печалбата на банките намалява, но ипотеките растат

03 June 2018 14:53

Печалбата на банките намалява на годишна база за трети пореден месец, показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на април 2018 г. Запазват се и другите тенденции в сектора – продължаващо свиване на нетния лихвен доход, увеличаващи се приходи от такси и комисионни и по-ниски разходи за обезценки. Кредитирането отчита ръстове във всички сегменти.12.6 % ръст на ипотеките, но с ниски лихвиВ края на април тази година печалбата на банковата система е...

България получи добри оценки от две големи кредитни агенции, но и предупреждения

02 June 2018 09:17

Добри новини донесе тази нощ що се отнася до позицията на две от трите най-големи кредитни агенции в света по отношение на българската икономика. Standard & Poor's (S&P Global Ratings) повиши перспективата за кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна. Дългосрочният и краткосрочен кредитен рейтинг на страната в чуждестранна и местна валута се потвърждават на 'BBB-/A-3'. Оценката идва като потвърждение, че има подсилване на фискалните и външните б

По-бърз, но и по-скъп

01 June 2018 12:57

Бързите кредити са скъпи, но често може да станат и още по-скъпи. Освен това, за да привличат нови клиенти, компаниите в този сектор разширяват обхвата на услугите, което пък може да отвори някои капани. За съжаление много хора не ги виждат, заслепени от спешната нужда от пари. Което може да им излезе още по-солено. Ето няколко варианта, които значително могат да увеличат разходите по обслужване на небанкови кредити и да направят усвояването им неразумно в сегашните условия на силна конкуренция...

Лихвите по потребителските заеми са се повишили през април

29 May 2018 15:40

Лихвите по потребителските заеми са се увеличили през април. При жилищните кредити цената леко намалява. Дори и при лихвите по депозитите пониженията все още продължават, като там вече са по-скоро с леки корекции, показват данните на БНБ за миналия месец.ПовишениеПрез април 2018 г. средната за пазара ефективна годишна лихва по потребителски кредити в левове се е увеличила с 0.81 процентни пункта спрямо март до 8.61%. През декември миналата година също имаше такова...

Над една трета от българите имат просрочени задължения за ипотеки и сметки

29 May 2018 14:48

През 2016 г. 10,4 на сто от населението на Европейския съюз имат просрочени заеми заради ипотеки, наеми или сметки за комунални услуги и някои по-големи покупки. Обикновено ги изплащат на месечни вноски. С други думи всеки десети човек в ЕС закъснява с плащанията на дълговете си, сочат данни на Евростат. Процентът намалява значително, когато става дума само за ипотеки и плащания за наеми - средно за ЕС е 3,5 на сто. Хората, които имат непълнолетни деца, много по-често изпадат в подобна ситуация - 4,8 на сто от тях, в сравнение с гражданите на ЕС, чиито деца не живеят при тях- 2,3 на сто. Процентът на просрочени плащания е с големи разлики между отделните страни. "Шампион" е Гърция - там близо половината от населението  (47,9 на сто) има неизплатени дългове за ипотеки, наеми, комунални услуги и покупки. Близо една трета от българите са в тази ситуация - 34,2 на сто. Следват Кипър - с 26,6 на сто, Хърватия - с 26,4 на сто. На другия полюс са половината от държавите членки на ЕС. В 14 от тях под 10 на сто от населението има просрочени задължения. Най-стриктни са в Холандия - само 5% имат дългове, Чехия - 4,4 на сто и Германия - 4,2 на сто. Гърция пак е начело с най-много просрочени задължения, когато статистиката се ограничи само до ипотеки и наеми. 15,3 на сто от гърците дължат значими суми от този характер, сочат данните за 2016 г. Този процент е с пъти по-висок в сравнение с останалите държави членки на ЕС. Следват Кипър - с 8,6 на сто, Испания и Франция - с 5,2 на сто, Унгария - 5,1%, Финландия - 4,9 на сто и Италия - 4,2 на сто. В другия край на скалата са седем страни от ЕС - Естония с 1,8 на сто, Германия с 1,6 на сто, Ирландия и Литва - с по 1,4 на сто, Хърватия и Полша - с по 1,3 на сто и Румъния - с 0,9 на сто. Все пак, уточняват от Евростат, тези ниски проценти може да се дължат и на относително малкия процент от населението в тези държави, които имат ипотека или плащат наеми по пазарни цени - т. е. те или вече имат собствено жилище и са си изплатили ипотеката, или не плащат наем по пазарни цени. В сравнение с 2008 г. процентът от населението, което закъснява с изплащането на ипотеката си или наема, през 2016 г. е нараснал три пъти за Гърция - от 5,5 на сто до 15,3 на сто, увеличил се е над два пъти в Кипър - от 3,4 на сто до 8,6 на сто. Ръст на длъжниците има и в Полша - от 0,6 на сто на 1,3 на сто, както и в Люксембург - от 1,1 на сто до 2,7 на сто. Интересното е, че с малко над 2 на сто просрочени дългове българите са сред сравнително дисциплинираните платци, когато става дума за жилища. Това е така и защото България е сред страните с най-голям процент собствени жилища в ЕС. От друга страна като вземе ипотика за имот, българинът е много по-внимателен към плащанията, за да не се раздели с него принудително, отколкото към задълженията си към "Топлофикация" например.

342 млн. лв. са необслужваните бързи кредити

27 May 2018 08:03

342 млн. лв. са раздадени и необслужени бързи кредити само за първото тримесечие на годината. За това предупреди Пейо Майорски от Комитета за защита на потребителите. Все повече стават нефинансовите институции отпускащи кредити с лихви надхвърлящи понякога 40%, като схемата на нарастване на лихвата е обяснена по сложен и неразбираем за обикновените граждани начин. Също така потребителите са обект на агресивна реклама за бързи кредити, в която се отбелязва, че средствата се отпускат дори при лоша кредитна история. Това е поредният капан за граждани с ниски доходи и слаба финансова култура. Затова призоваваме хората да внимават какви бързи кредити взимат и при какви условия. Като Инициативен комитет за защита на потребителите сме силно обезпокоени от огромната сума на необслужваните кредити, повечето от които вече са в ръцете на колекторските фирми, които тормозят гражданите. По официални данни на БНБ размерът на необслужваните бързи кредити вече достига 342,8 млн. лева към края на първото тримесечие на годината. За една година лошите заеми намаляват с 11,8% (45,8 млн. лева). В сравнение с края на декември 2017 година обаче те се увеличават с 0,1% (0,4 млн. лева) и прекъсват тренда на намаление, който имаха 13 тримесечия – от края на юни 2015 г. Апелираме гражданите да се запознаят подробно с условията и лихвите при тегленето на бързи кредити и не ги съветваме да взимат заеми от нефинансови институции. Само за пет месеца от старта на кампанията за събиране на „Сигнали срещу колекторските фирми" са събрани вече над 150 сигнала на граждани. В голямата част става въпрос за погасени по давност сметки към мобилни оператори и именно малки потребителски и бързи кредити, Всеки гражданин може да се обърне към Комитета за защита на потребителите за съвет или да подаде сигнал на имейл komitetpotrebiteli@gmail.com или във Фейсбук страницата Facebook: Комитет за защита на потребителите, отбелязва Пейо Майорски.

Бързите кредити възстановиха обема си отпреди кризата

24 May 2018 12:30

Бързите кредити възстановиха обема си отпреди кризата. Последно преди десет години – към края на 2008 г., обемът им е бил на сегашното ниво. В същото време задържат темпа си на растеж. Това показват данните на БНБ за дейността на дружествата, специализирани в кредитиране към края на март 2018 г.Години на растежОбемът на заемите, отпуснати от небанкови дружества – т.нар. бързи кредити, достига 2.848 млрд. лв. в края на първото тримесечие на тази година. Така на практика...